ДДС върху лекарствата трябва да падне. Въпреки Пеевски
Фактът, че точно Делян Пеевски е следващият, обявил предлагането за понижение на налог добавена стойност за медикаментите, хляба и книгите, не прави концепцията по-лоша. Просто ще трансформира отхвърлянето й по-леко за преглъщане и за жалост ще посее и леко подозрение, че едрият предприемач има някаква полза от по-нисък Данък добавена стойност. А в България сме странни хора - бихме предпочели данъкът ни върху съществени артикули да е по-висок, в сравнение с да сме прецакани с невисок в името на далаверата на Пеевски.
И по този начин поради плътната сянка на депутата от Движение за права и свободи вероятността да се вкара диференцирана ставка на Данък добавена стойност за медикаментите още веднъж ще бъде сведена до нула. Премиерът Бойко Борисов назова Движение за права и свободи популисти и отсече, че налози няма да се пипат. После пък разгласи, че образованието постоянно му е било приоритет и от дълго време мислел за понижение на налога върху книгите. Останалото обаче очевидно не е и няма да се пипа. Шефът на парламентарната група на ГЕРБ Даниела Дариткова, в ролята на положителното ченге, уклончиво подмятна, че може да се разиска доста деликатно тематиката за въвеждане на по-нисък Данък добавена стойност единствено върху медикаментите, които заплаща здравната каса.
Както неведнъж е повтаряно, България е измежду дребното страни в Европейски Съюз, където няма диференцирана ставка за медикаментите и налогът е 20%. В множеството страни от съюза е преценено, че тъкмо тази стока има обществена роля и крайната й цена не следва да се надува в допълнение от индиректен налог. Преди години това ни предложи и Световната банка, напомняйки, че България оглавява и класацията за най-високо доплащане за здравни услуги, като у нас жителите вадят от джоба си 50 на 100 от разноските за опазване на здравето. Това е потресаващо голям % и приказва за
тотална липса на обществена страна
Естествено, огромната част от доплащането е точно за медикаменти. През годините всички опозиционни партии регулярно са внасяли законопроекти за понижаване на Данък добавена стойност върху медикаментите, в това число и ГЕРБ в лицето на единствения им тогава народен представител Лъчезар Иванов през далечната 2009 година Резултатът непроменяемо е еднакъв: Данък добавена стойност остава еднообразно за всички артикули и услуги, като се изключи туризма, който заплаща 9 на 100. А главният мотив е, че диференцирано Данък добавена стойност се управлява по-трудно и основава заплаха от злоупотреби, да вземем за пример внезапно всички пилешки бутчета и мебели у нас да се окажат медикаменти. Другият е, че в случай че Данък добавена стойност за медикаментите се намали да вземем за пример 5%, това не значи, че цените на медикаментите ще паднат с 15%, а с по-малко, тъй като търговците по веригата ще оберат част от понижението. Един тип - за какво да си даваме толкоз напън за нещо с най-малък краен резултат?
Първият мотив е нищо повече от самопризнание,
че десетките контролни органи на страната просто не могат да си правят работата. Не е проблем на потребителя на медикаменти това, че Национална агенция за приходите и митниците не могат да управляват коя стока по какъв начин се регистрира, и то в мощно контролиран пазар като този на лекарства, при който всяка цена се записва публично, а някои даже се потвърждават и ревизират, а оборотите по линия най-малко на здравната каса са ясни и елементарно проследими. Освен това излиза, че страната е в положение да управлява диференциран Данък добавена стойност при хотелите, само че при всичко останало - не.
Да, изчисленията на икономисти сочат, че например пълно унищожаване на Данък добавена стойност ще докара до понижението на цените на медикаментите със 17 на 100, а не с 20, а по-реалистичното 5-7-10 на 100 ДДС ще понижи цените с под 10 на 100, което при медикамент от 5-6 лева може да е нищо, само че при подобен от 50 лева си е значително. По-същественото обаче е друго - над 400 млн. лева годишно влизат в хазната от Данък добавена стойност върху медикаментите, като от тях над 150 млн. лева се заплащат от здравната каса, а останалите - от жителите.
150 млн. лева за здравната каса, която заплаща над 1 милиард лв. за медикаменти, може да не са доста, само че
с тях НЗОК би могла да обезпечи не малко
Например да поеме по-голям % от това, което отчасти поема от най-масовите и евтини лекарства, или пък да обезпечи по-бързо нахлуване на новите, новаторски препарати, които сега единствено се чуди по какъв начин да не заплаща. Или да заплаща повече за зъболечение, или за медицински произведения - все неща, които пациентът сега заплаща главно от джоба си.
Друг вид е страната да опита да спре непрекъснатото изгубване на евтини, базови лекарства от пазара. У нас, с цел да могат да се заплащат с публични средства, медикаментите би трябвало да са с най-ниската цена в Европейски Съюз, само че на равнище производител, т.е. даже и крайната цена да е по-ниска в някои страни, то е поради... Данък добавена стойност. Затова и производителите стопират от продажба на дребния български пазар съществени и евтини артикули и на заболели хора се постанова да търсят из Европа базови препарати за химиотерапия за по 10-20 евро, които с изключение на всичко друго се чудят по какъв начин да купят легално. А тук, в случай че има опция, тя е по-скъпа и по този начин в последна сметка имаме сякаш най-евтините медикаменти, а касата заплаща по-скъпо. Струва си най-малко да се пресметна какъв брой би коствало да се разреши да се записват по-високи цени и до какво би довело това.
Естествено, при по-нисък Данък добавена стойност в хазната ще влязат по-малко пари. И тогава кабинетът ще би трябвало да ограничи с няколкостотин милиона обичания си способ да залага занижени доходи в държавния бюджет, с цел да може по-късно да харчи големи остатъци, както сметне за добре. Има и по-непопулярни разновидности, като да вземем за пример налог върху захарта, който полека-лека си проправя път по света. Или пък по-високи акцизи за цигари и алкохол, само че това е към този момент в сферата на научната фантастика. По-важното е, че ръководещите просто не желаят да се занимават с сходни въпроси, тъй като цялата им сила и подготвеност (доколкото я има) са съсредоточени в асимилиране, градежи, търгове и поправки. И вероятността да се появи ръководство, чийто главен приоритет да са жителите, уви, е равна на вероятността Данък добавена стойност върху медикаментите да намалее. А тя е нула.
И по този начин поради плътната сянка на депутата от Движение за права и свободи вероятността да се вкара диференцирана ставка на Данък добавена стойност за медикаментите още веднъж ще бъде сведена до нула. Премиерът Бойко Борисов назова Движение за права и свободи популисти и отсече, че налози няма да се пипат. После пък разгласи, че образованието постоянно му е било приоритет и от дълго време мислел за понижение на налога върху книгите. Останалото обаче очевидно не е и няма да се пипа. Шефът на парламентарната група на ГЕРБ Даниела Дариткова, в ролята на положителното ченге, уклончиво подмятна, че може да се разиска доста деликатно тематиката за въвеждане на по-нисък Данък добавена стойност единствено върху медикаментите, които заплаща здравната каса.
Както неведнъж е повтаряно, България е измежду дребното страни в Европейски Съюз, където няма диференцирана ставка за медикаментите и налогът е 20%. В множеството страни от съюза е преценено, че тъкмо тази стока има обществена роля и крайната й цена не следва да се надува в допълнение от индиректен налог. Преди години това ни предложи и Световната банка, напомняйки, че България оглавява и класацията за най-високо доплащане за здравни услуги, като у нас жителите вадят от джоба си 50 на 100 от разноските за опазване на здравето. Това е потресаващо голям % и приказва за
тотална липса на обществена страна
Естествено, огромната част от доплащането е точно за медикаменти. През годините всички опозиционни партии регулярно са внасяли законопроекти за понижаване на Данък добавена стойност върху медикаментите, в това число и ГЕРБ в лицето на единствения им тогава народен представител Лъчезар Иванов през далечната 2009 година Резултатът непроменяемо е еднакъв: Данък добавена стойност остава еднообразно за всички артикули и услуги, като се изключи туризма, който заплаща 9 на 100. А главният мотив е, че диференцирано Данък добавена стойност се управлява по-трудно и основава заплаха от злоупотреби, да вземем за пример внезапно всички пилешки бутчета и мебели у нас да се окажат медикаменти. Другият е, че в случай че Данък добавена стойност за медикаментите се намали да вземем за пример 5%, това не значи, че цените на медикаментите ще паднат с 15%, а с по-малко, тъй като търговците по веригата ще оберат част от понижението. Един тип - за какво да си даваме толкоз напън за нещо с най-малък краен резултат?
Първият мотив е нищо повече от самопризнание,
че десетките контролни органи на страната просто не могат да си правят работата. Не е проблем на потребителя на медикаменти това, че Национална агенция за приходите и митниците не могат да управляват коя стока по какъв начин се регистрира, и то в мощно контролиран пазар като този на лекарства, при който всяка цена се записва публично, а някои даже се потвърждават и ревизират, а оборотите по линия най-малко на здравната каса са ясни и елементарно проследими. Освен това излиза, че страната е в положение да управлява диференциран Данък добавена стойност при хотелите, само че при всичко останало - не.
Да, изчисленията на икономисти сочат, че например пълно унищожаване на Данък добавена стойност ще докара до понижението на цените на медикаментите със 17 на 100, а не с 20, а по-реалистичното 5-7-10 на 100 ДДС ще понижи цените с под 10 на 100, което при медикамент от 5-6 лева може да е нищо, само че при подобен от 50 лева си е значително. По-същественото обаче е друго - над 400 млн. лева годишно влизат в хазната от Данък добавена стойност върху медикаментите, като от тях над 150 млн. лева се заплащат от здравната каса, а останалите - от жителите.
150 млн. лева за здравната каса, която заплаща над 1 милиард лв. за медикаменти, може да не са доста, само че
с тях НЗОК би могла да обезпечи не малко
Например да поеме по-голям % от това, което отчасти поема от най-масовите и евтини лекарства, или пък да обезпечи по-бързо нахлуване на новите, новаторски препарати, които сега единствено се чуди по какъв начин да не заплаща. Или да заплаща повече за зъболечение, или за медицински произведения - все неща, които пациентът сега заплаща главно от джоба си.
Друг вид е страната да опита да спре непрекъснатото изгубване на евтини, базови лекарства от пазара. У нас, с цел да могат да се заплащат с публични средства, медикаментите би трябвало да са с най-ниската цена в Европейски Съюз, само че на равнище производител, т.е. даже и крайната цена да е по-ниска в някои страни, то е поради... Данък добавена стойност. Затова и производителите стопират от продажба на дребния български пазар съществени и евтини артикули и на заболели хора се постанова да търсят из Европа базови препарати за химиотерапия за по 10-20 евро, които с изключение на всичко друго се чудят по какъв начин да купят легално. А тук, в случай че има опция, тя е по-скъпа и по този начин в последна сметка имаме сякаш най-евтините медикаменти, а касата заплаща по-скъпо. Струва си най-малко да се пресметна какъв брой би коствало да се разреши да се записват по-високи цени и до какво би довело това.
Естествено, при по-нисък Данък добавена стойност в хазната ще влязат по-малко пари. И тогава кабинетът ще би трябвало да ограничи с няколкостотин милиона обичания си способ да залага занижени доходи в държавния бюджет, с цел да може по-късно да харчи големи остатъци, както сметне за добре. Има и по-непопулярни разновидности, като да вземем за пример налог върху захарта, който полека-лека си проправя път по света. Или пък по-високи акцизи за цигари и алкохол, само че това е към този момент в сферата на научната фантастика. По-важното е, че ръководещите просто не желаят да се занимават с сходни въпроси, тъй като цялата им сила и подготвеност (доколкото я има) са съсредоточени в асимилиране, градежи, търгове и поправки. И вероятността да се появи ръководство, чийто главен приоритет да са жителите, уви, е равна на вероятността Данък добавена стойност върху медикаментите да намалее. А тя е нула.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ