Нов рекорд. Европейските държави от НАТО за пръв път ще достигнат 2% от БВП за отбрана
Европейските страни от НАТО тази година за пръв път ще доближат отбранителни разноски, равни на два % от общия им БВП (БВП). Това заяви генералният секретар на пакта Йенс Столтенберг преди съвещанието на министрите на защитата от Алианса в Брюксел.
Новината за нарасналите разноски за защита идва на фона на продължаващата близо две години война на Русия против Украйна, както и все по-големия.
Преди дни някогашният американски президент и сегашен претендент за поста Доналд Тръмп сподели, че би насърчил, които харчат по по-малко от 2% за защита.
Това изявление е в несъгласие с една от главните точки в контракта за участие в НАТО, съгласно която нахлуване над една страна членка значи нахлуване против всички.
" НАТО съумя да предотврати военно нахлуване против някой от съдружниците в продължение на 75 години. Същинската концепция за НАТО е в това, че нападението против един съдружник води до отговор от целия алианс. Докато това е по този начин, нападенията ще бъдат избегнати. Всяко съмнение, че няма да се защитим взаимно, подкопава общата ни сигурност ", уточни Столтенбер и добави, че поддръжката за Алианса е в интерес и на Съединени американски щати.
" През тази година чакам 18 съдружници да влагат две на 100 от техния (национален) Брутният вътрешен продукт в защита и това е нов връх ", сподели още Столтенберг. Той означи, че 2024 година е шестата поредна година на нарастване на отбранителните разноски в последното десетилетие. Той добави, че европейските съдружници ще обезпечат 380 милиарда $ за защита, а растежът в разноските за 2023 година е бил цели 11%
На срещата на военните министри ще бъде разисквано ускоряването на производството за муниции за Украйна. Столтенберг акцентира, че няма директна военна опасност за някои от съдружниците и добави, че разчита скоро Конгресът на Съединени американски щати да утвърди новия пакет от военна помощ за Украйна.
Това към този момент не е несъмнено, тъй като против помощта се опълчват членове на Републиканската партия, а съперник на продължаването за военната помощ е и евентуалният претендент на партията за президент Доналд Тръмп. Помощта, само че занапред би трябвало да получи утвърждение и от Камарата на представителите на Съединени американски щати.
Целта от разноски на 2% от Брутният вътрешен продукт за защита беше сложена за първи път през 2014 година. Тогава Русия нелегално анексира полуостров Крим, а подкрепяните от Москва сепаратисти в окупираха Донецк и Луганск.
Според предварителните оценки на НАТО през 2023 година единадесет съдружници ще са постигнали задачата от 2% - Полша, Съединени американски щати, Гърция, Естония, Литва, Финландия, Румъния, Унгария, Латвия, Англия и Словакия. България е дала за защита 1.84% от Брутният вътрешен продукт.
Новината за нарасналите разноски за защита идва на фона на продължаващата близо две години война на Русия против Украйна, както и все по-големия.
Преди дни някогашният американски президент и сегашен претендент за поста Доналд Тръмп сподели, че би насърчил, които харчат по по-малко от 2% за защита.
Това изявление е в несъгласие с една от главните точки в контракта за участие в НАТО, съгласно която нахлуване над една страна членка значи нахлуване против всички.
" НАТО съумя да предотврати военно нахлуване против някой от съдружниците в продължение на 75 години. Същинската концепция за НАТО е в това, че нападението против един съдружник води до отговор от целия алианс. Докато това е по този начин, нападенията ще бъдат избегнати. Всяко съмнение, че няма да се защитим взаимно, подкопава общата ни сигурност ", уточни Столтенбер и добави, че поддръжката за Алианса е в интерес и на Съединени американски щати.
" През тази година чакам 18 съдружници да влагат две на 100 от техния (национален) Брутният вътрешен продукт в защита и това е нов връх ", сподели още Столтенберг. Той означи, че 2024 година е шестата поредна година на нарастване на отбранителните разноски в последното десетилетие. Той добави, че европейските съдружници ще обезпечат 380 милиарда $ за защита, а растежът в разноските за 2023 година е бил цели 11%
На срещата на военните министри ще бъде разисквано ускоряването на производството за муниции за Украйна. Столтенберг акцентира, че няма директна военна опасност за някои от съдружниците и добави, че разчита скоро Конгресът на Съединени американски щати да утвърди новия пакет от военна помощ за Украйна.
Това към този момент не е несъмнено, тъй като против помощта се опълчват членове на Републиканската партия, а съперник на продължаването за военната помощ е и евентуалният претендент на партията за президент Доналд Тръмп. Помощта, само че занапред би трябвало да получи утвърждение и от Камарата на представителите на Съединени американски щати.
Целта от разноски на 2% от Брутният вътрешен продукт за защита беше сложена за първи път през 2014 година. Тогава Русия нелегално анексира полуостров Крим, а подкрепяните от Москва сепаратисти в окупираха Донецк и Луганск.
Според предварителните оценки на НАТО през 2023 година единадесет съдружници ще са постигнали задачата от 2% - Полша, Съединени американски щати, Гърция, Естония, Литва, Финландия, Румъния, Унгария, Латвия, Англия и Словакия. България е дала за защита 1.84% от Брутният вътрешен продукт.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ