ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за

ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
" За Владимир Путин бе предпочитано да показва, че към момента е част от огромните водачи в международната политика. А за Джо Байдън бе значимо да покаже на Владимир Путин, че в Белия дом има смяна, която няма да толерира провокациите против Съединени американски щати ".

Това сподели в изявление за ФАКТИ политологът доктор Мартин Табаков. Свързахме се с него за коментар по отношение на срещата сред американският президент Джо Байдън и президентът на Руската федерация, която се организира в Женева. Целия диалог четете в идващите редове:

- Д-р Табаков, Байдън и Путин се срещнаха в една много “стерилна” среда - мощно протоколна, споделяте ли това мнение?

- Съгласен съм. Това бе предпазен механизъм от страна на американците, които желаеха да имат оптимален надзор върху срещата. По опция, да не оставят пространство за импровизации, с цел да не се повтаря фиаското от срещата сред Доналд Тръмп и Владимир Путин през 2018-та година, когато съветският президент очевидно контролираше обстановката на взаимната им конференция.

За да се избегне сходно развиване, Съединени американски щати заложиха три защитни буфера по отношение на техническата организация на срещата в Женева. Първият бе да няма обща конференция сред двамата президента. Вторият, Джо Байдън да не остава на четири очи с Владимир Путин -тоест постоянно американският президент да бъде придружаван от най-малко един човек, в тази ситуация, държавният секретар Антъни Блинкен, респективно, съветският държавен глава от Сергей Лавров. Третият, американският президент да даде конференция след тази на съветския му сътрудник. Когато си втори по ред, имаш опция да изразиш противоречие с преждеговорящия и притежаваш последната дума.

- Ще имат ли някакъв съответен резултат въпросите, по които двамата реализираха единодушие?

- Скептичен съм. Ако приказваме за съответни резултати, има такива, само че те са лишени от необикновен заряд и искра. Става дума за това, че двете страни ще върнат посланиците си в Москва и Вашингтон. Но това, коства ми се, бе въпрос на време да се случи по този начин или другояче. А другият резултат бе инициирането на Двустранен разговор за стратегическа непоклатимост, в главната на който стои желанието за контрола върху въоръжението и основаването на механизъм за отбягване на непредвидени военни произшествия сред двете страни. Последното също, несъмнено, е потребно деяние, само че дано забележим дали то ще спомогне за връщането на Съединени американски щати и Русия в Договора за унищожаване на ракетите със междинен и дребен обхват с наземно базиране.

- А има ли тематики, които съгласно Вас не бяха изговорени, а трябваше?

- Да създадем ангажимента, че към момента нито една от двете страни не ни е дала информация за цялостния размер от тематики, които те са дискутирали. Но съгласно мен един от рисковете пред коефициента за полза на срещата бе този, че в нея са разисквани прекомерно необятен набор от тематики: от затворничеството на Алексей Навални, през филантропичните коридори в Сирия, до хакерските офанзиви по американски институции и инфраструктура. Това, несъмнено, е единствено дребна част от дългия лист. Но в случай че той бе къс, срещата можеше да завърши с по-голяма успеваемост.

Другият риск пред резултатността на мероприятието бе този, че в огромната си част то касаеше неща, които се случват в Русия и Съединени американски щати, а нито Москва, нито Вашингтон ще създадат взаимни отстъпки по отношение на процеси, разрастващи се на техните територии. Възможностите за съгласие са по-големи, когато двете страни договарят към тематики, които касаят техните ползи не в обществата им, а в света.

Или с други думи - Вашингтон и Москва не биха приели някой различен да им споделя какъв цвят да бъдат тапетите в личните им къщи, само че биха най-малко чули и друга позиция, когато става дума за положението на двора пред къщата.

- По време на срещата е разисквана обстановката в Беларус - какво очаквате да се случи там?

- Случващото се в Беларус зависи, преди всичко, от динамичността в връзките сред Александър Лукашенко и Владимир Путин. Руският президент не крие упоритостите си да причисли под една или друга форма Беларус в състава на Руската федерация (съветска апроприация в 21-ви век). За задачата Москва задейства редица принадлежности, един от които е лобиране за смяна в институционалната архитектура на Беларус, посредством която Народното събрание, в който проруските партии ще имат превъзходство, да се трансфорат в центъра на властта в страната, за сметка на президентската институция.

А механизмите за противодействие на Лукашенко против сходен сюжет понижиха. Това се случи заради митингите в Беларус. Те не съумяха да донесат някаква смяна във вътрешните каузи на страната, само че реализираха външна такава, касаеща позиционирането на режима в европейски подтекст: Европейски Съюз захлопна дефинитивно така и така леко открехнатата врата към Лукашенко. Днес беларуският президент е пленник на волята на съветския си сътрудник повече от всеки път. Лукашенко към този момент няма независимост на деяние, той е като жонгльор с една ръка.

Това че Съединени американски щати и Европейски Съюз - изключително Полша и балтийските страни, имат отношение към протичащото се в Беларус, не трансформира обстоятелството, че динамичността към Минск зависи на първо място от Москва. Американците, допускам, също схващат добре това.

- Говорено е и по тематиката с Украйна - дали е допустимо напрежението по границата на Русия и Украйна да утихне?

- В относителен проект по отношение на случилото се там през месец април тази година, когато Руската федерация дислоцира военни активи на границата си с Украйна, това напрежение към този момент утихна. Но то може да бъде обновено във всеки един миг.

Именно с Украйна обаче бе обвързван един внимателен епизод от престоя на Джо Байдън в Европа. След срещата на Алианса тези дни, украинският президент Володимир Зеленски се опита да внуши, че НАТО ще даде директно План за деяние за участие на Украйна в структурите си. Това не бе по никакъв начин правилно, още повече, че украинският президент прави сходно подстрекателство за повторно. Предишното бепе след диалог с Джо Байдън, извършен още веднъж напълно скоро, след който диалог американската администрация трябваше да се дистанцира от изказванията на Володимир Зеленски. Целта на украинския президент евентуално е била да сътвори обструкции пред идната към оня миг среща сред американския и съветския държавен глава.

И този епизод обаче не трансформира това, че Минските съглашения, към които другояче Вашингтон и Москва се сплотяват декларативно като основа за разрешаването на спора в Източна Украйна, не престават да буксуват.

- Важен миг от диалога е възпрепятстването на създаването на нуклеарен боеприпас от Иран - дали бихме могли да станем очевидци даже на някакви взаимни дейности от страна на Съединени американски щати и Русия в Иран?

- Иран е една от дребното тематики, в които има съвпадане на ползите сред тази американска администрация и съветското президентство. Този споделен интерес се характеризира с разбирането, че политиката на „ оптимален натиск” на Доналд Тръмп, характеризираща се с необятни наказания, сграбчващи в хватката си в това число иранската банкова система и петролен бранш, в действителност ще ограничи вариантите пред Техеран и Иран евентуално може да се трансформира в пленник на Китай, трансформирайки Пекин в главен консуматор на персийския нефт и основен вложител в пътната и енергийна инфраструктура на Иран. Неслучайно съветските дипломати, паралелно с европейските такива, също се пробват да работят като медиатор в договарянията сред Вашингтон и Техеран, които се организират във Виена. И Русия, освен Съединени американски щати, са съперник на придобиването на нуклеарно оръжие от Иран.

- Подаръците, които Байдън сервира - част от протокола или нещо друго бяха съгласно Вас?

Преди всичко част от протокола. Но и тук има нюанси: подаръците са предоставени не персонално от президента Байдън на президента Путин, а посредством американския на съветския протокол. Това въпреки всичко приказва за известна отдалеченост, за подарък без панделка. Нямаме информация към момента дали и в случай че да, какво е било харизано на американския президент от съветския му сътрудник.

Ако би трябвало да придадем закачлив надолнище на диалога, по-интересни съгласно мен бяха подаръците, които Джо Байдън и Борис Джонсън си размениха на срещата на Г7. Американският президент подари на английския министър-председател ръчно и по поръчка направено колело, по чиито рамки са английското и американското знаме. Знаем, че Борис Джонсън обича да кара колело. В подмяна, Даунинг стрийт 10 са подарили на ръководителя на Белия дом рамкирана фотография, за която американците се майтапят, че е изтеглена от Уикипедия.

- Какви заключения можем да вадим от срещата?

- Това бе среща, насочена по-скоро към символиката, в сравнение с към резултатите. Не би трябвало да я мислим като такава, която ще понижи несъгласията сред Москва и Вашингтон, а по-скоро като събитие, което вероятно ще регламентира тези несъгласия, ще вкара правила в противоборството.

Самата среща бе по-важна за съветския президент, в сравнение с бе за американския му сътрудник. За Владимир Путин бе предпочитано да показва, че към момента е част от огромните водачи в международната политика. А за Джо Байдън бе значимо да покаже на Владимир Путин, че в Белия дом има смяна, която няма да толерира провокациите против Съединени американски щати.