С Джо Байдън САЩ се връщат към старата корумпирана система
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
" Политическата система е надълбоко корумпирана от специфичните ползи. Това докара американците до фрустрация. Така че имаше протест и на двата фланга на политическия набор. Бърни Сандърс, който щеше да завоюва през 2016 година, в случай че Националният комитет на Демократическата партия не му беше попречил, беше още веднъж покрай успеха през 2020 година, само че управлението на партията още веднъж му загради пътя. От другата страна беше Доналд Тръмп, който организира сполучлив протест против корумпираната републиканска подчиненост. Доналд Тръмп завоюва, само че той няма потенциала, или може би по-скоро характера, с цел да употребява продуктивно властта. Тръмп е пробив в хватката на обичайните елити върху властта. Но това не беше доста потребен пробив. И през днешния ден, с избирането на Джо Байдън, се връщаме към остарялата корумпирана система, която описваше Бърни Сандърс. Истината е, че сме изправени пред две “престъпни” семейства, Демократическата партия и Републиканската партия. Те са мрежи за въздействие за частни ползи и огромни корпорации ". Брет Уайнстийн е професор по биология и теоретик на американската еволюция. През 2017 година той трябваше да напусне “Евъргрийн колидж”, където преподаваше, откакто се опълчи на провеждането дневно, неразрешен за бели. За първи път Брет Уайнстийн дава изявление за френска медия, “Фигаро”, с цел да сигнализира за заплахата от “будната” левица в Съединени американски щати, последовател на политиката на идентичността, която организира лов на вещици и желае да заглуши всяко дисидентско слово в името на един безразсъден антирасизъм.
- След като отказахте да спазите деня “без бели”, разгласен от администрацията на кампуса на университета “Евъргрийн”, където преподавахте, в щата Вашингтон, бяхте обект на издевателството на “будни” антирасистки студентски организации, след това шумно подадохте оставка, прибавяйки името си към все по-дългия лист на “отменените професори” от придвижването на “социалните съдници”. Какви поучения си извадихте от това, което ви се случи?
- През май 2017 година със брачната половинка ми имахме възприятието, че сме засмукани от торнадо, което към момента не ни е върнало на земята! Това промени всички аспекти на нашия живот. Промените бяха доста травматични за момента, само че те ни отвориха доста порти и ни придвижиха в свят, който беше доста вълнуващо да изследваме. Имахме възприятието, че сме се изправили пред торнадо три години преди другите. Преживяхме нещо като предпремиера на задаващия се безпорядък. Днес “Евъргрийн” е на всички места! Същата революционна динамичност се следи по улиците и то освен в Съединени американски щати: в Европа, в Австралия! Това е доста забавен миг, само че имам възприятието, че уроците от “Евъргрийн” бяха пропилени. Ако бяхме разбрали, че не става въпрос за илюзия, а за предчувстване на сегашното, нямаше да позволим на нашата цивилизация да се заиграва с нови форми на расизъм, замаскиран като битка против несправедливостта.
- Как би трябвало да разбираме тази “будна революция”, на която станахте жертва?
- Веднага споделих, че това не е единствено рецесия на свободата на изложение и че няма да се ограничи единствено до кампусите, а че феноменът ще прелее в софтуерния бранш, в държавните структури, във всички институции. Бях прав, само че се изненадах от бързината, с която това се случи. Трудното през 2017 година беше да убедя хората, че става въпрос не просто за студенти, които подвигат звук. Някои от нас осъзнаваха това. Опитахме се да обявим паника. Но хората, които не са се сблъсквали персонално с това идеологическо предизвикателство, не виждат какъв брой е съществено и го подценяват. Това е неточност. Дори причините му да са слаби, стратегическата власт на това придвижване е извънредно значима.
- Каква е тази заплаха? Посегателство към главните правила на либерализма, който ни прави жители, а не просто носители на расови или полови идентичности?
- Случаят е тъкмо подобен. В това придвижване има разнообразни видове хора. Тези, които го ръководят и управляват тактиката, и тези, които вземат участие в него, без да са наясно какви са настояванията. Западът е доста динамичен и работлив, само че в никакъв случай не е бил на висотата на своите идеали за правдивост и тъждество на изискванията. Склонни сме да не виждаме положителното на тази система и да се фокусираме върху нейните дефекти. Трябва да разберем, че през днешния ден има голяма сила, изключително в Съединени американски щати, която цели да срине системата, защото тя се счита за корумпирана. Тя, несъмнено, е такава. Но това придвижване е доста наивно, тъй като реши, че отговорите са доста елементарни. То желае да стартира всичко изначало. Сценарий, който съвсем неизбежно ще ни води към злополука. За страдание, “будното” придвижване гледа на всеки човек, който мисли по този начин, като на елементарен модернизатор, т.е. човек, който трансформира нещата единствено външно. Хроничният неуспех на това придвижване е, че опростява всичко. Никакъв колорит не е вероятен.
- Не е ли това самата същина на революционните придвижвания?
- Точно по този начин. Революционните придвижвания спекулират с утопични измислици, с цел да намерят претекстове за смяна на открития ред. Глупостта на “будното” придвижване е явна. Но е ефектен заразният темперамент на тази тактика. И тъкмо в това е казусът. Хората не одобряват съществено тези придвижвания, тъй като са нелепи. Но когато се сблъскат с тях, имат единствено един избор: или да им се подчинят, или да бъдат унищожени.
- Гледах фрагментите от сеансите по самооценка в “Евъргрийн колидж”, на които професорите би трябвало обществено да признаят греховете си, изброявайки своите привилегии. Кадрите са гротескни. Как може да издържи дълго време сходен спектакъл?
- Да, това са гротескни сеанси. Но въпросът ви за какво това се случва, има забавен отговор в теорията на игрите. Въпреки че решението наподобява елементарно, това не е по този начин. Априори има смисъл човек да се пази, когато е упрекнат в закононарушения, които не е направил. Но казусът е, че това придвижване употребява стигматизацията и защото следва форма на подправена логичност, няма механизъм, който да ви разреши да установите своята непорочност. Всеки човек е изправен пред следния въпрос: ще се пазя ли без късмет за триумф, оказвайки се с ужасна стигма, прикрепена към моето име (и евентуално видеозаписи с моята опозиция, употребявани като доказателства за виновността ми), или е по-добре да се съглася да споделям неща, които не са правилни, с вярата, че моите обвинители ще преминат към нещо друго и ще се насочат към някой различен?
- Това, което описвате, наподобява на логиката на диктатурата?
- Това е тирания в развой на образуване. Имаме проблем с групово деяние. Обществото има потребност от хора, които да се обединят, с цел да попречат на тези дейности. Но подбудите човек да тръгне в противоположната посока са по-силни, тъй като има опасност за работата, репутацията, сигурността му… Така че хората са склонни да се огънат и да оставят обществото уязвимо.
Но откакто правят отстъпка, са принудени да се погледнат в огледалото и не желаят да виждат себе си като страхливци. Накрая сами се убеждават, че имат вяра в това, което са споделили. Казват си, че в случай че са споделили, че са расисти, то безспорно това е по този начин.
- В Съюз на съветските социалистически републики имаше толкоз процеси и писмени документи, които описваха същите феномени на обвиняване, оставка и подчинение…
- Това съпоставяне е тъкмо. Това, което виждаме, ужасно наподобява на болшевизма или на китайския интервал преди Големия скок напред. Важно е да отбележим, че революционните придвижвания, които се домогват до властта и имат за цел да засилят обществената правдивост, неизбежно еволюират към тези насилствени механизми, тъй като те работят! Но в този случай сме изправени пред нестабилна, краткотрайна коалиция, в която разпоредбите за принадлежност към идеята са основават на това, което се назовава интерсекционалност. Ако това придвижване набере мощ и успее да поеме контрола над системата, то ще се раздели на фракции. Различните съюзени групи ще стартират да се борят една против друга.
- Не е ли към този момент по този начин? Фактът, че някои чернокожи мъже се считат за неспособни за поддържат “будната” идея, тъй като са мъже, не е ли знак за това?
- Всички тези групи биха могли да се фрагментират. Днес ЛГБТ общността да вземем за пример към този момент е разпокъсана сред хомосексуалисти и трансджендъри. Но тази евентуална фрагментация през днешния ден се употребява като оръжие за стягане на редиците. В последна сметка ще се разделят, само че резултатът, рисков съгласно мен, е, че племената ще се съединят още веднъж по линиите на расовата еднаквост.
- Опасявате се, че тази гражданска война на идентичността разсънва “белия” шовинизъм, против който твърди, че се бори?
- Западът е неповторим опит, който се пробва да понижи въздействието на идентичността, насърчавайки съдействието оттатък линиите на идентичността, посредством поданството и заслугите. Но казусът е, че тази западна система, която е доста по-добра и по-справедлива от другите, е също по този начин доста нежна. Фактът, че необятни пластове от популацията са захласнати от идентичността, ще накара и тези, които не са, да виждат света по този метод. Това “будно” придвижване би могло да сътвори демона, против който възнамеряваше да се бори, и да докара белия шовинизъм от периферията до “мейнстрийма”. То би могло да разсъни антисемитизма. Ако се демонизират белите, те в последна сметка ще се считат за потиснато малцинство и ще реагират.
- Много либерали (леви, в американския речник - б.а.), които се бунтуват против “будната” идеология са евреи. Изобличават ли възходящия антисемитизъм на това придвижване?
- Да, антисемитизмът участва намерено и прогресиращо в придвижването. Антисемитизмът постоянно нараства, когато политическият център отслабва. Центърът изчезва, поляризацията го замества, антисемитизмът става неминуем.
- Как “мейнстрийм” пресата отрази вашата история през 2017 година?
- “Ню Йорк Таймс” е налегнат от манталитета на “социалните съдници”. Но през 2017 година реакцията беше комплицирана. Когато се развихри моята история, новинарските страници съвсем не засегнаха тематиката, до момента в който публицистичните страници разрешиха на Бари Уайс да я отрази ребром. Моята история сподели действителността в днешната публицистика. В една свръхполяризирана преса, вестниците правят доста добра работа по тематики, които съответстват с тяхната идеологическа визия за нещата, и не вършат нищо за историите, които не пасват на тяхната призма. За демократичната преса концепцията, че чернокожи сектанти атакуват бял професор с егалитаристки възгледи, нямаше смисъл. Те избраха това да не съществува и отхвърлиха да приказват за него. За дясната преса това беше национална история.
- Какво мислите за мъчителното проваляне на идентичностната левица на изборите, имайки поради, че една сензационна част от вота на малцинствата отиде за Доналд Тръмп и отхвърли расовата фикс идея на акцията на демократите?
- Това е най-важната и минимум отразената част от историята. Абсурдността на портрета, който “будната” левица прави на минусите на Запада, в действителност е ужасна засегнатост за малцинствата, които просто желаят късмет да съумеят. Ако се пробвате да съумеете в системата, в която живеете, последното нещо, от което имате потребност, е придвижване, което да ви споделя, че вашият триумф е неосъществим, тъй като всеки бял човек е расист и ви потиска. Изборите демонстрираха също впечатляващия брой чернокожи интелектуалци, които надигнаха глас против това “будно” придвижване. Възхищавам се на тяхната храброст и на силата на причините им.
- Как виждате тръмпизма след Тръмп?
- Трябва да се разбере, че политическата система е надълбоко корумпирана от специфичните ползи. Това докара американците до фрустрация. Така че имаше протест и на двата фланга на политическия набор. Бърни Сандърс, който щеше да завоюва през 2016 година, в случай че Националният комитет на Демократическата партия не му беше попречил, беше още веднъж покрай успеха през 2020 година, само че управлението на партията още веднъж му загради пътя. От другата страна беше Доналд Тръмп, който организира сполучлив протест против корумпираната републиканска подчиненост. Доналд Тръмп завоюва, само че той няма потенциала, или може би по-скоро характера, с цел да употребява продуктивно властта. Тръмп е пробив в хватката на обичайните елити върху властта. Но това не беше доста потребен пробив. И през днешния ден, с избирането на Джо Байдън, се връщаме към остарялата корумпирана система, която описваше Бърни Сандърс. Истината е, че сме изправени пред две “престъпни” семейства, Демократическата партия и Републиканската партия. Те са мрежи за въздействие за частни ползи и огромни корпорации.
- Може ли центристът Джо Байдън да тръгне против “будното” придвижване за еднаквост, благодарение на републиканците, имайки поради насърчителния сигнал, изпратен от гласоподавателите?
- Мисля, че той даже няма да опита, тъй като е политик от партийната машина, нещо като представител на Националния комитет на Демократическата партия. Той ще се опита да употребява властта и силата на това придвижване, като в същото време остави Националния комитет да ръководи деятелите. Но мисля, управлението на демократите мъчно ще управлява този тигър, който пусна на арената. То ще се съюзи цинично с него, само че няма да вземе превъзходство.
Превод от френски: Галя Дачкова
" Политическата система е надълбоко корумпирана от специфичните ползи. Това докара американците до фрустрация. Така че имаше протест и на двата фланга на политическия набор. Бърни Сандърс, който щеше да завоюва през 2016 година, в случай че Националният комитет на Демократическата партия не му беше попречил, беше още веднъж покрай успеха през 2020 година, само че управлението на партията още веднъж му загради пътя. От другата страна беше Доналд Тръмп, който организира сполучлив протест против корумпираната републиканска подчиненост. Доналд Тръмп завоюва, само че той няма потенциала, или може би по-скоро характера, с цел да употребява продуктивно властта. Тръмп е пробив в хватката на обичайните елити върху властта. Но това не беше доста потребен пробив. И през днешния ден, с избирането на Джо Байдън, се връщаме към остарялата корумпирана система, която описваше Бърни Сандърс. Истината е, че сме изправени пред две “престъпни” семейства, Демократическата партия и Републиканската партия. Те са мрежи за въздействие за частни ползи и огромни корпорации ". Брет Уайнстийн е професор по биология и теоретик на американската еволюция. През 2017 година той трябваше да напусне “Евъргрийн колидж”, където преподаваше, откакто се опълчи на провеждането дневно, неразрешен за бели. За първи път Брет Уайнстийн дава изявление за френска медия, “Фигаро”, с цел да сигнализира за заплахата от “будната” левица в Съединени американски щати, последовател на политиката на идентичността, която организира лов на вещици и желае да заглуши всяко дисидентско слово в името на един безразсъден антирасизъм.
- След като отказахте да спазите деня “без бели”, разгласен от администрацията на кампуса на университета “Евъргрийн”, където преподавахте, в щата Вашингтон, бяхте обект на издевателството на “будни” антирасистки студентски организации, след това шумно подадохте оставка, прибавяйки името си към все по-дългия лист на “отменените професори” от придвижването на “социалните съдници”. Какви поучения си извадихте от това, което ви се случи?
- През май 2017 година със брачната половинка ми имахме възприятието, че сме засмукани от торнадо, което към момента не ни е върнало на земята! Това промени всички аспекти на нашия живот. Промените бяха доста травматични за момента, само че те ни отвориха доста порти и ни придвижиха в свят, който беше доста вълнуващо да изследваме. Имахме възприятието, че сме се изправили пред торнадо три години преди другите. Преживяхме нещо като предпремиера на задаващия се безпорядък. Днес “Евъргрийн” е на всички места! Същата революционна динамичност се следи по улиците и то освен в Съединени американски щати: в Европа, в Австралия! Това е доста забавен миг, само че имам възприятието, че уроците от “Евъргрийн” бяха пропилени. Ако бяхме разбрали, че не става въпрос за илюзия, а за предчувстване на сегашното, нямаше да позволим на нашата цивилизация да се заиграва с нови форми на расизъм, замаскиран като битка против несправедливостта.
- Как би трябвало да разбираме тази “будна революция”, на която станахте жертва?
- Веднага споделих, че това не е единствено рецесия на свободата на изложение и че няма да се ограничи единствено до кампусите, а че феноменът ще прелее в софтуерния бранш, в държавните структури, във всички институции. Бях прав, само че се изненадах от бързината, с която това се случи. Трудното през 2017 година беше да убедя хората, че става въпрос не просто за студенти, които подвигат звук. Някои от нас осъзнаваха това. Опитахме се да обявим паника. Но хората, които не са се сблъсквали персонално с това идеологическо предизвикателство, не виждат какъв брой е съществено и го подценяват. Това е неточност. Дори причините му да са слаби, стратегическата власт на това придвижване е извънредно значима.
- Каква е тази заплаха? Посегателство към главните правила на либерализма, който ни прави жители, а не просто носители на расови или полови идентичности?
- Случаят е тъкмо подобен. В това придвижване има разнообразни видове хора. Тези, които го ръководят и управляват тактиката, и тези, които вземат участие в него, без да са наясно какви са настояванията. Западът е доста динамичен и работлив, само че в никакъв случай не е бил на висотата на своите идеали за правдивост и тъждество на изискванията. Склонни сме да не виждаме положителното на тази система и да се фокусираме върху нейните дефекти. Трябва да разберем, че през днешния ден има голяма сила, изключително в Съединени американски щати, която цели да срине системата, защото тя се счита за корумпирана. Тя, несъмнено, е такава. Но това придвижване е доста наивно, тъй като реши, че отговорите са доста елементарни. То желае да стартира всичко изначало. Сценарий, който съвсем неизбежно ще ни води към злополука. За страдание, “будното” придвижване гледа на всеки човек, който мисли по този начин, като на елементарен модернизатор, т.е. човек, който трансформира нещата единствено външно. Хроничният неуспех на това придвижване е, че опростява всичко. Никакъв колорит не е вероятен.
- Не е ли това самата същина на революционните придвижвания?
- Точно по този начин. Революционните придвижвания спекулират с утопични измислици, с цел да намерят претекстове за смяна на открития ред. Глупостта на “будното” придвижване е явна. Но е ефектен заразният темперамент на тази тактика. И тъкмо в това е казусът. Хората не одобряват съществено тези придвижвания, тъй като са нелепи. Но когато се сблъскат с тях, имат единствено един избор: или да им се подчинят, или да бъдат унищожени.
- Гледах фрагментите от сеансите по самооценка в “Евъргрийн колидж”, на които професорите би трябвало обществено да признаят греховете си, изброявайки своите привилегии. Кадрите са гротескни. Как може да издържи дълго време сходен спектакъл?
- Да, това са гротескни сеанси. Но въпросът ви за какво това се случва, има забавен отговор в теорията на игрите. Въпреки че решението наподобява елементарно, това не е по този начин. Априори има смисъл човек да се пази, когато е упрекнат в закононарушения, които не е направил. Но казусът е, че това придвижване употребява стигматизацията и защото следва форма на подправена логичност, няма механизъм, който да ви разреши да установите своята непорочност. Всеки човек е изправен пред следния въпрос: ще се пазя ли без късмет за триумф, оказвайки се с ужасна стигма, прикрепена към моето име (и евентуално видеозаписи с моята опозиция, употребявани като доказателства за виновността ми), или е по-добре да се съглася да споделям неща, които не са правилни, с вярата, че моите обвинители ще преминат към нещо друго и ще се насочат към някой различен?
- Това, което описвате, наподобява на логиката на диктатурата?
- Това е тирания в развой на образуване. Имаме проблем с групово деяние. Обществото има потребност от хора, които да се обединят, с цел да попречат на тези дейности. Но подбудите човек да тръгне в противоположната посока са по-силни, тъй като има опасност за работата, репутацията, сигурността му… Така че хората са склонни да се огънат и да оставят обществото уязвимо.
Но откакто правят отстъпка, са принудени да се погледнат в огледалото и не желаят да виждат себе си като страхливци. Накрая сами се убеждават, че имат вяра в това, което са споделили. Казват си, че в случай че са споделили, че са расисти, то безспорно това е по този начин.
- В Съюз на съветските социалистически републики имаше толкоз процеси и писмени документи, които описваха същите феномени на обвиняване, оставка и подчинение…
- Това съпоставяне е тъкмо. Това, което виждаме, ужасно наподобява на болшевизма или на китайския интервал преди Големия скок напред. Важно е да отбележим, че революционните придвижвания, които се домогват до властта и имат за цел да засилят обществената правдивост, неизбежно еволюират към тези насилствени механизми, тъй като те работят! Но в този случай сме изправени пред нестабилна, краткотрайна коалиция, в която разпоредбите за принадлежност към идеята са основават на това, което се назовава интерсекционалност. Ако това придвижване набере мощ и успее да поеме контрола над системата, то ще се раздели на фракции. Различните съюзени групи ще стартират да се борят една против друга.
- Не е ли към този момент по този начин? Фактът, че някои чернокожи мъже се считат за неспособни за поддържат “будната” идея, тъй като са мъже, не е ли знак за това?
- Всички тези групи биха могли да се фрагментират. Днес ЛГБТ общността да вземем за пример към този момент е разпокъсана сред хомосексуалисти и трансджендъри. Но тази евентуална фрагментация през днешния ден се употребява като оръжие за стягане на редиците. В последна сметка ще се разделят, само че резултатът, рисков съгласно мен, е, че племената ще се съединят още веднъж по линиите на расовата еднаквост.
- Опасявате се, че тази гражданска война на идентичността разсънва “белия” шовинизъм, против който твърди, че се бори?
- Западът е неповторим опит, който се пробва да понижи въздействието на идентичността, насърчавайки съдействието оттатък линиите на идентичността, посредством поданството и заслугите. Но казусът е, че тази западна система, която е доста по-добра и по-справедлива от другите, е също по този начин доста нежна. Фактът, че необятни пластове от популацията са захласнати от идентичността, ще накара и тези, които не са, да виждат света по този метод. Това “будно” придвижване би могло да сътвори демона, против който възнамеряваше да се бори, и да докара белия шовинизъм от периферията до “мейнстрийма”. То би могло да разсъни антисемитизма. Ако се демонизират белите, те в последна сметка ще се считат за потиснато малцинство и ще реагират.
- Много либерали (леви, в американския речник - б.а.), които се бунтуват против “будната” идеология са евреи. Изобличават ли възходящия антисемитизъм на това придвижване?
- Да, антисемитизмът участва намерено и прогресиращо в придвижването. Антисемитизмът постоянно нараства, когато политическият център отслабва. Центърът изчезва, поляризацията го замества, антисемитизмът става неминуем.
- Как “мейнстрийм” пресата отрази вашата история през 2017 година?
- “Ню Йорк Таймс” е налегнат от манталитета на “социалните съдници”. Но през 2017 година реакцията беше комплицирана. Когато се развихри моята история, новинарските страници съвсем не засегнаха тематиката, до момента в който публицистичните страници разрешиха на Бари Уайс да я отрази ребром. Моята история сподели действителността в днешната публицистика. В една свръхполяризирана преса, вестниците правят доста добра работа по тематики, които съответстват с тяхната идеологическа визия за нещата, и не вършат нищо за историите, които не пасват на тяхната призма. За демократичната преса концепцията, че чернокожи сектанти атакуват бял професор с егалитаристки възгледи, нямаше смисъл. Те избраха това да не съществува и отхвърлиха да приказват за него. За дясната преса това беше национална история.
- Какво мислите за мъчителното проваляне на идентичностната левица на изборите, имайки поради, че една сензационна част от вота на малцинствата отиде за Доналд Тръмп и отхвърли расовата фикс идея на акцията на демократите?
- Това е най-важната и минимум отразената част от историята. Абсурдността на портрета, който “будната” левица прави на минусите на Запада, в действителност е ужасна засегнатост за малцинствата, които просто желаят късмет да съумеят. Ако се пробвате да съумеете в системата, в която живеете, последното нещо, от което имате потребност, е придвижване, което да ви споделя, че вашият триумф е неосъществим, тъй като всеки бял човек е расист и ви потиска. Изборите демонстрираха също впечатляващия брой чернокожи интелектуалци, които надигнаха глас против това “будно” придвижване. Възхищавам се на тяхната храброст и на силата на причините им.
- Как виждате тръмпизма след Тръмп?
- Трябва да се разбере, че политическата система е надълбоко корумпирана от специфичните ползи. Това докара американците до фрустрация. Така че имаше протест и на двата фланга на политическия набор. Бърни Сандърс, който щеше да завоюва през 2016 година, в случай че Националният комитет на Демократическата партия не му беше попречил, беше още веднъж покрай успеха през 2020 година, само че управлението на партията още веднъж му загради пътя. От другата страна беше Доналд Тръмп, който организира сполучлив протест против корумпираната републиканска подчиненост. Доналд Тръмп завоюва, само че той няма потенциала, или може би по-скоро характера, с цел да употребява продуктивно властта. Тръмп е пробив в хватката на обичайните елити върху властта. Но това не беше доста потребен пробив. И през днешния ден, с избирането на Джо Байдън, се връщаме към остарялата корумпирана система, която описваше Бърни Сандърс. Истината е, че сме изправени пред две “престъпни” семейства, Демократическата партия и Републиканската партия. Те са мрежи за въздействие за частни ползи и огромни корпорации.
- Може ли центристът Джо Байдън да тръгне против “будното” придвижване за еднаквост, благодарение на републиканците, имайки поради насърчителния сигнал, изпратен от гласоподавателите?
- Мисля, че той даже няма да опита, тъй като е политик от партийната машина, нещо като представител на Националния комитет на Демократическата партия. Той ще се опита да употребява властта и силата на това придвижване, като в същото време остави Националния комитет да ръководи деятелите. Но мисля, управлението на демократите мъчно ще управлява този тигър, който пусна на арената. То ще се съюзи цинично с него, само че няма да вземе превъзходство.
Превод от френски: Галя Дачкова
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ