Бисер Динев за ФАКТИ: Липсата на аптеки в малките населени места е огромен проблем и трябва да се решава не на парче
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Бисер Динев в роден и израснал в дребен недодялан град в Радомирския край. От години обаче работи и живее в чужбина. По обучение и специалност е правист, а в съответния случай – откривател на законовата рамка към въпроса с неналичието на аптеки в дребните обитаеми места. Свърза се с ФАКТИ , тъй като въпреки да живее в една от най-богатите и устроени страни в Европа, счита, че „ всеки напуснал родното си място в България е дебитор на това място и би трябвало да направи всичко допустимо да внесе най-малко един образец от непознатия опит “.
Личната му мотивация да прегледа въпроса с неналичието на аптеки в дребните обитаеми места от една страна, е фактът, че в градчето в Радомирско, в което е израснал, аптека няма. „ Тръгнах да диря аргументите, тъй като този проблем се оказа дълготраен и до разрешаването му очевидно не се цели да се стигне “, описа пред ФАКТИ Динев. От друга страна, счита, че цялостното отношение на страна ни към възрастните хора е неправилно. „ Живея в чужбина и виждам какво е отношението към възрастните хора тук. Липсата на аптеки в дребните обитаеми места е единствено една дребна капка от това какво се случва в дребните обитаеми места. По информации от публични поръчки се вижда по какъв начин в тях се наливат хиляди евро, а в това време главните неща липсват – няма аптека, няма банка, няма опазване на здравето “, сподели ни още той.
Бисер Динев прави своя принос във внасянето на непознат опит у нас посредством юридически разбор на самодейността за основаване на Националната аптечна карта в България и посредством очертаването на положителни образци за обезпечаване на медикаменти в дребните обитаеми места от чужбина.
„ Проследявайки процеса на гласоподаване в Народно заседание и отношението на институциите към тематиката, останах съществено сюрпризиран от некачественото законотворчество . Правят се съвещания, желаят се мнения, има разпалени речи, само че в последна сметка нищо изобретателно и продуктивно. На хартия всичко е доста хубаво и цветно, само че не виждам по какъв начин това ще реши проблемите на хората с достъпа до лекарствени артикули в дребните обитаеми места.
Правят се едни хубави изявления, едни хубави изречения, едни комплицирани имена, а за хората съответни решения липсват. Проучих по какъв начин преглеждат обстановката в Европейския парламент, Европейската комисия и се оказа, че локалните и национални органи в България дават отговор напълно за тази обстановка. Съдът на Европейският съюз пък споделя, че тази обстановка е предвидима. Очевидно се касае за липса на потенциал. Срамно е в 44-тото Народно заседание да е имало 26 адвокати, от които да се чака съответно законодателство. Експертното мнение на процедура по този начин го няма “, сподели Динев.
„ Държавата е най-големият дебитор на хората в дребните обитаеми места . Някак в България се живее единствено към изборите, от дребните обитаеми места се броят за живи единствено тогава. Различни общественици обикалят селата, снимат се и изясняват по какъв начин България ще стане зелени ливади, шоколад и крави. Точно в това село няма от къде да си купят медикаменти, няма обикновени човешки условия за живот “, сподели още той.
Динев се захваща да проучва тематиката, тъй като си спомня думите на починалия доцент Кристиан Таков: „ Пазете правото даже и от закона “ . Според изводите от разбора му точно законотворецът би трябвало да обезпечи на хората в дребните обитаеми места опция да не пътуват постоянно десетки километри, с цел да си купят обикновено болкоуспокояващо. Достъпът до медикаменти единствено по себе си би трябвало да е тяхно право.
На хартия въпросът с достъпа на жителите на дребни обитаеми места до медикаменти у нас би трябвало да бъде решен посредством основаване на Национална аптечна карта. На процедура това съставлява разбор къде има дефицит на медикаменти. В своя юридически разбор Бисер Динев преглежда въпросната аптечна карта по следния метод:
„ Със Закона за изменение и допълнение на лекарствените артикули в хуманната медицина, обнародван в бр. 67 на „ Държавен вестник” от 2020 година в нормативната уредба се сътвори инструмент за установяване на териториален принцип на потребностите на популацията от достъп до лекарствени артикули , отпускани в аптеки, а точно основаване на Национална аптечна карта.
С Националната аптечна карта се дефинират областите, общините и обитаемоте места с дефицит на открити аптеки, посредством осъществяване на разбор на достъпа на популацията до аптеки.
В законовите текстове е написано, че Националната аптечна карта се създава от национална комисия, назначена със заповед на министъра на опазването на здравето, въз основа на регионални аптечни карти. Последните се създават от регионални комисии, назначени от министъра на опазването на здравето.
Областната аптечна карта ще съдържа данни за демографската конструкция и потреблението на лекарствени артикули за домашно лекуване от популацията на територията на региона, броя, типовете действия и разпределението на откритите аптеки на територията на региона, както и броя на работещите магистър-фармацевти и помощник-фармацевти “.
Дотук на хартия всичко е доста хубаво, написа Динев, съществува обаче следният проблем: „ Със Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лекарствените артикули в хуманната медицина, признат на 16.07.2020 година, изцяло се затвърждава безидейното и безконтролно отношение на институциите към хората в дребните обитаеми места.
От Министерство на здравеопазването не показват периоди, в които това ще се случи. Не се показва какво да вършат възрастните хора през времето на творене на това „ правно съвършенство” . Не споделят по силата на коя правна норма кметските наместници купуват и доставят медикаменти на възрастните хора, до момента в който някой се учи да основава методики, карти и правила на хартия “.
Идва въпросът кой се грижи за здравната политика и можем ли да получим “покана” от Европейския съюз да се оправим с неналичието на достъп до медикаменти в някои елементи от страната. Бисер Динев изследва и този въпрос. Установява, че „ според член 168, параграф 7 от Договора за действието на Европейския съюз страните членки са виновни за определянето на своята здравна политика, както и за организирането и даването на здравни услуги. Това включва аспекти като географското систематизиране на аптеките и на останалите здравни заведения “.
„ Следователно налагането на решения във връзка с конфигурирането на здравните услуги е отвън компетентността на Съюза. Центърът на тежестта на здравната политика е – и ще остане – в националните и локалните органи. От тях зависи правенето, обезпечаването и адаптирането на политики, отговарящи на характерните потребности на техните страни, райони и градове.
Това значи, че Съюзът няма подготвеност и не може да се намесва в решенията на националните органи или доставчиците на здравни услуги във връзка с организацията, финансирането и действието на здравните услуги на здравните системи в избрана страна членка “, написа Динев.
Докато в България се лутаме в законови и подзаконови правни правила на правилото проба-грешка, в страните, в които се търси действително решение на казуса вършат следното, споделя Динев и дава образци от Европа. В Германия съвсем всеки квартал има кутия за събиране на предписания. Всеки поставя там рецептата и получава по пощальон медикаментите си. В Унгария и Естония имат мобилни аптеки. Във Финландия и Дания всяка аптека може да отвори филиал. В Латвия също могат да се отварят филиали към аптеките.
Динев проучва и практиката на Съда на Европейския съюз по повод достъпа на медикаменти в дребните обитаеми места.
„ Съгласно константната процедура на Съда на Европейския съюз в Люксембург, здравната инфраструктура може да бъде обект на обмисляне . Това може да включва авансово позволение за определяне на нови снабдители на услуги, когато се окаже належащо превъзмогването на възможни празноти, тъй че да бъде обезпечено съответно здравно обслужване, което да се приспособява към потребностите на популацията и да покрива цялата територия, вземайки поради изолираните региони “.
„ При гласуването в Народно заседание, с отхвърлянето на текстове от закона се стигна до там, че съществуват региони, които са доста рентабилни за фармацевтите, а и привлекателни, и други които са по-непривлекателни, както са селските региони. При тези условия фармацевтите се концентрират върху местата, които са привлекателни и рентабилни . Така се основава неустановеност за популацията от селата и дребните общини.
При неустановеност по отношение на съществуването и степента на риска за здравето на хората, страната членка може да вземе ограничения за отбрана, без да се постанова да чака цялостното доказване на този риск. При това състояние страната членка би трябвало да регистрира, че има риск от неустановеност и дефицит на аптеки в някои елементи от нейната територия. Поради това е длъжна да одобри правни правила, които да предотвратят този риск “, написа в разбора си Бисер Динев.
„ В съвсем цяла Европа националните законодателства за в положение да подсигуряват реализирането на задачата за несъмнено и качествено доставяне на популацията с лекарствени артикули. За да се получи това и в България е належащо дейностите по преследването на тази цел да бъдат поредни “, написа Динев и добавя: „ От страната се чака да има такова законодателство, което да обезпечи качествено и несъмнено доставяне на популацията с лекарствени артикули, въз основа на закрепени данни “.
„ Трябват съответни, работещи начини и способи за откриване на аптеки, там където е належащо “ , заключва той.
След правенето на правния разбор на въпроса с аптеките дребните обитаеми места, Бисер Динев стига до следните заключения, които записва в своя разбор:
„ Няма никакъв тласък за фармацевтите да отидат и да работят в дребните обитаеми места.
Липсата на аптеки в дребните обитаеми места е голям проблем, който би трябвало да се взема решение не на парче. Създават се закони, правилници, наредби, национални карти и всевъзможни лишени от смисъл практики, които няма да решат казуса за снабдяването на хората в дребните обитаеми места с медикаменти.
Националната аптечна карта ще откри потребностите на българските жители от аптеки, а това не е съответно решение на казуса. Ще открият, нещо което хората в дребните обитаеми места откриват всеки ден и това е неналичието на достъп до лекарствени артикули.
Тази Национална аптечна карта не планува начини и способи за откриване на аптеки, там където са нужни и където има потребност от тях. Основен проблем е отсъствието на експертно мнение и опит.
Шаблонните отговори на Министерство на здравеопазването не вземат решение проблемите на хората в дребните обитаеми места, а казусът с достъп до лекарствени артикули е от главно значение.
Най-вероятно се касае и за неналичието на законотворчески капацитет”.
Многобройни са образците за неналичието на „ правна мисъл” у нас , споделя Динев и показва образци - промените в Наказателния кодекс се вършат през Кодекса за комерсиалното корабоплаване; Закона за хазарта се променя през ЗИД на Закона за ограниченията и дейностите по време на изключителното положение; през преходните и заключителни разпореждания на Закона за Данък добавена стойност се променя Закон за потребителския заем.
„ Няма по какъв начин да не се означи, че в последното Народно заседание имаше едвам 26 адвокати. При този потенциал на правната мисъл се постанова да внасяме хрумвания от други страни, само че даже и против това се противим, видно от напредъка ни в региона на достъпа до лекарствени артикули “, счита Бисер Динев.
„ Осигуряването на систематизиране на аптеки на цялата територия следва да се преглежда като императивно основание от общ интерес. До тогава се постанова да пазим правото от закона. Това ни завеща починалият доцент Кристиан Таков и очевидно е бил доста прав “, безапелационен е той.
„ Израснал съм в дребния град, пристигнал съм от него в Европа с всичките очаквания и фантазии и виждам, че пирамидата тук е такава – основават се условия и по-късно се работи. В България някой сяда на някой пост – не на служба, а на пост, спуска се отнякъде и се чуди какво да прави. За страдание това ясно се вижда законодателно. Надявам се да спре да се живее единствено към изборите, а да се живее за хората, да се работи за тях. Достатъчно опит има. Нужно е да се отвори един уебсайт, да се прочете, да се види един непознат закон, един образец от чужбина.
Жалко е, че доста хора в България си сформират мнение от малките екрани и всякакви недотам изпитани осведомителни източници и не боравят с документи. И аз не бях осведомен с тематиката, само че взех решение да ревизира дали Съдът на Европейския съюз споделя кой е виновен за аптеките, кой би трябвало да направлява целия този развой. Обезлюдяват се толкоз доста обитаеми места. Възрастните хора няма от кое място да си купят един аспирин. Катерят се по влакове, нараняват се. Виждам по какъв начин хората живеят в чужбина, какво е отношението на страната, на хората. Не става дума чак толкоз за пари, става дума за деяние, воля и предпочитание “, заключи Бисер Динев.
Бисер Динев в роден и израснал в дребен недодялан град в Радомирския край. От години обаче работи и живее в чужбина. По обучение и специалност е правист, а в съответния случай – откривател на законовата рамка към въпроса с неналичието на аптеки в дребните обитаеми места. Свърза се с ФАКТИ , тъй като въпреки да живее в една от най-богатите и устроени страни в Европа, счита, че „ всеки напуснал родното си място в България е дебитор на това място и би трябвало да направи всичко допустимо да внесе най-малко един образец от непознатия опит “.
Личната му мотивация да прегледа въпроса с неналичието на аптеки в дребните обитаеми места от една страна, е фактът, че в градчето в Радомирско, в което е израснал, аптека няма. „ Тръгнах да диря аргументите, тъй като този проблем се оказа дълготраен и до разрешаването му очевидно не се цели да се стигне “, описа пред ФАКТИ Динев. От друга страна, счита, че цялостното отношение на страна ни към възрастните хора е неправилно. „ Живея в чужбина и виждам какво е отношението към възрастните хора тук. Липсата на аптеки в дребните обитаеми места е единствено една дребна капка от това какво се случва в дребните обитаеми места. По информации от публични поръчки се вижда по какъв начин в тях се наливат хиляди евро, а в това време главните неща липсват – няма аптека, няма банка, няма опазване на здравето “, сподели ни още той.
Бисер Динев прави своя принос във внасянето на непознат опит у нас посредством юридически разбор на самодейността за основаване на Националната аптечна карта в България и посредством очертаването на положителни образци за обезпечаване на медикаменти в дребните обитаеми места от чужбина.
„ Проследявайки процеса на гласоподаване в Народно заседание и отношението на институциите към тематиката, останах съществено сюрпризиран от некачественото законотворчество . Правят се съвещания, желаят се мнения, има разпалени речи, само че в последна сметка нищо изобретателно и продуктивно. На хартия всичко е доста хубаво и цветно, само че не виждам по какъв начин това ще реши проблемите на хората с достъпа до лекарствени артикули в дребните обитаеми места.
Правят се едни хубави изявления, едни хубави изречения, едни комплицирани имена, а за хората съответни решения липсват. Проучих по какъв начин преглеждат обстановката в Европейския парламент, Европейската комисия и се оказа, че локалните и национални органи в България дават отговор напълно за тази обстановка. Съдът на Европейският съюз пък споделя, че тази обстановка е предвидима. Очевидно се касае за липса на потенциал. Срамно е в 44-тото Народно заседание да е имало 26 адвокати, от които да се чака съответно законодателство. Експертното мнение на процедура по този начин го няма “, сподели Динев.
„ Държавата е най-големият дебитор на хората в дребните обитаеми места . Някак в България се живее единствено към изборите, от дребните обитаеми места се броят за живи единствено тогава. Различни общественици обикалят селата, снимат се и изясняват по какъв начин България ще стане зелени ливади, шоколад и крави. Точно в това село няма от къде да си купят медикаменти, няма обикновени човешки условия за живот “, сподели още той.
Динев се захваща да проучва тематиката, тъй като си спомня думите на починалия доцент Кристиан Таков: „ Пазете правото даже и от закона “ . Според изводите от разбора му точно законотворецът би трябвало да обезпечи на хората в дребните обитаеми места опция да не пътуват постоянно десетки километри, с цел да си купят обикновено болкоуспокояващо. Достъпът до медикаменти единствено по себе си би трябвало да е тяхно право.
На хартия въпросът с достъпа на жителите на дребни обитаеми места до медикаменти у нас би трябвало да бъде решен посредством основаване на Национална аптечна карта. На процедура това съставлява разбор къде има дефицит на медикаменти. В своя юридически разбор Бисер Динев преглежда въпросната аптечна карта по следния метод:
„ Със Закона за изменение и допълнение на лекарствените артикули в хуманната медицина, обнародван в бр. 67 на „ Държавен вестник” от 2020 година в нормативната уредба се сътвори инструмент за установяване на териториален принцип на потребностите на популацията от достъп до лекарствени артикули , отпускани в аптеки, а точно основаване на Национална аптечна карта.
С Националната аптечна карта се дефинират областите, общините и обитаемоте места с дефицит на открити аптеки, посредством осъществяване на разбор на достъпа на популацията до аптеки.
В законовите текстове е написано, че Националната аптечна карта се създава от национална комисия, назначена със заповед на министъра на опазването на здравето, въз основа на регионални аптечни карти. Последните се създават от регионални комисии, назначени от министъра на опазването на здравето.
Областната аптечна карта ще съдържа данни за демографската конструкция и потреблението на лекарствени артикули за домашно лекуване от популацията на територията на региона, броя, типовете действия и разпределението на откритите аптеки на територията на региона, както и броя на работещите магистър-фармацевти и помощник-фармацевти “.
Дотук на хартия всичко е доста хубаво, написа Динев, съществува обаче следният проблем: „ Със Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лекарствените артикули в хуманната медицина, признат на 16.07.2020 година, изцяло се затвърждава безидейното и безконтролно отношение на институциите към хората в дребните обитаеми места.
От Министерство на здравеопазването не показват периоди, в които това ще се случи. Не се показва какво да вършат възрастните хора през времето на творене на това „ правно съвършенство” . Не споделят по силата на коя правна норма кметските наместници купуват и доставят медикаменти на възрастните хора, до момента в който някой се учи да основава методики, карти и правила на хартия “.
Идва въпросът кой се грижи за здравната политика и можем ли да получим “покана” от Европейския съюз да се оправим с неналичието на достъп до медикаменти в някои елементи от страната. Бисер Динев изследва и този въпрос. Установява, че „ според член 168, параграф 7 от Договора за действието на Европейския съюз страните членки са виновни за определянето на своята здравна политика, както и за организирането и даването на здравни услуги. Това включва аспекти като географското систематизиране на аптеките и на останалите здравни заведения “.
„ Следователно налагането на решения във връзка с конфигурирането на здравните услуги е отвън компетентността на Съюза. Центърът на тежестта на здравната политика е – и ще остане – в националните и локалните органи. От тях зависи правенето, обезпечаването и адаптирането на политики, отговарящи на характерните потребности на техните страни, райони и градове.
Това значи, че Съюзът няма подготвеност и не може да се намесва в решенията на националните органи или доставчиците на здравни услуги във връзка с организацията, финансирането и действието на здравните услуги на здравните системи в избрана страна членка “, написа Динев.
Докато в България се лутаме в законови и подзаконови правни правила на правилото проба-грешка, в страните, в които се търси действително решение на казуса вършат следното, споделя Динев и дава образци от Европа. В Германия съвсем всеки квартал има кутия за събиране на предписания. Всеки поставя там рецептата и получава по пощальон медикаментите си. В Унгария и Естония имат мобилни аптеки. Във Финландия и Дания всяка аптека може да отвори филиал. В Латвия също могат да се отварят филиали към аптеките.
Динев проучва и практиката на Съда на Европейския съюз по повод достъпа на медикаменти в дребните обитаеми места.
„ Съгласно константната процедура на Съда на Европейския съюз в Люксембург, здравната инфраструктура може да бъде обект на обмисляне . Това може да включва авансово позволение за определяне на нови снабдители на услуги, когато се окаже належащо превъзмогването на възможни празноти, тъй че да бъде обезпечено съответно здравно обслужване, което да се приспособява към потребностите на популацията и да покрива цялата територия, вземайки поради изолираните региони “.
„ При гласуването в Народно заседание, с отхвърлянето на текстове от закона се стигна до там, че съществуват региони, които са доста рентабилни за фармацевтите, а и привлекателни, и други които са по-непривлекателни, както са селските региони. При тези условия фармацевтите се концентрират върху местата, които са привлекателни и рентабилни . Така се основава неустановеност за популацията от селата и дребните общини.
При неустановеност по отношение на съществуването и степента на риска за здравето на хората, страната членка може да вземе ограничения за отбрана, без да се постанова да чака цялостното доказване на този риск. При това състояние страната членка би трябвало да регистрира, че има риск от неустановеност и дефицит на аптеки в някои елементи от нейната територия. Поради това е длъжна да одобри правни правила, които да предотвратят този риск “, написа в разбора си Бисер Динев.
„ В съвсем цяла Европа националните законодателства за в положение да подсигуряват реализирането на задачата за несъмнено и качествено доставяне на популацията с лекарствени артикули. За да се получи това и в България е належащо дейностите по преследването на тази цел да бъдат поредни “, написа Динев и добавя: „ От страната се чака да има такова законодателство, което да обезпечи качествено и несъмнено доставяне на популацията с лекарствени артикули, въз основа на закрепени данни “.
„ Трябват съответни, работещи начини и способи за откриване на аптеки, там където е належащо “ , заключва той.
След правенето на правния разбор на въпроса с аптеките дребните обитаеми места, Бисер Динев стига до следните заключения, които записва в своя разбор:
„ Няма никакъв тласък за фармацевтите да отидат и да работят в дребните обитаеми места.
Липсата на аптеки в дребните обитаеми места е голям проблем, който би трябвало да се взема решение не на парче. Създават се закони, правилници, наредби, национални карти и всевъзможни лишени от смисъл практики, които няма да решат казуса за снабдяването на хората в дребните обитаеми места с медикаменти.
Националната аптечна карта ще откри потребностите на българските жители от аптеки, а това не е съответно решение на казуса. Ще открият, нещо което хората в дребните обитаеми места откриват всеки ден и това е неналичието на достъп до лекарствени артикули.
Тази Национална аптечна карта не планува начини и способи за откриване на аптеки, там където са нужни и където има потребност от тях. Основен проблем е отсъствието на експертно мнение и опит.
Шаблонните отговори на Министерство на здравеопазването не вземат решение проблемите на хората в дребните обитаеми места, а казусът с достъп до лекарствени артикули е от главно значение.
Най-вероятно се касае и за неналичието на законотворчески капацитет”.
Многобройни са образците за неналичието на „ правна мисъл” у нас , споделя Динев и показва образци - промените в Наказателния кодекс се вършат през Кодекса за комерсиалното корабоплаване; Закона за хазарта се променя през ЗИД на Закона за ограниченията и дейностите по време на изключителното положение; през преходните и заключителни разпореждания на Закона за Данък добавена стойност се променя Закон за потребителския заем.
„ Няма по какъв начин да не се означи, че в последното Народно заседание имаше едвам 26 адвокати. При този потенциал на правната мисъл се постанова да внасяме хрумвания от други страни, само че даже и против това се противим, видно от напредъка ни в региона на достъпа до лекарствени артикули “, счита Бисер Динев.
„ Осигуряването на систематизиране на аптеки на цялата територия следва да се преглежда като императивно основание от общ интерес. До тогава се постанова да пазим правото от закона. Това ни завеща починалият доцент Кристиан Таков и очевидно е бил доста прав “, безапелационен е той.
„ Израснал съм в дребния град, пристигнал съм от него в Европа с всичките очаквания и фантазии и виждам, че пирамидата тук е такава – основават се условия и по-късно се работи. В България някой сяда на някой пост – не на служба, а на пост, спуска се отнякъде и се чуди какво да прави. За страдание това ясно се вижда законодателно. Надявам се да спре да се живее единствено към изборите, а да се живее за хората, да се работи за тях. Достатъчно опит има. Нужно е да се отвори един уебсайт, да се прочете, да се види един непознат закон, един образец от чужбина.
Жалко е, че доста хора в България си сформират мнение от малките екрани и всякакви недотам изпитани осведомителни източници и не боравят с документи. И аз не бях осведомен с тематиката, само че взех решение да ревизира дали Съдът на Европейския съюз споделя кой е виновен за аптеките, кой би трябвало да направлява целия този развой. Обезлюдяват се толкоз доста обитаеми места. Възрастните хора няма от кое място да си купят един аспирин. Катерят се по влакове, нараняват се. Виждам по какъв начин хората живеят в чужбина, какво е отношението на страната, на хората. Не става дума чак толкоз за пари, става дума за деяние, воля и предпочитание “, заключи Бисер Динев.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ