Хората на Слави направиха осем стъпки назад
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Приятели,
хората на Слави направиха доста стъпки обратно.
Първата, за мажоритарното гласоподаване.
Втората, за партийната дотация.
Третата, за директния избор на полицейски началници.
Четвъртата, за понижаване броя на народните представители.
Петата, за Николай Василев и съвсем целия му кабинет.
Шестата, за министъра на правораздаването.
Седмата, за припознаването на Българска социалистическа партия като партия на смяната и отвън статуквото.
Осмата, отвод от дясна политика, след уйдисването на мераците на Българска социалистическа партия.
Осем стъпки обратно единствено за по-малко от три месеца. Много положително достижение. За този извънреден интервал желаеха да се режат крака на представители на медиите, упрекнаха представителите на четвъртата власт в низък скрит план тъй като са тиражирали палава връзка, изгориха мостовете сред тях е всеки, който би ги подкрепил в Народното събрание. Не можаха да намерят най-малко един престиж пред който всички да ахнат.
Тази големина желаят да остане единствено за мистично появяващия, облечен в пернишко сватбено облекло, ядосано намусен, сопнато ядосан, седящ на диванчето си, не приемащ никой да му предлага, водач. Този лидер с двоен критерий отмери еднакъв проблем по два разнообразни метода. Василев - непознатия и Илиев - неговия. Чуждият бе опозорен, а своя за същото повдигнат до заместител министър-председател и пръв герой против кражбите.
Тоз овчар с неговото схващане за политика, дипломация, диалогичност и благоденствие насочва народа към бездна и когато стартират да падат в нея, той ще даде конференция на служителя си и ще дава отговор на нежно хихикащи се въпросчета. Та тоз народовластник - демократ- към момента не може да проумее, че народовластието - демокрацията - е когато над половината от имащите право на избор са ти дали своят вот доверие.
Когато едвам една десета от популацията е изпратила никому непознати за народни представители, с помощта на дългогодишните появи в най-гледано телевизионно време, да се държиш като че ли си безспорен монарх е раздор с действителността и се стига до болестно положение, което назовават " Невроза на властта ". Малко по добър вид е, който си фантазира някой, че е Наполеон, Сталин, Чингис Хан или примадона на Миланската канара.
Тез добродушни хора се лекуват в профилирани институции.
Приятели,
хората на Слави направиха доста стъпки обратно.
Първата, за мажоритарното гласоподаване.
Втората, за партийната дотация.
Третата, за директния избор на полицейски началници.
Четвъртата, за понижаване броя на народните представители.
Петата, за Николай Василев и съвсем целия му кабинет.
Шестата, за министъра на правораздаването.
Седмата, за припознаването на Българска социалистическа партия като партия на смяната и отвън статуквото.
Осмата, отвод от дясна политика, след уйдисването на мераците на Българска социалистическа партия.
Осем стъпки обратно единствено за по-малко от три месеца. Много положително достижение. За този извънреден интервал желаеха да се режат крака на представители на медиите, упрекнаха представителите на четвъртата власт в низък скрит план тъй като са тиражирали палава връзка, изгориха мостовете сред тях е всеки, който би ги подкрепил в Народното събрание. Не можаха да намерят най-малко един престиж пред който всички да ахнат.
Тази големина желаят да остане единствено за мистично появяващия, облечен в пернишко сватбено облекло, ядосано намусен, сопнато ядосан, седящ на диванчето си, не приемащ никой да му предлага, водач. Този лидер с двоен критерий отмери еднакъв проблем по два разнообразни метода. Василев - непознатия и Илиев - неговия. Чуждият бе опозорен, а своя за същото повдигнат до заместител министър-председател и пръв герой против кражбите.
Тоз овчар с неговото схващане за политика, дипломация, диалогичност и благоденствие насочва народа към бездна и когато стартират да падат в нея, той ще даде конференция на служителя си и ще дава отговор на нежно хихикащи се въпросчета. Та тоз народовластник - демократ- към момента не може да проумее, че народовластието - демокрацията - е когато над половината от имащите право на избор са ти дали своят вот доверие.
Когато едвам една десета от популацията е изпратила никому непознати за народни представители, с помощта на дългогодишните появи в най-гледано телевизионно време, да се държиш като че ли си безспорен монарх е раздор с действителността и се стига до болестно положение, което назовават " Невроза на властта ". Малко по добър вид е, който си фантазира някой, че е Наполеон, Сталин, Чингис Хан или примадона на Миланската канара.
Тез добродушни хора се лекуват в профилирани институции.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ