БНБ възприема евронасоките за кредитния риск
Европейският банков орган предложи да се следи с изключително внимание кредитния риск. Затова стрес-тестовете като инструмент за оценка на финансовото положение на банките би трябвало да се вършат от време на време, предлага ЕБО.
Банките и финансовите групи, които действат на интернационално равнище, би трябвало да организират стрес-тестове на обособените институции в съответни географски райони или бизнес браншове, с цел да отчетат другите рискови фактори в другите действия и от тази позиция. Това предлага в насоките си ЕБО, които управителният съвет на Българската национална банка реши да ползва в практиката на българската банкова система.
В 199 точки са изложени сюжетите, при които могат да зародят действителни опасности, които обаче биха били предотвратени, в случай че се приложи съответно стрес-тестване и подобаващи управнически решения.
За да бъде обезпечена цялостна и цялостна картина на рисковете за дадена институция, специалистите от Европейския банков орган поучават в допълнение към стрес-тестовете на ниво обособени предприятия, да бъде извършено тестване и на ниво група, на всички портфейли и да се дефинират типовете самостоятелен риск.
Особено внимание се обръща на теста на платежоспособността, при който би трябвало да се направи оценка на въздействието на другите макро- и микроикономически сюжети от гледна точка на финансирането и ликвидността. Трябва да се плануват възможни шокове върху общата ликвидна позиция на институцията, в това число и върху условията за най-малък или спомагателен личен капитал. За задачата банките би трябвало да предвиждат вярно финансовите си запаси и да преценяват способността си и потенциала си да всмукват загуби.
За оценка на ликвидността посредством стрес-тест кредитните институции би трябвало да употребяват вътрешно създадени модели със лични допускания или сюжети с вероятни консервативни ограничавания. За задачата те би трябвало да употребяват външни данни за спомагателна информация, когато се отнася до съответни портфейли или за институцията като цяло. По този метод се получава цялостна картина за евентуалното влияние на концентрациите на експозиции, на връзките на институцията и вероятностите за "заразяване " и за степента на загуби за дадена банка. При оценката би трябвало да се имат поради да вземем за пример нови просрочени заплащания, обезценки или корекции на цената на финансовите активи.
При стрес-тест на равнище портфейл би трябвало да се оцени по какъв начин ще се отразят възможните шокове както от индивидуален рисков фактор, по този начин и от въздействието на няколко многорискови фактори, които биха повлияли на капитала или ликвидността както върху избран портфейл, по този начин и върху банката като цяло.
Европейският банков орган упорства банките да правят и противоположен стрес-тест. Той стартира с идентификация на авансово избран резултат, като се позволява, че бизнес моделът на дадена институция става нежизнеспособен или тя може да се счита за проблематична. Според специалистите противоположното стрестестване се употребява като инструмент за ръководство на риска, тъй като ускорява сигналите за това дали дадена банка е уязвима и надлежно да вземе ограничения. В насоките се предлага да се ползват правдоподобни сюжети, които не се лимитират единствено до историческия опит.
Институциите би трябвало постоянно да правят оценка своите стратегии за стрестестване, с цел да дефинират тяхната успеваемост и надеждност. Когато е належащо, би трябвало и да ги актуализират, предлага ЕБО. Според насоките банките би трябвало вършат сходна оценка най-малко един път годишно и да регистрират изменящата се бизнес среда.
Резултатите от стрес-тестовете би трябвало да се употребяват като входни данни в процеса за определяне на рисковия вкус и лимитите на дадена институция. За всяка банка те би трябвало да работят като инструмент за обмисляне при определянето на успеваемостта на бизнес тактиките и въздействието им върху потреблението на капитала. Друга рекомендация на европейските насоки гласи, че банките би трябвало да разпознават рисковите фактори и подобаващото им равнище на стрес. Където е допустимо - и на ниво самостоятелен портфейл. При стрестестването би трябвало да се ползват правдоподобни сюжети, които при неподходящи условия за финансовата система, при съмнения на пазара, в това число и при финансиране, регистрират реалистично въздействието по всички бизнес линии.
Европейският банков орган предлага при разбора на чувствителността за кредитния риск да се проучва да вземем за пример какъв брой на брой огромни клиенти би трябвало да изпаднат в несъблюдение, преди да бъде привършен капиталът за покриване на загуби. При пазарния и ликвидния риск би трябвало да приложи стрес-тест върху депозитите в бранша на търговия на дребно, както и да се вземат поради условия, при които биха свършили ликвидните запаси на институцията и тя би могла да изпадне в неплатежоспособност.
След провеждането на стрес-тестовете банките би трябвало да имат отговор на въпроса дали даден кредитополучател може да изплати своите отговорности, какъв би бил процентът на възобновяване при положение на несъблюдение на кредитните му отговорности, в това число и утежняването на цената на обезпечението или кредитоспособността на доставчика на гаранции. Конкретните рискови фактори би трябвало да правят оценка при съответния клас експозиции - да вземем за пример тези, свързани с ипотеките, какъв брой могат да бъдат разнообразни от тези, които се отнасят до класовете корпоративни активи, прецизират от ЕБО.
Европейските правила задължават банките да подсигуряват, че кредитният риск ще се прави оценка на няколко равнища шокови сюжети - при стрес-тестове за съответната банка или цялата група, като се вземат поради шоковите сюжети за целия пазар. Това се отнася да вземем за пример за случай на внезапно закъснение на стопанската система, което влияе на качеството на портфейла за всички кредитори. В сюжета на стрес-теста би трябвало да се вземат поради характерните особености, които ще повлияят в обособени банки - фалит на най-големия банков заемодател или проблеми в даден бранш или в района.
В насоките на Европейския банков орган е записано, че банките би трябвало да ползват разнообразни времеви хоризонти, когато осъществят своите стрес-сценарии. Времевият небосвод може да варира съгласно съответните условия.
При стресово тестване на стойностите на финансови обезпечения банките са длъжни да разпознават изискванията, които биха могли да влияят неподходящо при реализацията на обезпеченията и на пазарната ликвидност. При създаването на сюжети те би трябвало да имат поради, че неподходящи събития върху другите типове риск - да вземем за пример ликвидния и пазарния риск, могат да пренесат негативните последствия върху кредитните институции.
Банките би трябвало да регистрират пазарния риск, изключително при загуби, породени от неподходящи промени в цената на позиции, произлизащи от придвижвания в пазарните цени за рисковите фактори, свързани със артикули, заеми, финансови принадлежности, задгранична валута и лихвени проценти. От ЕБО упорстват при калибрирането на тези стрес-тестове банките да се съобразят с естеството и характерностите на своя портфейл и със обвързваните финансови принадлежности.
В насоките на ЕБО се упорства банките да дефинират рисковите параметри, свързани с операционния риск, като си дават сметка, че те могат да произтичат от несъответствуващи или несполучливи вътрешни процеси, хора и системи, в това число и правни опасности, както и от външни събития. За да бъдат подложени на стрес, банките би трябвало да преценяват какъв ще е резултатът от операционните загуби върху доклада за облагите.
Рисковете за ликвидността или финансирането пораждат, когато институцията не успее да отговори на настоящите и бъдещите парични потоци, предизвестяват европейските банкови специалисти. Анализът на рисковите фактори за дадена банка би трябвало да се вземе поради освен като влияние на макроикономическите условия, само че и като риск за вероятни разтърсвания при достъпа ѝ до валутните пазари, показват те.
Банките са длъжни да ползват три вида стрес сюжети: идиосинкратичен сюжет, сюжет за целия пазар и композиция от двата.
Идиосинкратичният стрес сюжет позволява събития, характерни за институцията - намаление на рейтинг, загуба на пазарен достъп, загуба на валутна конвертируемост, несъблюдение на контрагента, предоставящ най-големите входящи потоци.
Стрес сюжетът за целия пазар допуска влияние върху група от институции или финансовия бранш като цяло - утежняването на изискванията на пазара за финансиране или макроикономическата среда или намаляване на рейтингите на страни, в които оперира дадена банка.
Институциите следва да комбинират напрежението от краткосрочния до средносрочен ликвиден риск със напрежението от риска за финансирането, разглеждайки резултатите за най-малко 12 месеца, предлагат от ЕБО.
При създаването на сюжети банките би трябвало да извърнат внимание на въздействието на стрес-тестовете върху други типове риск, да вземем за пример загуби от кредитен риск и събитията на репутационен риск, върху тяхната ликвидна позиция и вероятността от влияние от насилствени продажби от други институции (например преместване на негативните последици) или от личния им ликвиден буфер върху оценката по пазарна стойност на други активи, които държат.
Като познават евентуалните непреки резултати на съмнението на лихвените проценти, предизвикващи загуби на друго място, банките в бъдеще би трябвало да са доста деликатни, поучава още в насоките си ЕБО. За образец се дава прехвърлянето към лихвените проценти по заеми, което може да провокира спомагателни загуби от кредитен риск заради утежняване на способността на клиентите за погашение. При оценката на този риск в стратегиите за стрес-тестване институциите тнрябва да вземат поради кредитния риск на всяка експозиция.
В своите стратегии за стрес-тестване институциите би трябвало да вземат поради риска при даване на заеми в задгранична валута, който визира кредитните удобства от страната на активите в техните счетоводни салда, както и множеството източници на подобен риск, отчитайки, че невъзможността на длъжника да изплати своя дълг може да се дължи на опасности, които засягат платежоспособността на длъжника, както и с икономическата обстановка в страната, където е деноминирана валутата, само че и с валутния риск.
Банките и финансовите групи, които действат на интернационално равнище, би трябвало да организират стрес-тестове на обособените институции в съответни географски райони или бизнес браншове, с цел да отчетат другите рискови фактори в другите действия и от тази позиция. Това предлага в насоките си ЕБО, които управителният съвет на Българската национална банка реши да ползва в практиката на българската банкова система.
В 199 точки са изложени сюжетите, при които могат да зародят действителни опасности, които обаче биха били предотвратени, в случай че се приложи съответно стрес-тестване и подобаващи управнически решения.
За да бъде обезпечена цялостна и цялостна картина на рисковете за дадена институция, специалистите от Европейския банков орган поучават в допълнение към стрес-тестовете на ниво обособени предприятия, да бъде извършено тестване и на ниво група, на всички портфейли и да се дефинират типовете самостоятелен риск.
Особено внимание се обръща на теста на платежоспособността, при който би трябвало да се направи оценка на въздействието на другите макро- и микроикономически сюжети от гледна точка на финансирането и ликвидността. Трябва да се плануват възможни шокове върху общата ликвидна позиция на институцията, в това число и върху условията за най-малък или спомагателен личен капитал. За задачата банките би трябвало да предвиждат вярно финансовите си запаси и да преценяват способността си и потенциала си да всмукват загуби.
За оценка на ликвидността посредством стрес-тест кредитните институции би трябвало да употребяват вътрешно създадени модели със лични допускания или сюжети с вероятни консервативни ограничавания. За задачата те би трябвало да употребяват външни данни за спомагателна информация, когато се отнася до съответни портфейли или за институцията като цяло. По този метод се получава цялостна картина за евентуалното влияние на концентрациите на експозиции, на връзките на институцията и вероятностите за "заразяване " и за степента на загуби за дадена банка. При оценката би трябвало да се имат поради да вземем за пример нови просрочени заплащания, обезценки или корекции на цената на финансовите активи.
При стрес-тест на равнище портфейл би трябвало да се оцени по какъв начин ще се отразят възможните шокове както от индивидуален рисков фактор, по този начин и от въздействието на няколко многорискови фактори, които биха повлияли на капитала или ликвидността както върху избран портфейл, по този начин и върху банката като цяло.
Европейският банков орган упорства банките да правят и противоположен стрес-тест. Той стартира с идентификация на авансово избран резултат, като се позволява, че бизнес моделът на дадена институция става нежизнеспособен или тя може да се счита за проблематична. Според специалистите противоположното стрестестване се употребява като инструмент за ръководство на риска, тъй като ускорява сигналите за това дали дадена банка е уязвима и надлежно да вземе ограничения. В насоките се предлага да се ползват правдоподобни сюжети, които не се лимитират единствено до историческия опит.
Институциите би трябвало постоянно да правят оценка своите стратегии за стрестестване, с цел да дефинират тяхната успеваемост и надеждност. Когато е належащо, би трябвало и да ги актуализират, предлага ЕБО. Според насоките банките би трябвало вършат сходна оценка най-малко един път годишно и да регистрират изменящата се бизнес среда.
Резултатите от стрес-тестовете би трябвало да се употребяват като входни данни в процеса за определяне на рисковия вкус и лимитите на дадена институция. За всяка банка те би трябвало да работят като инструмент за обмисляне при определянето на успеваемостта на бизнес тактиките и въздействието им върху потреблението на капитала. Друга рекомендация на европейските насоки гласи, че банките би трябвало да разпознават рисковите фактори и подобаващото им равнище на стрес. Където е допустимо - и на ниво самостоятелен портфейл. При стрестестването би трябвало да се ползват правдоподобни сюжети, които при неподходящи условия за финансовата система, при съмнения на пазара, в това число и при финансиране, регистрират реалистично въздействието по всички бизнес линии.
Европейският банков орган предлага при разбора на чувствителността за кредитния риск да се проучва да вземем за пример какъв брой на брой огромни клиенти би трябвало да изпаднат в несъблюдение, преди да бъде привършен капиталът за покриване на загуби. При пазарния и ликвидния риск би трябвало да приложи стрес-тест върху депозитите в бранша на търговия на дребно, както и да се вземат поради условия, при които биха свършили ликвидните запаси на институцията и тя би могла да изпадне в неплатежоспособност.
След провеждането на стрес-тестовете банките би трябвало да имат отговор на въпроса дали даден кредитополучател може да изплати своите отговорности, какъв би бил процентът на възобновяване при положение на несъблюдение на кредитните му отговорности, в това число и утежняването на цената на обезпечението или кредитоспособността на доставчика на гаранции. Конкретните рискови фактори би трябвало да правят оценка при съответния клас експозиции - да вземем за пример тези, свързани с ипотеките, какъв брой могат да бъдат разнообразни от тези, които се отнасят до класовете корпоративни активи, прецизират от ЕБО.
Европейските правила задължават банките да подсигуряват, че кредитният риск ще се прави оценка на няколко равнища шокови сюжети - при стрес-тестове за съответната банка или цялата група, като се вземат поради шоковите сюжети за целия пазар. Това се отнася да вземем за пример за случай на внезапно закъснение на стопанската система, което влияе на качеството на портфейла за всички кредитори. В сюжета на стрес-теста би трябвало да се вземат поради характерните особености, които ще повлияят в обособени банки - фалит на най-големия банков заемодател или проблеми в даден бранш или в района.
В насоките на Европейския банков орган е записано, че банките би трябвало да ползват разнообразни времеви хоризонти, когато осъществят своите стрес-сценарии. Времевият небосвод може да варира съгласно съответните условия.
При стресово тестване на стойностите на финансови обезпечения банките са длъжни да разпознават изискванията, които биха могли да влияят неподходящо при реализацията на обезпеченията и на пазарната ликвидност. При създаването на сюжети те би трябвало да имат поради, че неподходящи събития върху другите типове риск - да вземем за пример ликвидния и пазарния риск, могат да пренесат негативните последствия върху кредитните институции.
Банките би трябвало да регистрират пазарния риск, изключително при загуби, породени от неподходящи промени в цената на позиции, произлизащи от придвижвания в пазарните цени за рисковите фактори, свързани със артикули, заеми, финансови принадлежности, задгранична валута и лихвени проценти. От ЕБО упорстват при калибрирането на тези стрес-тестове банките да се съобразят с естеството и характерностите на своя портфейл и със обвързваните финансови принадлежности.
В насоките на ЕБО се упорства банките да дефинират рисковите параметри, свързани с операционния риск, като си дават сметка, че те могат да произтичат от несъответствуващи или несполучливи вътрешни процеси, хора и системи, в това число и правни опасности, както и от външни събития. За да бъдат подложени на стрес, банките би трябвало да преценяват какъв ще е резултатът от операционните загуби върху доклада за облагите.
Рисковете за ликвидността или финансирането пораждат, когато институцията не успее да отговори на настоящите и бъдещите парични потоци, предизвестяват европейските банкови специалисти. Анализът на рисковите фактори за дадена банка би трябвало да се вземе поради освен като влияние на макроикономическите условия, само че и като риск за вероятни разтърсвания при достъпа ѝ до валутните пазари, показват те.
Банките са длъжни да ползват три вида стрес сюжети: идиосинкратичен сюжет, сюжет за целия пазар и композиция от двата.
Идиосинкратичният стрес сюжет позволява събития, характерни за институцията - намаление на рейтинг, загуба на пазарен достъп, загуба на валутна конвертируемост, несъблюдение на контрагента, предоставящ най-големите входящи потоци.
Стрес сюжетът за целия пазар допуска влияние върху група от институции или финансовия бранш като цяло - утежняването на изискванията на пазара за финансиране или макроикономическата среда или намаляване на рейтингите на страни, в които оперира дадена банка.
Институциите следва да комбинират напрежението от краткосрочния до средносрочен ликвиден риск със напрежението от риска за финансирането, разглеждайки резултатите за най-малко 12 месеца, предлагат от ЕБО.
При създаването на сюжети банките би трябвало да извърнат внимание на въздействието на стрес-тестовете върху други типове риск, да вземем за пример загуби от кредитен риск и събитията на репутационен риск, върху тяхната ликвидна позиция и вероятността от влияние от насилствени продажби от други институции (например преместване на негативните последици) или от личния им ликвиден буфер върху оценката по пазарна стойност на други активи, които държат.
Като познават евентуалните непреки резултати на съмнението на лихвените проценти, предизвикващи загуби на друго място, банките в бъдеще би трябвало да са доста деликатни, поучава още в насоките си ЕБО. За образец се дава прехвърлянето към лихвените проценти по заеми, което може да провокира спомагателни загуби от кредитен риск заради утежняване на способността на клиентите за погашение. При оценката на този риск в стратегиите за стрес-тестване институциите тнрябва да вземат поради кредитния риск на всяка експозиция.
В своите стратегии за стрес-тестване институциите би трябвало да вземат поради риска при даване на заеми в задгранична валута, който визира кредитните удобства от страната на активите в техните счетоводни салда, както и множеството източници на подобен риск, отчитайки, че невъзможността на длъжника да изплати своя дълг може да се дължи на опасности, които засягат платежоспособността на длъжника, както и с икономическата обстановка в страната, където е деноминирана валутата, само че и с валутния риск.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ