Коронавирус: Германия продължава да се затваря. Но достатъчно ли е това?
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Германия удължи твърдия локдаун, даже стяга още ограниченията. Но задоволително ли ще е това? Страната пропиля месеци с половинчати ограничения. И в този момент заплаща сметката за това, написа в коментара си Сабине Кинкарц.
През ноември имаше малко локдаун, през декември – малко повече, само че с изключения. През януари всички унило откриха, че вирусът продължава да се популяризира прекомерно бързо и че има потребност от по-строги ограничения. Оказа се неточност, че учебните заведения, детските градини останаха отворени, а огромна част от стопанската система продължи да работи, до момента в който по отношение на хората се действаше само посредством неангажиращи апели да лимитират контактите.
Защото те, хората, не престават да се заразяват с ковид, а мнозина и мрат от COVID-19. Истинска злополука, която Германия сама си аргументи.
В пълномощията на обособените провинции
Първата причина е немският федерализъм. Той другояче е нещо положително, само че в изискванията на рецесия, когато значимите решения би трябвало да се взимат единомислещо от 16-те държавни ръководители, неведнъж надвиват районните съображения и упоритости. А отбраната против болести е в политическите пълномощия таман на провинциите и канцлерката може само да предизвестява и приканва. Нищо повече.
В случая обаче се постанова държавното управление в Берлин да поеме отговорността. Ако желаеме жителите да одобряват новите правила и да ги съблюдават, в Германия са ни нужни единни ограничения, бистрота и поредно използване. По това би трябвало да работи политиката. Само с апели към разсъдъка на хората няма да излезем от рецесията. Защото никой не е в положение постоянно и на всички места да демонстрира разсъдък. Нужни са ясни инструкции и политическа воля за налагане и пробутване на възбраните. С други думи: би трябвало повече неотстъпчивост.
Свикнахме с заплахата
В самото начало хората просто ги беше боязън от вируса. И реагираха с оттегляне, затвориха се у дома, съвсем престанаха да се виждат с други хора. По време на първия локдаун напролет улиците и аутобаните напряко опустяха. Но човек по природа привиква с заплахите, стартира да ги не помни и става лековерен. Ако по Великден множеството хора си седяха сами у дома, по Коледа и Нова година нещата към този момент изглеждаха напълно иначе. Да бъдем дружно, писна ни от тази пандемия, желаеме си живота назад! – такова беше доминантното въодушевление.
Да не приказваме, че изключително родителите към този момент са на края на силите си, с изтънели нерви и изчерпано самообладание – най-много тези от тях, които живеят в тесни жилища и не смогват да удържат напиращите на открито деца.
Повече работа от у дома
Да не забравяме и милионите хора, които би трябвало да напущат дома си, с цел да работят. Те просто нямат различен избор. Защото стопанската система работи на (почти) цялостни обороти и принуждава хората да вървят на работа, където неизбежно влизат в контакти едни с други. Като преди този момент са били с доста други хора в рейса или влака… Тъй че и тук политиката е длъжна да се намеси по-решително и да разпореди (а освен да препоръчва) компаниите да вкарат работа от у дома.
Но това вероятно ще се случи така или инак за мнозина в Германия, тъй като учебните заведения и детските градини остават затворени най-малко до края на месеца и хората са принудени да си стоят у дома. Изобщо не се знае дали и през февруари учебните заведения и детските градини ще проработят обикновено или ще би трябвало да се преценяват с развиването на пандемията. Подобна нерешителност в действителност е напълно вярна, тъй като прекомерно дълго ни залъгваха с приказки, че учебните заведения били несъмнено леговище и не играели никаква роля за разпространението на болестта. Научният факт, че децата и подрастващите се заразяват с ковид тъкмо толкоз постоянно, колкото и възрастните, беше осъзнато прекомерно късно от политиците.
Въпросът, който вълнува всички ни
В края на януари ще научим дали по-строгият локдаун в Германия дава предстоящите резултати. Фатално ще бъде, в случай че се окаже, че той не стопира разпространението на ковид.
Фатално за страната, за хората и за стопанската система.
Германия удължи твърдия локдаун, даже стяга още ограниченията. Но задоволително ли ще е това? Страната пропиля месеци с половинчати ограничения. И в този момент заплаща сметката за това, написа в коментара си Сабине Кинкарц.
През ноември имаше малко локдаун, през декември – малко повече, само че с изключения. През януари всички унило откриха, че вирусът продължава да се популяризира прекомерно бързо и че има потребност от по-строги ограничения. Оказа се неточност, че учебните заведения, детските градини останаха отворени, а огромна част от стопанската система продължи да работи, до момента в който по отношение на хората се действаше само посредством неангажиращи апели да лимитират контактите.
Защото те, хората, не престават да се заразяват с ковид, а мнозина и мрат от COVID-19. Истинска злополука, която Германия сама си аргументи.
В пълномощията на обособените провинции
Първата причина е немският федерализъм. Той другояче е нещо положително, само че в изискванията на рецесия, когато значимите решения би трябвало да се взимат единомислещо от 16-те държавни ръководители, неведнъж надвиват районните съображения и упоритости. А отбраната против болести е в политическите пълномощия таман на провинциите и канцлерката може само да предизвестява и приканва. Нищо повече.
В случая обаче се постанова държавното управление в Берлин да поеме отговорността. Ако желаеме жителите да одобряват новите правила и да ги съблюдават, в Германия са ни нужни единни ограничения, бистрота и поредно използване. По това би трябвало да работи политиката. Само с апели към разсъдъка на хората няма да излезем от рецесията. Защото никой не е в положение постоянно и на всички места да демонстрира разсъдък. Нужни са ясни инструкции и политическа воля за налагане и пробутване на възбраните. С други думи: би трябвало повече неотстъпчивост.
Свикнахме с заплахата
В самото начало хората просто ги беше боязън от вируса. И реагираха с оттегляне, затвориха се у дома, съвсем престанаха да се виждат с други хора. По време на първия локдаун напролет улиците и аутобаните напряко опустяха. Но човек по природа привиква с заплахите, стартира да ги не помни и става лековерен. Ако по Великден множеството хора си седяха сами у дома, по Коледа и Нова година нещата към този момент изглеждаха напълно иначе. Да бъдем дружно, писна ни от тази пандемия, желаеме си живота назад! – такова беше доминантното въодушевление.
Да не приказваме, че изключително родителите към този момент са на края на силите си, с изтънели нерви и изчерпано самообладание – най-много тези от тях, които живеят в тесни жилища и не смогват да удържат напиращите на открито деца.
Повече работа от у дома
Да не забравяме и милионите хора, които би трябвало да напущат дома си, с цел да работят. Те просто нямат различен избор. Защото стопанската система работи на (почти) цялостни обороти и принуждава хората да вървят на работа, където неизбежно влизат в контакти едни с други. Като преди този момент са били с доста други хора в рейса или влака… Тъй че и тук политиката е длъжна да се намеси по-решително и да разпореди (а освен да препоръчва) компаниите да вкарат работа от у дома.
Но това вероятно ще се случи така или инак за мнозина в Германия, тъй като учебните заведения и детските градини остават затворени най-малко до края на месеца и хората са принудени да си стоят у дома. Изобщо не се знае дали и през февруари учебните заведения и детските градини ще проработят обикновено или ще би трябвало да се преценяват с развиването на пандемията. Подобна нерешителност в действителност е напълно вярна, тъй като прекомерно дълго ни залъгваха с приказки, че учебните заведения били несъмнено леговище и не играели никаква роля за разпространението на болестта. Научният факт, че децата и подрастващите се заразяват с ковид тъкмо толкоз постоянно, колкото и възрастните, беше осъзнато прекомерно късно от политиците.
Въпросът, който вълнува всички ни
В края на януари ще научим дали по-строгият локдаун в Германия дава предстоящите резултати. Фатално ще бъде, в случай че се окаже, че той не стопира разпространението на ковид.
Фатално за страната, за хората и за стопанската система.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ