Проф. Славия Бърлиева пред ФАКТИ: България е символа на кирилицата
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
След като по-рано тази година пaрлaмeнтaрнaтa групa нa „ Oбeдинeните пaтриoти “ прeдложи смяна в името на празника, който честваме на 24 май, нa 1 oктoмври бeшe глacувaнo на първо четене имeтo нa прaзникa дa бъдe прoмeнeнo oт „ Дeн нa бългaрcкaтa прocвeтa и културa и нa cлaвянcкaтa пиcмeнocт “ нa „ Дeн нa бългaрcкaтa пиcмeнocт, прocвeтa и културa “. Последва публично разискване на името в Кoмиcиятa пo oбрaзoвaниe на 15 октомври, а преди няколко дни името на празника на 24 май беше публично променено на „ Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската писменост, култура и просвета и на славянската словесност “.
От ФАКТИ се свързахме с професор Славия Бърлиева от Кирило-Методиевския теоретичен център на Българската академия на науките, която също се включи в разискванията на името на празника на 24 май, с цел да приказваме по тематиката.
„ Аз не смятах, че е нужно да се трансформира името, само че първичното предложение не ми хареса – не за друго, а тъй като изхвърляше славянската книжовност. Включих се в дебата, където осъзнах, че за необятната аудитория славянска книжовност значи славянска писменост, което, несъмнено, подразни доста хора и което беше подвело депутатите за изпадането на тази част от наименованието на празника “, сподели професор Бърлиева.
„ Както споделих, всеобщият четец, слушател, всеобщата аудитория схваща писменост и книжовност като равностойни понятия, а това не е по този начин. Затова аз предложих да се размени „ славянска книжовност “ със „ славянска словесност “, тъй като в случай че се бяхме отказали от славянското въобще, ние щяхме да загубим едни позиции, които изконно ни принадлежат и които още по-сигурно са ни приети. България е признака на кирилицата, България е основата на този трети дял на европейската писмена просвета – славянската.
Относно „ ден на българската писменост “ това е безспорно, тъй като кирилицата е това, което е основано в кръга на цар Симеон от наследниците и следовниците на Кирил и Методий. След тяхното изпъждане от Моравия, княз Борис, а по-късно и цар Симеон, ги одобряват с почитание, респект. Създават им една опция за работа и за това да развиват делото на първоучителите. Така че нямаме никакви подозрения за кирилицата. Това беше значимо, тъй като в последно време се постанова една доктрина, даже в научни среди, основно от учени от някогашна Югославия, които да вземем за пример споделят: „ Кирилицата, в началото основана в България, е възприета в Македония и оттова се популяризира в целия славянски свят “. Това е един нонсенс, тъй като по това време никаква Македония не е имало, както е било до преди един век. Това в действителност е нечиста сделка, на която трябваше по някакъв метод да се противопоставим.
Началната част - „ ден на светите братя Кирил и Методий “, на това дълго заглавие – „ Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската писменост, култура и просвета и на славянската словесност “, е също по гледище на учените, тъй като в България „ Ден на светите братя “ се празнува още от XI век. Той постоянно, в това число през нашето Възраждане, се е наричал „ Ден на Кирил и Методий “. Хубаво беше да си запазим традицията, да се знае, че е ден на Кирил и Методий, само че това не е еднопосочно на писмеността, която не е основана от тях “, добави професор Славия Бърлиева.
В умозаключение, във връзка новото име на празника на 24 май, професор Бърлиева сподели: „ Името дава отговор на първо време на традицията, по-късно дава отговор на историческата истина и също по този начин дава отговор на приетото място на България като основател на третата писмена система в Европа “.
След като по-рано тази година пaрлaмeнтaрнaтa групa нa „ Oбeдинeните пaтриoти “ прeдложи смяна в името на празника, който честваме на 24 май, нa 1 oктoмври бeшe глacувaнo на първо четене имeтo нa прaзникa дa бъдe прoмeнeнo oт „ Дeн нa бългaрcкaтa прocвeтa и културa и нa cлaвянcкaтa пиcмeнocт “ нa „ Дeн нa бългaрcкaтa пиcмeнocт, прocвeтa и културa “. Последва публично разискване на името в Кoмиcиятa пo oбрaзoвaниe на 15 октомври, а преди няколко дни името на празника на 24 май беше публично променено на „ Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската писменост, култура и просвета и на славянската словесност “.
От ФАКТИ се свързахме с професор Славия Бърлиева от Кирило-Методиевския теоретичен център на Българската академия на науките, която също се включи в разискванията на името на празника на 24 май, с цел да приказваме по тематиката.
„ Аз не смятах, че е нужно да се трансформира името, само че първичното предложение не ми хареса – не за друго, а тъй като изхвърляше славянската книжовност. Включих се в дебата, където осъзнах, че за необятната аудитория славянска книжовност значи славянска писменост, което, несъмнено, подразни доста хора и което беше подвело депутатите за изпадането на тази част от наименованието на празника “, сподели професор Бърлиева.
„ Както споделих, всеобщият четец, слушател, всеобщата аудитория схваща писменост и книжовност като равностойни понятия, а това не е по този начин. Затова аз предложих да се размени „ славянска книжовност “ със „ славянска словесност “, тъй като в случай че се бяхме отказали от славянското въобще, ние щяхме да загубим едни позиции, които изконно ни принадлежат и които още по-сигурно са ни приети. България е признака на кирилицата, България е основата на този трети дял на европейската писмена просвета – славянската.
Относно „ ден на българската писменост “ това е безспорно, тъй като кирилицата е това, което е основано в кръга на цар Симеон от наследниците и следовниците на Кирил и Методий. След тяхното изпъждане от Моравия, княз Борис, а по-късно и цар Симеон, ги одобряват с почитание, респект. Създават им една опция за работа и за това да развиват делото на първоучителите. Така че нямаме никакви подозрения за кирилицата. Това беше значимо, тъй като в последно време се постанова една доктрина, даже в научни среди, основно от учени от някогашна Югославия, които да вземем за пример споделят: „ Кирилицата, в началото основана в България, е възприета в Македония и оттова се популяризира в целия славянски свят “. Това е един нонсенс, тъй като по това време никаква Македония не е имало, както е било до преди един век. Това в действителност е нечиста сделка, на която трябваше по някакъв метод да се противопоставим.
Началната част - „ ден на светите братя Кирил и Методий “, на това дълго заглавие – „ Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската писменост, култура и просвета и на славянската словесност “, е също по гледище на учените, тъй като в България „ Ден на светите братя “ се празнува още от XI век. Той постоянно, в това число през нашето Възраждане, се е наричал „ Ден на Кирил и Методий “. Хубаво беше да си запазим традицията, да се знае, че е ден на Кирил и Методий, само че това не е еднопосочно на писмеността, която не е основана от тях “, добави професор Славия Бърлиева.
В умозаключение, във връзка новото име на празника на 24 май, професор Бърлиева сподели: „ Името дава отговор на първо време на традицията, по-късно дава отговор на историческата истина и също по този начин дава отговор на приетото място на България като основател на третата писмена система в Европа “.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ