Велики петък
Евангелие от Лука 22 : 47
Евангелие от Йоан 18 : 4 – 13
ЗАЛАВЯНЕТО НА ГОСПОД ИИСУС ХРИСТОС
Докато още говореше Той, ето навалица, а пред нея вървеше един от дванайсетте, именуван Юда, който се приближи до Иисус, с цел да Го целуне. Понеже подобен знак им бе дал: Когото целуна, Той е. А Иисус, знаейки всичко, каквото щеше да стане с Него, излезе и им рече: кого търсите? Отговориха Му: Иисус Назорея. Иисус им споделя: Аз съм. С тях стоеше Юда, който Го предаваше. И като им рече: Аз съм, те се дръпнаха обратно и паднаха на земята. Пак ги попита: кого търсите? Те рекоха: Иисус Назорея. Иисус отговори: споделих ви, че съм Аз; и така, в случай че Мене търсите, тях оставете да си идат; с цел да се сбъдне словото, казано от Него: „ от ония, които си Ми дал, никого не погубих. “
А Симон Петър, който имаше нож, измъкна го, удари прислужникът на първосвещеника и му отряза дясното ухо. Името на прислужникът беше Малх. Но Иисус рече на Петър: тури ножа си в ножницата; да не изпия ли чашата, която Ми е дал Отец?
Тогава четата и хилядникът, и прислужниците юдейски хванаха Иисус и Го вързаха, и водиха Го първо при Ана; тъй като той беше тъст на Каиафа, който през същата година беше първосвещеник.
Евангелие от Марк 14 : 53 – 56, 60 - 72
СЪДЪТ В ДОМА НА КАИАФА. ОТРИЧАНЕТО НА ПЕТЪР
И доведоха Иисус при първосвещеника, при който се събраха всички първосвещеници, стареи и книжници. Петър Го следваше отдалеко до вътре в двора на първосвещеника; и седеше със прислужниците и се грееше на огъня. А първосвещеникът и целият синедрион търсеха удостоверение срещу Иисус, с цел да Го умъртвят; и не намираха. Защото мнозина лъжесвидетелстваха срещу Него, но тези свидетелства не бяха идентични. Тогава първосвещеникът застана посред и попита Иисус: нищо ли не отговаряш? Но Той мълчеше. Какво свидетелстват тия срещу Тебе? Но Той мълчеше и нищо не отговаряше. Първосвещеникът отново Го попита: Ти ли Си Христос, Синът на Благословения? Иисус му рече: Аз съм; и ще видите Сина Човешки да седи отдясно на Силата и да идва на небесни облаци. Тогава първосвещеникът като раздра облеклата си, сподели: каква потребност имаме повече от очевидци? Чухте богохулството; по какъв начин ви се коства? И те всички признаха, че заслужава гибел.
И някои започнаха да плюят върху Му, да Му закриват лицето, да Го бият и да Му споделят: познай! И прислужниците Му удряха шамари.
Когато Петър беше долу на двора, пристигна една от слугините на първосвещеника и като видя Петър да се грее, взря се в него и рече: и ти беше с Иисус Назорееца. Но той се отхвърли, като сподели: не зная, нито разбирам какво приказваш. И излезе вън в предния двор; и петел пропя. Слугинята, като го видя отново, почна да приказва на ония, които стояха там: този е от тях. А той отново се отхвърли. След малко тия, които стояха на двора, отново почнаха да приказват на Петър: в действителност, от тях си; тъй като си галилеец и говорът ти наподобява на галилейския. И той почна да проклина и да се кълне: не познавам Тоя Човек, за Когото говорите. Тогава петел пропя повторно. И спомни си Петър думите, казани му от Иисус: преди още петел два пъти да пропее, три пъти ще се отречеш от Мене. И като падна на земята, почна да плаче.
Евангелие от Матей 27 : 1 – 2
Евангелие от Лука 23 : 2
Евангелие от Йоан 18 : 31 – 38
Евангелие от Лука 23 : 5 – 9; 13 – 25
Евангелие от Матей 27 : 19
Евангелие от Марк 15 : 11 – 14
Евангелие от Матей 27 : 24 – 26
Евангелие от Матей 27 : 3 - 10
СЪДЪТ НА ПИЛАТ. КРАЯТ НА ЮДА
А когато се съмна, всички първосвещеници и стареи национални направиха заседание против Иисус, с цел да Го убият; и като Го вързаха, водиха Го при шефа Понтий Пилат. И почнаха да Го упрекват, като споделяха: намерихме Този, че развратява народа ни и не разрешава да се дава на кесаря налог, като споделя за Себе Си, че бил Христос Цар. Пилат им рече: вземете Го вие и Го съдете по вашия закон. Юдеите му рекоха: на нас не ни е разрешено да убием никого; с цел да се сбъдне думата на Иисус, която беше споделил, когато даваше да се разбере, от каква гибел щеше да почине.
Тогава Пилат отново влезе в преторията* и повика Иисус и Му рече: Ти ли си Юдейският Цар? Иисус му отговори: от себе си ли приказваш това, или други ти споделиха за Мене? Пилат рече: та аз юдеин ли съм? Твоят народ и първосвещениците те предадоха на мене; какво си сторил? Иисус отговори: Моето царство не е от тоя свят; в случай че беше царството Ми от този свят, Моите прислужници щяха да се борят, с цел да не бъда предаден на юдеите; само че в този момент царството Ми не е отсам. А Пилат Му рече: и така, цар ли си Ти? Иисус отговори: ти казваш, че съм цар. Аз по тази причина се родих и по тази причина пристигнах на света, с цел да потвърждавам за Истината; всеки, който е от Истината, слуша гласа Ми. Пилат Му рече: що е истина? И като сподели това, отново излезе при юдеите и им рече: аз не намирам никаква виновност у Него.
Но те упорстваха, че Той бунтува народа, като поучава по цяла Юдея, започвайки от Галилея дотук. Пилат, като чу за Галилея, попита: белким Човекът е галилеец? И като разбра, че Той е зависим на Ирод*, изпрати Го при него, който през тия дни беше също в Йерусалим. А Ирод, като видя Иисус, доста се зарадва, тъй като от дълго време желаеше да Го види, защото беше слушал доста за Него и се надяваше да види някое знамение да стане от Него, и Му задаваше доста въпроси, само че Той нищо не му отговаряше. Но Ирод с бойците си като Го унизи и подигра, облече Го в светла дреха и Го изпрати обратно при Пилат.
А Пилат, като повика първосвещениците, началниците и народа, сподели им: доведохте ми този Човек като развратител на народа; а ето, аз изследвах пред вас и не открих у Този Човек никаква виновност от това, в каквото Го обвинявате; само че нито Ирод откри, тъй като Го пратих и при него; и ето, нищо почтено за гибел Той не е извършил; и така, откакто Го санкционира, ще Го пусна. А той трябваше за празника да им пусне един пандизчия. Но целият народ закрещя: премахни Този! а пусни Варава*. А Варава беше хвърлен в тюрма за осъществен в града протест и ликвидиране. Пилат още веднъж издигна глас, като желаеше да пусне Иисус. Но те крещяха: разпни Го, разпни! Той и трети път им рече: та какво зло е сторил Този? Аз не открих в Него нищо да заслужава смърт; по тази причина откакто Го санкционира, ще Го пусна. Но те упорстваха с огромен зов да бъде разпънат; и викът техен и този на първосвещениците надви. И Пилат реши да бъде съгласно както желаят те, и пусна им хвърления в тъмницата за протест и ликвидиране, който желаеха, а Иисус съобщи на волята им. Между това, когато той седеше на съдийския трон, жена му прати да му кажат: не прави нищо на Този Праведник, тъй като през днешния ден насън доста пострадах за Него. Пилат като видя, че нищо не оказва помощ, а смутът се усилва, взе вода, та уми ръцете си пред народа и рече: почтен съм за кръвта на Този Праведник; вие му мислете. И целият народ отговори: кръвта Му дано бъде върху нас и върху чедата ни. Тогава им пусна Варава, а Иисус наказа и Го съобщи на разпятие.
Тогава Юда, който Го съобщи, като видя, че Той е наказан, разкая се и върна трийсетте сребърника на първосвещениците и стареите, като сподели: съгреших, че предадох почтена кръв. А те му рекоха: какво ни е грижа? Ти му мисли. И като захвърли сребърниците в храма, излезе и отиде, та се обеси. Първосвещениците прибраха сребърниците и споделиха: не трябва да се поставят в църковния ковчег, тъй като са цена за кръв. И като направиха заседание, купиха с тях грънчаревата равнища, с цел да погребват там странници; по тази причина и до през днешния ден тя се назовава кръвна нива; тогава се сбъдна реченото посредством оракул Еремия, който споделя: „ и взеха трийсетте сребърника – цената на Оценения, Когото оцениха синовете Израилеви, и дадоха ги за грънчаревата равнища, както им заповяда Господ. “
Претория се назовава жилището, където прокураторът живее и съди провинилите се. Пилат е живеел непрекъснато в града Кесария. По време на Съда над Христос и заради това, че е приближавал един от най-големите празници на евреите – Пасха, - той краткотрайно е обитавал в Йерусалим, в двореца, издигнат от Ирод Велики.
Ирод Антипа е прокураторът на Галилея, при който Пилат Го изпраща да бъде съден, защото Господ Иисус Христос е роден в неговата провинция. Заради кръвожадността и коварството му евангелист Лука свидетелства, че Христос го е наричал „ лисица “.
Варава някои откриватели одобряват, че е наследник на прочут равин, тъй като обръщението „ ава “ в името на разбойника, свидетелства за родствената му връзка с почитан от евреите преподавател.
Юда Искариотски е един от дванайсетте апостоли. Най-разпространената и утвърдила се измежду библеистите версия е, че второто му име отбелязва родното му място – Кариот, намиращо се в земите на Юдиното коляно. Вероятно, когато е бил предназначен за деятел, Юда е бил уважавана персона, с цел да му бъде предоставено задължението да пази парите на апостолската общественост. Евангелският текст ни го разказва като удобен и недотам прям човек – както съжалява за мирото, че с парите от продажбата му са могли да се нахранят бедните, по този начин в никакъв случай не назовава Иисус Христос Господ за разлика от другите апостоли. В поддръжка на казаното е и обстоятелството, че Юда не се разкайва за измяната си, а самичък себе си осъжда като се обесва, откакто схваща Кого е предал. Остава открит въпросът за заплащането на измяната, тъй като трийсет сребърника са прекомерно ниска цена и за тогава. Следователно, възможно е, че Юда предава Христос не за пари, а заради други аргументи.
Обяснение : от евангелските разкази се схваща, че Христос на три пъти е изправян на съд: пред синедриона, пред Ирод Антипа и пред Пилат Понтийски.
Евангелие от Матей 27 : 27 – 32
Евангелие от Лука 23 : 26 - 33
Евангелие от Марк 15 : 25
Евангелие от Йоан 19 : 19 - 24
Евангелие от Лука 23 : 34
Евангелие от Йоан 19 : 25 – 27
Евангелие от Матей 27 : 39 – 43
Евангелие от Йоан 19 : 28 – 29
Евангелие от Матей 27 : 45 – 54
Евангелие от Йоан 19 : 31 - 37
РАЗПЯТИЕ НА ГОСПОД ИИСУС ХРИСТОС
Войниците на шефа взеха Иисус в преторията, събраха против Него цялата чета бойци и като Го съблякоха, облякоха Му багреница*; и сплетоха венец от тръни*, постановиха Му го на главата и Му дадоха в дясната ръка тръст*; и като заставаха пред Него на колене, присмиваха Му се и споделяха: радвай се, Царю Юдейски! И откакто Го заплюха, взеха тръстта и Го биеха по главата. И като се наситиха да Му се присмиват, съблякоха Му багреницата, облякоха Му новите облекла и Го поведоха на разпятие. И когато Го поведоха, уловиха някой си Симон Киренеец*, който си идеше от равнища и сложиха върху му кръста, с цел да го носи след Иисус.
А след Него вървеше огромно голям брой народ и дами, които плачеха и ридаеха за Него. А Иисус като се обърна към тях, рече: дъщери Йерусалимски, не плачете за Мене, а плачете за себе си и за чедата си, тъй като ето, наближават дни, когато ще се каже: блазе на неплодни и на утроби неродили, и на гърди некърмили! Тогава ще почнат да споделят на планините: паднете върху ни! И на хълмите: затрупайте ни! Защото, в случай че това вършат със зеленото дърво, то какво ще бъде със сухото*?
Водеха и двама разбойници, с цел да бъдат погубени с Него. И когато отидоха на мястото, наречено Лобно, по еврейски Голгота*, там разпнаха Него и злодейците, единия отдясно, а другия отляво*. Беше третият час и Го разпнаха. А Пилат написа и надпис и го сложи на Кръста*. Написано беше: Иисус Назорей, Цар Юдейски*. Този надпис четоха мнозина от юдеите, тъй като беше покрай града мястото, дето Иисус бе разпнат, и написаното бе на еврейски, гръцки и латински. А първосвещениците споделяха на Пилат: недей писа Цар Юдейски, заради това, че Той споделя: Цар Юдейски съм. Пилат отговори: каквото писах, писах.
Войниците пък, като разпнаха Иисус, взеха облеклата Му и ги разделиха на четири дяла, по един дял на всеки боец и хитона*. Хитонът не беше шит, а изтъкан цялостен от горната страна додолу. Тогава рекоха между тях: да го не раздираме, а хвърлим за него чоп чий да бъде; с цел да се сбъдне реченото в Писанието: „ разделиха облеклата Ми между тях и за одеждата Ми хвърлиха жребие “. Тъй направиха бойците. А Иисус говореше: Отче! Прости им, тъй като не знаят какво вършат.
При кръста на Иисус стояха майка Му и сестрата на майка Му, Мария Клеопова*, и Мария Магдалина*. А Иисус като видя майка Си и стоящия там възпитаник, който обичаше, споделя на майка Си: жено, ето наследник ти! После споделя на ученика: ето майка ти! И от оня час ученикът я прибра при себе си.
А минувачите Го хулеха като клатеха глава и споделяха: Ти, Който разрушаваш храма и в три дни го съзиждаш, избави Себе Си! Ако си Син Божи, слез от кръста! Също и първосвещениците дружно с книжниците и фарисеите се присмиваха: други избави, а Себе Си не може да избави. Ако Той е Цар Израилев, дано в този момент слезе от кръста и ще повярваме в Него; надяваше се на Бога, дано в този момент Го избави, в случай че Му е угоден; тъй като бе споделил: Син Божи съм. Един от увисналите на кръста злодейци Го хулеше: в случай че си Ти Христос, избави Себе Си и нас. А другият като заприказва, мъмреше този и споделяше: та и от Бога ли не се боиш ти, когато и самичък си наказан на същото. А ние сме наказани заслужено, тъй като получаваме заслуженото съгласно делата си; само че Този нищо неприятно не е сторил. И споделяше на Иисус: спомни си за мене, Господи, когато идеш в Царството Си! И отговори му Иисус: истина ти споделям: през днешния ден ще бъдеш с Мен в парадайса.
След това Иисус като знаеше, че към този момент всичко е свършено, с цел да се сбъдне Писанието, рече: жаден съм. Там имаше съд, цялостен с оцет*. Войниците напоиха гъба с оцет, надянаха я на исопова концерн и сервираха на устата Му.
А от шестия час настана мрачевина по цялата земя до деветия час; а към деветия час Иисус извика с висок глас: Ил и ! Ил и ! лам а савахтан и ?, тоест Боже Мой! Боже Мой! Защо си Ме оставил? Някои от стоящите там, като чуха, споделиха: Той вика Илия; а други пък: чакай да забележим дали ще пристигна Илия да Го избави. А Иисус като извика отново с висок глас, изпусна дух. И ето, храмовата завеса* се раздра на две, от горната страна до долу; и земята се потресе, и скалите се разпукаха; и гробовете се разтвориха, и доста тела на умряли светии възкръснаха; и като излязоха от гробовете след Възкресението Му, влязоха в светия град и се явиха на мнозина.
А стотникът и ония, които с него дружно пазеха Иисус, като видяха земетресението и всичко останало, прекалено много се уплашиха и споделиха: в действителност Божи Син е бил Тоя Човек! И тъй като тогава беше петък, с цел да не останат телата върху кръста в събота ( тъй като събота беше популярен ден – Пасха), помолиха Пилат да им пречупят пищялите* и да ги снемат. Тогава пристигнаха бойците и пречупиха пищялите на първия, както и на другия, разпнати с Него. А когато пристигнаха при Иисус и Го видяха към този момент починал, не Му пречупиха пищялите, само че един от бойците прободе с копие ребрата Му и незабавно изтече кръв и вода*.
И който видя, засвидетелства*, и свидетелството му е същинско и той знае, че приказва истина, с цел да повярвате вие. Защото това стана, с цел да се сбъдне Писанието: „ кост негова няма да се строши “. И отново друго Писание споделя: „ ще погледнат на Този, Когото прободоха “.
Багреница е специфичната дреха, боядисана с доста скъпата багрена багра и обличана единствено от човек с царско достолепие (вж публикацията „ Пурпур “).
Венецът се слага на главата, като знак за отличие, за почит. В древността се е плетял от клони и цветя, а по-късно е изработван от доблестен метал и украсяван със скъпоценни камъни. В християнството венецът има няколко използва: премия за индивида, победил в себе си греха; знак за претърпяно страдалчество в името на вярата; знак на брачния съюз сред мъж и жена при тайнството „ брак “. В християнското изкуство, когато се изобразява Иисус Христос, венецът е знак за успеха и триумфа Му като Цар и Съдия на света и човечеството. В текста „ венец от тръни “ има присмехулно, унизяващо Го значение от страна на тълпата и бойците, само че както споделя нагоре Христос: „ в този момент е ваше времето и властта на мрака “.
Тръст е едно от наименованията на блатното растение тръстика, с фино и чупливо стебло. В случая тръстта е поставена в ръката на Христос присмехулно.
Симон Киренеец е почитател на Иисус Христос от еврейската общественост на Киринея (днес град в Либия). Той се е употребил с огромно почитание измежду апостолите и изключително го е почитал деятел Павел. След двете събития – Разпятието и Възкресението Христово – се пренесъл със фамилията си да живее в Рим.
„ в случай че това вършат със зеленото дърво, то какво ще бъде със сухото? “ е израз, посредством който Господ Иисус Христос припомня за Себе Си, че Сам Той е източника на безконечния живот, олицетворен от зеленото дърво, до момента в който сухото дърво е знак за човешката временност и последователност.
Голгота, от евр. „ череп, лобно място “ , е мястото в Йерусалим, където Господ Иисус Христос е разпънат на Кръста. Представлявало е височина, където евреите са разпъвали на кръст нарушителите. Намирало се е зад крепостните стени на града, до момента в който през днешния ден самото място и скалата, в която е бил побит Кръста, както и пещерата, послужила за гробница на тялото Христово, се намират в храмовия комплекс „ Свето Възкресение Господне “ в центъра на Стария град Йерусалим и е мястото на най-великата и сърдечна респект в света (вж публикацията „ Йерусалим “). Самият рид Голгота има символно значение, тъй като съгласно античното поверие на същото място е заровен Адам и св. Епифаний Кипърски още през 4 в. написа, че “Христос е умил и очистил с кръвта Си костите на нашия прародител “.
Двамата разбойници са наказаните дружно с Христос на гибел посредством разтягане. Имената им са Дисмас и Гестас, само че са останали в историята като благоразумния и безумния бандит. Разкаянието на Благоразумния, сърдечната му молба Господ да го помене в Рая са израз на огромната вяра за освобождение посредством откровена религия в Христос като Бог на живи и мъртви.
Кръстът е необятно публикуван знак още от най-дълбока античност. Според библеистите предобраз на Кръста в Стария Завет е Дървото на живота, израсло по средата на Рая (вж библейския текст, както и публикацията „ Дърво на живота “). Кръстът Христов е „ знамението на Сина Човечески “ (Мат. 24:30). Той е признак за вярата в разпънатия на Голгота Богочовек и за принадлежността ни към християнската Църква. Кръстът е знак на връхната точка в изкупителното дело на Спасителя. Чрез Кръстната гибел на Христос самата фигура на кръста бива осветена. Той е първият уважаван заветен предмет и става обект на най-голямо поклонение още от началния стадий на образуване на Църквата. През първите три века от раждането на християнството неговото честване от една страна е било скрито и недостъпно за езичниците, а от друга – имало е християни, които го изписвали върху челата си и по този начин намерено проповядвали вярата си в Иисус Христос. По време на гоненията знакът върху челата им в забележителна степен „ улеснявал “ римската власт да ги затваря в тюрма, обществено да раздира телата им, да ги хвърля на зверовете за храна.
Голямата респект към Кръста Христов е обвързвана с имената на св. равноапостолен имп. Константин и на неговата майка – равноапостолна св. Елена. Свети Константин през време на своето ръководство прави следните извънредно значими за тържеството на християнството каузи: издава Миланския едикт от 313 година, с който изповядването на християнството става равноправно на другите религии в рамките на Римската империя, отваря пътя за нова политика на строеж, мир и ред в страната. Константин е подсилен от Божия знак-христограм с надпис “in hoc signo vinces “, лат. – „ под този знак ти ще победиш “; провежда провеждането на Никейския събор през 325 година, дружно със своята майка св. Елена разчистват Божи Гроб и построяват храма „ Възкресение Христово “, основава нова християнска столица – Константинопол.
Най-ранни изображения на Кръста са открити върху надгробни плочи, датирани от 2 век, в гр. Палмира, дн. в Сирия. Изключителното значение на Кръста като избавителен и надвит знак е отразено в няколкото отдадени му празника в живота на Църквата:
- Въздвижение (издигане) на Светия Кръст, Кръстовден. Чества се на 14 септември и се смята за най-древен всред празниците, отдадени на Светия Кръст. Той е обвързван с откриването от св. Елена на трите кръста в подножието на хълма Голгота, на дъсчицата с надписа над главата на Христос и гвоздеи (някои свидетелства приказват за 4, други - за 3). Заравянето на инструментите за изтезаване покрай мястото на мъченията е юдейска процедура и тя доста е улеснила намирането на Кръста.
- Кръстопоклонна неделя. Чества се в третата неделя на Великия пост (св. Четиридесетница).
- Изнасяне на Светия Кръст. Чества се на 1 август и е обвързван с две значими за Византийската империя събития: успеха над арабите и избавлението през 542 година на Константинопол от чумната зараза.
„ Иисус Назорей, Цар Юдейски “ - слагането на плочка над главата на наказания е част от правосъдната процедура на Римската империя. Върху нея се изписвало закононарушението, поради което индивидът е осъден. За да се съблюдава тази процедура, дъсчица с надпис е била сложена и над главата на Иисус Христос. Изписан е на три езика, тъй като: събитието Разпятие става в еврейска среда, гръцкият е езикът на администрацията в целия тогавашен свят, а латинският е езикът на римляните, владеещи по това време Палестина (вж библейския текст). Днес на иконните изображения на сцената „ Разпятие Христово “ върху плочката, сложена над главата на Господ, надписът не е в целокупност, а е скъсен – ΙΝRΙ.
„ и взеха облеклата Му и ги разделиха на четири дяла “ е израз, който може да се изясни по този начин: хитонът е тъкана на цяло дреха, без шевове; съществува античен бит бойците, изпълняващи присъдата, да си поделят облеклата на наказаните. В алегоричен смисъл изразът показва всеобхватността на учението и властта Христова, защото четирите дяла символизират четирите направления на света, т.е. цялата галактика.
„ изтъкан цялостен от горната страна додолу “ е израз, който разкрива неразделимата природа на Христос – Божествена и човешка. Дрехата, нейното обличане и събличане, в древността има смисъла на скриване или пък откриване на някаква загадка. Тук тази дреха, смъкната от Христовото тяло, по алегоричен метод открива истината за Неговата Богочовешка природа.
Мария Клеопова е сродница на св. Богородица, брачна половинка на Клеопа (вж и публикацията “Двамата мъже ”).
Мария Магдалина е една от дамите, следвали Христос по пътя към Голгота. На нея се пада привилегията първа да види възкръсналия Христос. Второто име демонстрира родното ѝ място – селището Магдала.
„ стоящият там възпитаник “ е израз, написан от ев. Йоан за самия себе си. Сцената изобразява символичното „ прекосяване “ на синовния дълг за грижа към майката от страна на Христос към обичания Му възпитаник – Йоан. С сходен израз се срещаме и в края: „ И който видя, засвидетелства “. Характерен прийом на ревюто на ев. Йоан Богослов е, че когато приказва за себе си, в никакъв случай не се посочва, както е и в случаите.
Оцетът се е употребявал за притъпяване на жаждата у страдащите.
Пищял е название на двете кости, които свързват коляното с ходилото.
Евангелие от Йоан 19 : 38 – 39
Евангелие от Матей 27 : 59 - 60
Евангелие от Лука 23 : 54 – 56
ПОЛАГАНЕ В ГРОБА ГОСПОДЕН
След това Йосиф от Ариматея* (ученик на Иисус, само че таен), помоли Пилат да снеме тялото на Иисус и Пилат разреши. Той пристигна и сне тялото на Иисус. Дойде също и Никодим (който беше ходил нощем при Иисус) и донесе към 100 литри примес от смирна* и алой*. А Йосиф като взе тялото, обви Го в чиста плащеница и го постави в новия си гроб, който бе изсякъл в скалата; и като привали огромен камък, върху вратата гробни, отиде си. Този ден беше петък и настъпваше към този момент събота. Там бяха и дамите, пристигнали с Иисус от Галилея и видяха гроба и по какъв начин беше положено тялото Му; и като се върнаха, подготвиха благовония и миро, а в събота си починаха съгласно заповедта*.
Йосиф от Ариматея е бил богат и благороден член на синедриона, скришен възпитаник на Христос. Той намерено не се е противопоставил на присъдата над Учителя си, само че привързаността си към Него е показал, като е помолил Пилат самичък да снеме тялото и да го погребе съгласно еврейския бит в гробницата, която бил приготвил за себе си.
Никодим също е бил член на синедриона и нагоре е разказана срещата сред него и Христос, след която той Му става почитател. Макар и да е защитавал Христос пред другите членове, не е могъл да предотврати осъждането Му. Открито обаче декларира привързаността към Христос, като взема присъединяване в снемането на тялото и погребението Му.
„ примес от смирна и алой “ е примес по едно и също време с прекрасен аромат, само че заради съставките си служи и за опазване на тялото на умрелия при балсамирането.
Гроб, изсечен в скалата е присъщ метод на подготвяне на жилището на умрелите измежду народите, живеещи в сухия климатичен пояс.
Починалите са ги погребвали в изсечени ниши в скалите и са ползвали метода на балсамирането поради бързите процеси на разложение. Погребалните ниши се употребявали неведнъж (вж и публикацията „ Балсамиране “).
Превалям е остаряла дума със значение „ премествам, преобръщам “, в тази ситуация – „ затискам входа на гробната ниша “.
„ съгласно заповедта “ е израз, обвързван със възбраните, избрани от еврейската вяра за празника Пасха. /БГНЕС
----------------------
Соня Зафирова, мъдрец. Текстът, който е възложен особено на БГНЕС, е част от книгата „ Христовата светлина просвещава всички “, която следва да излезе.
Възстановка на Венеца. Направена е по кървавите следи от пробожданията, оставени върху Торинската плащеница. Експонат от изложбата във френската задача „ Notre Dame “, Йерусалим. 
