Европейската комисия намали прогнозата си за растежа на брутния вътрешен

Европейската комисия понижи прогнозата си за растежа на брутния вътрешен артикул (БВП) на България с над % и половина в пролетните си стопански прогнози за Европейския съюз. Очакванията на анализаторите от Брюксел са повишаването на българската стопанска система да се забави до 2.1% през 2022 година спрямо регистрираните 4.2 % през 2021 година, след което ще се форсира до 3.1% през 2023 година, когато се планува и последователното закъснение на инфлацията. В зимната си прогноза, оповестена през февруари, Европейска комисия също понижи предходната си прогноза, като очакваше растеж на родния Брутният вътрешен продукт с 3.7 % за актуалната година и с 3.9 % за 2023 г. Вижте още: Да напомним, че в есенната си прогноза от ноември Европейска комисия очакваше икономическият напредък на страната ни да доближи 4.1 на 100 през тази година и да се забави до 3.5 на 100 следващата година. Високата инфлация в пролетната прогноза е тласкана нагоре от цените на силата и суровините, като се чака повишението на потребителските цени да доближи 11.9 % през актуалната година, след което да намалее до 5 % през 2023 година, написа още в прогнозата за нашата страна. При февруарската си прогноза, Европейска комисия очакваше инфлацията в България през актуалната година да се форсира до 6.3 на 100, след което да се забави до 3.9 на 100 през 2023 г. Също се отнася и обществения фискален баланс на страната, като се чака бюджетният недостиг да се възвърне постепенно, достигайки 3.7% от Брутният вътрешен продукт през 2022 година и 2.4 на 100 от Брутният вътрешен продукт през 2023 г. През 2022 година ценовият напън и обвързваният с него развой на промяна на цените се чака да натежат върху потреблението на семействата, до момента в който нарасналата неустановеност пред бизнес средата - да повлияе отрицателно на частните вложения, съгласно прогнозата на Европейската комисия. Очаква се резултатът от последователното унищожаване на множеството ограничения, свързани с подкрепяне на наранени от пандемията от ковид и нейните последици публични групи, да бъде отчасти обезщетен от ограниченията, въведени в отговор на високите цени на силата, помощта за хората, бягащи от войната в Украйна и актуализации на пенсиите. Търсенето на работна ръка ще е в застой Очаква се пониженият интензитет на наемане на чиновници да докара до стабилизиране на равнищата на безработица при малко под 5 %. Ситуацията на пазара на труда ще усъвършенства позицията на работодателите при преговорния развой със чиновниците, оставяйки заплатите да порастват под равнищата на нарастване на потребителските цени. Не се чака хората, бягащи от войната в Украйна, неотложно да се интегрират на пазара на труда, изключително в подтекста на понижения интензитет на наемане на нови чиновници, сочи икономическата прогноза. Очаква се увеличение на търсенето на артикули, услуги и настаняване Висока инфлация, тласната нагоре от цените на силата и суровините. Очаква се инфлацията на потребителските цени да доближи 11,9 % през актуалната година, след което да намалее до 5 % през 2023 година, съгласно Европейска комисия. Предвижда се всички съставни елементи на хармонизирания показател на потребителските цени (ХИПЦ) да покажат мощно нарастване през 2022 година Също по този начин се предвижда инфлацията на цените на силата да се форсират доникъде на годината и по-късно последователно да намалеят, като даже стигнат на негативни стойности през 2023 година, следвайки със забавяне упования еволюционен спад на интернационалните цени на петрола и газа. Високата годишна инфлация на храните през актуалната година се дължи на мощното нарастване през първото тримесечие и предстоящата динамичност при интернационалните цени на питателните артикули и силата, пишат специалистите от Европейска комисия. Инфлацията на услугите се тласка нагоре от шокове, свързани с разноските в превоза. По-високите цени на неенергийните промишлени артикули ще се усилят под натиска на разноските и по-високи цени на вносните артикули, предвижда отчетът. Задава се възобновяване на бюджетния баланс, само че по-бавно Данните за бюджетния недостиг по консолидираната фискална рамка се планува да се усъвършенства минимално през 2022 година, достигайки недостиг от 3,7 % от Брутният вътрешен продукт, по отношение на равнищата от 4,1 % регистрирани през година по-рано. Докато разноските свързани с множеството ограничения, въведени за облекчение на следствията от пандемията, последователно спадат като дял от Брутният вътрешен продукт: от 4,3 % през 2021 година до 1,8 % през 2022 година, новите ограничения в отговор на високите цени на силата и военната експанзия на Русия против Украйна предотвратяват по-рязкото възобновяване на фискалния баланс, сочат прогнозните данни. Освен възходящите фискални разноски, свързани с хората, бягащи от Украйна, и ограниченията, подхванати в отговор на високите цени на силата, разширението на схемите за поддръжка на бизнеса и измененията в пенсионната система не престават да тежат върху обществените финанси. Въпреки това дефицитът евентуално ще спадне до 2,4 % през 2023 година на фона на позитивното влияние на вложенията по Механизма за възобновяване и резистентност върху българската стопанска система и последователното унищожаване на пандемичните рестрикции. Съотношението на държавния дълг на България се допуска да нарасне нищожно до 25,3 % от Брутният вътрешен продукт през 2022 година и с ново нарастване до 25,6 % през 2023 година заради предстоящите непрекъснати дефицити, приключват прогнозата си специалистите на Европейска комисия. Корекция надолу и за Европейския съюз Европейската комисия намали прогнозите си за растежа на Брутният вътрешен продукт на еврозоната за 2022 година и 2023 година надлежно с 2.7% през тази година, спрямо 4% през февруари. Прогнозата за растежа на Брутният вътрешен продукт за 2023 година е за утежняване от 27% на 2.3 на 100. Според обновената прогноза, Брутният вътрешен продукт на Европейски Съюз също ще бъде 2.7% през 2022 година и 2.3% през 2023 година, вместо 4% и 2.8%, както се очакваше през зимата. Въпреки това, при положение на отрицателен сюжет, включващ доста понижаване на доставките на газ, растежът на Брутният вътрешен продукт на Европейски Съюз може да бъде с 2.5 и 1 процентен пункт по-нисък от планувания в главния сюжет. Така през 2022 година индикаторът може да бъде 0.2%. " Несигурността към главния сюжет е извънредно висока, а салдото на рисковете е доста по-неблагоприятен. Ескалация на спора, ненадейно спиране на енергийните доставки или по-нататъшно закъснение на икономическата интензивност в Съединени американски щати и Китай може да докара до доста по-лоши вероятности ", отбелязва Европейска комисия в пролетната си прогноза. Инфлацията през тази година ще надвиши 6% както в еврозоната, по този начин и в Европейски Съюз, а в някои страни от Централна и Източна Европа темпът на повишаване на потребителските цени може да бъде двуцифрен. Повишаващите се цени на силата и храните лимитират покупателната дарба на семействата, изключително на фамилиите с ниски приходи, декларират анализаторите. Растежът на потреблението се забави през първото тримесечие на тази година на фона на възобновените ограничавания, свързани с пандемията от ковид, и инфлационния напън. Перспективите за вложенията в Европейски Съюз остават слаби: чака се през 2022 година те да набъбнат с 3.1%, като главният растеж се дължи на възобновяване на вложенията година по-рано. През 2023 година вложенията ще се усилят с 3.6%. Според прогнозата на Европейска комисия, Брутният вътрешен продукт на Германия ще нарасне с 1.6% през тази година и с 2.4% през идната. През февруари регулаторът предвижда нарастване надлежно с 3.6% и с 2.6%. Прогнозата за френската стопанска система през 2022 година беше понижена от 3.6 % на 3.1 %, а за 2023 година - от 2.1 % на 1.8 %. Очаква се Брутният вътрешен продукт на Италия да нарасне с 2.4 % и 1.9 % през 2022 година и 2023 година (предишната прогноза беше 4.1% и 2.3 %), а Брутният вътрешен продукт на Испания - с 4% и 3.4 % (предишната прогноза беше 5.6 % през 2022 година и 4.4 % през 2023 г.). Пазарът на труда Брюксел чака пазарът на труда да се усъвършенства, като се планува заетостта в Европейски Съюз да нарасне с 1.2 прочие пункта тази година. Освен това, се чака хората, които бягат от войната в Украйна към Европейски Съюз, последователно да стартират работа, а резултатите от това да се усетят идната година. Прогнозата е безработицата да намалее още до 6.7% тази година и 6.5% през 2023 година в Европейски Съюз и надлежно до 7.3% и 7% в еврозоната. За съпоставяне, през 2021 година в стопанската система на Европейски Съюз са разкрити над 5.2 млн. работни места, а броят на безработните намалял с близо 1.8 млн. души.