Европа е изградила 2,1 GW нова офшорна вятърна енергия през

Европа е построила 2,1 GW нова офшорна вятърна сила през първата половина на 2023 година Взетите дефинитивни капиталови решения са за още 5 GW след закъсненията през предходната година, излиза наяве от известие на европейската асоциация за вятърна енергетика. Най-важното е, че офшорната вятърна сила и логистичната верига се нуждаят незабавно от нови вложения, а Законът за индустрията в сегашната си форма няма по какъв начин да ги обезпечи. Друг проблем и дизайнът на търговете. Правителствата би трябвало да разрешат индексиране на разноските и да заобикалят безкрайно негативно наддаване, показват от асоциацията windeurope. Инсталираните мощности на нова офшорна вятърна сила през първата половина на 2023 година е 2,1 GW. С това общият офшорен вятърен потенциал доближава 32 GW. Над половината от мощностите се дължат на Нидерландия, а другата част от тях на Германия и Норвегия. Въпреки всичко, те остават под равнището, належащо за реализиране на енергийните и климатичните цели на Европа, показват специалистите като регистрират отсрочените през 2022 година вложения поради регулаторната неустановеност вследствие на неочаквани намеси на държавните управления на пазарите на сила. Европа има какво да наваксва, показват от windeurope. От асоциацията напомнят, че Европейски Съюз би трябвало да построява приблизително 11 GW на година офшорни мощности от в този момент до 2030 година Винаги е било ясно, че през втората половина на десетилетието ще бъдат издигнати повече такива. Настоящият ритъм от 1,4 GW през първото полугодие на 2023 година в Европейски Съюз обаче към момента е под нормата, пресмятат специалистите. Според тях Европа би трябвало да разшири своята верига за доставки за офшорна вятърна енергетика, с цел да поддържа огромният растеж. В същото време констатацията е, че нужните вложения във заводи, работна мощ и инфраструктура също не се случват задоволително бързо. Вече има усложнения в производството на основи за офшорни вятърни турбини и в наличността на монтажни кораби. Нужни са и нови фабрики за турбини и кабели. Плюс 9 милиарда евро вложения в пристанищна инфраструктура, а също по този начин и от огромни вложения в нови връзки към мрежата. В допълнение от асоциацията означават, че Европа би трябвало да поправя своите нормативните си  разпоредби (напр. разрешителни и пазарен дизайн), тъй че бизнесът да бъде задоволително необорим за сходни обилни инвестиции. Освен това ще е нужна и социална поддръжка, показват от windeurope и за следващ път разясняват, че Индустриалният проект на Европа зелената договорка и Законът за индустрията, NIZA не дават отговор на условията. Европейски Съюз би трябвало да постави на масата финансиране, което ще помогне за разширение на веригата за доставки. Не става въпрос единствено за финансиране на нововъведения. Препоръката на асоциацията към националните държавни управления е да се възползват оптимално съществуващата еластичност на разпоредбите на Европейски Съюз за държавна помощ, тъй че да поддържат вложенията и обръщат внимание на разпоредбите за осъществяване на търгове. В тази връзка специалистите приканват за опция за индексиране на цените, тъй че да могат да покриват инфлацията сред търга и действителното обезпечаване на оборудването. Разходите за офшорни вятърни турбини са се нараснали с до 40% през последните две години. Ако държавните управления не признаят това, те ще изгубят планове, по този начин, както Обединеното кралство загуби офшорния вятърен план Boreas на Vattenfall, показват от windeurope. Освен това, се припомня, че държавните управления не би трябвало да се поддават на изкушението на „ безкрайно негативно наддаване “. От 12 GW офшорна вятърна сила, пусната до момента през тази година, 60% са за планове с безкрайно негативно наддаване. Но сумите, които разработчиците оферират да платят, са големи – над 1,5 милиарда евро на GW в Германия. Това усилва доста разноските за създаване на даден вятърен парк и разработчиците ще би трябвало да трансферират тези разноски върху потребителите на електрическа енергия и/или веригата за доставки, а и двете към този момент изпитват компликации, разясняват специалистите. От асоциацията припомнят, че през предходната 2022 година не е имало нито една нова инвестиция в огромни офшорни вятърни съоръжения в Европа. Окончателните капиталови решения (FID) бяха забавени, защото инфлацията добави към разноските по плановете и вложителите бяха уплашени от държавните намеси на пазарите на електрическа енергия. Тази година нещата се усъвършенстваха. Шест огромни плана доближиха FID на обща стойност 15 милиарда евро и 5 GW нов потенциал. Но някои вложения остават забавени и доста вложители не престават да се двоумят. Един от новите офшорни вятърни паркове, приключен тази година, е плаващият Hywind Tampen в Норвегия. С 95 MW това е най-големият плаващ вятърен парк в света, с което общия плаващ вятърен парк в Европа доближава до 208 MW. Франция отдава на търг плаващ вятърен парк с мощ 250 MW край Бретан и възнамерява други търгове през идната година. Няколко гигавата плаващи вятърни паркове в този момент се създават и в Обединеното кралство и в Южна Европа. Португалия приготвя първите си търгове за плаващи вятърни мощности. Плаващ вятър парк дава опция на страните с по-дълбоки морета (водна дълбочина над 60 метра) да стартират да употребяват вятър от брега. Европа може да бъде уверена, че ще разполага с 3-4 GW плаваща вятърна сила в употреба до 2030 година Според windwurope, в случай че държавните управления поддържат своите цели за разширение на мощностите с верни политики, подред специалистите Европейски Съюз може да се надява, че до тогава ще има мощности от 10 GW плаващи вятърни мощности.