За българските нечовеци в Комсомолска правда“ – Манол Глишев пред ФАКТИ
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
„ Как България се трансформира в страна на професионалните русофоби “ – това се заема да изясни Дария Асламова, сътрудник на „ Комсомольская истина “ в България. Прави го посредством своя обява от 22 юни 2021 година.
Обяснението стартира от митинг против наличието на НАТО у нас, минава през подражаването на западните страни, консумирането на уиски вместо на ракия, съветските бойци, Освобождението, концепциите за премахването на Паметника на Съветската войска в София, с цел да се стигне до заключението, че „ българските нечовеци с идентичен възторг се борят освен за разрушаването на руските монументи, само че и за инсталирането на нови - за западните си „ другари “.
„ Източникът е „ Комсомолска истина “. Там нещата са известни още от Сталиново време. Има „ дребна истина “ – обективната истина, и „ огромна истина “, която е комсомолската истина и нормално просто не е истина. Все отново мисля, че сме индивиди “, разяснява гражданският деятел и стихотворец Манол Глишев, който от ФАКТИ потърсихме за коментар както върху публикацията на Асламова, по този начин и върху символичния акт на написването на сходни текстове.
На въпроса дали въпросната публикация може да се разгласява точно в сегашния миг по отношение на съответни вътрешнополитически процеси у нас, той отговори: „ Възможно е да има връзка с нашите избори. Ние обаче не знаем точния получател на публикацията. Той ненапълно, естествено, е вътрешен съветски – публикацията е на съветски, само че ненапълно те са наясно, че публикацията ще бъде четена и отвън границите на Русия, в това число у нас “. Още повече, в публикацията са включени и изявленията с Петьо Блъсков ( основен редактор на „ Труд “) и Велиана Христова (в. „ Дума “) “. „ Г-н Блъсков в случай че ви каже „ добър ден “, погледнете дали луната не грее блестящо на небето “, добави Глишев.
„ Тази публикация не е първият сходен случай. Преди малко потърсих и открих материал от 2014 година, събран от някакъв блогър. Забележете – 2014 година, преди 6-7 години. Материалът е озаглавен „ Бележки по съветската българофобия “. Вътре са изредени много изявления от съветски медии, които са в същия дух. Изглежда, че това е някакъв дребен лайтмотив в съветската публицистика, в съветското мислене – „ те българите нещо не ни обичат, те българите нещо ни предадоха, те българите нещо са ни длъжни, пък те не се преценяват “. Много хора там по този начин мислят. Тези изявления приказват за разнообразни аргументи – измислени или действителни, множеството съгласно мен измислени, заради които България се е държала погрешно, неблагодарно или неточно към Русия – стартира се от Руско-турската война, минават през така наречен второ избавление от 1944 година, което не е избавление, и оттова нататък всички събития от 1989 година до през днешния ден, в които България се пробва да се отдалечи от съветска взаимозависимост “, изясни Манол Глишев.
„ Надявам се, че сходен вид изявления се четат, в това число в страните от Западна Европа – несъмнено, не всеобщо. Въпросът е да ги прочете, който би трябвало – да ги прочете политик, да ги прочете някой, от който на следващия ден ще зависи обещано гласоподаване в Брюксел по отношение на България. Това са значимите неща. Ако повече хора – и в България, и освен, си дадем сметка, че Русия се пробва да извива ръце, че съветските публицисти или най-малко тези от тях, които служат на страната, а те за жалост са болшинство, се пробват „ да ни набиват канчето “ и вместо да си основават другар, ни изясняват, че принудително би трябвало да сме им другари, ще се разбере, че това не е методът. Това е неточност и изначално сбъркана политика “, добави той.
На въпроса дали у нас се следи такава като че ли всеобща русофобия, както се внушава от текста, Глишев отговори: „ Ако в този момент трябваше да седнал съм на масата с създателя на тази публикация, щях да му се майтапя доста. Да внушиш, че в дадена страна съществува това, което ти не искаш, е най-лесният метод да го направиш действителност. Този създател е сбъркал по една съществена причина. Той внушава, че в България ситуацията от съветска позиция е изпуснато и че България е страна на всеобща русофобия. Това е обезсърчаващо за русофилите и насърчаващо за такива като мен. Аз се считам за сдържан русофоб – в политически смисъл, не в културен или антинароден. Смятам, че съветската страна е по-скоро нездравословна за България. Смятам, че тя е нездравословна и за съветския народ, само че това е обособена тематика и си е съветска работа. Нас не ни визира. Авторът е написал, че България е страна на русофобия. Добре, щом е по този начин – отлично! Нямам проблем с това изказване, стига единствено да беше правилно “.
„ За страдание в България има доста хора, които ще прочетат тази публикация, доста ще се натъжат от нея и ще споделят: „ Ето – предадохме ги братушките, в този момент какво да вършим? “. Тези хора ще се почувстват афектирани от тази публикация. Не им съчувствам доста, само че ги разбирам. Те имат някакъв фиктивен другар в главите, а внезапно този другар стартира да се държи като противник и стартира да ги упреква в всякакви неща. Например, че са го предали. Какво става – става това, че българските русофили, четейки тази публикация, стартират да се кахърят и да страдат.
Тази публикация, по този начин, както е написана, е неправилна, тъй като основава чувството, че съветската идея в България към този момент е изпусната. Тоест материалът е написан неприятно. Той, вместо да реализира задачата си – да насърчи русофилство у българите, по-скоро ще ускори чувството, че българите към този момент всеобщо не желаят да са русофили. Чудесно, аз съм за това “, разяснява още Глишев.
„ Както се споделя – може публикацията да е платена от американското разузнаване “, пошегува се той.
Разговорът с Манол Глишев мина към идващ миг от тази публикация – рецензиите към концепциите за премахването на Паметника на руската войска. „ Както във връзка с руската войска и на паметника ѝ, по този начин и във връзка с нашето историческо минало, България е доста разграничена. И освен България – общо взето във всяко семейство в страната ни има две отзиви по този въпрос. Това при нас стана като аферата „ Драйфус “, очерта се като разграничителна линия “, сподели Глишев.
„ В Столичния общински съвет обаче, както и в множеството институции, такава разграничителна линия на процедура не съществува. Разделението е сред елементарните хора – има русофили, има русофоби, има хора, които желаят да махнат руския монумент, има хора, които желаят той да си остане. В институциите ни обаче такова разделяне не съществува. Общинският съвет не желае да махне тази скулптура, за жалост. Имам персонален източник, който преди време ми беше споделил: „ Маноле, в Общинския съвет човек от ГЕРБ един път безусловно изпусна следната фраза – „ дадохме ви Мавзолея, само че няма да ви дадем паметника “. Дори болшинството на официално прозападно настроените ГЕРБ-аджий не желае да се лиши от паметниците на комунистическото минало. Това си има аргументи, несъмнено. Първо, тези хора доста се опасяват от Русия. Те считат, че в случай че създадат нещо срещу нея, тя ще ги накаже грубо. Тук ненапълно може би са прави “, изясни той.
В края на диалога с Манол Глишев той разяснява по какъв начин би следвало да одобряваме сходен тип изявления, без значение от персоналните ни усещания, поради обидните съждения за българите, които те съдържат. „ Виждате, че източникът се споделя „ Комсомолска истина “. Това не е естествената, елементарната истина, това е някаква истина „ плюс “, т.е. не е тъкмо истина. Трябва да се замислим за каква аудитория е писан текстът. Допускам, че става дума за част от вътрешна съветска акция за напъване на силите. Част от съветската политика и тяхната обичайната изразителност е, че те са обградени от врагове, че никой не ги обича, че са сами, предадени, излъгани и неразбрани, а те, несъмнено, са почтени, светци и доста мощни, само че постоянно доста хуманни. Това е реториката, не приказваме за действителността. Такава една публикация, която внушава, че още една страна ги е предала, изоставила, зарязала, забила им е нож в гърба – тази изречения също участват вътре, има за цел да сплоти редиците вътре в съветското общество, да ги накара да се почувстват сами, без другари, да си кажат „ ние би трябвало да се борим сами с целия свят, ние още веднъж сме самотни герои “. Това е част от техния фонов звук “, разяснява Манол Глишев.
„ Винаги вниманието се насочва на открито. Винаги при тях се търси външен зложелател, с цел да не се пита популацията какво става с парите, за какво няма пътища, за какво няма лечебни заведения, за какво няма учебни заведения. Те са привикнали с фразата „ топове вместо масло “ – да имат великолепие, да имат спортни медали, да имат интернационален почит в смисъл на страха на останалите интернационалните играчи. След това към този момент може вероятно да се мисли и за някакви битови усъвършенствания, само че по-скоро не “, приключи той.
„ Как България се трансформира в страна на професионалните русофоби “ – това се заема да изясни Дария Асламова, сътрудник на „ Комсомольская истина “ в България. Прави го посредством своя обява от 22 юни 2021 година.
Обяснението стартира от митинг против наличието на НАТО у нас, минава през подражаването на западните страни, консумирането на уиски вместо на ракия, съветските бойци, Освобождението, концепциите за премахването на Паметника на Съветската войска в София, с цел да се стигне до заключението, че „ българските нечовеци с идентичен възторг се борят освен за разрушаването на руските монументи, само че и за инсталирането на нови - за западните си „ другари “.
„ Източникът е „ Комсомолска истина “. Там нещата са известни още от Сталиново време. Има „ дребна истина “ – обективната истина, и „ огромна истина “, която е комсомолската истина и нормално просто не е истина. Все отново мисля, че сме индивиди “, разяснява гражданският деятел и стихотворец Манол Глишев, който от ФАКТИ потърсихме за коментар както върху публикацията на Асламова, по този начин и върху символичния акт на написването на сходни текстове.
На въпроса дали въпросната публикация може да се разгласява точно в сегашния миг по отношение на съответни вътрешнополитически процеси у нас, той отговори: „ Възможно е да има връзка с нашите избори. Ние обаче не знаем точния получател на публикацията. Той ненапълно, естествено, е вътрешен съветски – публикацията е на съветски, само че ненапълно те са наясно, че публикацията ще бъде четена и отвън границите на Русия, в това число у нас “. Още повече, в публикацията са включени и изявленията с Петьо Блъсков ( основен редактор на „ Труд “) и Велиана Христова (в. „ Дума “) “. „ Г-н Блъсков в случай че ви каже „ добър ден “, погледнете дали луната не грее блестящо на небето “, добави Глишев.
„ Тази публикация не е първият сходен случай. Преди малко потърсих и открих материал от 2014 година, събран от някакъв блогър. Забележете – 2014 година, преди 6-7 години. Материалът е озаглавен „ Бележки по съветската българофобия “. Вътре са изредени много изявления от съветски медии, които са в същия дух. Изглежда, че това е някакъв дребен лайтмотив в съветската публицистика, в съветското мислене – „ те българите нещо не ни обичат, те българите нещо ни предадоха, те българите нещо са ни длъжни, пък те не се преценяват “. Много хора там по този начин мислят. Тези изявления приказват за разнообразни аргументи – измислени или действителни, множеството съгласно мен измислени, заради които България се е държала погрешно, неблагодарно или неточно към Русия – стартира се от Руско-турската война, минават през така наречен второ избавление от 1944 година, което не е избавление, и оттова нататък всички събития от 1989 година до през днешния ден, в които България се пробва да се отдалечи от съветска взаимозависимост “, изясни Манол Глишев.
„ Надявам се, че сходен вид изявления се четат, в това число в страните от Западна Европа – несъмнено, не всеобщо. Въпросът е да ги прочете, който би трябвало – да ги прочете политик, да ги прочете някой, от който на следващия ден ще зависи обещано гласоподаване в Брюксел по отношение на България. Това са значимите неща. Ако повече хора – и в България, и освен, си дадем сметка, че Русия се пробва да извива ръце, че съветските публицисти или най-малко тези от тях, които служат на страната, а те за жалост са болшинство, се пробват „ да ни набиват канчето “ и вместо да си основават другар, ни изясняват, че принудително би трябвало да сме им другари, ще се разбере, че това не е методът. Това е неточност и изначално сбъркана политика “, добави той.
На въпроса дали у нас се следи такава като че ли всеобща русофобия, както се внушава от текста, Глишев отговори: „ Ако в този момент трябваше да седнал съм на масата с създателя на тази публикация, щях да му се майтапя доста. Да внушиш, че в дадена страна съществува това, което ти не искаш, е най-лесният метод да го направиш действителност. Този създател е сбъркал по една съществена причина. Той внушава, че в България ситуацията от съветска позиция е изпуснато и че България е страна на всеобща русофобия. Това е обезсърчаващо за русофилите и насърчаващо за такива като мен. Аз се считам за сдържан русофоб – в политически смисъл, не в културен или антинароден. Смятам, че съветската страна е по-скоро нездравословна за България. Смятам, че тя е нездравословна и за съветския народ, само че това е обособена тематика и си е съветска работа. Нас не ни визира. Авторът е написал, че България е страна на русофобия. Добре, щом е по този начин – отлично! Нямам проблем с това изказване, стига единствено да беше правилно “.
„ За страдание в България има доста хора, които ще прочетат тази публикация, доста ще се натъжат от нея и ще споделят: „ Ето – предадохме ги братушките, в този момент какво да вършим? “. Тези хора ще се почувстват афектирани от тази публикация. Не им съчувствам доста, само че ги разбирам. Те имат някакъв фиктивен другар в главите, а внезапно този другар стартира да се държи като противник и стартира да ги упреква в всякакви неща. Например, че са го предали. Какво става – става това, че българските русофили, четейки тази публикация, стартират да се кахърят и да страдат.
Тази публикация, по този начин, както е написана, е неправилна, тъй като основава чувството, че съветската идея в България към този момент е изпусната. Тоест материалът е написан неприятно. Той, вместо да реализира задачата си – да насърчи русофилство у българите, по-скоро ще ускори чувството, че българите към този момент всеобщо не желаят да са русофили. Чудесно, аз съм за това “, разяснява още Глишев.
„ Както се споделя – може публикацията да е платена от американското разузнаване “, пошегува се той.
Разговорът с Манол Глишев мина към идващ миг от тази публикация – рецензиите към концепциите за премахването на Паметника на руската войска. „ Както във връзка с руската войска и на паметника ѝ, по този начин и във връзка с нашето историческо минало, България е доста разграничена. И освен България – общо взето във всяко семейство в страната ни има две отзиви по този въпрос. Това при нас стана като аферата „ Драйфус “, очерта се като разграничителна линия “, сподели Глишев.
„ В Столичния общински съвет обаче, както и в множеството институции, такава разграничителна линия на процедура не съществува. Разделението е сред елементарните хора – има русофили, има русофоби, има хора, които желаят да махнат руския монумент, има хора, които желаят той да си остане. В институциите ни обаче такова разделяне не съществува. Общинският съвет не желае да махне тази скулптура, за жалост. Имам персонален източник, който преди време ми беше споделил: „ Маноле, в Общинския съвет човек от ГЕРБ един път безусловно изпусна следната фраза – „ дадохме ви Мавзолея, само че няма да ви дадем паметника “. Дори болшинството на официално прозападно настроените ГЕРБ-аджий не желае да се лиши от паметниците на комунистическото минало. Това си има аргументи, несъмнено. Първо, тези хора доста се опасяват от Русия. Те считат, че в случай че създадат нещо срещу нея, тя ще ги накаже грубо. Тук ненапълно може би са прави “, изясни той.
В края на диалога с Манол Глишев той разяснява по какъв начин би следвало да одобряваме сходен тип изявления, без значение от персоналните ни усещания, поради обидните съждения за българите, които те съдържат. „ Виждате, че източникът се споделя „ Комсомолска истина “. Това не е естествената, елементарната истина, това е някаква истина „ плюс “, т.е. не е тъкмо истина. Трябва да се замислим за каква аудитория е писан текстът. Допускам, че става дума за част от вътрешна съветска акция за напъване на силите. Част от съветската политика и тяхната обичайната изразителност е, че те са обградени от врагове, че никой не ги обича, че са сами, предадени, излъгани и неразбрани, а те, несъмнено, са почтени, светци и доста мощни, само че постоянно доста хуманни. Това е реториката, не приказваме за действителността. Такава една публикация, която внушава, че още една страна ги е предала, изоставила, зарязала, забила им е нож в гърба – тази изречения също участват вътре, има за цел да сплоти редиците вътре в съветското общество, да ги накара да се почувстват сами, без другари, да си кажат „ ние би трябвало да се борим сами с целия свят, ние още веднъж сме самотни герои “. Това е част от техния фонов звук “, разяснява Манол Глишев.
„ Винаги вниманието се насочва на открито. Винаги при тях се търси външен зложелател, с цел да не се пита популацията какво става с парите, за какво няма пътища, за какво няма лечебни заведения, за какво няма учебни заведения. Те са привикнали с фразата „ топове вместо масло “ – да имат великолепие, да имат спортни медали, да имат интернационален почит в смисъл на страха на останалите интернационалните играчи. След това към този момент може вероятно да се мисли и за някакви битови усъвършенствания, само че по-скоро не “, приключи той.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ