Говорителят на ЕК Петер Стано: Путин трябва да знае, че ако се оказваме в състояние на конфронтация, това не е защото ние го искаме
Европейският съюз остава на страната на Украйна и няма да разочарова народа й. Това обръщение насочиха тази седмица ръководителите на Съвета на Евросъюза и на Еврокомисията - Шарл Мишел и Урсула фон дер Лайен. Двамата произнесоха дрматични речи в Европарламента. Мишел прикани Русия да събере кураж за договаряния. Фон дер Лайен пък означи, че Москва би трябвало да избере - или да води война с Украйна, което ще докара до голяма загуба на човешки живот, или да се върне към съдействие с Европейски съюз в името на общите ни ползи.
В изявление за " Събота 150 " представителят на Еврокомисията Петер Стано очерта връзките сред Европейския съюз и Русия, възможните европейски стопански наказания и съветски контрадействия, а също и за европейската политика към Западните Балкани и към Африка:
В началото на седмицата се появиха обнадеждаващи сигнали, че рецесията с Русия потегля към края си. Но за жалост, очакванията се оказаха прибързани и неоправдани. Това ли ще е към този момент новото обикновено в връзките ни с Русия? И по какъв начин би трябвало да се приспособява Европейският съюз към тази обстановка?
" Надяваме се, че това няма да е новото обикновено. Европейският съюз постоянно е бил заинтригуван от това да има градивни връзки с Русия. Защото това, в което имаме вяра и се опитваме да реализираме, е да имаме работни връзки с сътрудниците ни по целия свят. А Русия е значим наш сътрудник и комшия и за нас е от огромно значение да имаме взаимноизгодно съдействие. За страдание Русия обърна тил на Европейския съюз и на съвременна Европа на XXI век - реши да се разграничи от обичайни европейски полезности като демокрацията и спазването на човешките права. Загърбва и интернационалните правила и правила - да вземем за пример с нарушаването на териториалния суверенитет на Украйна през 2014 година.
Въпреки, че не бихме желали това да е новото обикновено в връзките ни, поради държанието на Русия, по-точно на актуалното й управление, би трябвало да чакаме тази борба да е продължителна. Защото на господин Путин явно му харесва да употребява езика на опасността и не му е известно по какъв начин да комуникира с звук на взаимно почитание, тъй че всички да имат по лза. А ние в Европа постоянно основаваме политиката си на този принцип. Тази идея обаче е доста непозната за неговия нрав, тъй като той схваща единствено от връзки, в които единият печели за сметка на другия ", акцентира пред БНР представителят на Еврокомисията Петер Стано.
Москва настойчиво показва неуважение към европейските институции. Върховният представител за външната политика и сигурността Жозеп Борел да вземем за пример имаше много неприятни прекарвания в Москва предходната година. Може ли Евросъюзът да промени това съветско отношение към себе си?
" Две неща може да направи Евросъюзът. Можем да се опитаме да убедим Русия, че нейният метод на мислене е отживялост - че борбата не носи никаква изгода за никого и че ще е доста по-добре да си сътрудничим. Защото сме съседи и имаме потребност един от различен. Имаме големи пазари. Но Русия е подготвена да се откъсне от Европа даже в региона на търговията.
Няма да успеем да убедим обаче Русия да промени държанието си. Това е нещо, което политическото й управление би трябвало да проумее единствено. Опитите да се разедини Европейския съюз и незачитането на институциите му не е верният път напред. Но в сегашната рецесия Путин отново прави същото - желае да разедини съюза, да го скара със Съединените щати. Но в действителност реализира таман противоположното - ние в този момент сме невиждано единни.
Всички приказваме с един глас в отбрана на Украйна и срещу политиката на заплашване. Господин Путин би трябвало да знае, че в случай че се оказваме в положение на борба, това не е тъй като ние го желаеме. Няма да приемем такова държание от негова страна. Винаги обаче сме отворени за разговор. Защото от борбата не печели никой, в това число съветският народ ".
Защо на изключителната къса сесия на Съвета на Европейския съюз в четвъртък не бяха обсъждани възможните наказания против Русия?
" Все още се надяваме, че няма да се наложи да обсъждаме наказания, тъй като поставяме всички старания - влагаме цялата си сила - за реализиране на политическо решение на масата за договаряния. Защо не се обсъждаха наказания тази седмица? Отговорът е елементарен - тъй като такова е естеството на санкционната ни политика. Тя е реакционна. Конкретни оферти се завършват, едвам когато се материализират дейности, против които би трябвало да реагираме.
Досега няма нищо значително от съветска страна, което да ни принуди да стигнем до подобен стадий. Но, несъмнено, въпреки да имаме вяра в дипломацията, сме готови за опцията Русия да провали дипломатическите старания. За подобен случай сме подготвени с голям пакет от евентуални наказания. Но това към този момент са единствено оферти при положение на експанзия, навлизане или нещо друго, с което биха били нарушени териториалната целокупност и суверенитетът на Украйна ".
Икономическите наказания са най-силното, въпреки и май единственото ефикасно оръжие в арсенала на Европейския съюз в обстановки като рецесията с Русия. Подготвен ли е обаче съюзът да се оправи с неизбежните вреди, които самичък би си нанесъл с такива наказания?
" Санкциите, несъмнено, биха навредили и на двете страни. Но за нас това е кардинален въпрос. Колко надалеч сме подготвени да стигнем, да страдаме и да платим в отбрана на правилата си? Да не забравяме, че нормално към глобите на 27-те членки на Европейския съюз се причисляват и страните кандидатки за присъединение, страните от източното ни партньорство, от Европейската икономическа зона, а също и сътрудници като Съединените щати, Обединеното кралство, Канада, а може и други страни. Ние - цивилизованата интернационална общественост - сме доста по-силни стопански и доста по-издръжливи. Няма да пострадаме толкоз от глобите, колкото Русия ще пострада. Защото те ще я изолират и ще спрат модернизацията й. "
А дали е задоволително добре квалифициран Евросъюзът да понесе вредите от възможна съветска енергийна контраофанзива?
" Това би било в нарушаване на всички правила. Търговските артикули не трябва да се употребяват като геополитическо оръжие. Русия към този момент се е опитвала да го прави. Но това в XXI век не е образец за цивилизовано държание. Ако въпреки всичко Русия реши още веднъж да постъпи по този начин, ще оцелеем. Вече сме в развой на преход към зелена сила и по този начин Русия единствено би дала подтик на напъните ни да се освободим от енергийната си взаимозависимост от нея. Освен това към този момент се насочваме към по-предвидими и по-надеждни сътрудници. Така че Русия сама ще си навреди и ще подкопае стопанската система си ".
Ако Русия продължи да счита, че сигурността й може да бъде обезпечена единствено с неприязън към Запада, не е ли назрял моментът да се лимитират сферите й на въздействие с да вземем за пример по-ефективна политика на разширение на Евросъюза на Западните Балкани?
" Русия към този момент се пробва да подкопае и да дестабилизира доста разнообразни райони. Настоящите събития не са нещо ново за някогашните руски републики - в Украйна просто не престават започнатото през 2014-а. Такава тактичност приложиха и против Грузия преди този момент. Продължават да дестабилизират и Молдова. По същия метод се пробват да спрат интеграционния развой на страните от Западните Балкани. Руснаците са съществено забъркани в дезинформационната акция, която е в ход против известността на Евросъюза там. Това ни е добре известно и работим дружно със западнобалканските си сътрудници, тъй като европерспективата е доста атрактивна за тях. И не е в техен интерес да бъдат отклонени от пътя им към Европейския съюз. Трудно им е, несъмнено. Защото са изправени пред сложна вътрешнополитическа промяна, а систематично напъните им се саботират по доста разнообразни способи.
Репутацията на Европейския съюз в района зависи и от това по какъв начин протича присъединителният развой. Затова беше доста тъпо, че нещата сред Северна Македония и България се развиваха по този начин. И Албания пострада дори. Тези две кандидатки са в действителност добре готови и в случай че не можем да стартираме присъединителни договаряния с тях, следствията ще са отрицателни. Затова са доста окуражителни знаците, че България и Северна Македония вървят към решение на двустранния си проблем ", изткъна още Стано.
Тази седмица Европейският съюз взе самодейността, с цел да конкурира Китай и Русия в Африка. В преференциално състояние ли е Европа да си върне водещото въздействие там?
" Европейският и Африканският съюз сега се занимават единствено с връзките между тях - с това, което желаеме да реализираме по пътя на съдействието. Ние не одобряваме това съдействие с Африка като конкурентно на чиито и да било ползи там. Евросъюзът в никакъв случай не се пробва да покорява или да постанова нещо на сътрудниците си. Което - опасявам се, не е казусът с Русия и Китай. Погледнете единствено естеството на техните вложения и изобщо метода, по който се отнасят към тези страни. Стремят се в действителност да ги вършат подвластни от тях и в някои случаи накърняват суверенитета им и даже слагат под въпрос икономическото им оцеляване ". Това сподели за " Събота 150 " представителят на Еврокомисията Петер Стано.
В изявление за " Събота 150 " представителят на Еврокомисията Петер Стано очерта връзките сред Европейския съюз и Русия, възможните европейски стопански наказания и съветски контрадействия, а също и за европейската политика към Западните Балкани и към Африка:
В началото на седмицата се появиха обнадеждаващи сигнали, че рецесията с Русия потегля към края си. Но за жалост, очакванията се оказаха прибързани и неоправдани. Това ли ще е към този момент новото обикновено в връзките ни с Русия? И по какъв начин би трябвало да се приспособява Европейският съюз към тази обстановка?
" Надяваме се, че това няма да е новото обикновено. Европейският съюз постоянно е бил заинтригуван от това да има градивни връзки с Русия. Защото това, в което имаме вяра и се опитваме да реализираме, е да имаме работни връзки с сътрудниците ни по целия свят. А Русия е значим наш сътрудник и комшия и за нас е от огромно значение да имаме взаимноизгодно съдействие. За страдание Русия обърна тил на Европейския съюз и на съвременна Европа на XXI век - реши да се разграничи от обичайни европейски полезности като демокрацията и спазването на човешките права. Загърбва и интернационалните правила и правила - да вземем за пример с нарушаването на териториалния суверенитет на Украйна през 2014 година.
Въпреки, че не бихме желали това да е новото обикновено в връзките ни, поради държанието на Русия, по-точно на актуалното й управление, би трябвало да чакаме тази борба да е продължителна. Защото на господин Путин явно му харесва да употребява езика на опасността и не му е известно по какъв начин да комуникира с звук на взаимно почитание, тъй че всички да имат по лза. А ние в Европа постоянно основаваме политиката си на този принцип. Тази идея обаче е доста непозната за неговия нрав, тъй като той схваща единствено от връзки, в които единият печели за сметка на другия ", акцентира пред БНР представителят на Еврокомисията Петер Стано.
Москва настойчиво показва неуважение към европейските институции. Върховният представител за външната политика и сигурността Жозеп Борел да вземем за пример имаше много неприятни прекарвания в Москва предходната година. Може ли Евросъюзът да промени това съветско отношение към себе си?
" Две неща може да направи Евросъюзът. Можем да се опитаме да убедим Русия, че нейният метод на мислене е отживялост - че борбата не носи никаква изгода за никого и че ще е доста по-добре да си сътрудничим. Защото сме съседи и имаме потребност един от различен. Имаме големи пазари. Но Русия е подготвена да се откъсне от Европа даже в региона на търговията.
Няма да успеем да убедим обаче Русия да промени държанието си. Това е нещо, което политическото й управление би трябвало да проумее единствено. Опитите да се разедини Европейския съюз и незачитането на институциите му не е верният път напред. Но в сегашната рецесия Путин отново прави същото - желае да разедини съюза, да го скара със Съединените щати. Но в действителност реализира таман противоположното - ние в този момент сме невиждано единни.
Всички приказваме с един глас в отбрана на Украйна и срещу политиката на заплашване. Господин Путин би трябвало да знае, че в случай че се оказваме в положение на борба, това не е тъй като ние го желаеме. Няма да приемем такова държание от негова страна. Винаги обаче сме отворени за разговор. Защото от борбата не печели никой, в това число съветският народ ".
Защо на изключителната къса сесия на Съвета на Европейския съюз в четвъртък не бяха обсъждани възможните наказания против Русия?
" Все още се надяваме, че няма да се наложи да обсъждаме наказания, тъй като поставяме всички старания - влагаме цялата си сила - за реализиране на политическо решение на масата за договаряния. Защо не се обсъждаха наказания тази седмица? Отговорът е елементарен - тъй като такова е естеството на санкционната ни политика. Тя е реакционна. Конкретни оферти се завършват, едвам когато се материализират дейности, против които би трябвало да реагираме.
Досега няма нищо значително от съветска страна, което да ни принуди да стигнем до подобен стадий. Но, несъмнено, въпреки да имаме вяра в дипломацията, сме готови за опцията Русия да провали дипломатическите старания. За подобен случай сме подготвени с голям пакет от евентуални наказания. Но това към този момент са единствено оферти при положение на експанзия, навлизане или нещо друго, с което биха били нарушени териториалната целокупност и суверенитетът на Украйна ".
Икономическите наказания са най-силното, въпреки и май единственото ефикасно оръжие в арсенала на Европейския съюз в обстановки като рецесията с Русия. Подготвен ли е обаче съюзът да се оправи с неизбежните вреди, които самичък би си нанесъл с такива наказания?
" Санкциите, несъмнено, биха навредили и на двете страни. Но за нас това е кардинален въпрос. Колко надалеч сме подготвени да стигнем, да страдаме и да платим в отбрана на правилата си? Да не забравяме, че нормално към глобите на 27-те членки на Европейския съюз се причисляват и страните кандидатки за присъединение, страните от източното ни партньорство, от Европейската икономическа зона, а също и сътрудници като Съединените щати, Обединеното кралство, Канада, а може и други страни. Ние - цивилизованата интернационална общественост - сме доста по-силни стопански и доста по-издръжливи. Няма да пострадаме толкоз от глобите, колкото Русия ще пострада. Защото те ще я изолират и ще спрат модернизацията й. "
А дали е задоволително добре квалифициран Евросъюзът да понесе вредите от възможна съветска енергийна контраофанзива?
" Това би било в нарушаване на всички правила. Търговските артикули не трябва да се употребяват като геополитическо оръжие. Русия към този момент се е опитвала да го прави. Но това в XXI век не е образец за цивилизовано държание. Ако въпреки всичко Русия реши още веднъж да постъпи по този начин, ще оцелеем. Вече сме в развой на преход към зелена сила и по този начин Русия единствено би дала подтик на напъните ни да се освободим от енергийната си взаимозависимост от нея. Освен това към този момент се насочваме към по-предвидими и по-надеждни сътрудници. Така че Русия сама ще си навреди и ще подкопае стопанската система си ".
Ако Русия продължи да счита, че сигурността й може да бъде обезпечена единствено с неприязън към Запада, не е ли назрял моментът да се лимитират сферите й на въздействие с да вземем за пример по-ефективна политика на разширение на Евросъюза на Западните Балкани?
" Русия към този момент се пробва да подкопае и да дестабилизира доста разнообразни райони. Настоящите събития не са нещо ново за някогашните руски републики - в Украйна просто не престават започнатото през 2014-а. Такава тактичност приложиха и против Грузия преди този момент. Продължават да дестабилизират и Молдова. По същия метод се пробват да спрат интеграционния развой на страните от Западните Балкани. Руснаците са съществено забъркани в дезинформационната акция, която е в ход против известността на Евросъюза там. Това ни е добре известно и работим дружно със западнобалканските си сътрудници, тъй като европерспективата е доста атрактивна за тях. И не е в техен интерес да бъдат отклонени от пътя им към Европейския съюз. Трудно им е, несъмнено. Защото са изправени пред сложна вътрешнополитическа промяна, а систематично напъните им се саботират по доста разнообразни способи.
Репутацията на Европейския съюз в района зависи и от това по какъв начин протича присъединителният развой. Затова беше доста тъпо, че нещата сред Северна Македония и България се развиваха по този начин. И Албания пострада дори. Тези две кандидатки са в действителност добре готови и в случай че не можем да стартираме присъединителни договаряния с тях, следствията ще са отрицателни. Затова са доста окуражителни знаците, че България и Северна Македония вървят към решение на двустранния си проблем ", изткъна още Стано.
Тази седмица Европейският съюз взе самодейността, с цел да конкурира Китай и Русия в Африка. В преференциално състояние ли е Европа да си върне водещото въздействие там?
" Европейският и Африканският съюз сега се занимават единствено с връзките между тях - с това, което желаеме да реализираме по пътя на съдействието. Ние не одобряваме това съдействие с Африка като конкурентно на чиито и да било ползи там. Евросъюзът в никакъв случай не се пробва да покорява или да постанова нещо на сътрудниците си. Което - опасявам се, не е казусът с Русия и Китай. Погледнете единствено естеството на техните вложения и изобщо метода, по който се отнасят към тези страни. Стремят се в действителност да ги вършат подвластни от тях и в някои случаи накърняват суверенитета им и даже слагат под въпрос икономическото им оцеляване ". Това сподели за " Събота 150 " представителят на Еврокомисията Петер Стано.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ