Текущите цели на Русия в конфликта в Нагорни Карабах
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Резултатите от разбора на обстановката, както вътре в Руската федерация, по този начин и ролята и мястото на страната в международните процеси, демонстрират, че Кремъл не предотврати, а тъкмо противоположното – катализира размразяването на спора в Нагорни Карабах по редица вътрешни и външни аргументи, написа в свои коментар политическият анализатор Марк Олшевский. В същото време нерешителността на тези промени в комбиниране с неспособността на Русия да приключи спора толкоз елементарно, колкото го развихри, докара до създаването на тактика за съветското въздействие както върху участващите в спора страни, по този начин и върху районните и международни играчи.
Напрежението в района на съветската федерация нараства, а рейтинга на днешната несменяема власт назад – стремглаво пада. На Кремъл ѝ беше нужна дребна победа за решение на настоящите вътрешни проблеми.
Базирайки се на императорската функционална парадигма от ХІХ и ХХ в. Руската федерация се включи през ХХІ в. в редица външни спорове за похищение на вниманието от вътрешните проблеми и достъп до запаси и индустриални мощности на територията на страните, в които бушуват спорове. Конфликтите на XXI в. значително се отличават от тези от предходните времена. Така да вземем за пример, споровете от предишното (независимо от аргументите за тяхното възникване) можеха да се решат по избор и волята (сценария) на най-силната по геополитическа тежест страна (при съществуването на свои ползи в дадения конфликт). Сегашните спорове освен, че можеха да бъдат прекъснати по волята на Кремъл или някой от авторитетните играчи, те (конфликтите) кардинално не могат да бъдат решени. На второ място, днешните спорове – това преди всичко са големи запаси, които би трябвало да се харчат за присъединяване и помощ на една от страните да бъде арестувана в съветската орбита. С невъоръжено око се вижда, че на бедният съветски народ, изтощен към този момент от безразличието на властта, това не му се харесва. Назрява протест. На Русия ѝ трябваше дребна победна война, която трябваше да реши вътрешните бедствия най-малко за прочут интервал от време. Конфликтът в Нагорни Карабах трябваше да е тази „ дребна победа “. Именно и заради това Москва се „ запъваше “ по повод размразяването на спора. Но каквото трябваше се случи. „ Малката победа “ не се получи, а самият спор към този момент повече припомня за войната в Афганистан – безполезна и ресурсоемка. Ако преди руснаците можеха с лекост да я стартират, по този начин и да я завършат, то в този момент обстановката излезе от надзор. В Кремъл прелестно осъзнават, че не са в положение изцяло да ръководят основаният от тях към този момент спор.
Руснаците сътвориха този спор, с цел да стартира светът още веднъж да беседва с тях.
Лично Владимир Путин е афектиран от обстоятелството, че при започване на 2020 година той неведнъж предлага на непрекъснатите членки на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации да се съберат на „ Ялта-2 “, само че това не се случи. След като Русия употребява „ правото на несъгласие “ върху резолюциите на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации по отношение на Сирия, Либия и следствието за сваления аероплан на полет MH17, интернационалните сътрудници стопираха да поддържат връзка с нея, която безочливо употребява своето извънредно право на „ несъгласие “ като инструмент за прикриване на своите военни закононарушения. Съдейки по всичко по този начин стартира развой на интернационална изолираност на Руската федерация, което е доста ужасно и мъчително за страна членка на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации. От година на година международните водачи се доверяват все по-малко на Русия и от ден на ден се пробват да я пренебрегват при разискването на настоящите международни проблеми.
Руската федерация се пробва да въвлече оптимален брой страни в настоящия спор. Прави го за той да бъде решен не по кротичък път. Колкото повече страни са въвлечени в него, толкоз по-трудно ще бъде решен, даже някои от страните да не се явяват в действителност участници в разногласието.
От самото начало на спора в Нагорни Карабах съветската страна интензивно се опитваше да сътвори усещане, сякаш Украйна и Грузия са на страната на Азербайджан. Те или доставят на Баку оръжие, или сякаш са подготвени да дават на Азербайджан наемници и всичко належащо за водене на военни дейности. По всичко проличава, че това се прави за в следствие този факт да се употребява за дискриминация на двете страни пред интернационалните сътрудници.
При това съветските спецслужби не помниха за конспирацията в организирането на взаимоотношение със своя съдружник Иран, който наподобява скрито, само че не напълно, доставя съветско оръжие на арменците. За това се приказва в отворени източници.
След неуспеха на горепосочените спецоперации руснаците се пробваха да приложат районен фактор (противопоставяне на християни и мюсюлмани) на фона на спора. Те употребяват районния фактор в миг, когато причините им са на изчерпване, а въпреки всичко би трябвало да се направи нещо. Подобен способ руснаците употребяват много постоянно и той надлежно е добре отработен. Така да вземем за пример, спорът сред Сърбия и Косово, Сърбия и Черна гора породиха на религиозна основа след намесата на съветските спецчасти. Така стана и сред Армения и Азербайджан.
В реалност, публична Москва не може да помогне на своя спътник Армения. А скритом прави това, в което упреква другите страни: доставка на оръжие, наемници и други. Освен това, даже в границите на ОДКБ (организация, в която изначално Русия играе основна роля) руснаците отхвърлиха въвеждането на миротворческа задача в помощ на Армения, която търпи съществени загуби и чака помощ от " Северния брат ". Руската федерация обаче, към този момент не е супер мощ или даже районен водач. Крайно време е Армения да осъзнае това и последователно да стартира да се отдръпва от сферата на въздействие на Москва, а не да се хваща на следващите уловки на Кремъл. Русия интензивно употребява сирийските и ливански наемници за пушечно месо в Нагорни Карабах.
Съветско-руската техника, с която руснаците " избутваха " арменците, не разрешава ефикасна битка против актуалната войска в Нагорно-карабахския спектакъл на бойни дейности. В случая наемниците работят като преграда, която се пробва да задържи механически превъзхождащата армия на Азербайджан. По всичко проличава, че това затруднява възобновяване на териториалната целокупност на Баку. Освен това, настъпи този миг, когато би трябвало да се търси нова жива мощ, защото сирийско-ливанските наемници не са безчет. Руснаците откриха нови центрове за наемане на лица в спора в Нагорни Карабах. Такива места станаха анексираните към Крим и окупираните от ЛДНР територии. Тъй като Армения и показаните от Русия наемници не могат дейно да се противопоставян на азербайджанската войска на територията на Нагорни Карабах, те употребяват " мръсна " тактичност на обстрел на инфраструктурни обекти и мирни селища на територията на Азербайджан. Казано на елементарен език, употребяват територията на цивилното население, с цел да наклонят везните в своя изгода. Нееднократно е потвърдено, че Русия се явява страна на терористи, само че това ѝ е малко, публично Москва тласка и Армения по този път, а това на арменците в бъдеще ще им коства скъпо.
Марк Олшевский
политически анализатор
Резултатите от разбора на обстановката, както вътре в Руската федерация, по този начин и ролята и мястото на страната в международните процеси, демонстрират, че Кремъл не предотврати, а тъкмо противоположното – катализира размразяването на спора в Нагорни Карабах по редица вътрешни и външни аргументи, написа в свои коментар политическият анализатор Марк Олшевский. В същото време нерешителността на тези промени в комбиниране с неспособността на Русия да приключи спора толкоз елементарно, колкото го развихри, докара до създаването на тактика за съветското въздействие както върху участващите в спора страни, по този начин и върху районните и международни играчи.
Напрежението в района на съветската федерация нараства, а рейтинга на днешната несменяема власт назад – стремглаво пада. На Кремъл ѝ беше нужна дребна победа за решение на настоящите вътрешни проблеми.
Базирайки се на императорската функционална парадигма от ХІХ и ХХ в. Руската федерация се включи през ХХІ в. в редица външни спорове за похищение на вниманието от вътрешните проблеми и достъп до запаси и индустриални мощности на територията на страните, в които бушуват спорове. Конфликтите на XXI в. значително се отличават от тези от предходните времена. Така да вземем за пример, споровете от предишното (независимо от аргументите за тяхното възникване) можеха да се решат по избор и волята (сценария) на най-силната по геополитическа тежест страна (при съществуването на свои ползи в дадения конфликт). Сегашните спорове освен, че можеха да бъдат прекъснати по волята на Кремъл или някой от авторитетните играчи, те (конфликтите) кардинално не могат да бъдат решени. На второ място, днешните спорове – това преди всичко са големи запаси, които би трябвало да се харчат за присъединяване и помощ на една от страните да бъде арестувана в съветската орбита. С невъоръжено око се вижда, че на бедният съветски народ, изтощен към този момент от безразличието на властта, това не му се харесва. Назрява протест. На Русия ѝ трябваше дребна победна война, която трябваше да реши вътрешните бедствия най-малко за прочут интервал от време. Конфликтът в Нагорни Карабах трябваше да е тази „ дребна победа “. Именно и заради това Москва се „ запъваше “ по повод размразяването на спора. Но каквото трябваше се случи. „ Малката победа “ не се получи, а самият спор към този момент повече припомня за войната в Афганистан – безполезна и ресурсоемка. Ако преди руснаците можеха с лекост да я стартират, по този начин и да я завършат, то в този момент обстановката излезе от надзор. В Кремъл прелестно осъзнават, че не са в положение изцяло да ръководят основаният от тях към този момент спор.
Руснаците сътвориха този спор, с цел да стартира светът още веднъж да беседва с тях.
Лично Владимир Путин е афектиран от обстоятелството, че при започване на 2020 година той неведнъж предлага на непрекъснатите членки на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации да се съберат на „ Ялта-2 “, само че това не се случи. След като Русия употребява „ правото на несъгласие “ върху резолюциите на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации по отношение на Сирия, Либия и следствието за сваления аероплан на полет MH17, интернационалните сътрудници стопираха да поддържат връзка с нея, която безочливо употребява своето извънредно право на „ несъгласие “ като инструмент за прикриване на своите военни закононарушения. Съдейки по всичко по този начин стартира развой на интернационална изолираност на Руската федерация, което е доста ужасно и мъчително за страна членка на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации. От година на година международните водачи се доверяват все по-малко на Русия и от ден на ден се пробват да я пренебрегват при разискването на настоящите международни проблеми.
Руската федерация се пробва да въвлече оптимален брой страни в настоящия спор. Прави го за той да бъде решен не по кротичък път. Колкото повече страни са въвлечени в него, толкоз по-трудно ще бъде решен, даже някои от страните да не се явяват в действителност участници в разногласието.
От самото начало на спора в Нагорни Карабах съветската страна интензивно се опитваше да сътвори усещане, сякаш Украйна и Грузия са на страната на Азербайджан. Те или доставят на Баку оръжие, или сякаш са подготвени да дават на Азербайджан наемници и всичко належащо за водене на военни дейности. По всичко проличава, че това се прави за в следствие този факт да се употребява за дискриминация на двете страни пред интернационалните сътрудници.
При това съветските спецслужби не помниха за конспирацията в организирането на взаимоотношение със своя съдружник Иран, който наподобява скрито, само че не напълно, доставя съветско оръжие на арменците. За това се приказва в отворени източници.
След неуспеха на горепосочените спецоперации руснаците се пробваха да приложат районен фактор (противопоставяне на християни и мюсюлмани) на фона на спора. Те употребяват районния фактор в миг, когато причините им са на изчерпване, а въпреки всичко би трябвало да се направи нещо. Подобен способ руснаците употребяват много постоянно и той надлежно е добре отработен. Така да вземем за пример, спорът сред Сърбия и Косово, Сърбия и Черна гора породиха на религиозна основа след намесата на съветските спецчасти. Така стана и сред Армения и Азербайджан.
В реалност, публична Москва не може да помогне на своя спътник Армения. А скритом прави това, в което упреква другите страни: доставка на оръжие, наемници и други. Освен това, даже в границите на ОДКБ (организация, в която изначално Русия играе основна роля) руснаците отхвърлиха въвеждането на миротворческа задача в помощ на Армения, която търпи съществени загуби и чака помощ от " Северния брат ". Руската федерация обаче, към този момент не е супер мощ или даже районен водач. Крайно време е Армения да осъзнае това и последователно да стартира да се отдръпва от сферата на въздействие на Москва, а не да се хваща на следващите уловки на Кремъл. Русия интензивно употребява сирийските и ливански наемници за пушечно месо в Нагорни Карабах.
Съветско-руската техника, с която руснаците " избутваха " арменците, не разрешава ефикасна битка против актуалната войска в Нагорно-карабахския спектакъл на бойни дейности. В случая наемниците работят като преграда, която се пробва да задържи механически превъзхождащата армия на Азербайджан. По всичко проличава, че това затруднява възобновяване на териториалната целокупност на Баку. Освен това, настъпи този миг, когато би трябвало да се търси нова жива мощ, защото сирийско-ливанските наемници не са безчет. Руснаците откриха нови центрове за наемане на лица в спора в Нагорни Карабах. Такива места станаха анексираните към Крим и окупираните от ЛДНР територии. Тъй като Армения и показаните от Русия наемници не могат дейно да се противопоставян на азербайджанската войска на територията на Нагорни Карабах, те употребяват " мръсна " тактичност на обстрел на инфраструктурни обекти и мирни селища на територията на Азербайджан. Казано на елементарен език, употребяват територията на цивилното население, с цел да наклонят везните в своя изгода. Нееднократно е потвърдено, че Русия се явява страна на терористи, само че това ѝ е малко, публично Москва тласка и Армения по този път, а това на арменците в бъдеще ще им коства скъпо.
Марк Олшевский
политически анализатор
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ