Европарламентът отново поиска България в Шенген до края на годината
Европейският парламент още веднъж прикани Съвета да утвърди присъединението на Румъния и България към Шенгенското пространство до края на 2023 година
В резолюция, призната с 526 гласа " за ", 57 гласа " срещу " и 42 гласа " въздържал се ", ЕП акцентира, че двете страни към този момент са изпълнили нужните условия за приемане в Шенген.
Членовете на Европарламента показват страдание за решението на Съвета от 8 декември 2022 година да отхвърли участието на София и Букурещ, " без да показа правна аргументация, обвързвана с критериите за присъединение ".
Според евродепутатите едно по-голямо Шенгенско пространство без граничен надзор би направило Европейски Съюз по-силен. Подчертава се, че всички страни членки имат право да се причислят към Шенген, когато са подготвени.
Според Екологичен потенциал фактът, че Румъния и България към момента са отвън зоната за свободно пътешестване, натоварва бизнеса и популацията на двете страни в обществен и стопански проект.
Гражданите на България и Румъния са дискриминирани, защото се сблъскват със забавяния, бюрократични компликации и спомагателни разноски при пътешестване или осъществяване на стопанска активност в чужбина спрямо техните сътрудници в Шенгенското пространство, гласи резолюцията.
Посочва се, че закъсненията на граничните пунктове, с които се сблъскват румънците и българите, могат да продължат от няколко часа до няколко дни даже - в съпоставяне със приблизително 10 минути без инспекции на вътрешните граници - което също по този начин утежнява изискванията на труд на водачите на камиони.
Освен вредите, нанесени на единния пазар на Европейския съюз посредством възпрепятстване на свободното придвижване на артикули сред европейските страни членки, в текста се показват и " непоправимите вреди " за околната среда, които не подхождат на задачите на Европейски Съюз за индиферентност във връзка с климата.
Според евродепутатите здравето на водачите, митническите чиновници и хората, живеещи до граничните пунктове, е изложено на риск от нарасналото замърсяване от хилядите транспортни средства, чакащи да преминат границата всеки ден, защото всяка година се отделят към 46 000 тона CO2.
Резолюцията приканва Европейската комисия да направи оценка на финансовите загуби, пропуснатите изгоди и екологичните вреди, понесени от Румъния и България от юни 2011 година насам заради " голословния отвод " на участие в Шенген и да проучва опциите за финансова отплата.
Екологичен потенциал отбелязва, че актуалната обстановка " е инструментализирана от антиевропейска, в това число съветска агитация ", и " подкопава способността на Европейски Съюз да разпространява своите полезности и положителното ръководство в страни отвън Европейски Съюз ".
Припомняме, през декември предходната година членството на България в Шенген беше блокирано от Австрия и Нидерландия. Румъния бе спряна единствено от Австрия, а единомислещо от януари Хърватия стана пълновръстен член на зоната за свободно напредване.
Нидерландия изиска от българските управляващи да потвърдят, че се борят с корупцията и не са отказали от правосъдната промяна. Искания на Австрия изглеждаха надалеч по-трудно осъществими, като австрийският канцлер Карл Нехамер даже поиска изграждането на нова ограда по границата с Турция, което обаче бе отхвърлено от Европейската комисия.
Няколко дни след блокирането на българската кандидатура за Шенген президентът Румен Радев разяснява, че страната е поискала гаранции от сътрудниците в Европейски Съюз, че сигурно ще стане член на Шенген през 2023 година, като посоченият краен период за това беше октомври.
В резолюция, призната с 526 гласа " за ", 57 гласа " срещу " и 42 гласа " въздържал се ", ЕП акцентира, че двете страни към този момент са изпълнили нужните условия за приемане в Шенген.
Членовете на Европарламента показват страдание за решението на Съвета от 8 декември 2022 година да отхвърли участието на София и Букурещ, " без да показа правна аргументация, обвързвана с критериите за присъединение ".
Според евродепутатите едно по-голямо Шенгенско пространство без граничен надзор би направило Европейски Съюз по-силен. Подчертава се, че всички страни членки имат право да се причислят към Шенген, когато са подготвени.
Според Екологичен потенциал фактът, че Румъния и България към момента са отвън зоната за свободно пътешестване, натоварва бизнеса и популацията на двете страни в обществен и стопански проект.
Гражданите на България и Румъния са дискриминирани, защото се сблъскват със забавяния, бюрократични компликации и спомагателни разноски при пътешестване или осъществяване на стопанска активност в чужбина спрямо техните сътрудници в Шенгенското пространство, гласи резолюцията.
Посочва се, че закъсненията на граничните пунктове, с които се сблъскват румънците и българите, могат да продължат от няколко часа до няколко дни даже - в съпоставяне със приблизително 10 минути без инспекции на вътрешните граници - което също по този начин утежнява изискванията на труд на водачите на камиони.
Освен вредите, нанесени на единния пазар на Европейския съюз посредством възпрепятстване на свободното придвижване на артикули сред европейските страни членки, в текста се показват и " непоправимите вреди " за околната среда, които не подхождат на задачите на Европейски Съюз за индиферентност във връзка с климата.
Според евродепутатите здравето на водачите, митническите чиновници и хората, живеещи до граничните пунктове, е изложено на риск от нарасналото замърсяване от хилядите транспортни средства, чакащи да преминат границата всеки ден, защото всяка година се отделят към 46 000 тона CO2.
Резолюцията приканва Европейската комисия да направи оценка на финансовите загуби, пропуснатите изгоди и екологичните вреди, понесени от Румъния и България от юни 2011 година насам заради " голословния отвод " на участие в Шенген и да проучва опциите за финансова отплата.
Екологичен потенциал отбелязва, че актуалната обстановка " е инструментализирана от антиевропейска, в това число съветска агитация ", и " подкопава способността на Европейски Съюз да разпространява своите полезности и положителното ръководство в страни отвън Европейски Съюз ".
Припомняме, през декември предходната година членството на България в Шенген беше блокирано от Австрия и Нидерландия. Румъния бе спряна единствено от Австрия, а единомислещо от януари Хърватия стана пълновръстен член на зоната за свободно напредване.
Нидерландия изиска от българските управляващи да потвърдят, че се борят с корупцията и не са отказали от правосъдната промяна. Искания на Австрия изглеждаха надалеч по-трудно осъществими, като австрийският канцлер Карл Нехамер даже поиска изграждането на нова ограда по границата с Турция, което обаче бе отхвърлено от Европейската комисия.
Няколко дни след блокирането на българската кандидатура за Шенген президентът Румен Радев разяснява, че страната е поискала гаранции от сътрудниците в Европейски Съюз, че сигурно ще стане член на Шенген през 2023 година, като посоченият краен период за това беше октомври.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ