Как Русия тълкува благото на българския народ
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Кремъл не се интересува от съществуването на свободна воля. В България Москва цели напълно друго: да събира информация и да дестабилизира. А корупцията е добър проводник на прокремълски ползи. Коментар на Петър Чолаков.
Руската посланичка в България Елеонора Митрофанова отхвърли обвиняванията в шпионаж и съобщи, че „ съдействие с всички ще е за богатството на българския народ”. Изборът с кои страни да си сътрудничат бил право на българите. Да имаме вяра ли на тези думи? Добронамерена ли е Москва?
Русия постоянно е имала имперски упоритости и искания. Ако инцидентно се чудим дали уверенията на госпожа Митрофанова са чиста монета, на първо време би трябвало да се запитаме дали Москва зачита суверенитета на другите страни. Вижте какво става в Украйна, да вземем за пример. Руски войски се струпват по границата, тъй като Москва се бои, че Киев може да избра евроатлантическата вероятност - това е коренът на спора.
Москва цели дестабилизация
Кремъл не е заинтересуван и от деянията на българската „ свободна воля”. От една страна, геополитическият избор на София - участието в НАТО и Европейски Съюз - няма по какъв начин да бъде по усета на съветските дипломати. От друга, за разлика от Украйна, Естония, Латвия, Беларус и други страни, В България няма доста съветско малцинство - тук сепаратистки сюжет не е реален. Приемайки участието на България в Пакта за fait accompli (свършен факт - б.ред.), тук Москва цели друго: събиране на информация и основно дестабилизация.
Опасявам се, че нашите сътрудници в НАТО, които познават репутацията на институциите и политическата просвета на България, не рискуват да ни доверяват данни, които са изключително чувствителни. Москва залага на първо място на необятно публикуваната корупция, с цел да осъществя геостратегическите си планове.
Парадоксално, само че факт: разкраченият стоеж, който считаните за дясноцентристки и консервативни държавните управления на ГЕРБ заемаха сред Москва и Вашингтон, породи безпокойствие в НАТО, само че вяра в Кремъл. Неслучайно Русия енергично отбрани партията на Борисов от рецензиите в годишния отчет на Държавния департамент за човешките права, оповестен директно преди парламентарните избори на 4.04.2021.
Москва реагира остро и на думите на непрекъснатата юридическа съветничка в посолството на Съединени американски щати у нас Джесика Ким. През януари госпожа Ким уточни, че в България липсва политическа воля за битка с корупцията. На терзанията от ширещата се корупция, от полицейския произвол над протестиращи против държавното управление, от подвластните медии и правосъдна система, Кремъл побърза да отговори с подигравка, определяйки рецензиите като „ натрапвани от оттатък Океана полезности и шаблони “. Резултатите от последните парламентарни избори в България евентуално са били посрещнати със смесени усеща в Кремъл.
Между Москва и Вашингтон
В 45-тото Народно събрание няма да намерят място Вътрешна македонска революционна организация (която, също като ГЕРБ, обича да заема разкривен стоеж сред Вашингтон и Москва, маскиран като „ баланс”) и НФСБ (показателно е, че от партията на Симеонов реагираха остро на отчета на Държавния департамент, който съгласно тях засягал „ измислени проблеми” и бил „ основан на доноси”). Не минаха електоралния предел също „ Атака”, и „ Воля”, чиито водачи не крият благосклонностите си към Владимир Путин. ГЕРБ, които кокетничат с Кремъл, до момента в който сякаш ловят „ съветски шпиони”, останаха първа политическа мощ, само че надали ще забележим кабинет „ Борисов” 4.
Можем единствено да гадаем за външната политика, която би осъществил кабинет с мандата на Има Такъв Народ, в случай че до подобен въобще се стигне. Интересно е, че партията на Трифонов изключва всевъзможни сделки с третата в класирането Българска социалистическа партия (която упорства за отпадане на глобите, наложени на Москва, и намерено приветства съветските енергийни проекти), до момента в който мощно „ проатлантическата” Демократична България би приела поддръжката на Столетницата за образуване на държавно управление.
За похлупак, официално демократичното, проевропейско и пронатовско Движение за права и свободи, което се опиянява от миризмата на съветските въглеводороди, ще има повече мандати в 45-ия парламент, но най-малко публично никой от останалите играчи не желае да има алъш-вериш с него.
Прокремълски национализъм
Под електоралния предел останаха и други „ троянски коне”, на които Кремъл наподобява разпорежда очаквания, като „ Възраждане” на К. Костадинов и „ Възраждане на отечеството” на Н. Малинов, апетитен от прокуратурата надали не за съветски разузнавач No.1 у нас. Но партията на Малинов получи малко над 13 000 гласа, до момента в който групировката на Костадинов взе над 78 000 или 2.45%; вотът за нея е относително висок изключително в чужбина.
Макар да е разпръснат и обезкръвен, прокремълският национализъм у нас не е изгубена идея. Ето за какво Москва ще продължи да хвърля мрежите си и да се надява на още по-добър улов идващия път. Ако тези, на които гласоподавателите в този момент разпореждат месиански очаквания, се провалят, нищо чудно в един идващ български парламент да забележим нови и по-влиятелни „ съветски патриоти”.
* Този коментар показва персоналното мнение на създателя. То може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.
Кремъл не се интересува от съществуването на свободна воля. В България Москва цели напълно друго: да събира информация и да дестабилизира. А корупцията е добър проводник на прокремълски ползи. Коментар на Петър Чолаков.
Руската посланичка в България Елеонора Митрофанова отхвърли обвиняванията в шпионаж и съобщи, че „ съдействие с всички ще е за богатството на българския народ”. Изборът с кои страни да си сътрудничат бил право на българите. Да имаме вяра ли на тези думи? Добронамерена ли е Москва?
Русия постоянно е имала имперски упоритости и искания. Ако инцидентно се чудим дали уверенията на госпожа Митрофанова са чиста монета, на първо време би трябвало да се запитаме дали Москва зачита суверенитета на другите страни. Вижте какво става в Украйна, да вземем за пример. Руски войски се струпват по границата, тъй като Москва се бои, че Киев може да избра евроатлантическата вероятност - това е коренът на спора.
Москва цели дестабилизация
Кремъл не е заинтересуван и от деянията на българската „ свободна воля”. От една страна, геополитическият избор на София - участието в НАТО и Европейски Съюз - няма по какъв начин да бъде по усета на съветските дипломати. От друга, за разлика от Украйна, Естония, Латвия, Беларус и други страни, В България няма доста съветско малцинство - тук сепаратистки сюжет не е реален. Приемайки участието на България в Пакта за fait accompli (свършен факт - б.ред.), тук Москва цели друго: събиране на информация и основно дестабилизация.
Опасявам се, че нашите сътрудници в НАТО, които познават репутацията на институциите и политическата просвета на България, не рискуват да ни доверяват данни, които са изключително чувствителни. Москва залага на първо място на необятно публикуваната корупция, с цел да осъществя геостратегическите си планове.
Парадоксално, само че факт: разкраченият стоеж, който считаните за дясноцентристки и консервативни държавните управления на ГЕРБ заемаха сред Москва и Вашингтон, породи безпокойствие в НАТО, само че вяра в Кремъл. Неслучайно Русия енергично отбрани партията на Борисов от рецензиите в годишния отчет на Държавния департамент за човешките права, оповестен директно преди парламентарните избори на 4.04.2021.
Москва реагира остро и на думите на непрекъснатата юридическа съветничка в посолството на Съединени американски щати у нас Джесика Ким. През януари госпожа Ким уточни, че в България липсва политическа воля за битка с корупцията. На терзанията от ширещата се корупция, от полицейския произвол над протестиращи против държавното управление, от подвластните медии и правосъдна система, Кремъл побърза да отговори с подигравка, определяйки рецензиите като „ натрапвани от оттатък Океана полезности и шаблони “. Резултатите от последните парламентарни избори в България евентуално са били посрещнати със смесени усеща в Кремъл.
Между Москва и Вашингтон
В 45-тото Народно събрание няма да намерят място Вътрешна македонска революционна организация (която, също като ГЕРБ, обича да заема разкривен стоеж сред Вашингтон и Москва, маскиран като „ баланс”) и НФСБ (показателно е, че от партията на Симеонов реагираха остро на отчета на Държавния департамент, който съгласно тях засягал „ измислени проблеми” и бил „ основан на доноси”). Не минаха електоралния предел също „ Атака”, и „ Воля”, чиито водачи не крият благосклонностите си към Владимир Путин. ГЕРБ, които кокетничат с Кремъл, до момента в който сякаш ловят „ съветски шпиони”, останаха първа политическа мощ, само че надали ще забележим кабинет „ Борисов” 4.
Можем единствено да гадаем за външната политика, която би осъществил кабинет с мандата на Има Такъв Народ, в случай че до подобен въобще се стигне. Интересно е, че партията на Трифонов изключва всевъзможни сделки с третата в класирането Българска социалистическа партия (която упорства за отпадане на глобите, наложени на Москва, и намерено приветства съветските енергийни проекти), до момента в който мощно „ проатлантическата” Демократична България би приела поддръжката на Столетницата за образуване на държавно управление.
За похлупак, официално демократичното, проевропейско и пронатовско Движение за права и свободи, което се опиянява от миризмата на съветските въглеводороди, ще има повече мандати в 45-ия парламент, но най-малко публично никой от останалите играчи не желае да има алъш-вериш с него.
Прокремълски национализъм
Под електоралния предел останаха и други „ троянски коне”, на които Кремъл наподобява разпорежда очаквания, като „ Възраждане” на К. Костадинов и „ Възраждане на отечеството” на Н. Малинов, апетитен от прокуратурата надали не за съветски разузнавач No.1 у нас. Но партията на Малинов получи малко над 13 000 гласа, до момента в който групировката на Костадинов взе над 78 000 или 2.45%; вотът за нея е относително висок изключително в чужбина.
Макар да е разпръснат и обезкръвен, прокремълският национализъм у нас не е изгубена идея. Ето за какво Москва ще продължи да хвърля мрежите си и да се надява на още по-добър улов идващия път. Ако тези, на които гласоподавателите в този момент разпореждат месиански очаквания, се провалят, нищо чудно в един идващ български парламент да забележим нови и по-влиятелни „ съветски патриоти”.
* Този коментар показва персоналното мнение на създателя. То може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ