Европейският парламент гласува за влизане на България и Румъния в

Европейският парламент гласоподава за влизане на България и Румъния в Шенген до края на 2023 година Беше даден този предстоящ избор на резолюцията, само че какво следва оттук насетне? Икономистът Михаил Кръстев в изявление за предаването " България, Европа и светът на фокус " на Радио " Фокус "

Г-н Кръстев, по какъв начин съгласно вас ще се отрази този следващ апел, където действително беше доказана поддръжката за страната ни, както и за Румъния, към Шенгенското пространство до края на 2023 година с аргумента, че към този момент сме изпълнили нужните условия? 

Да, както казахте, това е следващ апел от страна на Европейския парламент. Поне в своето болшинство европейските депутати от дълго време поддържат присъединението на България и Румъния към Шенгенското пространство със съответните причини. Знаем обаче, че решението в последна сметка не се взима нито от Европейския парламент, нито от Европейската комисия, а заради спецификата на структурата на Европейския съюз значимите решения би трябвало да бъдат взети, доказани от Съвета на Европейския съюз, където към този момент водачите на националните страни, които го съставляват, дават своята оценка и своя избор.

Това е и повода при предходното огромно такова гласоподаване на Съвета на Европейския съюз България и Румъния да останат отвън Шенгенското пространство. България беше спряна от Нидерландия, до момента в който Румъния беше спряна от Австрия с разнообразни причини.

Важно е да си дадем действителна сметка, че с изключение на формалните причини, в последна сметка всяка една страна в Европейския съюз следва своя персонален интерес, в това число и стопански подобен, а присъединението на България и Румъния към Шенгенското пространство, надлежно отпадането на националните граници и във връзка с транспортни коридори, би основало условия за директна конкуренция на към този момент съществуващите транспортни коридори в Западна Европа, най-много във връзка с огромните пристанища, защото знаем, че сега главният поток от кораби, които идват от Азия, търговията с Азия употребява точно огромните западни пристанища, въпреки те да са по-далечни на маршрута на корабите, тъй като пристанището в Пирея, която в действителност е и на доста дългогодишна концесия взето от китайска държавна компания, просто не съставлява задоволително положителни условия за реализиране на тези транспортни коридорни връзки.

Присъединяването на България и Румъния към Шенген би обърнало тази наклонност и е изцяло естествено част от страните в Западна Европа да имат едно мислено, когато гласоподават за приемането на двете страни. Това, несъмнено, се замаскира зад причини, свързани със правосъдна промяна, с опасения за сигурност. Ще забележим по какъв начин ще се развие на следващото гласоподаване на Съвета на Европейския съюз. 

Но припомняйки предходното, правейки една ретроспекция и споменавайки за Нидерландия, поради която не успяхме да се присъединим към " Шенген “ по-рано, политическата неустановеност в някои от страните към момента е реалност, от които зависи в действителност българското участие в Шенген. Знаем, че Нидерландия евентуално още веднъж може да блокира пътя ни след рухването на Марк Рюте. Според дипломатически източници служебното държавно управление в Хага ще се концентрира само върху настоящите въпроси, т.е. турбуленциите в Нидерландия не са по никакъв начин в наша изгода. Вие на какво мнение сте, господин Кръстев?  

Ами, в случай че погледнем какви са аргументите за рухването на кабинета на Рюте – точно разногласия във връзка с мигрантската политика както на Нидерландия, по този начин и на Европейския съюз като цяло, то надали това са най-хубавите предпоставки за смяна на позицията на тази страна. В последна сметка ние се нуждаем от нейния избор. Не би трябвало обаче да бъдем наивни, че една релативно дребна страна като Нидерландия в границите на Европейския съюз би могла да се опълчи на всички останали страни във връзка с недопускането на България в Шенгенското пространство, в случай че останалите страни от Европейския съюз имат откровено такова предпочитание. Понякога се постанова някоя от страните да играе неприятното ченге и да изрази общи подозрения и терзания. Знаем, че Европейският съюз, най-малко по метода, по който е образуван той, и по метода, по който се ръководи, към този момент загатнах, от трите институции – от Европейския парламент, Европейската комисия и Съвета на Европейския съюз, огромна част от решенията се взимат в Берлин и в Париж, не толкоз в Брюксел и в Страсбург. 

Г-н Кръстев, какъв брой съществени са съгласно вас икономическите последствия от оставането на България и Румъния отвън свободната зона до този миг?  

Всъщност икономическите последствия са действителността, в която живеем сега. Знаем, че България страда от непопадането си досега в Шенгенското пространство, най-много под формата на транспортни коридори, които биха могли да бъдат осъществени през територията ни, защото знаем, че се намираме на основно местонахождение, връзка сред Изтока и Запада, връзка сред Азия и сред Европа. А когато се превърнем не просто във външна граница на Европейския съюз, само че и във външна граница на Шенгенското пространство, това би асъдействало доста както за реализирането на тези транспортни коридори, по този начин и за привличането на вложения, защото знаем, че доста по-лесно би било огромни интернационалните играчи, свързани с разнообразни логистични процеси, както и с други промишлености, да влагат в страната ни, знаейки, че на процедура отсам до Западна Европа те няма да преминат през нито един гранично-пропускателен пункт, няма да има закъснение на нито една част от логистиката, реализирана от тези бизнеси.

Така че последствията, които България би могла да изпита от влизането си в Шенген, са извънредно позитивни. И като цяло цялостната интеграция в тези европейски структури и освен в Шенген, само че и попадането ни в еврозоната, в случай че и когато се реализира то, биха дали много позитивен подтик на българската стопанска система и на финансовата ни система, тъй като досегашното ни конкурентно преимущество, а точно попадането в Европейския съюз и ниските данъчни ставки към този момент не са задоволителни.

Знаем, че стопанската система се трансформира, знаем, че прилежащите нам страни започнаха да реализират по-своеобразна методика за привличане на задгранични вложения, в това число страните, които не са в Европейския съюз – страни като Сърбия, като Турция, даже като Македония, които притеглят такива вложения въз основата на това, че те не са обвързани със отговорностите, които една страна членка на Европейския съюз е поела. Те могат да дават по-голямо самофинансиране при тези задгранични вложения, могат да дават по-добри съперници условия, тъй че в случай че желаеме да се запазим като перспективна страна на Балканския полуостров, разрастваща се стопанска система, която да притегля повече и повече вложения, би трябвало да имаме по-тясна интеграция към структурите на Европейския съюз.  

Европейският парламент прикани Европейската комисия да направи оценка на разноските на двете страни, на България и Румъния, свързани с бавенето на участието им в Шенген. Настоява се за финансови обезщетения от Брюксел. Вие по какъв начин гледате на тези условия, господин Кръстев? Необходимо ли е да се направи това? 

Едва ли можем да чакаме каквато и да е форма на отплата. В последна сметка, това е политическо решение. Държавите от Европейския съюз не са задължени под никаква форма да одобряват други страни в Шенгенското пространство до избран период, тъй че не можем да чакаме, че ще се прояви някаква форма на отплата. Най-добрата отплата, която биха могли да създадат страните от Европейския съюз, изключително сериозните към България, е да се съобразят с разпоредбите, които в последна сметка те са изготвили, и при покриване на техническите критерии за присъединение към Шенген просто да причисляват страните към Шенген, защото политически и стопански причини постоянно могат да се намерят. Не можем да бъдем толкоз наивни, че да имаме вяра в откровения интерес на страни като Нидерландия или Австрия към вътрешнополитическите проблеми, правосъдните промени или каквито и да са други проблеми, свързани с вътрешната политика на страни като България и Румъния. Тук несъмнено има геополитически ползи, стопански и когато не се извършват поетите задължения под формата на присъединение на тези две страни, когато те са си изпълнили изискванията, това е доста неприятен сигнал към цяла Европа за това, че разпоредбите за едни не важат за други. 

А какъв сигнал дава план-сметката на нашата страна? Ще обърнем фокуса си и натам в идващите минути с вас, макар че параметрите на бюджета към този момент сме ги обсъждали доста пъти в ефира ни, в това число и с вас, господин Кръстев. Но управленията на ГЕРБ-СДС, " Продължаваме промяната “ – " Демократична България “ разискаха на среща държавния бюджет за тази година. Финансовият министър Асен Василев, който взе участие също в диалозите, сподели след срещата, че в случай че има оферти за някакви промени, те няма да трансформират по никакъв метод рамката, а ще са " разход за разход ". Необходими ли са, господин Кръстев, съгласно вас на този стадий и при тези условия промени на бюджета?  

Очевидно има предпочитание от страна на разнообразни политически партии да оставят отпечатък във финансовата рамка. За страдание, в огромна степен тези отпечатъци са в перото на разноските. Няма концепция по какъв начин да се увеличи приходната част, нито пък проверка на заложената оптимистична прогноза на Министерството на финансите за напредък на българската стопанска система от 1,8% в границите на 2023 година Казвам оптимистична, защото тази прогноза се разминава с прогнозата на Българската национална банка, както и прогнозите на рейтинговите организации за напредък на българската стопанска система през тази година. Ако тази прогноза не се реализира, всеки един разход ще продължава да тежи даже повече.

Така че аз адмирирам апела на финансовия министър, въпреки нещата към този момент да не са под негов надзор, защото бюджетът е импортиран в пленарна зала и към този момент депутатите вземат решение по какъв начин ще наподобява той. Адмирирам неговия апел за тази политика " разход за разход ", т.е. да не набъбва още повече разходната част, а просто би трябвало да бъде модулирана. Не адмирирам обаче чувството, че в случай че се запазят тези 3% недостиг, то всички проблеми са решени. Това е просто една счетоводна интервенция – орязването на бюджета до 3% недостиг, с която ние да осъществим един от Маастрихтските критерии, който да ни даде опция за присъединение към еврозоната. Ние не изпълняваме и други критерии за присъединение към еврозоната, тъй че това може да се окаже незадоволително.

Освен това залагането на структурни проблеми в бюджетната рамка, под формата на тази разходна част, ще бъде доста по-голям проблем за България през идващите години, в сравнение с възможното закъснение на присъединението ни към общата единна европейска валута. Тъй като когато приказваме за повишение на пари в обществения бранш, би трябвало да знаем, че това е една серпантина, от която излизането е извънредно мъчно. Знаем, че минималната работна заплата беше обвързана с една европейска рекомендация, прочетена като Дявола Евангелието в България – минималната работна заплата ще бъде обвързана с равнището на междинната работна заплата в страната от идната година. Това е извънредно нездравословно, защото има огромно деформиране сред междинната работна заплата в София-град да вземем за пример и в огромна част от областите и защото София-град генерира доста повече работни места, то може да се окаже, че минималната работна заплата е съвсем идентична със междинната работна заплата в области като Видин, като Монтана, като Благоевград.

Но той този проблем не е занапред, господин Кръстев, той е наслагван във времето, да. 

Всъщност този проблем постоянно е съществувал, само че той ще се задълбочи, защото изкривяването в този момент ще бъде още по-голямо. Ако до момента имаше потребност от политическо решение за повишение на минималната работна заплата, в този момент би трябвало да се прояви политическа воля и аз не виждам от кое място ще се появи тя, с цел да бъде спрян този механизъм, защото той към този момент е вкаран в законодателство и оттук насетне към този момент става въпрос за автоматизирана процедура, по която минималната работна заплата ще пораства с темпа на междинната работна заплата, въпреки междинната работна заплата да изкривява чувството за това какви са работните заплати в другите краища на България, по този начин да го назовем.

Също по този начин минималната работна заплата знаем, че е обвързана с още над 40 обществени заплащания. Това също товари и бюджета, ще натовари и разнообразни други институции, които би трябвало да преценяват заплащанията си с това равнище, тъй че един подобен недомислен акт поражда доста проблеми. Що се отнася до този бюджет в този момент, който дискутират политическите партии, задоволително е да кажем, че бюджетът на Държавното обезпечаване за пенсии е повишен с 90% от 2019 година насам. Само за 2023 година растежът на бюджета за погашение на пенсии в България пораства с над 3,6 милиарда лв..

За да създадем съпоставяне, целият дял от държавните предприятия, който ще бъде конфискуван, с цел да се закърпят дупките в бюджета, не може да покрие и половината от това нарастване, което е единствено за тази година. През идната година още веднъж следва повишение на пенсии по Швейцарското предписание – това е заложено в законодателството, в идната година още веднъж. Това е спиралата, за която приказваме, което излизане е извънредно мъчно. Трябва да се откри политическа воля, защото сега явно харчим повече, в сравнение с получаваме. Надяваме се, че стопанската система ще успее да навакса и приходите в бюджета ще съумеят да закърпят тези дупки, само че предвид на това, че еврозоната към този момент е в криза, че огромни страни като Германия са в криза, че международната стопанска система като цяло се свива, ние не можем да чакаме, че ще успеем да наваксаме на тези разноски, и в действителност в този момент е моментът за реализиране на тази огромна обществена политика, която новите ръководещи – били те нови или остарели в действителност, са си сложили като проект. 

Казвате, пенсиите ще се усилват, ще се усилват, само че то и стандарта на живот се повишава в  България, приказвам за цени, освен за хранителни артикули, само че и за метод на живот, животът става все по-скъп, а това е реалност. Хващам се за едни ваши думи до момента, в отговора, който ми дадохте, вие казахте, че липсват хрумвания за доходи в самия бюджет. Може би липсват хрумвания, само че има способи, това да се случи. 

Има два метода по които може да се навакса огромна дупка в бюджет, защото, когато приказваме за 3% недостиг, не би трябвало да одобряваме, че това е задоволително. Един бюджет не би трябвало да бъде на недостиг, един бюджет би трябвало да бъде на дребен остатък, с цел да бъде той най-благоприятен. Когато приказваме за 3% недостиг, в границите на няколко години, това съставлява сериозен проблем. Има два метода, по които може да се запълни огромна дупка в бюджета, несъмнено няма по какъв начин да се случи посредством повишение на събираемостта на налозите, защото в България тя по този начин или другояче е висока, поради опростената данъчна система и покачването на събираемостта, в действителност през последните години, беше обвързвано с инфлацията, така че нямаме покачване въз основата на това кой ръководи приходната организация или Министерството на финансите. Двата метода, по които може да се закърпи дупката в бюджета са или издаване на нова дългова емисия, което е извънредно неуместно в този миг.

В началото на 2023 година българската страна емитира дългова емисия, с цел да може да погаси падеж по остарели излъчвания. Тя го направи на рентабилност, четете го рента, от близо 5%, с цел да погаси падеж по остаряла емисия от 2016 година, която беше малко над 2%, т.е. ние сега рефинансираме задълженията си доста по-неизгодно, в сравнение с сме ги взимали. Това ще се случи и при нова дългова емисия, защото сега това са дълговите пазари в Европа и по света. Другият метод, по който може да се набират тези средства е нарастване на данъчната тежест. Това са единствените два метода, по които може да се закрепи огромната дупка в бюджета.

А по отношение на това, че административно-обусловените заплати се усилват, само че и стандарта на живота нараства, в действителност стандарта на живот нараства толкоз доста, точно поради административното изтичане на средства в стопанската система. Тъй като огромна част от инфлацията, която следим в този момент, част от нея привнесена, несъмнено, интернационалните процеси, политика на централни банки, само че огромна част или най-малко немалка част от нея е генерирана от националните политики, генерирана е от това, че обезщетенията за електрическа енергия, без значение дали за бизнес или семействата, през предходната година, могат да бъдат оценени на  близо 10 милиарда лева Тъй като изкуствено занижената цена на електрическата енергия, също е някаква форма на отплата към семействата. Това са едни 10 милиарда лева, да те са генерирани от енергийната ни система, само че в последна сметка те се изливат в стопанската система и по този метод ние генерираме инфлация. 

И това са национални политики? 

Това са национални политики. За да се понижи инфлацията, в действителност би трябвало да преминем през натурален стопански цикъл на стесняване на потреблението, на стесняване на разноските, на стесняване на стопанската система, да се надяваме малко, с цел да можем да продължим по-късно напред. Докато не го вършим, в действителност ние се борим срещу  икономическата логичност, и колкото и пари да се наливат за пенсии, хората в никакъв случай няма да бъдат по-богати. Защото хората може да са получили с 90% повече пари за пенсии от 2019 година до в този момент, само че те не са 2 пъти по-богати.  

Какви хрумвания, господин Кръстев, съгласно вас, биха били потребни да им се даде публичност, по време на разглеждането на Държавния бюджет, което следва сред четенията? 

Идеите на които би трябвало да се даде публичност, са концепциите, които са свързани с дясната икономическа мисъл, тази, която в действителност генерира цената, която по-късно, по-скоро обществено настроени държавни управления вземат решение да разходват. Това е и повода за замогването на по този начин наречените западни страни, към които България се стреми. Като че ли малко се опитваме да сложим каруцата пред коня и да стартираме да разходваме благосъстоянието, преди да сме го натрупали.

А що се отнася до това, какво би трябвало да се направи по време на правенето на бюджетната процедура, би трябвало да се разчита на растежа на стопанската система, на действителния напредък на стопанската система и на продуктивността на труда. Минималната работна заплата, доколкото нейното битие изобщо има какъвто и да е смисъл в една развита стопанска система, би трябвало да бъде съобразена напълно с продуктивността на труда, а не с административни или политически решения, още по-малко с някаква форма на приравняване към скали, които не подхождат на действителното изражение на стопанската система.

Същото се отнася и за бюджета, ние не можем да харчим повече, в сравнение с произвеждаме, в сравнение с събираме. Ние не можем да чакаме, че административно ще се увеличи равнището на напредък на стопанската система, в случай че действителната икономическа среда не го разрешава. Това, което виждаме е продължаващо и все по-голяма присъединяване на страната в стопанската система, нещо към което би трябвало по-скоро да не се стремим, защото България продължава да бъде най-големия шеф, българската страна. Знаем, че имаше доста огромни проблеми, да кажем в бранш строителство, във връзка с разнообразни планове, подчертава се доста върху пътното строителство, само че става въпрос в действителност, за целия строителен бранш, а пътното строителство е една много дребна част от него.

Става въпрос, в това число за значими планове, които са в другите общини - ВиК планове, жп планове, извънредно значими, които би трябвало да се решат рано или късно, те са заложени в финансовата стратегия, която не се извършва през последните 3 години. Тези средства би трябвало да бъдат набавени, тъй като добавената стойност от едни вложения е доста по-голяма, в сравнение с добавената стойност от обществените заплащания, които, в последна сметка, в никакъв случай не биха били сами по себе си задоволителни.

Когато се заложи на повишение на продуктивността на труда, на основаване на работни места, на развиване на инфраструктурата, на развиване на логистиката, на възстановяване на бизнес средата, на привличане на задгранични вложители -  нещо, което в действителност политиците би трябвало да облагодетелстват. А политиците не са шефове на предприятия, политиците не са шефове на компании, политиците не са шефове на бизнес конгломерати, с цел да се пробват да направляват българската стопанска система. Те би трябвало да облагодетелстват, да основават задоволително положителни условия, а от там нататък стопанската система сама ще пораства, по този начин както се е случвало с всички естествени европейски страни.

Всъщност, това, което има като липса сега в България, е осъзнаването, че административно не може да бъде нараснала нито междинната, минималната може, само че това няма да се отрази на действителната стопанска система, нито пък българският народ ще стане по-богат, ще живее по-добре, в случай че някой изкуствено им завиши, да кажем пенсиите, на цената на все по-голяма инфлация.

Това, което би трябвало да бъде заложено в бюджета за 2024 година е структурно преформатиране на разноските в бюджета, налагане на реалистични цели, търсене на способи за повишение на събираемостта, доколкото е допустимо, вземане предвид с равнищата на действителната стопанска система. Естествено, колкото повече се облагодетелства икономическата и бизнес средата, и се притеглят български и задгранични вложения, толкоз по-добре. Но ние да разчитаме на План за възобновяване и резистентност, това са едни средства, които по-скоро биха могли да закрепят някоя дупка, и то при реализиране на промени, които противоречиво можем да кажем дали дълготрайно са потребни или не за българската стопанска система. Но ние не можем да чакаме, че това ще бъде, така нареченият “тласък за стопанската система ", с цел да излезем с едни гърди напред, пред минимум съперниците ни на Балканския полуостров.

Напротив, би трябвало да стартира да се мисли държавнически, малко да спрем да се мисли за идни избори, без значение дали такива идват или не. И да стартираме да си следваме разпоредбите, които в действителност не са толкоз комплицирани, само че е по-лесно да не се следват.