Потребна е езикова просвета*
„ Езикът е един от главните стълбове, които крепят нацията. Наблюдавам в обществото ни възприятие за непълноценност, що се отнася до произхода ни. Повечето хора се асоциират с Бай-Ганьовите обноски и подценяват безбройните достолепия да се наречеш българин. Словото е метод за влияние и себеизявяване. Родният ни език изобилства от изразни средства, с които могат да се заместят чуждиците, само че тогава ще звучи ли „ готино “ и „ съвременно “? Нима българският към този момент е демоде или това е следващото доказателство за ниското ни национално самочувствие? Всеки език е опция за другарство сред разнообразни култури. „ Човек е толкоз пъти човек, колкото езици владее “ (унгарска поговорка). От друга страна, считам, че всеки себеуважаващ се българин би трябвало да може да борави ловко с езика, с цел да интерпретира непознатите думи и да ги съобщи с магията на многовековния ни език – българския. “
Тези думи ни изпрати Цветина Минкова, десетокласничка от ЕГ „ Иван Вазов “ в Пловдив, като аргументация на присъединяване си в, който обявихме взаимно със 107. ОУ, София, в края на април тази година. В духа на начинанието ни „ Избирам родния си език “ с него предизвикахме учениците от 5. до 12. клас да снимат места в страната, чието име е изписано на непознат език или с непознати букви, и да дадат насрещно предложение по какъв начин би изглеждал надписът, когато е назван на български, без да слагаме пред тях ограничавания в изразните средства. С наслада установихме, че съхраняването на родния език не е безразлично за младите мозъци, защото получихме 108 произведения от 18 учебни заведения в 14 обитаеми места.
Предложенията бяха прегледани от петима оценители: политолога доктор Рада Коджабашева, проф. доктор Ана Кочева от Института за български език при Българска академия на науките, Ваня Блъскова, старши специалист по изкуства от Регионално ръководство на образованието – София-град, и двама представители на Списание 8. Те доста се затрудниха кои творби да изберат като най-хубави, отличаващи се с преимущества и от езикова, и от изпълнителска позиция.
Някои от творбите изпъкваха с същинско модерно словотворчество, като „ разкрасителница “ вместо „ салон за хубост “. При други беше подходено с досетливост и надскачаха дословния превод от непознат език на български – „ Вкусът на българските катми “ вместо Pantastic Pancakes, „ Рафи – студено доволство “ вместо Raffy Gelateria, „ Даяним до обратен тласък “ вместо Non stop, „ Сияйна усмивка “ вместо ArtDent. При трети пък правеше усещане, че децата се затрудняват да разпознаят чуждиците (хотел „ Банкя палас “, хотел „ Картуун “, „ грил “, „ динър “, „ мол “). Намираха се и такива, които предлагаха задграничните марки да са с български имена, които да се употребяват единствено у нас. Така да вземем за пример Kaufland, от немски – der kauf – „ покупка “, и das land – „ страната на… “ – става „ Страната на покупките “ или Jumbo да е „ Магазин за всеки “, а Lidl – „ Всичко за всеки “. Мариела Стоянова да вземем за пример, работила върху изписването на наименованието на българската спортна марка Flair, изрича мнение, че в случай че компанията се бе кръстила на български – „ Нюх “, името би носило още по-голямо чувство за улеснение, жанр и качество.
След интензивно разискване бяха отличени 20 оферти. Всички участници в състезанието ще бъдат удостоени с грамоти, а наградените измежду тях ще получат книга на български създател и броеве на Списание 8. Тъй като журито бе мощно впечатлено от изпратените произведения, старанието и будното отношение на учениците, реши да връчи и огромен брой поощрителни награди.
Искрата за този конкурс възпламени доктор Рада Коджабашева, която вложи сърце и време да разгори пламъка му измежду допустимо най-вече учебни заведения. На заразителния й ентусиазъм първи откликна Данко Калапиш, шеф на столичното 107. главно учебно заведение „ Хан Крум “, дружно с който осъществихме този патриотичен план. Споделяме с вас думите на господин Калапиш за какво е приел да стане съорганизатор на начинанието:
* Думи на Александър Теодоров – Балан
Тези думи ни изпрати Цветина Минкова, десетокласничка от ЕГ „ Иван Вазов “ в Пловдив, като аргументация на присъединяване си в, който обявихме взаимно със 107. ОУ, София, в края на април тази година. В духа на начинанието ни „ Избирам родния си език “ с него предизвикахме учениците от 5. до 12. клас да снимат места в страната, чието име е изписано на непознат език или с непознати букви, и да дадат насрещно предложение по какъв начин би изглеждал надписът, когато е назван на български, без да слагаме пред тях ограничавания в изразните средства. С наслада установихме, че съхраняването на родния език не е безразлично за младите мозъци, защото получихме 108 произведения от 18 учебни заведения в 14 обитаеми места.
Предложенията бяха прегледани от петима оценители: политолога доктор Рада Коджабашева, проф. доктор Ана Кочева от Института за български език при Българска академия на науките, Ваня Блъскова, старши специалист по изкуства от Регионално ръководство на образованието – София-град, и двама представители на Списание 8. Те доста се затрудниха кои творби да изберат като най-хубави, отличаващи се с преимущества и от езикова, и от изпълнителска позиция.
Някои от творбите изпъкваха с същинско модерно словотворчество, като „ разкрасителница “ вместо „ салон за хубост “. При други беше подходено с досетливост и надскачаха дословния превод от непознат език на български – „ Вкусът на българските катми “ вместо Pantastic Pancakes, „ Рафи – студено доволство “ вместо Raffy Gelateria, „ Даяним до обратен тласък “ вместо Non stop, „ Сияйна усмивка “ вместо ArtDent. При трети пък правеше усещане, че децата се затрудняват да разпознаят чуждиците (хотел „ Банкя палас “, хотел „ Картуун “, „ грил “, „ динър “, „ мол “). Намираха се и такива, които предлагаха задграничните марки да са с български имена, които да се употребяват единствено у нас. Така да вземем за пример Kaufland, от немски – der kauf – „ покупка “, и das land – „ страната на… “ – става „ Страната на покупките “ или Jumbo да е „ Магазин за всеки “, а Lidl – „ Всичко за всеки “. Мариела Стоянова да вземем за пример, работила върху изписването на наименованието на българската спортна марка Flair, изрича мнение, че в случай че компанията се бе кръстила на български – „ Нюх “, името би носило още по-голямо чувство за улеснение, жанр и качество.
След интензивно разискване бяха отличени 20 оферти. Всички участници в състезанието ще бъдат удостоени с грамоти, а наградените измежду тях ще получат книга на български създател и броеве на Списание 8. Тъй като журито бе мощно впечатлено от изпратените произведения, старанието и будното отношение на учениците, реши да връчи и огромен брой поощрителни награди.
Искрата за този конкурс възпламени доктор Рада Коджабашева, която вложи сърце и време да разгори пламъка му измежду допустимо най-вече учебни заведения. На заразителния й ентусиазъм първи откликна Данко Калапиш, шеф на столичното 107. главно учебно заведение „ Хан Крум “, дружно с който осъществихме този патриотичен план. Споделяме с вас думите на господин Калапиш за какво е приел да стане съорганизатор на начинанието:
„ В последните 30 години сме очевидци на всеобщата латинизация в нашата страна. Като наследници на светите братя Кирил и Методий и техните възпитаници, считам, че имаме задължението да пазим кирилицата като писменост и българския език като подобен.Чрез националния конкурс „ Имам самочувствие – пиша на български “ целим да възродим уважението към кирилицата и към нашия език, както и да покажем на младите генерации какъв брой хубав и елегантен е той. Радвам се, че успяхме да разпространяваме състезанието в цялата страна и че той се радва на голям брой участници.Разбира се, значимо е да отбележим и медийната и логистична поддръжка на Списание 8, без което нямаше да може да се получи самодейността! Благодарности и за РУО – София-град, в лицето на неговия шеф доктор Ваня Кастрева, което разпространява присъединяване в състезанието измежду столичните учебни заведения и се включи в оценяването на получените произведения посредством присъединяване на старши специалиста по изкуства госпожа Ваня Блъскова в оценителското жури. Вярвам, че дадохме старт на една чудесна самодейност, която, уповавам се, ще превърнем в традиция през годините! “В идващите дни ще публикуваме имената и творбите на отличените участници, като в допълнение ще се свържем с всички за приемането на премиите им.
* Думи на Александър Теодоров – Балан
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ