Европейската комисия прекрати т.нар. Механизъм за сътрудничество и проверка, с

Европейската комисия приключи така наречен Механизъм за съдействие и инспекция, с който наблюдаваше процесите, свързани с върховенството на закона у нас. В претекстовете си Комисията показва, че България и Румъния са изпълнили в задоволителна степен отговорностите си и наблюдението може да продължи по общия механизъм, въведен за всички страни от Европейски Съюз – с годишни отчети, проследяващи върховенството на закона в тях.

„ Това е жест на доверие, от който съдим, че явно България е постигнала нещо вярно, без значение от огромния интервал на неустановеност и политическа неустойчивост, в който се намирахме близо две години – означи в изявление за Радио България икономистът от Института за пазарна стопанска система Адриан Николов. – Това обаче към момента не значи гаранция за приемането ни в Шенген от следващата година. Не е несъмнено дали това ще е последната спънка пред страната ни по този път “.

Австрия и Нидерландия не престават да са двете страни членки на Европейски Съюз, които показват запаси по отношение на присъединението на страната ни към Шенген. Основания за това не липсват, а и случаи, свързани със сигурността по границите ни, го потвърждават.

" Няма по какъв начин да не споменем проблема " Капитан Андреево ", защото той демонстрираше доколко България би могла да играе ролята на външна граница на Шенген – напомни икономистът. – Нямаше по какъв начин този скандал, обвързван с корупция и основаване на една частна митница, на процедура, на която против рушвет се правят всевъзможни противозаконни транспорти, да не повлияе на имиджа на страната. Действията на тогавашното държавно управление (четворната коалиция сред Политическа партия, Демократична България, Българска социалистическа партия и ИТН) за прекратяването на тази корупционна скица, може би играе някаква позитивна роля, защото западните ни сътрудници, евентуално чакат същото предпочитание за битка и сега ".

Споровете, свързани с участието на България в Шенген стартират още от присъединението на страната ни към Европейски Съюз през 2007 година. В последните месеци зачести и безпрепятственото прекосяване на огромни групи мигранти, насочили се към Западна Европа, които на няколко пъти бяха залавяни във вътрешността страната ни. Това също способства за недоверието към страната ни във връзка с опазването на границите. Охраната им още веднъж влезе в обсега на публичното внимание първоначално на  предишния месец, когато търсеният от Интерпол, престъпно проявен воин от прехода Ангел Христов, умря в дома си в кюстендилското село Ресилово. " Този случай също не показва нашата страна и граничен надзор в добра светлина пред страните, които са с запаси за присъединението ни “ – уверен е Адриан Николов.

Трудно е да се дефинират загубите, които България търпи поради това, че не е част от шенгенското пространство. Според някои оценки забавянето на транспортираните товари по границите, носи загуби в размер на към 100 милиона лв. годишно за експортьорите и притежателите на транспортните компании. За страдание, не е допустимо да бъдат контрактувани обезщетения за пропуснати от страната ни изгоди:

" Тук става въпрос за бизнес връзки и няма по какъв начин да компенсираме това, че българските вносители не са имали по-лесен достъп до пазари в Европейски Съюз от немските или френските. По-скоро казусът ще се реши, когато станем част от Шенген. Преди това би трябвало да приемем, че политическите ни проблеми до момента са предотвратили фундаменталната опция да се възползваме от принадлежността ни към Европейски Съюз. "

Що се отнася до политическите сили в Народното събрание, по тематиката " Шенген ", икономистът не чака съществени несъгласия, каквито следим по другата водеща за държавното управление цел – присъединението ни към еврозоната. Според него, присъединението ни към тази зона ще способства най-малко частично за разрешаването на казуса с дефицита на работна ръка в стопанската система. То ще улесни опцията за работа и на чужденци, които се намират в страната