Никой не обича никого, особено Русия
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Всеки ден има неприятни вести от интернационалния живот. Президентът на една суверенна нуклеарна суперсила споделя нещо невъобразимо за президента на друга суверенна нуклеарна суперсила. Китайските приятели са принудени да изясняват на своите американски сътрудници основите на дипломатическия етикет и признаците на най-малко някои градивни стратегии в двустранните връзки на първите стопански системи в света. Руският министър на външните работи, приет занаятчия на точните и прецизни думи, дефинира всички нелепости, които се случват, с различен афоризъм за бъдещи учебници: „ Фалшива, а от време на време даже изродска дипломация (Фейковая, а проливен дъжд – и фриковая дипломатия) “, написа публицистът Андрей Сорокин в съветския вестник “Взгляд “ в материал показан от организация " Фокус " без редакторска интервенция.
Нищо изненадващо, уви. Както етикетът е обвивка на нравите, по този начин и дипломацията е изразително средство на избрани участници в интернационалната политика. Какво е присъщо на интернационалната политика през днешния ден? Никой не обича никого (особено Русия, само че също по този начин и между тях не по-малко), всеки неразумно върти интриги и поставя каквото има в колелата на градивно съдействие и международния мир. Това е всичко, на което дипломацията на интернационалните сътрудници е научена и превежда, спазвайки трогателното стилистично единение на формата и наличието. Трябва обаче да се признае, че следената горчива реалност е единствено демонстрация на обективните закони на историческото развиване, известни на всеки възпитаник от руско време от резюметата на класиците на марксизма-ленинизма: обостряне на империалистическите несъгласия в суровото време световна систематична рецесия. Това е въпрос на всекидневие: рецесиите са залегнали в самата природа на капиталистическия социално-икономически ред и те също са включени в процеса на историческото развиване. А напрежението в интернационалните връзки е единствено външно проявяване.
Възможно ли е, разбирайки научно естеството на несъгласията, да се контролира напрежението с благосклонност, здрав разсъдък и отбягване на противодействие сред страните? Да. Дори имаше подобен сполучлив опит през втората половина на ХХ век - международният ред, основан в Ялта. Но всичко свърши. Не тъй като е неприятно, а заради тъжните, само че обективно изменени условия. Ялтинските правила и институции са оживели през днешния ден единствено под формата на лозунги и украшения. Всъщност вместо международния ред от Ялта имаме международен ред след Ялта, изпълнен с трагични произшествия от международен мащаб. И в този момент съветският президент рационално изяснява на интернационалните сътрудници в продължение на доста години: изходът е на същото място, където беше входът. Путин непосредствено се базира на сполучливия опит на " Голямата тройка " през 1945 година при установяването на следвоенния международен ред. Да, споделя той, от този момент събитията са се трансформирали по прочут метод. Но ялтинските правила на единодушието на международните сили са към момента софтуерни и съответстващи. Достатъчно е, споделя той, да се съчетаят едното нещо с другото и да се разшири кръгът на създателите и поръчителите на новия международен ред за сметка на зараждащите нови центрове на силата (не може без Китай, нали?). Единственото процедурно изменение на инструкцията на бащите-основатели: да се прави не след опустошителна война, а вместо нея.
Но не. Международните сътрудници не чуват. Миналата есен, когато Путин изложи в детайли тази идея на юбилейната сесия на Общото заседание на Организация на обединените нации, тя звучеше идеално. Проблемът е, че безразличието на интернационалните сътрудници към видимо рационалното „ нулиране на Ялта “ е, уви, също обективно и естествено. В последна сметка каква е същността на истинската Ялта?
Първо. Това е интрига на две безусловни международни суперсили от своето време с присъединяване на трета - в действителност някогашна, само че към момента авторитетна. И тримата водачи са фигури с великански размери, способни да мислят в исторически категории и през 1945 година те са имали повече от задълбочено и значително схващане на проблемите на войната и мира.
Второ. Това е взаимно признание на последователността на два цивилизационни плана от международния ред - руския и американския. И определението за минимално травматични, само че градивни правила на конкуренцията.
Трето. Двете суперсили, представящи своите планове за глобализация и намиращи се в непостижимия зенит на силата са се трансформирали както в съперници, по този начин и в гаранти за спазването на разпоредбите на конкуренцията. Ето за какво светът на ХХ век е „ биполярен “.
Всички преимущества на света след Ялта са производни на тези три съставния елемент. Крахът и на двата плана за глобализация, един след различен - първо Съюз на съветските социалистически републики, а след него и моделът на еднополюсната глобализация - в края на предишния век и началото на този век, погреба ялтинския международен ред. Светът просто загуби ободряващия сексапил на цивилизационната конкуренция и се потопи в остарял морал, както преди ерата на историческия материализъм. Формално нашите американски сътрудници към момента не са изоставили миража на еднополюсната надмощие. И актуалният президент Байдън, с нов и непристоен за годините му юношески възторг, се зае да имитира възкресението на този отпаднал план. Дори не да го актуализира, а оптимално да го перефразира. Но това е реплика, при която рационалните, конкурентни, цивилизационни съставни елементи на плана от дълго време са сменени от примитивна лакомия и фикс идея за международно владичество. И от тази камбанария същите Русия и Китай - единствените две способни и ефикасни страни на планетата - се възприемат не като съперници - съратници за разумен международен ред, а като нахалници, нежелани и враждебни спънки пред световния обир.
Това са признаците на гибелта на еднополюсната глобализация, които Путин диагностицира в своята незабравима тирада в Мюнхен. Е, несъмнено - и той, както другарят Си, знае за историческите модели и обострянето на империалистическите несъгласия от първоизточници. И генетичната памет безпогрешно споделя по какъв начин приключват. Но... Рузвелт умря - и няма с кого да приказва. И няма защо да приказва - алчността и мегаломанията не се споделят по другарски метод. По този метод, от трите основни съставния елемент на Ялта, ние даже нямаме първите два - благосклонност и историческо мислене на всички международни сили и взаимно признание на еднакъв суверенитет. Остава единствено един безапелационен мотив, който е в положение да поддържа сегашния международен ред на ръба на войната и мира. Следователно, Бог да даде здраве и отличен триумф в бойната и политическа подготовка на въоръжените сили на Руската федерация. И тогава, наподобява, положителната воля със здравия разсъдък ще наваксат.
Всеки ден има неприятни вести от интернационалния живот. Президентът на една суверенна нуклеарна суперсила споделя нещо невъобразимо за президента на друга суверенна нуклеарна суперсила. Китайските приятели са принудени да изясняват на своите американски сътрудници основите на дипломатическия етикет и признаците на най-малко някои градивни стратегии в двустранните връзки на първите стопански системи в света. Руският министър на външните работи, приет занаятчия на точните и прецизни думи, дефинира всички нелепости, които се случват, с различен афоризъм за бъдещи учебници: „ Фалшива, а от време на време даже изродска дипломация (Фейковая, а проливен дъжд – и фриковая дипломатия) “, написа публицистът Андрей Сорокин в съветския вестник “Взгляд “ в материал показан от организация " Фокус " без редакторска интервенция.
Нищо изненадващо, уви. Както етикетът е обвивка на нравите, по този начин и дипломацията е изразително средство на избрани участници в интернационалната политика. Какво е присъщо на интернационалната политика през днешния ден? Никой не обича никого (особено Русия, само че също по този начин и между тях не по-малко), всеки неразумно върти интриги и поставя каквото има в колелата на градивно съдействие и международния мир. Това е всичко, на което дипломацията на интернационалните сътрудници е научена и превежда, спазвайки трогателното стилистично единение на формата и наличието. Трябва обаче да се признае, че следената горчива реалност е единствено демонстрация на обективните закони на историческото развиване, известни на всеки възпитаник от руско време от резюметата на класиците на марксизма-ленинизма: обостряне на империалистическите несъгласия в суровото време световна систематична рецесия. Това е въпрос на всекидневие: рецесиите са залегнали в самата природа на капиталистическия социално-икономически ред и те също са включени в процеса на историческото развиване. А напрежението в интернационалните връзки е единствено външно проявяване.
Възможно ли е, разбирайки научно естеството на несъгласията, да се контролира напрежението с благосклонност, здрав разсъдък и отбягване на противодействие сред страните? Да. Дори имаше подобен сполучлив опит през втората половина на ХХ век - международният ред, основан в Ялта. Но всичко свърши. Не тъй като е неприятно, а заради тъжните, само че обективно изменени условия. Ялтинските правила и институции са оживели през днешния ден единствено под формата на лозунги и украшения. Всъщност вместо международния ред от Ялта имаме международен ред след Ялта, изпълнен с трагични произшествия от международен мащаб. И в този момент съветският президент рационално изяснява на интернационалните сътрудници в продължение на доста години: изходът е на същото място, където беше входът. Путин непосредствено се базира на сполучливия опит на " Голямата тройка " през 1945 година при установяването на следвоенния международен ред. Да, споделя той, от този момент събитията са се трансформирали по прочут метод. Но ялтинските правила на единодушието на международните сили са към момента софтуерни и съответстващи. Достатъчно е, споделя той, да се съчетаят едното нещо с другото и да се разшири кръгът на създателите и поръчителите на новия международен ред за сметка на зараждащите нови центрове на силата (не може без Китай, нали?). Единственото процедурно изменение на инструкцията на бащите-основатели: да се прави не след опустошителна война, а вместо нея.
Но не. Международните сътрудници не чуват. Миналата есен, когато Путин изложи в детайли тази идея на юбилейната сесия на Общото заседание на Организация на обединените нации, тя звучеше идеално. Проблемът е, че безразличието на интернационалните сътрудници към видимо рационалното „ нулиране на Ялта “ е, уви, също обективно и естествено. В последна сметка каква е същността на истинската Ялта?
Първо. Това е интрига на две безусловни международни суперсили от своето време с присъединяване на трета - в действителност някогашна, само че към момента авторитетна. И тримата водачи са фигури с великански размери, способни да мислят в исторически категории и през 1945 година те са имали повече от задълбочено и значително схващане на проблемите на войната и мира.
Второ. Това е взаимно признание на последователността на два цивилизационни плана от международния ред - руския и американския. И определението за минимално травматични, само че градивни правила на конкуренцията.
Трето. Двете суперсили, представящи своите планове за глобализация и намиращи се в непостижимия зенит на силата са се трансформирали както в съперници, по този начин и в гаранти за спазването на разпоредбите на конкуренцията. Ето за какво светът на ХХ век е „ биполярен “.
Всички преимущества на света след Ялта са производни на тези три съставния елемент. Крахът и на двата плана за глобализация, един след различен - първо Съюз на съветските социалистически републики, а след него и моделът на еднополюсната глобализация - в края на предишния век и началото на този век, погреба ялтинския международен ред. Светът просто загуби ободряващия сексапил на цивилизационната конкуренция и се потопи в остарял морал, както преди ерата на историческия материализъм. Формално нашите американски сътрудници към момента не са изоставили миража на еднополюсната надмощие. И актуалният президент Байдън, с нов и непристоен за годините му юношески възторг, се зае да имитира възкресението на този отпаднал план. Дори не да го актуализира, а оптимално да го перефразира. Но това е реплика, при която рационалните, конкурентни, цивилизационни съставни елементи на плана от дълго време са сменени от примитивна лакомия и фикс идея за международно владичество. И от тази камбанария същите Русия и Китай - единствените две способни и ефикасни страни на планетата - се възприемат не като съперници - съратници за разумен международен ред, а като нахалници, нежелани и враждебни спънки пред световния обир.
Това са признаците на гибелта на еднополюсната глобализация, които Путин диагностицира в своята незабравима тирада в Мюнхен. Е, несъмнено - и той, както другарят Си, знае за историческите модели и обострянето на империалистическите несъгласия от първоизточници. И генетичната памет безпогрешно споделя по какъв начин приключват. Но... Рузвелт умря - и няма с кого да приказва. И няма защо да приказва - алчността и мегаломанията не се споделят по другарски метод. По този метод, от трите основни съставния елемент на Ялта, ние даже нямаме първите два - благосклонност и историческо мислене на всички международни сили и взаимно признание на еднакъв суверенитет. Остава единствено един безапелационен мотив, който е в положение да поддържа сегашния международен ред на ръба на войната и мира. Следователно, Бог да даде здраве и отличен триумф в бойната и политическа подготовка на въоръжените сили на Руската федерация. И тогава, наподобява, положителната воля със здравия разсъдък ще наваксат.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ