Евакуацията на българските моряци от първо лице. Проговори капитанът на

Евакуацията на българските моряци от първо лице. Проговори капитанът на кораба " Царевна ", който от началото на войната е блокиран на пристанището в Мариупол.

Сателитният корабен телефон е единствената връзка със света за моряците от " Царевна " и техният капитан Павел Павлов. От началото на войната живеят без интернет, без телевизия и персонални телефони.

Ето какво споделя капитан Павлов пред bTV:

- Как наподобява войната от борда на кораба?

- Това е нещо доста стресиращо за мирните хора и да бъдеш в тази конюнктура не е доста леко - да устоиш и да живееш в тази атмосфера на бойни дейности.

- Имаше ли моменти на директна заплаха за вас и за екипажа ви?

- Такива моменти съществуват. Винаги е имало заплаха. Не знаеш какво може да се случи. От къде кой гърми и от къде идват снаряди. Стреля се, чуват се звуци. Тежко е. Като цяло мина по-тежката част, в този момент наподобява по-спокойно.

От началото на войната до в този момент моряците са имали няколко благоприятни условия за евакуация, контрактувани от българското държавно управление, само че до преди два дни страхът е надделявал, споделя капитанът: „ В тези моменти вероятно имаше подготвеност от външно министерство. Тогава ситуацията на пристанището беше извънредно тежка и никой не се съгласи от екипажа по това време да взе участие в евакуацията. Обсъждал съм всекидневно ситуацията, обаждали са се и министър председателят неведнъж, и хората от ситуационния център (б.р. към МВнР) “.

- Кога последно говорихте с премиера?

- Днес приказвахме. Пита по какъв начин се усещаме, добре ли сме, настроението по какъв начин е. Отговорихме уместно, че всичко е обикновено. Доколкото може да е обикновено в една такава конюнктура.

Капитан Павлов прибавя, че в деня, в който се готви евакуацията на моряците, един от тях слиза от борда преди началото на интервенцията.

„ Един от нашите сътрудници реши на своя отговорност да напусне кораба независимо. Явно му е пристигнало допълнително страстта. Направихме връзка с офиса. Предупредих за това и те споделиха да изчакат до 10 часа вероятно за връзка с външно министерство, само че той изрично отхвърли и напусна кораба независимо и се придвижи по кея напред към регион, където може би беше по-безопасно.

Той отиде в зоната и се върна с информация, че военните са му предали, че имаме един час прозорец да се изтеглят хората от борда. Екипажът взе доста бързо решение – те авансово бяха решили по избор да изоставен кораба. Имаха подготовка. Много бързо се изнесоха с бяло знаме и всичкия багаж.

За бяло знаме им служи една пръчка и парче от чаршаф или калъфка.

Капитанът споделя, че е имал диалог с евакуираните си сътрудници. Знае, че са добре. За пътуването им към България получава информация от притежателите на компанията и ситуационния център.

- Капитане, за какво останахте на борда?

- Защото съм капитан. Корабът е още жив, не е погубен, не е мъртъв. Чакаме да се разчисти синия кулоар, с цел да може да излезе кораба от него.

- Животът ви не е ли по-скъп от кораба?

- Всеки се опасява, само че въпреки всичко имаме някакви отговорности. Тежка е капитанската шапка, както се споделя.