България бърза да приеме еврото, но трудностите са много
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Докато преследваше участие в Европейски Съюз при започване на 2000-та, София стартира да разисква възможното си присъединение към Еврозоната. Но, почтено казано, броят на неуверените специалисти и политици не е дребен. Освен това никоя страна не е приела общата валута от 2015 година, когато Литва бракува валутата си след балтийските си съседи. На фона на Брекзит и провокираната от пандемията двойна криза е мъчно да си представим, че на тази пауза ще бъде комплициран край тъкмо в този момент. И въпреки всичко България показва непрекъснат ангажимент да одобри общата европейска валута, одобрена в Договора за присъединение от 2007 година Въпреки това мнозина споделят, че страната остава в чакалнята на Еврозоната без явен път за излизане от нея.
Националният проект за въвеждане на еврото
Но със своя Национален проект за въвеждане на еврото (NPIE) България се пробва да обърне масата. Според документа българите ще преминат през единствено един месец контролиране, преди да могат да спрат да употребяват лв.. Това значи, че еврото и левът ще бъдат легални платежни средства в страната единствено за месец. Единствената помощ за потребителите ще бъде потреблението на артикули с етикети с двете цени за още пет месеца.
Според този непоколебим график България ще би трябвало да консолидира своите обществени финанси през идващите две години. Всъщност, преди дадена страна да може да одобри общата валута, тя би трябвало да се придържа към няколко строги макроекономични критерии. По-конкретно претендентът би трябвало да потвърди, че валутата му е постоянна и обществените му финанси също са постоянни. За шанс на България, валутните курсове не са проблем, заради валутния ръб, който тя одобри през 1997 година Въпреки това, даже къс обзор на останалите четири условия ясно демонстрира какъв брой мъчно ще бъде присъединението към Еврозоната.
Инфлация: Скоро още веднъж ще се трансформира в предизвикателство
Преди всичко, един от най-трудните критерии, които страна като България би трябвало да извърши, е този, обвързван с инфлацията. Интуитивно, като се има поради, че инфлацията мери смяната в цените в дадена стопанска система, има елементарна причина зад този индикатор. Всъщност, разрешението за страна, в която цените се усилват прекомерно бързо, може да дестабилизира сходните на нея и да отслаби еврото. Исторически видяно, България е имала по-ниски равнища на инфлация от своите съседи от Западните Балкани, множеството от които отвън Европейски Съюз. Независимо от това, цените варират много мощно от края на 1980 година до хиперинфлационната рецесия през зимата 1996–1997.
От техническа позиция средностатистическата инфлация в страната за 12 месеца (на годишна база) би трябвало да се задържи под по този начин наречената референтна стойност. А точно, референтната стойност е равна на междинната стойност от трите най-малки инфлационни равнища измежду страните от Европейски Съюз плюс 1,5 процентни пункта. Показателно е, че, базирайки се данните за март 2021 година, България преодолява задачата единствено с 0,066%. Независимо от това, провокираната от пандемията рецесия леко изкриви тези калкулации, създавайки усещане за доближаване надолу сред страните от Европейски Съюз. Всъщност колапсът както на предлагането, по този начин и изключително на търсенето, докара до понижаване на инфлацията във всички области. Нещо повече, неравенството на възобновяване след рецесията основава нова празнота. Всъщност в този момент България показва удобен отговор на критериите, защото нейната 12-месечна инфлация е с 0,13% по-ниска от референтния предел.
Все отново това други държавни управления на Европейски Съюз скоро ще отстранен фискалната поддръжка и техните стопански системи би трябвало да се изправят пред настоящ скок на инфлацията. По този метод структурните разлики сред стопанската система на България и нейните недостатъци най-вероятно ще надделеят в близко бъдеще. Всъщност, преди пандемията, инфлацията в България надвиши прага с 0,67%. Следователно би трябвало да се чака компликациите за София да повторят в непрекъснато превишаване на инфлацията.
Бюджетен недостиг: Наследственост от пандемията
Друг аршин, може би по-известен като „ аршин за конвергенция “, се занимава с бюджетни дефицити и остатъци, или по-конкретно с тяхното съответствие към Брутният вътрешен продукт. С по-прости думи, държавното управление изпада в бюджетен недостиг, когато разноските му са по-високи от потоците на приходите му. Държавата би трябвало да покрие изчезналата сума посредством средства, разнообразни от фискални доходи. Най-често българското държавно управление изтегля пари от „ фискалния запас “ - всъщност минали спестявания. Освен това България също желае пари от интернационалните пазари, като емитира разнообразни типове обществени облигации. Очевидно, когато приходите са по-големи от разноските, бюджетът записва остатък. През последните две десетилетия, с помощта на бързо разрастващата се стопанска система, България съумя да съблюдава тази цел.
За да се одобри еврото, държавният дефицит/излишък на Брутният вътрешен продукт на дадена страна не би трябвало да надвишава 3% през миналата година. Освен това оповестените от Европейската комисия прогнози за дефицит/излишък от Брутният вътрешен продукт също би трябвало да бъдат под 3%. Най-общо казано, Европейски Съюз пояснява прецизно тези правила, като по този метод счита цифрите „ малко над границата “ за неприемливи.
Историческите данни демонстрират, че съотношението на бюджетния недостиг към Брутният вътрешен продукт на България е непрекъснато в допустимия диапазон сред 2009 и 2019 година Очевидно това допуска, че България не би трябвало да има необикновен проблем при осъществяването на това условие. Но провокираната от пандемията криза промени този елементарен факт фрапантно. Всъщност последните данни за 2020 година демонстрират недостиг към -3,4% - което въпреки всичко е по-добро от -7,4% на Еврозоната. Но всички прогнози демонстрират, че положението на здравето на българските обществени финанси единствено ще се утежнява.
Публичен дълг: Предстоящ тест
Третият аршин за конвергенция е строго обвързван с втория, защото се отнася до обществения дълг и неговото съответствие към Брутният вътрешен продукт. За да разберем тази връзка, можем да си представим дълг вследствие на натрупването на дефицити във времето. Всъщност спестяването или „ запасите “ може да помогне за покриване на недостига за известно време, когато е належащо. Но големи дефицити в продължение на доста години ще доведат до привършване на всички спестявания. По този метод продължителните дефицити в последна сметка ще основат голяма купчина дълг по същия метод, по който остатъците водят до спестявания. Тъй като България има най-вече уравновесен бюджет, тя също има дребен дълг през последните десетилетия.
Приемането на еврото зависи от съотношението дълг/БВП на дадена страна като общо предписание под 60%. И въпреки всичко, в някои случаи може да има изключения, когато съотношението „ е задоволително понижено и се доближава до референтната стойност със приемливо движение “. Ясно е, че данните демонстрират, че за България ще бъде мъчно да се пропусне задачата за дълг към Брутният вътрешен продукт в скоро време. Всъщност този индикатор е непрекъснато в допустимия диапазон сред 2009 и 2020 година Въпреки това, както беше посочено нагоре, провокираната от пандемия криза доста утежни обществените финанси на страната. Ако не друго, България към този момент е на път да изиска от пазарите заеми за няколко милиарда евро през 2021 година Така, в случай че дефицитът не се овладее скоро и растежът на Брутният вътрешен продукт не се рестартира, дългът ще нарасне.
Съответно, в случай че дългът нараства, България може също да се изправи пред възходящи лихвени проценти. Но с цел да се причисли към Еврозоната, 10-годишната сигурност на дадена страна би трябвало да се показва в заплащане на не повече от референтната стойност на Европейски Съюз. Предвидимо, с цел да дефинира този %, Европейски Съюз следва същата процедура, която ползва за инфлационния индикатор. По този метод България може да не отговори на петия аршин вследствие на възходящ дълг.
Отвъд цифрите: Вътрешни и интернационалните политически последствия
С една дума макроикономическите спънки пред приемането на еврото от България са освен многочислени, само че и преобладаващо належащи за справяне. Но възраждането на стопанската система не е задоволително. Все отново обнадеждаващо е, че Координационният съвет за подготовка на Република България за участие в еврозоната, който приготви NPIE, заседава под взаимното председателство на шефа на Българската национална банка (БНБ) Димитър Радев и служебния министър на финансите Асен Василев. Като се има поради, че сегашният кабинет и Българска народна банка преди бяха в несъгласие, това е много добър знак. Всъщност, посредством наличието на Радев Българска народна банка алармира за своята практическа, непосредствена подготвеност да продължи напред с NPIE.
Това съглашение сред технократичните елити и част от политическия естеблишмънт обаче не е задоволително за сполучливото приемане на еврото. В последна сметка малко страни, които се причислиха към Еврозоната след сходен консенсус, се оправиха добре. Страната би трябвало да построи общонационално съгласие по отношение на приемливостта на обвързваните, мъчителни жертви. В противоположен случай, както и други по-слаби стопански системи, които се причислиха към Еврозоната, без авансово да приготвят популацията си, България рискува да претърпи големи неуспехи. Независимо от това, в най-хубав интерес на Европейски Съюз е да помогне на българските управляващи да реализират този общонационален консенсус. След дълги години неуспехи, забавяния и вътрешна фрагментация, приемането на еврото от България може дефинитивно да промени нещата. Не на последно място, сходно достижение има капацитета да възвърне доверието на други балкански страни в Европейски Съюз. В тази връзка, на присъединението на България към Еврозоната може да се огледа като на възкръсване на ангажираносттта и на устрема към разширение. /БГНЕС
Коментарът за " Modern Diplomacy " е на Фабио А. Теларико - създател на изявления за културата, обществото и политиката на Югоизточна Европа и някогашните страни от Съюз на съветските социалистически републики, участник в интернационалните конференции за Европа и Русия.
Докато преследваше участие в Европейски Съюз при започване на 2000-та, София стартира да разисква възможното си присъединение към Еврозоната. Но, почтено казано, броят на неуверените специалисти и политици не е дребен. Освен това никоя страна не е приела общата валута от 2015 година, когато Литва бракува валутата си след балтийските си съседи. На фона на Брекзит и провокираната от пандемията двойна криза е мъчно да си представим, че на тази пауза ще бъде комплициран край тъкмо в този момент. И въпреки всичко България показва непрекъснат ангажимент да одобри общата европейска валута, одобрена в Договора за присъединение от 2007 година Въпреки това мнозина споделят, че страната остава в чакалнята на Еврозоната без явен път за излизане от нея.
Националният проект за въвеждане на еврото
Но със своя Национален проект за въвеждане на еврото (NPIE) България се пробва да обърне масата. Според документа българите ще преминат през единствено един месец контролиране, преди да могат да спрат да употребяват лв.. Това значи, че еврото и левът ще бъдат легални платежни средства в страната единствено за месец. Единствената помощ за потребителите ще бъде потреблението на артикули с етикети с двете цени за още пет месеца.
Според този непоколебим график България ще би трябвало да консолидира своите обществени финанси през идващите две години. Всъщност, преди дадена страна да може да одобри общата валута, тя би трябвало да се придържа към няколко строги макроекономични критерии. По-конкретно претендентът би трябвало да потвърди, че валутата му е постоянна и обществените му финанси също са постоянни. За шанс на България, валутните курсове не са проблем, заради валутния ръб, който тя одобри през 1997 година Въпреки това, даже къс обзор на останалите четири условия ясно демонстрира какъв брой мъчно ще бъде присъединението към Еврозоната.
Инфлация: Скоро още веднъж ще се трансформира в предизвикателство
Преди всичко, един от най-трудните критерии, които страна като България би трябвало да извърши, е този, обвързван с инфлацията. Интуитивно, като се има поради, че инфлацията мери смяната в цените в дадена стопанска система, има елементарна причина зад този индикатор. Всъщност, разрешението за страна, в която цените се усилват прекомерно бързо, може да дестабилизира сходните на нея и да отслаби еврото. Исторически видяно, България е имала по-ниски равнища на инфлация от своите съседи от Западните Балкани, множеството от които отвън Европейски Съюз. Независимо от това, цените варират много мощно от края на 1980 година до хиперинфлационната рецесия през зимата 1996–1997.
От техническа позиция средностатистическата инфлация в страната за 12 месеца (на годишна база) би трябвало да се задържи под по този начин наречената референтна стойност. А точно, референтната стойност е равна на междинната стойност от трите най-малки инфлационни равнища измежду страните от Европейски Съюз плюс 1,5 процентни пункта. Показателно е, че, базирайки се данните за март 2021 година, България преодолява задачата единствено с 0,066%. Независимо от това, провокираната от пандемията рецесия леко изкриви тези калкулации, създавайки усещане за доближаване надолу сред страните от Европейски Съюз. Всъщност колапсът както на предлагането, по този начин и изключително на търсенето, докара до понижаване на инфлацията във всички области. Нещо повече, неравенството на възобновяване след рецесията основава нова празнота. Всъщност в този момент България показва удобен отговор на критериите, защото нейната 12-месечна инфлация е с 0,13% по-ниска от референтния предел.
Все отново това други държавни управления на Европейски Съюз скоро ще отстранен фискалната поддръжка и техните стопански системи би трябвало да се изправят пред настоящ скок на инфлацията. По този метод структурните разлики сред стопанската система на България и нейните недостатъци най-вероятно ще надделеят в близко бъдеще. Всъщност, преди пандемията, инфлацията в България надвиши прага с 0,67%. Следователно би трябвало да се чака компликациите за София да повторят в непрекъснато превишаване на инфлацията.
Бюджетен недостиг: Наследственост от пандемията
Друг аршин, може би по-известен като „ аршин за конвергенция “, се занимава с бюджетни дефицити и остатъци, или по-конкретно с тяхното съответствие към Брутният вътрешен продукт. С по-прости думи, държавното управление изпада в бюджетен недостиг, когато разноските му са по-високи от потоците на приходите му. Държавата би трябвало да покрие изчезналата сума посредством средства, разнообразни от фискални доходи. Най-често българското държавно управление изтегля пари от „ фискалния запас “ - всъщност минали спестявания. Освен това България също желае пари от интернационалните пазари, като емитира разнообразни типове обществени облигации. Очевидно, когато приходите са по-големи от разноските, бюджетът записва остатък. През последните две десетилетия, с помощта на бързо разрастващата се стопанска система, България съумя да съблюдава тази цел.
За да се одобри еврото, държавният дефицит/излишък на Брутният вътрешен продукт на дадена страна не би трябвало да надвишава 3% през миналата година. Освен това оповестените от Европейската комисия прогнози за дефицит/излишък от Брутният вътрешен продукт също би трябвало да бъдат под 3%. Най-общо казано, Европейски Съюз пояснява прецизно тези правила, като по този метод счита цифрите „ малко над границата “ за неприемливи.
Историческите данни демонстрират, че съотношението на бюджетния недостиг към Брутният вътрешен продукт на България е непрекъснато в допустимия диапазон сред 2009 и 2019 година Очевидно това допуска, че България не би трябвало да има необикновен проблем при осъществяването на това условие. Но провокираната от пандемията криза промени този елементарен факт фрапантно. Всъщност последните данни за 2020 година демонстрират недостиг към -3,4% - което въпреки всичко е по-добро от -7,4% на Еврозоната. Но всички прогнози демонстрират, че положението на здравето на българските обществени финанси единствено ще се утежнява.
Публичен дълг: Предстоящ тест
Третият аршин за конвергенция е строго обвързван с втория, защото се отнася до обществения дълг и неговото съответствие към Брутният вътрешен продукт. За да разберем тази връзка, можем да си представим дълг вследствие на натрупването на дефицити във времето. Всъщност спестяването или „ запасите “ може да помогне за покриване на недостига за известно време, когато е належащо. Но големи дефицити в продължение на доста години ще доведат до привършване на всички спестявания. По този метод продължителните дефицити в последна сметка ще основат голяма купчина дълг по същия метод, по който остатъците водят до спестявания. Тъй като България има най-вече уравновесен бюджет, тя също има дребен дълг през последните десетилетия.
Приемането на еврото зависи от съотношението дълг/БВП на дадена страна като общо предписание под 60%. И въпреки всичко, в някои случаи може да има изключения, когато съотношението „ е задоволително понижено и се доближава до референтната стойност със приемливо движение “. Ясно е, че данните демонстрират, че за България ще бъде мъчно да се пропусне задачата за дълг към Брутният вътрешен продукт в скоро време. Всъщност този индикатор е непрекъснато в допустимия диапазон сред 2009 и 2020 година Въпреки това, както беше посочено нагоре, провокираната от пандемия криза доста утежни обществените финанси на страната. Ако не друго, България към този момент е на път да изиска от пазарите заеми за няколко милиарда евро през 2021 година Така, в случай че дефицитът не се овладее скоро и растежът на Брутният вътрешен продукт не се рестартира, дългът ще нарасне.
Съответно, в случай че дългът нараства, България може също да се изправи пред възходящи лихвени проценти. Но с цел да се причисли към Еврозоната, 10-годишната сигурност на дадена страна би трябвало да се показва в заплащане на не повече от референтната стойност на Европейски Съюз. Предвидимо, с цел да дефинира този %, Европейски Съюз следва същата процедура, която ползва за инфлационния индикатор. По този метод България може да не отговори на петия аршин вследствие на възходящ дълг.
Отвъд цифрите: Вътрешни и интернационалните политически последствия
С една дума макроикономическите спънки пред приемането на еврото от България са освен многочислени, само че и преобладаващо належащи за справяне. Но възраждането на стопанската система не е задоволително. Все отново обнадеждаващо е, че Координационният съвет за подготовка на Република България за участие в еврозоната, който приготви NPIE, заседава под взаимното председателство на шефа на Българската национална банка (БНБ) Димитър Радев и служебния министър на финансите Асен Василев. Като се има поради, че сегашният кабинет и Българска народна банка преди бяха в несъгласие, това е много добър знак. Всъщност, посредством наличието на Радев Българска народна банка алармира за своята практическа, непосредствена подготвеност да продължи напред с NPIE.
Това съглашение сред технократичните елити и част от политическия естеблишмънт обаче не е задоволително за сполучливото приемане на еврото. В последна сметка малко страни, които се причислиха към Еврозоната след сходен консенсус, се оправиха добре. Страната би трябвало да построи общонационално съгласие по отношение на приемливостта на обвързваните, мъчителни жертви. В противоположен случай, както и други по-слаби стопански системи, които се причислиха към Еврозоната, без авансово да приготвят популацията си, България рискува да претърпи големи неуспехи. Независимо от това, в най-хубав интерес на Европейски Съюз е да помогне на българските управляващи да реализират този общонационален консенсус. След дълги години неуспехи, забавяния и вътрешна фрагментация, приемането на еврото от България може дефинитивно да промени нещата. Не на последно място, сходно достижение има капацитета да възвърне доверието на други балкански страни в Европейски Съюз. В тази връзка, на присъединението на България към Еврозоната може да се огледа като на възкръсване на ангажираносттта и на устрема към разширение. /БГНЕС
Коментарът за " Modern Diplomacy " е на Фабио А. Теларико - създател на изявления за културата, обществото и политиката на Югоизточна Европа и някогашните страни от Съюз на съветските социалистически републики, участник в интернационалните конференции за Европа и Русия.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ