Жени Живкова: Съветският съюз открадна идеите на дядо ми и ги нарече „Перестройка“
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Евгения Живкова е родена на 7 ноември 1965 година в фамилията на Любомир Стойчев и Людмила Живкова, щерка на Тодор Живков. Завършва Националното пробно учебно заведение през 1983 година, след което продължава образованието си в Софийския университет „ Св. Климент Охридски “ със компетентност история и втора компетентност философия. Дипломира се през 1988 година и стартира работа в Института по просвета към Българската академия на науките, специализирайки в региона на Харапската просвета.
През 1991 година основава фешън къща „ Жени Стил “, а 2 години по-късно прави първото независимо ревю. Оттогава марката се постанова с високото си качество и изтънчен жанр, а Жени Живкова печели голям брой награди и самопризнание за работата си.
Два пъти е избирана за депутат от Парламентарната група на „ Коалиция за България “ – през 2001 година в 39-то Народно заседание и през 2005 година в 40-то Народно заседание.
Екипът на Vajno.bg се свърза с Жени Живкова, с цел да си поговорим за минало и настояще. Вижте какво сподели тя в извънредно забавния диалог:
– Г-жо Живкова, напълно скоро отбелязвате собствен празник. Обичате ли да вършиме персонални равносметки? Какво си пожелавате за напред?
– Главното сега е здравето. Важно е и да се резервира бизнесът, тъй като е доста мъчно. Това е и една от задачите ми сега.
– Искате ли, примерно, към този момент да се радвате на внуци? И на какво желаете да ги научите и да им разказвате?
– Време е към този момент, само че това зависи от децата и дали са подготвени. Това е техен избор и аз не ги прилепям.
– В момента сте насочила напъните си напълно към модата. Промени ли се усетът на българина през последните години и какво започнахме да обличаме повече?
– Наистина стилът на българина се промени към по-добро. Това, което прави усещане е, че се доверяват от ден на ден на български облекла, макар че пазарът ни е залят от непознати марки. Аз имам най-вече наблюдаване върху женската мода, само че мога да кажа, че и при мъжете има доста положителни български производители.
– Вие сте историк. Един от най-подготвените хора в България за античната мистичната Харапска цивилизация? Мина ли задоволително време, с цел да извършите неутрален разбор и да кажете кое беше положителното и неприятното при социализма? От вашата персонална позиция, а и като историк.
– Доста време мина. Имаше доста позитивни неща по време на социализма. Едно от тях е образованието. То беше в действителност доста положително. Все отново дано кажа, че аз персонално не съм последовател на тезата, че сега българското обучение е неприятно. Тук децата получават доста теоретични познания, което е по-различно от други страни. Иначе за отрицателните неща – аз считам, че обстоятелствата се преувеличават. Да, ние бяхме в социалистическия блок и Варшавския контракт и трябваше да се съобразяваме с това, само че аз познавам доста елементарни хора, които пътуваха свободно освен в социалистическите страни. Преди 89-та година имаше някакво тъждество, нямаше извънредно небогати и просещи хора по улиците, имаше успокоение в обществото и религия в бъдещето. Духовността беше на доста по-високо равнище, до момента в който в този момент сме по-несигурни.
– Не смятате ли, че на Вас се пада тежката задача да издадете книга, в която да разкажете детайлно за вашето семейство и ролята му отпред на страната. Това да е един тип помиряване с историята. Честно да опишете всичко, даже с риск да развенчаете положителни или неприятни легенди за семейството ви.
– Питали са ме доста хора. Още не ми се написа. Може би някой ден, когато имам повече време и успокоение. Никога не се знае по кое време на човек ще му пристигна музата за писане.
– Интересно е какво Ви е казвала Баба Ванга за бъдещето на България. Какво ни чака? А и какво е казвала за предишното. Знаем, че историци са ходили при нея и е казвала, че не оценяваме задоволително ролята на Аспарух.
– Не, не сме коментирали тази тематика. Когато съм ходила, бях по-млада и съм се интересувала от по-лични въпроси. Тя разясняваше бъдещето на България с майка ми, само че не мога да кажа детайлности, тъй като не ги знам.
– Преди години разкрихте, че Тодор Живков е обмислял да се самоубие, тъй като е бил обкръжен от фашисти. Впоследствие обаче оцелява. Има ли други такива малко известни истории, които Ви е разказвал?
– Това го е разказвал и той самият. На първата му среща Ванга е видяла това и му е споделила за тази блокада, както и че той е желал да се самоубие. Дядо ми описа, че този случай не го е знаел никой до тогава.
– Има една извънредно забавна среща, която по този начин и не се е осъществила. Дядо Ви е желал да се срещне със Симеон II. Какво искаше да му каже или да си поговорят? Като че ли е знаел, че ще се върне в България, тъй като някъде бях чел, че желал да му стане консултант.
– През 1991-92 година дядо ми смяташе, че едно вероятно връщане на Симеон ще бъде потребно за България, тъй като бяха доста размирни времена. По-късно имаше предложение да се срещнат от хора, които познават и двамата. Те одобриха, само че дядо ми тогава се разболя и срещата не можа да се състои. Беше малко преди да почине.
– Какво искаше да си кажат?
– Просто да се видят като някогашен държавен глава с цар на България. Да си приказват за политиката, за бъдещето.
– Като че ли Вие обаче станахте близка с царското семейство. Доня Маргарита е чест посетител на ревютата Ви. Какво Ви сближи с тях и не е ли на пръв взор това едно необичайно другарство?
– Още година преди изборите (през 2001 г.) Симеон Сакскобургготски, Доня Маргарита и Калина бяха в „ Царска Бистрица “ и тогава ме поканиха на среща. Тогава Бойко Борисов го охраняваше и посредством него се реализира контактът. Аз одобрих поканата. Беше доста приятна първата ни среща. Цялото им семейство са доста необятно скроени хора. Тогава той показа и благодари, че парцелът е доста добре непокътнат през всичките тези години. Така се сприятелихме през годините. Когато е в България, Доня Маргарита идва на ревютата ми. Калина ми е идвала на посетители. Въобще, ние сме в доста положителни връзки с тях. След изборите през 2001 година, Доня Маргарита пристигна на асамблеята, която аз проведох на паметник „ Камбаните “. Преди изборите имах предложение да се причисля към Национална движение „Симеон Втори", което ми беше предадено отново посредством Бойко Борисов, само че към този момент бях приела да се включа в листата на „ Коалиция за България”. През всичките осем години, до момента в който бях народен представител, работихме доста добре с сътрудниците от Национална движение „Симеон Втори".
– Вярно ли е, че са обмисляли кандидатурата Ви и за президент по-късно?
– За президентските избори през 2012 година имах номинации от партийни организации на Българска социалистическа партия, тогава имахме и диалог по този въпрос със Сергей Станишев, само че аз отхвърлих. След това разговаряхме да се кандидатирам като вицепрезидент на Ивайло Калфин. Преди това имах предложение за вице на Георги Първанов за втория мандат през 2006 година, само че тогава се взе друго решение, макар, че след дълго мислене аз се съгласих. Тогава Георги Божинов беседва с мен. Имах номинации и за вице на Румен Радев.
– Отказала сте 3 пъти. Какво Ви спря тогава?
– Това, което ме е спирало е, че огромна част от живота ми е минала в президентската институция, като част от фамилията на държавен глава, и доста добре познавам рестриктивните мерки на персоналната независимост, които постанова този пост.
– Най-вероятно и за в бъдеще ще има сходни предложения, ще ги откажете ли и тях?
– За в бъдеще не мога да кажа.
– Вече минаха 30 години от паметната 1989 година Малко хора обаче знаят, че Тодор Живков е желал да подаде оставка, само че да резервира официално властта като ръководител на Държавния съвет. Това опит за равномерен преход ли беше или сондаж на настроенията в партията и в Съветския съюз?
– Той една година преди този момент си подаде оставката, само че не беше призната от Политбюро, след което имаше желание да резервира единствено за известно време поста на ръководител на Държавния съвет. Да се отдръпна от партията и през това време да приготви различен, който да стане държавен глава. В последна сметка настъпиха измененията и събитията се развиха по различен метод. На прословутия пленум му благодариха. Дори му бяха дали обещание, че ще му оставят държавна вила, кола и грижи, каквито се поставят на някогашен държавен глава, до момента в който е жив, само че след това стана друго.
– Срещате се с Горбачов през 2001 година Вярно ли е, че той Ви е споделил, че Живков е огромен общественик и ще остане в историята, та нали той е одобрил преврата против него? Да не би да е преосмислил Перестройката?
– Да, Александър Томов тогава беше медиатор за тази среща и фактически той тогава сподели тъкмо това. Не сподели в прав текст, че е сбъркал, само че може би го е мислил.
– Дядо Ви осъзнаваше ли недъзите на социализма и какво Ви споделяше? Какво Ви споделяше за персоналните си срещи с ръководителите на другите страни? Коя от личностите Ви направи най-голямо усещане и с какво тъкмо? Имаше ли дневник, в които си пишеше всичко дядо Ви?
– Да, осъзнаваше ги. Той имаше доста положителни персонални връзки с гръцките президенти и министър-председатели – Караманлис и Папандреу, с Жорж Марше, с Брежнев, несъмнено, и с доста други. Имаха доста близки връзки даже и с Хелмут Кол, който го загатва в своите записки. Дядо ми нямаше дневник, само че имаше доста добра памет, която му оказа помощ за написването на записките.
– Доколко Тодор Живков можеше да въздейства на руската политика, която се постановяваше и на България.
– През 1983 година, когато Горбачов идва на власт, те се срещат в Москва, след което дядо ми му изпраща писмо, в което показва тъкмо измененията, които би трябвало да настъпят в социалистическия блок. На процедура, Съветският съюз след това ги открадна и ги назова „ Перестройка “.
– Т.е. концепцията е на Тодор Живков?
– Да, дядо ми искаше да направи доста промени в системата, като последователно да се понижат и доста от привилегиите на членовете на Централния комитет на Българска комунистическа партия, да вземем за пример. Това, естествено, не се харесваше на тези кръгове. Искаше да се премине и към пазарна стопанска система още през 1987-88 година, в действителност при започване на 1989 година е признат Указ 56.
– А желал ли е посредством този преход да минем към западната сфера на въздействие или се е опитвал да промени по този метод социалистическия блок от вътрешната страна?
– Да, искаше да има по-тесни контакти със западните страни. Затова бяхме и в доста положителни връзки с Германия, с Япония също. На връщане от едно от неговите визити в Токио, е минал през Москва и се е срещнал с Брежнев. Казал му е, че желае да направи България като Япония в доста сфери.
– А дали не се е страхувал, че Съветският съюз ще го схване като опасност и ще го смъкна от власт?
– Затова трябваше последователно да се вършат тези промени и той ги правеше. Много неща станаха в България. Продавахме артикули в Съветския съюз и другите социалистически страни, бяха ни цялостни заводите, хората имаха работа. Дори шиехме доста облекла за експорт и в същото време развивахме дейна интернационална активност с капиталистическите страни, с арабските страни, изобщо с целия останал свят.
– Гледали сте разстрела на Чаушеску по малкия екран на Коледа през 1989 година Страхуваше ли се дядо Ви, че ще последва това и в България? Не се ли замислихте в един миг, че ще е по-безопасно за фамилията Ви да избягате от България?
– Страхувахме се, само че не сме мислили да напущаме страната. Не вярвахме нашите политици чак дотам да стигнат, само че те пък направиха други неща. Вкараха дядо ми, Иван Славков и Тодор Славков в пандиза, заведоха ни разнообразни каузи, обискираха ни няколко пъти.
– Имате списък на майка си. Кои са най-интересните неща в него. Мислите ли да ги публикувате или желаете да запазите тази територия персонална?
– Биха могли да се разгласяват. Има писма от разнообразни държавници, от Светослав Рьорих също. Тя се стараеше да разчупи политическите стандарти. Идеята за Асамблея – Знаме на мира беше метод да се отвори България за света.
– Бойко Борисов постоянно упреква комунистите, а в това време признава, че се е учил от Тодор Живков. Това не е ли необичайно събитие? И какво щеше да каже дядо Ви, в случай че беше видял, че телохранителят му е министър-председател?
– Той нямаше да има срещу да е министър-председател, само че несъмнено някои изявления не би ги одобрил. За страдание, Бойко Борисов си разрешава да приказва такива неща и то много постоянно в последно време.
– Странно е по какъв начин си се учил от Тодор Живков, а в този момент приказваш против комунистите.
– Мисля, че би трябвало да го попитате него. И на мен не ми е прелестно да чувам такива неща, изключително в случай, че знам отношението му какво е било към дядо ми. Пред него той в никакъв случай не си е разрешавал да показва сходни отзиви.
– Какво мислите за протичащото се в страната?
– Ако не беше почнала пандемията, може би отново щеше да има митинги. Хората доста обедняха. Много компании са на ръба на оцеляването. Това в допълнение подтикна хората да излязат на митинги. Положението на стопанската система, съгласно мен, изобщо не е розово в България.
– Подкрепяте ли протестиращите и смятате ли, че би трябвало да има предварителни избори или е по-добре да се изчака до пролетта?
– Не остана доста време до пролетта. Моето мнение е, че не е належащо да се харчат в допълнение пари. Така или другояче ще има постоянни избори след няколко месеца. Това не го споделям, тъй като поддържам ГЕРБ, а по чисто финансови аргументи. Не виждам какво толкоз ще се завоюва, в случай че сега има парламентарни избори.
– Имате ли мнение и за протичащото се в Българска социалистическа партия?
– Не ми харесва протичащото се в Българска социалистическа партия. Винаги съм го казвала, че не би трябвало Българска социалистическа партия да се разцепва и непрестанно да има отделили се хора. За страдание, това стартира още от 90-те години с отцепването на Евролевицата. Това е наклонност, която очевидно продължава.
Интервюто направи Йордан Йорданов
Евгения Живкова е родена на 7 ноември 1965 година в фамилията на Любомир Стойчев и Людмила Живкова, щерка на Тодор Живков. Завършва Националното пробно учебно заведение през 1983 година, след което продължава образованието си в Софийския университет „ Св. Климент Охридски “ със компетентност история и втора компетентност философия. Дипломира се през 1988 година и стартира работа в Института по просвета към Българската академия на науките, специализирайки в региона на Харапската просвета.
През 1991 година основава фешън къща „ Жени Стил “, а 2 години по-късно прави първото независимо ревю. Оттогава марката се постанова с високото си качество и изтънчен жанр, а Жени Живкова печели голям брой награди и самопризнание за работата си.
Два пъти е избирана за депутат от Парламентарната група на „ Коалиция за България “ – през 2001 година в 39-то Народно заседание и през 2005 година в 40-то Народно заседание.
Екипът на Vajno.bg се свърза с Жени Живкова, с цел да си поговорим за минало и настояще. Вижте какво сподели тя в извънредно забавния диалог:
– Г-жо Живкова, напълно скоро отбелязвате собствен празник. Обичате ли да вършиме персонални равносметки? Какво си пожелавате за напред?
– Главното сега е здравето. Важно е и да се резервира бизнесът, тъй като е доста мъчно. Това е и една от задачите ми сега.
– Искате ли, примерно, към този момент да се радвате на внуци? И на какво желаете да ги научите и да им разказвате?
– Време е към този момент, само че това зависи от децата и дали са подготвени. Това е техен избор и аз не ги прилепям.
– В момента сте насочила напъните си напълно към модата. Промени ли се усетът на българина през последните години и какво започнахме да обличаме повече?
– Наистина стилът на българина се промени към по-добро. Това, което прави усещане е, че се доверяват от ден на ден на български облекла, макар че пазарът ни е залят от непознати марки. Аз имам най-вече наблюдаване върху женската мода, само че мога да кажа, че и при мъжете има доста положителни български производители.
– Вие сте историк. Един от най-подготвените хора в България за античната мистичната Харапска цивилизация? Мина ли задоволително време, с цел да извършите неутрален разбор и да кажете кое беше положителното и неприятното при социализма? От вашата персонална позиция, а и като историк.
– Доста време мина. Имаше доста позитивни неща по време на социализма. Едно от тях е образованието. То беше в действителност доста положително. Все отново дано кажа, че аз персонално не съм последовател на тезата, че сега българското обучение е неприятно. Тук децата получават доста теоретични познания, което е по-различно от други страни. Иначе за отрицателните неща – аз считам, че обстоятелствата се преувеличават. Да, ние бяхме в социалистическия блок и Варшавския контракт и трябваше да се съобразяваме с това, само че аз познавам доста елементарни хора, които пътуваха свободно освен в социалистическите страни. Преди 89-та година имаше някакво тъждество, нямаше извънредно небогати и просещи хора по улиците, имаше успокоение в обществото и религия в бъдещето. Духовността беше на доста по-високо равнище, до момента в който в този момент сме по-несигурни.
– Не смятате ли, че на Вас се пада тежката задача да издадете книга, в която да разкажете детайлно за вашето семейство и ролята му отпред на страната. Това да е един тип помиряване с историята. Честно да опишете всичко, даже с риск да развенчаете положителни или неприятни легенди за семейството ви.
– Питали са ме доста хора. Още не ми се написа. Може би някой ден, когато имам повече време и успокоение. Никога не се знае по кое време на човек ще му пристигна музата за писане.
– Интересно е какво Ви е казвала Баба Ванга за бъдещето на България. Какво ни чака? А и какво е казвала за предишното. Знаем, че историци са ходили при нея и е казвала, че не оценяваме задоволително ролята на Аспарух.
– Не, не сме коментирали тази тематика. Когато съм ходила, бях по-млада и съм се интересувала от по-лични въпроси. Тя разясняваше бъдещето на България с майка ми, само че не мога да кажа детайлности, тъй като не ги знам.
– Преди години разкрихте, че Тодор Живков е обмислял да се самоубие, тъй като е бил обкръжен от фашисти. Впоследствие обаче оцелява. Има ли други такива малко известни истории, които Ви е разказвал?
– Това го е разказвал и той самият. На първата му среща Ванга е видяла това и му е споделила за тази блокада, както и че той е желал да се самоубие. Дядо ми описа, че този случай не го е знаел никой до тогава.
– Има една извънредно забавна среща, която по този начин и не се е осъществила. Дядо Ви е желал да се срещне със Симеон II. Какво искаше да му каже или да си поговорят? Като че ли е знаел, че ще се върне в България, тъй като някъде бях чел, че желал да му стане консултант.
– През 1991-92 година дядо ми смяташе, че едно вероятно връщане на Симеон ще бъде потребно за България, тъй като бяха доста размирни времена. По-късно имаше предложение да се срещнат от хора, които познават и двамата. Те одобриха, само че дядо ми тогава се разболя и срещата не можа да се състои. Беше малко преди да почине.
– Какво искаше да си кажат?
– Просто да се видят като някогашен държавен глава с цар на България. Да си приказват за политиката, за бъдещето.
– Като че ли Вие обаче станахте близка с царското семейство. Доня Маргарита е чест посетител на ревютата Ви. Какво Ви сближи с тях и не е ли на пръв взор това едно необичайно другарство?
– Още година преди изборите (през 2001 г.) Симеон Сакскобургготски, Доня Маргарита и Калина бяха в „ Царска Бистрица “ и тогава ме поканиха на среща. Тогава Бойко Борисов го охраняваше и посредством него се реализира контактът. Аз одобрих поканата. Беше доста приятна първата ни среща. Цялото им семейство са доста необятно скроени хора. Тогава той показа и благодари, че парцелът е доста добре непокътнат през всичките тези години. Така се сприятелихме през годините. Когато е в България, Доня Маргарита идва на ревютата ми. Калина ми е идвала на посетители. Въобще, ние сме в доста положителни връзки с тях. След изборите през 2001 година, Доня Маргарита пристигна на асамблеята, която аз проведох на паметник „ Камбаните “. Преди изборите имах предложение да се причисля към Национална движение „Симеон Втори", което ми беше предадено отново посредством Бойко Борисов, само че към този момент бях приела да се включа в листата на „ Коалиция за България”. През всичките осем години, до момента в който бях народен представител, работихме доста добре с сътрудниците от Национална движение „Симеон Втори".
– Вярно ли е, че са обмисляли кандидатурата Ви и за президент по-късно?
– За президентските избори през 2012 година имах номинации от партийни организации на Българска социалистическа партия, тогава имахме и диалог по този въпрос със Сергей Станишев, само че аз отхвърлих. След това разговаряхме да се кандидатирам като вицепрезидент на Ивайло Калфин. Преди това имах предложение за вице на Георги Първанов за втория мандат през 2006 година, само че тогава се взе друго решение, макар, че след дълго мислене аз се съгласих. Тогава Георги Божинов беседва с мен. Имах номинации и за вице на Румен Радев.
– Отказала сте 3 пъти. Какво Ви спря тогава?
– Това, което ме е спирало е, че огромна част от живота ми е минала в президентската институция, като част от фамилията на държавен глава, и доста добре познавам рестриктивните мерки на персоналната независимост, които постанова този пост.
– Най-вероятно и за в бъдеще ще има сходни предложения, ще ги откажете ли и тях?
– За в бъдеще не мога да кажа.
– Вече минаха 30 години от паметната 1989 година Малко хора обаче знаят, че Тодор Живков е желал да подаде оставка, само че да резервира официално властта като ръководител на Държавния съвет. Това опит за равномерен преход ли беше или сондаж на настроенията в партията и в Съветския съюз?
– Той една година преди този момент си подаде оставката, само че не беше призната от Политбюро, след което имаше желание да резервира единствено за известно време поста на ръководител на Държавния съвет. Да се отдръпна от партията и през това време да приготви различен, който да стане държавен глава. В последна сметка настъпиха измененията и събитията се развиха по различен метод. На прословутия пленум му благодариха. Дори му бяха дали обещание, че ще му оставят държавна вила, кола и грижи, каквито се поставят на някогашен държавен глава, до момента в който е жив, само че след това стана друго.
– Срещате се с Горбачов през 2001 година Вярно ли е, че той Ви е споделил, че Живков е огромен общественик и ще остане в историята, та нали той е одобрил преврата против него? Да не би да е преосмислил Перестройката?
– Да, Александър Томов тогава беше медиатор за тази среща и фактически той тогава сподели тъкмо това. Не сподели в прав текст, че е сбъркал, само че може би го е мислил.
– Дядо Ви осъзнаваше ли недъзите на социализма и какво Ви споделяше? Какво Ви споделяше за персоналните си срещи с ръководителите на другите страни? Коя от личностите Ви направи най-голямо усещане и с какво тъкмо? Имаше ли дневник, в които си пишеше всичко дядо Ви?
– Да, осъзнаваше ги. Той имаше доста положителни персонални връзки с гръцките президенти и министър-председатели – Караманлис и Папандреу, с Жорж Марше, с Брежнев, несъмнено, и с доста други. Имаха доста близки връзки даже и с Хелмут Кол, който го загатва в своите записки. Дядо ми нямаше дневник, само че имаше доста добра памет, която му оказа помощ за написването на записките.
– Доколко Тодор Живков можеше да въздейства на руската политика, която се постановяваше и на България.
– През 1983 година, когато Горбачов идва на власт, те се срещат в Москва, след което дядо ми му изпраща писмо, в което показва тъкмо измененията, които би трябвало да настъпят в социалистическия блок. На процедура, Съветският съюз след това ги открадна и ги назова „ Перестройка “.
– Т.е. концепцията е на Тодор Живков?
– Да, дядо ми искаше да направи доста промени в системата, като последователно да се понижат и доста от привилегиите на членовете на Централния комитет на Българска комунистическа партия, да вземем за пример. Това, естествено, не се харесваше на тези кръгове. Искаше да се премине и към пазарна стопанска система още през 1987-88 година, в действителност при започване на 1989 година е признат Указ 56.
– А желал ли е посредством този преход да минем към западната сфера на въздействие или се е опитвал да промени по този метод социалистическия блок от вътрешната страна?
– Да, искаше да има по-тесни контакти със западните страни. Затова бяхме и в доста положителни връзки с Германия, с Япония също. На връщане от едно от неговите визити в Токио, е минал през Москва и се е срещнал с Брежнев. Казал му е, че желае да направи България като Япония в доста сфери.
– А дали не се е страхувал, че Съветският съюз ще го схване като опасност и ще го смъкна от власт?
– Затова трябваше последователно да се вършат тези промени и той ги правеше. Много неща станаха в България. Продавахме артикули в Съветския съюз и другите социалистически страни, бяха ни цялостни заводите, хората имаха работа. Дори шиехме доста облекла за експорт и в същото време развивахме дейна интернационална активност с капиталистическите страни, с арабските страни, изобщо с целия останал свят.
– Гледали сте разстрела на Чаушеску по малкия екран на Коледа през 1989 година Страхуваше ли се дядо Ви, че ще последва това и в България? Не се ли замислихте в един миг, че ще е по-безопасно за фамилията Ви да избягате от България?
– Страхувахме се, само че не сме мислили да напущаме страната. Не вярвахме нашите политици чак дотам да стигнат, само че те пък направиха други неща. Вкараха дядо ми, Иван Славков и Тодор Славков в пандиза, заведоха ни разнообразни каузи, обискираха ни няколко пъти.
– Имате списък на майка си. Кои са най-интересните неща в него. Мислите ли да ги публикувате или желаете да запазите тази територия персонална?
– Биха могли да се разгласяват. Има писма от разнообразни държавници, от Светослав Рьорих също. Тя се стараеше да разчупи политическите стандарти. Идеята за Асамблея – Знаме на мира беше метод да се отвори България за света.
– Бойко Борисов постоянно упреква комунистите, а в това време признава, че се е учил от Тодор Живков. Това не е ли необичайно събитие? И какво щеше да каже дядо Ви, в случай че беше видял, че телохранителят му е министър-председател?
– Той нямаше да има срещу да е министър-председател, само че несъмнено някои изявления не би ги одобрил. За страдание, Бойко Борисов си разрешава да приказва такива неща и то много постоянно в последно време.
– Странно е по какъв начин си се учил от Тодор Живков, а в този момент приказваш против комунистите.
– Мисля, че би трябвало да го попитате него. И на мен не ми е прелестно да чувам такива неща, изключително в случай, че знам отношението му какво е било към дядо ми. Пред него той в никакъв случай не си е разрешавал да показва сходни отзиви.
– Какво мислите за протичащото се в страната?
– Ако не беше почнала пандемията, може би отново щеше да има митинги. Хората доста обедняха. Много компании са на ръба на оцеляването. Това в допълнение подтикна хората да излязат на митинги. Положението на стопанската система, съгласно мен, изобщо не е розово в България.
– Подкрепяте ли протестиращите и смятате ли, че би трябвало да има предварителни избори или е по-добре да се изчака до пролетта?
– Не остана доста време до пролетта. Моето мнение е, че не е належащо да се харчат в допълнение пари. Така или другояче ще има постоянни избори след няколко месеца. Това не го споделям, тъй като поддържам ГЕРБ, а по чисто финансови аргументи. Не виждам какво толкоз ще се завоюва, в случай че сега има парламентарни избори.
– Имате ли мнение и за протичащото се в Българска социалистическа партия?
– Не ми харесва протичащото се в Българска социалистическа партия. Винаги съм го казвала, че не би трябвало Българска социалистическа партия да се разцепва и непрестанно да има отделили се хора. За страдание, това стартира още от 90-те години с отцепването на Евролевицата. Това е наклонност, която очевидно продължава.
Интервюто направи Йордан Йорданов
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ