Байкал – най-голямото и най-дълбокото езеро в света
Езерото Байкал е неповторимо естествено обучение, което удивлява пътешественика с мащабите си, с възрастта си, с естествените забележителности към него, със своята флора и фауна.
Байкал е ситуирано в южната част на Източен Сибир (Русия), на границата сред Иркутска област и Република Бурятия. Това е най-дълбокото езеро в света (1637 м) и най-големият естествен контейнер на прясна вода. И още нещо - количеството вода в езерото Байкал е повече от това във всички огромни езера в Северна Америка взети дружно. То съхранява 22% от международните ресурси на сладка вода.
Въпреки своя размер то замръзва през зимата - за интервал от 4.5 до 6.5 месеца, съвсем цялото, с изключение на дребен, дълъг към 15-20 км сектор, на изток от река Ангара.
Периодът на мореплаване за пътнически и товарни кораби нормално е от юни до септември; за научноизследователски съдове навигацията стартира незабавно след изчистването на леда и продължава до замръзването на Байкал, т.е. от май до януари. От 1956 година езерото става част от Иркутското водохранилище, вследствие на което равнището на водата се подвига с съвсем 1 метър.
Произходът на Байкал дълги години провокира научни разногласия. Възрастта на езерото обичайно се дефинира от учените на 25-35 млн. години.
Дължината на езерото Байкал е 636 км (във формата на великански полумесец), ширината се колебае сред 25 и 80 километра. Площта му е 31 722 km2 (без островите), което е равно почти на територията на страни като Белгия, Холандия или Дания, и подрежда езерото на шесто място по повърхност измежду езерата в света. По размер се подрежда на второ място след Каспийско море. Бреговата линия на Байкал е дълга 2100 километра.
Според проучване на Иван Черски през 19 век, в Байкал се вливат 336 реки и потока, като са взети поради единствено непрекъснатите притоци. Смята се, че вследствие на въздействието на човешката активност и климатичните промени в езерото Байкал, от 19 век до наши дни може да са изчезнали огромен брой непрекъснати притоци.
От Байкал изтича единствено една река - Ангара̀ (на бурятски: Ангар мүрэн) - огромна река в Азиатската част на Русия, Среден Сибир, Иркутска област и Красноярски край, десен приток на река Енисей. Дължината ѝ е 1779 км, която ѝ отрежда 18-то място по дължина измежду реките на Русия.
На територията на Байкал се намират 27 острова.
Основните свойства на байкалската вода се характеризират с това, че в нея има доста дребни количества разтворени и измерени минерални субстанции, незначително малко органични примеси и доста О2.
В забележителна степен чистотата на водата в Байкал се поддържа от активността на микроскопичния рак епишура (на латински: Epischura baicalensis), който пропускайки байкалската вода през организма си. Размерът на възрастния образец е към 1.5 милиметра. Eпишурата играе значима роля в екосистемата на езерото, среща се във всички пластове и образува до 90% от биомасата на Байкал. Чистотата на езерната вода се дължи точно на епишурата.
Водата в езерото е толкоз транспарантна, че обособени камъни и разнообразни предмети могат да се видят на дълбочина от 40 m. Това е допустимо нормално напролет, когато водата в езерото има наследник цвят. През лятото, както и през есента, когато се развиват доста растителни и скотски организми, цветът на водата се трансформира на синьозелен и зелен, и прозрачността ѝ спада до 8-10 метра. Чистата и транспарантна вода на Байкал съдържа толкоз малко минерални соли, че може да се употребява вместо дестилирана вода.
В интервала на заледяване (средно от 9 януари до 4 май) Байкал замръзва изцяло, като се изключи дребен сектор с 15- 20 км дължина, намиращ се край началото на Ангара. Периодът на мореплаване за пасажери и товарни кораби нормално е от юни до септември; научноизследователските кораби стартират навигация след изчистването на езеро от леда и я приключват при замръзването му, т.е. от май до януари.
Към края на зимата, дебелината на леда на езерото доближава 1 м, а в заливите - да 1.5-2 метра. При мощен мраз пукнатини разчупват леда на обособени полета. Те са съпроводени от мощен гърмеж, напомнящ на гръмотевици и изстрели от оръдие. Благодарение на пукнатините в леда, рибите в езерото не умират от липса на О2. Байкалският лед също така е доста транспарантен и през него проникват слънчеви лъчи, по тази причина във водата бурно се развиват планктонни водорасли, отделящи О2.
Районът на Байкал се отличава с огромна сумарност на слънчевите дни. Например, в селището Болшие Голоустное тя доближава до 2 524 часа, което е повече, в сравнение с черноморските курорти на Русия, и е връх за страната. Дните без слънце в годината в селището са единствено 37.
Особена линия на локалния климат са характерните байкалски ветрове, които имат лични названия - баргузин, сарма, верховик и култук.
В Байкал до момента са регистрирани 2 630 типа растения и животни, 2/3 от които се срещат само в този водоем (ендемични видове). Най-характерна е може би нерпата (Phoca sibirica), която е и единственият тип сладководен тюлен. Сред рибите най-голямо стопанско значение има омулът.
Не е открито сигурно от кое място идва името на езерото. Съществуват няколко хипотези. "Бай-Кул " (на киргизки), което значи "богато езеро ". на китайски се назовава "Бей-Хай ", или "северно море ". За якутите е "Байгъал " - "море, огромна дълбока вода ", а на молски името му е "Байгаал-Далай ", което значи "природно море ".
По думи на локални поданици, записани през 30-те години на 20 век, до 12-13 век Прибайкалието е населявано от народа баргути. После от запад идват бурятите. Първите съветски селища на брега на Байкал се появяват в края на 17 и началото на 18 век. Първият съветски изобретател на Байкал е казакът Курбат Иванов.
Малко се е знаело за Байкал преди започването на работата по построяването на Транссибирската железопътна линия, свързваща Москва и цялата европейска част на Русия с нейната далекоизточна част, както и с Монголия, Китай и Корея. С дължина от 9 288 км това е най-дългата железопътна линия в света. В хода на строителството трябвало да се построят 200 моста и 33 тунела, с цел да се преодолеят живописните хребети към Байкал.
Туризъм
Желаещите да посетят Байкал по предписание изначало се насочат към един от околните огромни градове: Иркутск, Улан Уде или Северобайкалск. Пътувайки по Транссибирската автомагистрала сред Иркутск и Улан Уде, езерото може да се следи с часове през прозореца на влака.
На 65 км от Иркутск, на брега на езерото, край началото на Ангара е ситуирано селището Листвянка - едно от известните места за туризъм на Байкал. Достигането до него от регионалния център може да стане с рейс или лодка за към час. От Листвянка стартират огромен брой круизи по езерото. Най-популярните направления са от селището до Болшие Коти, до полуостровСвети нос, остров Олхон и други.
На брега на Байкал се намира и градовете Слюдянка и Байкалск. В Слюдянка има железопътна гара, издигната напълно от мрамор. В Байкалск има ски писти, през лятото работи лифт; в слънчево време може да се види противоположната страна на езерото с разклоненията на Байкалския било.
На източния бряг известност измежду туристите има Баргузинския залив, откъдето продължава строителството на туристическо-рекреационна зона. Има и конни и пеши походи. Между Енхалук и Сухая се намира сероводородния термален извор Загза.
Едно от най-красивите места в Байкал е Чивиркуйския залив, който има доста живописни заливчета, закътани острови, лечебни извори. Хубава панорама към залива се открива от върха на Свети нос, до който може да се стигне от селището Уст-Баргузин.
Почти на крайната северна точка на езерото работи курортът Хакуси, до който може да се стигне единствено с лодка от селището Нижнеангарск или град Северобайкалск или по леда през зимата.
През разнообразни региони към езерото минава Голямото байкалско трасе - система от екопътеки и един от най-хубавите способи за туристите да се срещнат с природата и да се насладят на разнообразни гледки и панорами от езерото Байкал.
Байкал е ситуирано в южната част на Източен Сибир (Русия), на границата сред Иркутска област и Република Бурятия. Това е най-дълбокото езеро в света (1637 м) и най-големият естествен контейнер на прясна вода. И още нещо - количеството вода в езерото Байкал е повече от това във всички огромни езера в Северна Америка взети дружно. То съхранява 22% от международните ресурси на сладка вода.
Въпреки своя размер то замръзва през зимата - за интервал от 4.5 до 6.5 месеца, съвсем цялото, с изключение на дребен, дълъг към 15-20 км сектор, на изток от река Ангара.
Периодът на мореплаване за пътнически и товарни кораби нормално е от юни до септември; за научноизследователски съдове навигацията стартира незабавно след изчистването на леда и продължава до замръзването на Байкал, т.е. от май до януари. От 1956 година езерото става част от Иркутското водохранилище, вследствие на което равнището на водата се подвига с съвсем 1 метър.
Произходът на Байкал дълги години провокира научни разногласия. Възрастта на езерото обичайно се дефинира от учените на 25-35 млн. години.
Дължината на езерото Байкал е 636 км (във формата на великански полумесец), ширината се колебае сред 25 и 80 километра. Площта му е 31 722 km2 (без островите), което е равно почти на територията на страни като Белгия, Холандия или Дания, и подрежда езерото на шесто място по повърхност измежду езерата в света. По размер се подрежда на второ място след Каспийско море. Бреговата линия на Байкал е дълга 2100 километра.
Според проучване на Иван Черски през 19 век, в Байкал се вливат 336 реки и потока, като са взети поради единствено непрекъснатите притоци. Смята се, че вследствие на въздействието на човешката активност и климатичните промени в езерото Байкал, от 19 век до наши дни може да са изчезнали огромен брой непрекъснати притоци.
От Байкал изтича единствено една река - Ангара̀ (на бурятски: Ангар мүрэн) - огромна река в Азиатската част на Русия, Среден Сибир, Иркутска област и Красноярски край, десен приток на река Енисей. Дължината ѝ е 1779 км, която ѝ отрежда 18-то място по дължина измежду реките на Русия.
На територията на Байкал се намират 27 острова.
Основните свойства на байкалската вода се характеризират с това, че в нея има доста дребни количества разтворени и измерени минерални субстанции, незначително малко органични примеси и доста О2.
В забележителна степен чистотата на водата в Байкал се поддържа от активността на микроскопичния рак епишура (на латински: Epischura baicalensis), който пропускайки байкалската вода през организма си. Размерът на възрастния образец е към 1.5 милиметра. Eпишурата играе значима роля в екосистемата на езерото, среща се във всички пластове и образува до 90% от биомасата на Байкал. Чистотата на езерната вода се дължи точно на епишурата.
Водата в езерото е толкоз транспарантна, че обособени камъни и разнообразни предмети могат да се видят на дълбочина от 40 m. Това е допустимо нормално напролет, когато водата в езерото има наследник цвят. През лятото, както и през есента, когато се развиват доста растителни и скотски организми, цветът на водата се трансформира на синьозелен и зелен, и прозрачността ѝ спада до 8-10 метра. Чистата и транспарантна вода на Байкал съдържа толкоз малко минерални соли, че може да се употребява вместо дестилирана вода.
В интервала на заледяване (средно от 9 януари до 4 май) Байкал замръзва изцяло, като се изключи дребен сектор с 15- 20 км дължина, намиращ се край началото на Ангара. Периодът на мореплаване за пасажери и товарни кораби нормално е от юни до септември; научноизследователските кораби стартират навигация след изчистването на езеро от леда и я приключват при замръзването му, т.е. от май до януари.
Към края на зимата, дебелината на леда на езерото доближава 1 м, а в заливите - да 1.5-2 метра. При мощен мраз пукнатини разчупват леда на обособени полета. Те са съпроводени от мощен гърмеж, напомнящ на гръмотевици и изстрели от оръдие. Благодарение на пукнатините в леда, рибите в езерото не умират от липса на О2. Байкалският лед също така е доста транспарантен и през него проникват слънчеви лъчи, по тази причина във водата бурно се развиват планктонни водорасли, отделящи О2.
Районът на Байкал се отличава с огромна сумарност на слънчевите дни. Например, в селището Болшие Голоустное тя доближава до 2 524 часа, което е повече, в сравнение с черноморските курорти на Русия, и е връх за страната. Дните без слънце в годината в селището са единствено 37.
Особена линия на локалния климат са характерните байкалски ветрове, които имат лични названия - баргузин, сарма, верховик и култук.
В Байкал до момента са регистрирани 2 630 типа растения и животни, 2/3 от които се срещат само в този водоем (ендемични видове). Най-характерна е може би нерпата (Phoca sibirica), която е и единственият тип сладководен тюлен. Сред рибите най-голямо стопанско значение има омулът.
Не е открито сигурно от кое място идва името на езерото. Съществуват няколко хипотези. "Бай-Кул " (на киргизки), което значи "богато езеро ". на китайски се назовава "Бей-Хай ", или "северно море ". За якутите е "Байгъал " - "море, огромна дълбока вода ", а на молски името му е "Байгаал-Далай ", което значи "природно море ".
По думи на локални поданици, записани през 30-те години на 20 век, до 12-13 век Прибайкалието е населявано от народа баргути. После от запад идват бурятите. Първите съветски селища на брега на Байкал се появяват в края на 17 и началото на 18 век. Първият съветски изобретател на Байкал е казакът Курбат Иванов.
Малко се е знаело за Байкал преди започването на работата по построяването на Транссибирската железопътна линия, свързваща Москва и цялата европейска част на Русия с нейната далекоизточна част, както и с Монголия, Китай и Корея. С дължина от 9 288 км това е най-дългата железопътна линия в света. В хода на строителството трябвало да се построят 200 моста и 33 тунела, с цел да се преодолеят живописните хребети към Байкал.
Туризъм
Желаещите да посетят Байкал по предписание изначало се насочат към един от околните огромни градове: Иркутск, Улан Уде или Северобайкалск. Пътувайки по Транссибирската автомагистрала сред Иркутск и Улан Уде, езерото може да се следи с часове през прозореца на влака.
На 65 км от Иркутск, на брега на езерото, край началото на Ангара е ситуирано селището Листвянка - едно от известните места за туризъм на Байкал. Достигането до него от регионалния център може да стане с рейс или лодка за към час. От Листвянка стартират огромен брой круизи по езерото. Най-популярните направления са от селището до Болшие Коти, до полуостровСвети нос, остров Олхон и други.
На брега на Байкал се намира и градовете Слюдянка и Байкалск. В Слюдянка има железопътна гара, издигната напълно от мрамор. В Байкалск има ски писти, през лятото работи лифт; в слънчево време може да се види противоположната страна на езерото с разклоненията на Байкалския било.
На източния бряг известност измежду туристите има Баргузинския залив, откъдето продължава строителството на туристическо-рекреационна зона. Има и конни и пеши походи. Между Енхалук и Сухая се намира сероводородния термален извор Загза.
Едно от най-красивите места в Байкал е Чивиркуйския залив, който има доста живописни заливчета, закътани острови, лечебни извори. Хубава панорама към залива се открива от върха на Свети нос, до който може да се стигне от селището Уст-Баргузин.
Почти на крайната северна точка на езерото работи курортът Хакуси, до който може да се стигне единствено с лодка от селището Нижнеангарск или град Северобайкалск или по леда през зимата.
През разнообразни региони към езерото минава Голямото байкалско трасе - система от екопътеки и един от най-хубавите способи за туристите да се срещнат с природата и да се насладят на разнообразни гледки и панорами от езерото Байкал.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ