Виктор Колев, ученик пред ФАКТИ: Научната общност в изкуствения интелект оцени това, което бяхме направили
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Виктор Колев е на 18 години и е дванайсетокласник в Софийската математическа гимназия „ Паисий Хилендарски “. Тази години Виктор беше определен да показа България в Международната лятна изследователска стратегия (RSI) на Масачузетския софтуерен институт (MIT). По време на изследователската стратегия 80 възпитаници от целия свят посещават Масачузетския софтуерен институт за шест седмици, с цел да разработят свои проучвателен и инженерни планове. Виктор Колев посвещава работа си на невронните мрежи и е отличен и в двете категории – попада в топ 5 най-хубави разработки и в топ 10 най-хубаво показване на разработка. От ФАКТИ се свързахме с Виктор, с цел да приказваме за създаването му, наученото по време на школата, за науката.
Тази годинa обстановката с ковид постанова провеждането на RSI да бъде онлайн. Поради тази причина Виктор няма достъп до технологиите на MIT и употребява само персоналния си преносим компютър, с цел да организира своите опити. Съмнява се обаче, че даже и да е имал достъп до инфраструктурата им, резултатите биха били разнообразни. „ Може би щяхме да достигнем до някои нещо по-бързо. В последна сметка всичко идва от това по какъв начин решаваме казуса, а не толкоз от техниката. Човешкият фактор е доста по-голям от чисто техническия “, сподели той.
Ако би трябвало да разбираем просто естеството на работата на Виктор върху невронните мрежи по време на школата, то можем да кажем, че тя се концентрира в това, да накара един изкуствен интелект да разпознае обект, който не съществува в неговата база данни.
„ Невронните мрежи сега са една доста известна технология, която се употребява на извънредно доста места. Директният образец е за различаване на обекти в фотоси – това се прави с невронни мрежи. Много от новите телефони това го могат. Насочва се телефонът към някакъв обект, той може да познае какво е. Това е проблем, който почти се знае по какъв начин се взема решение. Това, което нямаме визия по какъв начин да създадем с невронните мрежи е по какъв начин да ги накараме да могат да мислят по метод, който прилича нашия метод на мислене. Тоест по какъв начин да могат да се употребяват с някакви по-абстрактни правила, да могат да имат нещо, което прилича логичност и по какъв начин да вземат решение логичен проблеми.
Именно с това се занимавах аз по време на школата RSI в MIT. Това беше моята тематика – по какъв начин мога да накарам една невронна мрежа да взема решение логичен задания. Много сходни логичен задания на тези, които аз да вземем за пример съм решавал във втори клас “, сподели Виктор Колев.
За интереса си към науката, Виктор описа: „ Започнах да се занимавам с математика доста от дълго време – някъде към втори клас. Тогава ми беше и първото съревнование по математика. Всичко потегли от там. Влязох в СМГ, което несъмнено имаше много въздействие към това да ме докара до науката. Средата там е такава, че всичко се върти към математика, към естествени науки непрекъснато. Винаги ме е привличало новото. Винаги съм търсил новото. Затова постоянно са ми харесвали нововъведенията, постоянно съм чел и търсел какви са допустимо най-новите технологии, трендове.
В изкуствения разсъдък това, което най-вече ми харесва е, че той е една доста забавна симбиоза сред математика и компютърни науки. Той по подобен метод ги съчетава, че доста добре пасва на това, което аз оценявам – доста е научен, само че в това време не може без приложното и постоянно има някакво непосредствено приложение “.
„ Това, което ме стимулира да се занимавам още повече с изкуствен интелект е, че това е една доста неразбрана тематика към момента. В идващите 400 години това към момента ще бъде доста неразбрана тематика. Всеки един въпрос, който си задаваме сега в изкуствения разсъдък, когато го решим, това ражда седем нови въпроса. Това, че не знаем какво тъкмо се случва с изкуствения разсъдък, не знаем за какво работи, по какъв начин работи тъкмо, има доста неразбираеми неща и когато човек се пробва да направи нещо с изкуствен интелект, в доста огромна степен има възприятието, че кара на сляпо. Не е добре позната област, в която да има добре известни способи и да се знае, че постоянно работят. Няма такова нещо. Всеки един проблем, който се опитаме да решим с изкуствения разсъдък е безусловно неповторим и изисква някакво креативно решение. Това е доста прелестен и удовлетворяващ развой “, описа още той.
На въпроса дали в границите на RSI са съумели да накарат невронната мрежа да реши логическа задача, Виктор отговори през смях: „ Не, в случай че бяхме съумели да накараме невронна мрежа да реши логическа задача, щяхме да създадем скок в науката с 200 години. Нямахме подобен шанс “. Това може да ни даде и визия за сложността на задачата.
„ Изкарахме обаче някои много забавни резултати и това, което направихме има много капацитет да бъде развито. Включително и аз не преставам тематиката сега. Преди седмица получихме новините, че създаването ми е оповестена на една от най-съществените и значими конференции в логаритъма на изкуствения разсъдък - Neural Information Processing Systems. Научната общественост в изкуствения разсъдък оцени това, което бяхме създали “, добави той.
За процеса на работата си върху невронните мрежи, Виктор Колев описа: „ Започнахме с това да си приказваме с моя теоретичен началник какви са най-важните проблеми, най-смислените проблеми, които би трябвало да решаваме с региона на изкуствения разсъдък и невронните мрежи. Това, до което и двамата бързо стигнахме е, че това, което невронните мрежи сега могат да вършат е да разпознават някакви неща. Примерът, който постоянно давам е, че в случай че невронната мрежа не е виждала черна котка и сега ѝ покажем черна котка, тя няма да допусна, че това е котка.
Това, до което стигнахме като извод е, че в случай че желаеме невронните мрежи да създадат скок в тяхната употреба и тяхното потребление по света, те би трябвало да могат да мислят. Или най-малко да имат някакви характерност на мислене и да могат да се употребяват с нереални понятия. Абстракцията е нещо, с което хората се употребяваме всеки ден. Когато си мислим за стол, ние си мислим за някаква абстракция за това какво е стола - нещо с четири крайници, облегалка, може би подлакътници и така нататък Всичко, което си мислим като хора става с абстракция, с понятия, с някакви мисловни обекти, които имаме, до момента в който невронните мрежи въобще не работят по този начин. Би било обаче доста хубаво, в случай че може да ги накараме да имат някакви сходни характерност.
Така стартира всичко – като идентифицирахме казуса, който искахме да решим. Започнахме да мислим по какъв начин, с какви начини можем да го решим и последва едно голямо, безумно четене. Започнахме да четем литература от региона, какво са правили другите хора, какво не са правили, какво, съгласно нас, може да се направи по-добре. След като направихме един книжовен преглед, който лиши може би две от общо шест седмичната школа, започнахме да вършим опити.
Как правихме опитите – общо взето аз у дома с преносимия компютър. Така изглеждаше през множеството дни работата. Експеримент, виждам резултатите, стартирам да си мисля тези резултати какво значат, по какъв начин можем да ги интерпретираме и на база на тях, какво можем да подобрим в идващия опит. Така се стигна до това, че до последната седмица – през последната седмица от школата би трябвало да презентираме, т.е. каквото съм направил до последната седмица би трябвало да е готово. Аз през последната седмица нямах съвсем нищо готово и безусловно нищо не работеше по този начин, както ние искахме.
Мислехме си, че може да сме се захванали с нещо, което е прекомерно мъчно и не може да се направи за тези шест седмици, само че за благополучие в границите на последните дни успяхме да изкараме положителни резултати, съумях да ги презентирам учудващо добре и в последна сметка завоювах двете най-престижни награди от школата – топ 5 писмена разработка и топ 10 презентация “.
Виктор Колев има намерение да продължи да се занимава с просвета, най-малко в околните 10 години. „ Науката несъмнено ме влече. Настина като човек доста ми пасва това да работя с сходни неща и да си мисля върху проблеми, които зная, че са безусловно нерешими, които лишават доста време да се решат, за които зная, че няма човек на планетата, който да ми каже отговора наготово. Това си има избран сексапил, то е проучвателен развой “, сподели той и добави, че има намерение да преследва и докторантура. В момента пък се занимава с кандидатстването си в Станфордския университет.
Междувременно на Виктор му следва присъединяване в Международният панаир на науката и инженерството (ISEF). „ ISEF е теоретичен панаир, в който ще вземам участие със същата разработка. Той е чак май месец следващата година, в случай че се състои всичко както би трябвало, което поради времената, в които живеем не е ясно”. Ясно е обаче, че Виктор ще бъде най-младият преподавател на събитието „ Future Makers 2020 “, където ще опише за уроците, които можем да извлечен от изкуствения разсъдък. Ще приказва още за общото сред машините и хората.
Виктор Колев е на 18 години и е дванайсетокласник в Софийската математическа гимназия „ Паисий Хилендарски “. Тази години Виктор беше определен да показа България в Международната лятна изследователска стратегия (RSI) на Масачузетския софтуерен институт (MIT). По време на изследователската стратегия 80 възпитаници от целия свят посещават Масачузетския софтуерен институт за шест седмици, с цел да разработят свои проучвателен и инженерни планове. Виктор Колев посвещава работа си на невронните мрежи и е отличен и в двете категории – попада в топ 5 най-хубави разработки и в топ 10 най-хубаво показване на разработка. От ФАКТИ се свързахме с Виктор, с цел да приказваме за създаването му, наученото по време на школата, за науката.
Тази годинa обстановката с ковид постанова провеждането на RSI да бъде онлайн. Поради тази причина Виктор няма достъп до технологиите на MIT и употребява само персоналния си преносим компютър, с цел да организира своите опити. Съмнява се обаче, че даже и да е имал достъп до инфраструктурата им, резултатите биха били разнообразни. „ Може би щяхме да достигнем до някои нещо по-бързо. В последна сметка всичко идва от това по какъв начин решаваме казуса, а не толкоз от техниката. Човешкият фактор е доста по-голям от чисто техническия “, сподели той.
Ако би трябвало да разбираем просто естеството на работата на Виктор върху невронните мрежи по време на школата, то можем да кажем, че тя се концентрира в това, да накара един изкуствен интелект да разпознае обект, който не съществува в неговата база данни.
„ Невронните мрежи сега са една доста известна технология, която се употребява на извънредно доста места. Директният образец е за различаване на обекти в фотоси – това се прави с невронни мрежи. Много от новите телефони това го могат. Насочва се телефонът към някакъв обект, той може да познае какво е. Това е проблем, който почти се знае по какъв начин се взема решение. Това, което нямаме визия по какъв начин да създадем с невронните мрежи е по какъв начин да ги накараме да могат да мислят по метод, който прилича нашия метод на мислене. Тоест по какъв начин да могат да се употребяват с някакви по-абстрактни правила, да могат да имат нещо, което прилича логичност и по какъв начин да вземат решение логичен проблеми.
Именно с това се занимавах аз по време на школата RSI в MIT. Това беше моята тематика – по какъв начин мога да накарам една невронна мрежа да взема решение логичен задания. Много сходни логичен задания на тези, които аз да вземем за пример съм решавал във втори клас “, сподели Виктор Колев.
За интереса си към науката, Виктор описа: „ Започнах да се занимавам с математика доста от дълго време – някъде към втори клас. Тогава ми беше и първото съревнование по математика. Всичко потегли от там. Влязох в СМГ, което несъмнено имаше много въздействие към това да ме докара до науката. Средата там е такава, че всичко се върти към математика, към естествени науки непрекъснато. Винаги ме е привличало новото. Винаги съм търсил новото. Затова постоянно са ми харесвали нововъведенията, постоянно съм чел и търсел какви са допустимо най-новите технологии, трендове.
В изкуствения разсъдък това, което най-вече ми харесва е, че той е една доста забавна симбиоза сред математика и компютърни науки. Той по подобен метод ги съчетава, че доста добре пасва на това, което аз оценявам – доста е научен, само че в това време не може без приложното и постоянно има някакво непосредствено приложение “.
„ Това, което ме стимулира да се занимавам още повече с изкуствен интелект е, че това е една доста неразбрана тематика към момента. В идващите 400 години това към момента ще бъде доста неразбрана тематика. Всеки един въпрос, който си задаваме сега в изкуствения разсъдък, когато го решим, това ражда седем нови въпроса. Това, че не знаем какво тъкмо се случва с изкуствения разсъдък, не знаем за какво работи, по какъв начин работи тъкмо, има доста неразбираеми неща и когато човек се пробва да направи нещо с изкуствен интелект, в доста огромна степен има възприятието, че кара на сляпо. Не е добре позната област, в която да има добре известни способи и да се знае, че постоянно работят. Няма такова нещо. Всеки един проблем, който се опитаме да решим с изкуствения разсъдък е безусловно неповторим и изисква някакво креативно решение. Това е доста прелестен и удовлетворяващ развой “, описа още той.
На въпроса дали в границите на RSI са съумели да накарат невронната мрежа да реши логическа задача, Виктор отговори през смях: „ Не, в случай че бяхме съумели да накараме невронна мрежа да реши логическа задача, щяхме да създадем скок в науката с 200 години. Нямахме подобен шанс “. Това може да ни даде и визия за сложността на задачата.
„ Изкарахме обаче някои много забавни резултати и това, което направихме има много капацитет да бъде развито. Включително и аз не преставам тематиката сега. Преди седмица получихме новините, че създаването ми е оповестена на една от най-съществените и значими конференции в логаритъма на изкуствения разсъдък - Neural Information Processing Systems. Научната общественост в изкуствения разсъдък оцени това, което бяхме създали “, добави той.
За процеса на работата си върху невронните мрежи, Виктор Колев описа: „ Започнахме с това да си приказваме с моя теоретичен началник какви са най-важните проблеми, най-смислените проблеми, които би трябвало да решаваме с региона на изкуствения разсъдък и невронните мрежи. Това, до което и двамата бързо стигнахме е, че това, което невронните мрежи сега могат да вършат е да разпознават някакви неща. Примерът, който постоянно давам е, че в случай че невронната мрежа не е виждала черна котка и сега ѝ покажем черна котка, тя няма да допусна, че това е котка.
Това, до което стигнахме като извод е, че в случай че желаеме невронните мрежи да създадат скок в тяхната употреба и тяхното потребление по света, те би трябвало да могат да мислят. Или най-малко да имат някакви характерност на мислене и да могат да се употребяват с нереални понятия. Абстракцията е нещо, с което хората се употребяваме всеки ден. Когато си мислим за стол, ние си мислим за някаква абстракция за това какво е стола - нещо с четири крайници, облегалка, може би подлакътници и така нататък Всичко, което си мислим като хора става с абстракция, с понятия, с някакви мисловни обекти, които имаме, до момента в който невронните мрежи въобще не работят по този начин. Би било обаче доста хубаво, в случай че може да ги накараме да имат някакви сходни характерност.
Така стартира всичко – като идентифицирахме казуса, който искахме да решим. Започнахме да мислим по какъв начин, с какви начини можем да го решим и последва едно голямо, безумно четене. Започнахме да четем литература от региона, какво са правили другите хора, какво не са правили, какво, съгласно нас, може да се направи по-добре. След като направихме един книжовен преглед, който лиши може би две от общо шест седмичната школа, започнахме да вършим опити.
Как правихме опитите – общо взето аз у дома с преносимия компютър. Така изглеждаше през множеството дни работата. Експеримент, виждам резултатите, стартирам да си мисля тези резултати какво значат, по какъв начин можем да ги интерпретираме и на база на тях, какво можем да подобрим в идващия опит. Така се стигна до това, че до последната седмица – през последната седмица от школата би трябвало да презентираме, т.е. каквото съм направил до последната седмица би трябвало да е готово. Аз през последната седмица нямах съвсем нищо готово и безусловно нищо не работеше по този начин, както ние искахме.
Мислехме си, че може да сме се захванали с нещо, което е прекомерно мъчно и не може да се направи за тези шест седмици, само че за благополучие в границите на последните дни успяхме да изкараме положителни резултати, съумях да ги презентирам учудващо добре и в последна сметка завоювах двете най-престижни награди от школата – топ 5 писмена разработка и топ 10 презентация “.
Виктор Колев има намерение да продължи да се занимава с просвета, най-малко в околните 10 години. „ Науката несъмнено ме влече. Настина като човек доста ми пасва това да работя с сходни неща и да си мисля върху проблеми, които зная, че са безусловно нерешими, които лишават доста време да се решат, за които зная, че няма човек на планетата, който да ми каже отговора наготово. Това си има избран сексапил, то е проучвателен развой “, сподели той и добави, че има намерение да преследва и докторантура. В момента пък се занимава с кандидатстването си в Станфордския университет.
Междувременно на Виктор му следва присъединяване в Международният панаир на науката и инженерството (ISEF). „ ISEF е теоретичен панаир, в който ще вземам участие със същата разработка. Той е чак май месец следващата година, в случай че се състои всичко както би трябвало, което поради времената, в които живеем не е ясно”. Ясно е обаче, че Виктор ще бъде най-младият преподавател на събитието „ Future Makers 2020 “, където ще опише за уроците, които можем да извлечен от изкуствения разсъдък. Ще приказва още за общото сред машините и хората.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ