Русофилството е кауза, а не партиен проект
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
България се намира във време на сериозна социално- икономическа рецесия и дълбоки политически турбуленции. Почти три месеца на улицата има всеобщи цивилен митинги и неодобрение, подбудени от моралния и управнически провал на ГЕРБ и персонално на министър-председателя Бойко Борисов.
В това смутно и разделно време мнозина съзряха късмет за нови политически планове – протестърски, републикански, шоуменски и т. н. В последните дни се появи следващото сезонно желание от вида „ дървено желязо” - основаването на русофилска партия в България.
Подобно партийно заиграване с страстта на над от 80 % от българите може и да докара едноцифрени електорални триумфи, само че то не е от изгода за страната. И най-важният мотив за тове е, че в България русофилството е идея, национална орис и цивилизационен код – все неща, които не могат да се поберат в тесните дрешки на партиен план.
Сред нас българите съществува самобитен русофилски консенсус - другари на братския, славянски и православен народ и фенове на съветската нематериалност и просвета са болшинство в Българската социалистическата партия, има ги в ГЕРБ, в Движение за права и свободи и дори в десните партии (като там интелигентски се възхищават от Достоевски и Чайковски и се разграничават от Путин, само че и тримата са представители на велика Русия). Русофили са и доста от разочарованите от политиката и негласуващи гласоподаватели. Ето за какво партизирането на тази идея единствено ще внесе следващото разделяне сред приятелите на Русия и нова вълна на русофобия измежду съперниците ѝ.
Кому е преференциално през днешния ден, в цифровата, световна ера на ХХI век да се разделяме още веднъж на „ фили” и „ фоби”!? Т. нар. русофилска партия може да развихри единствено нервност и за интриги за „ съветска опасност и намеса”, да реанимира езика и практиките на Студената война.
Някой очевидно е не запомнил, че Партия (от лат. „ pars”) значи „ част”, а политика (от гръцки „ Πολιτική”) е изкуство за ръководство на страната, и се отнася до група хора, които си слагат непосредствената задача да овладеят политическата власт. Класическите съвременни идеологии са обществената, консервативната и демократичната, а оценките им са свързани със социално-икономическите връзки в обществото. Не може дружбата с друга страна, пък била тя и най-близката ни в исторически и нравствен проект Русия да бъде политическа идеология.
Титаните на актуалната дипломация - руснакът акад. Евгений Примаков и американецът Хенри Кисинджър, дефинират днешния динамичен свят като многополюсен. В него дружбата сред народите е детайл от взаимноизгодните връзки сред обособените страни и цивилизационни модели. Между България и Русия този детайл е изключително важен и мощен. А на равнище човешки контакти и национално съзнание нашата връзка е и доста красива страст, която би трябвало да се пази и поддържа. Ние – българи и руси - имаме общо минало, обща религия и книжовност, обща битка за национална независимост и против фашизма, дружно сме изграждали обществената страна през предишния век.
Днешните интернационалните връзки изискват воденето на уравновесена външна политика. Българският народен интерес диктува да имаме другарски връзки с Русия - да развиваме разговора на най-високо държавно равнище, да довършим стратегическите енергийни планове, да развиваме културните и просветителните връзки. Не би трябвало да разрешаваме на конюнктурни политици, без визия за България да трансформират страната ни във боен, политически или агитационен плацдарм против Русия.
Като член на Европейския съюз, би трябвало да поддържаме партньорски връзки с всички фактори на многополюсния международен ред – със Съединени американски щати, с проспериращия социалистически Китай, с районната мощ Турция и останалите балкански страни. Само осъзнатият народен интерес и ловък баланс във външната политика ще разрешат на България да се възползва от стратегическото си кръстопътно състояние сред Изтока и Запада, с цел да бъдем страна, която даже и мощните почитат, а не командват.
Автор: проф. Светлана Шаренкова
Източник: " Епицентър "
България се намира във време на сериозна социално- икономическа рецесия и дълбоки политически турбуленции. Почти три месеца на улицата има всеобщи цивилен митинги и неодобрение, подбудени от моралния и управнически провал на ГЕРБ и персонално на министър-председателя Бойко Борисов.
В това смутно и разделно време мнозина съзряха късмет за нови политически планове – протестърски, републикански, шоуменски и т. н. В последните дни се появи следващото сезонно желание от вида „ дървено желязо” - основаването на русофилска партия в България.
Подобно партийно заиграване с страстта на над от 80 % от българите може и да докара едноцифрени електорални триумфи, само че то не е от изгода за страната. И най-важният мотив за тове е, че в България русофилството е идея, национална орис и цивилизационен код – все неща, които не могат да се поберат в тесните дрешки на партиен план.
Сред нас българите съществува самобитен русофилски консенсус - другари на братския, славянски и православен народ и фенове на съветската нематериалност и просвета са болшинство в Българската социалистическата партия, има ги в ГЕРБ, в Движение за права и свободи и дори в десните партии (като там интелигентски се възхищават от Достоевски и Чайковски и се разграничават от Путин, само че и тримата са представители на велика Русия). Русофили са и доста от разочарованите от политиката и негласуващи гласоподаватели. Ето за какво партизирането на тази идея единствено ще внесе следващото разделяне сред приятелите на Русия и нова вълна на русофобия измежду съперниците ѝ.
Кому е преференциално през днешния ден, в цифровата, световна ера на ХХI век да се разделяме още веднъж на „ фили” и „ фоби”!? Т. нар. русофилска партия може да развихри единствено нервност и за интриги за „ съветска опасност и намеса”, да реанимира езика и практиките на Студената война.
Някой очевидно е не запомнил, че Партия (от лат. „ pars”) значи „ част”, а политика (от гръцки „ Πολιτική”) е изкуство за ръководство на страната, и се отнася до група хора, които си слагат непосредствената задача да овладеят политическата власт. Класическите съвременни идеологии са обществената, консервативната и демократичната, а оценките им са свързани със социално-икономическите връзки в обществото. Не може дружбата с друга страна, пък била тя и най-близката ни в исторически и нравствен проект Русия да бъде политическа идеология.
Титаните на актуалната дипломация - руснакът акад. Евгений Примаков и американецът Хенри Кисинджър, дефинират днешния динамичен свят като многополюсен. В него дружбата сред народите е детайл от взаимноизгодните връзки сред обособените страни и цивилизационни модели. Между България и Русия този детайл е изключително важен и мощен. А на равнище човешки контакти и национално съзнание нашата връзка е и доста красива страст, която би трябвало да се пази и поддържа. Ние – българи и руси - имаме общо минало, обща религия и книжовност, обща битка за национална независимост и против фашизма, дружно сме изграждали обществената страна през предишния век.
Днешните интернационалните връзки изискват воденето на уравновесена външна политика. Българският народен интерес диктува да имаме другарски връзки с Русия - да развиваме разговора на най-високо държавно равнище, да довършим стратегическите енергийни планове, да развиваме културните и просветителните връзки. Не би трябвало да разрешаваме на конюнктурни политици, без визия за България да трансформират страната ни във боен, политически или агитационен плацдарм против Русия.
Като член на Европейския съюз, би трябвало да поддържаме партньорски връзки с всички фактори на многополюсния международен ред – със Съединени американски щати, с проспериращия социалистически Китай, с районната мощ Турция и останалите балкански страни. Само осъзнатият народен интерес и ловък баланс във външната политика ще разрешат на България да се възползва от стратегическото си кръстопътно състояние сред Изтока и Запада, с цел да бъдем страна, която даже и мощните почитат, а не командват.
Автор: проф. Светлана Шаренкова
Източник: " Епицентър "
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ