Ето какви са последиците от това земетресение с магнитуд 7.2

Ето какви са последствията от това земетресение с магнитуд 7.2 по скалата на Рихтер

Рано сутринта на 31 март (18 март ст.ст.) 1901 година мощно земетресение раздрусва териториите на България и Румъния. Часът е 9 и 12 минути. Сеизмичното огнище е в Черно море, близо до Шабла и Балчик.

Ето какви са последствията от това земетресение с магнитуд 7.2, епицентър на двадесетина километра в черноморската акватория и дълбочина на сеизмичния източник към 15 километра. Интензивност от девета степен е силата на земетресението в три села: Камен бряг, Горун и Българево. В Камен бряг жилищните здания били съвсем срутени – 86 здания съборени и полусъборени, а учебното заведение – съсипано; проектант Хр. Ковачевски споделя във вестник “Народна сила”: “повечето от постройките срутени, останалите - повредени”. В с. Горун – 60 здания съборени и полусъборени, убити 2 деца и 3 едри животни от падащи скали. В с. Българево, което е било измежду най-пострадалите, 365 здания съборени и полусъборени, двама селяни убити; гръцката църква унищожена, а българската със обилни пукнатини.

Малко по-слабо – с активност от осма-девета степен – е въздействието в селищата Тюленово, Шабла, Горичане, Каварна, Балчик. В Шабла освен колибите, а и солидните публични сгради са потърпевши – 374 съборени и развалени къщи, неотложно създаване още веднъж на учебното заведение и новата каменна черква; фенерът край Шабла е преполовен. В Каварна, отново по сведение на арх. Ковачевски, 42 къщи са съборени или със обилни повреди; повреди има и на пристанището; известието от телеграфо-пощенската станция гласи “трусът бе вълнообразен, прекомерно мощен, търпя 1 минута, доста стени и комини паднаха”. За Балчик вестник “Вечерна поща” написа: “Някои стени зинаха до основите; хората, залитайки, се втурнаха навън”; съгласно околийския шеф трусът е бил мощен, вълнообразен, с дълготрайност към минута и половина и “попукаха се къщи, изпопадаха доста комини и стени, минаре на една джамия”. На нос Калиакра е “провалена” кулата на фара, има огромни сривания от скалистите морски брегове; откъртени скали убиват двама риболовци.

Седма степен у нас се демонстрира в множеството огромни селища на североизточна България - Варна, Добрич, Тервел, Силистра, Нови Пазар, Дулово, Шумен, Провадия. Във Варна е усетено мощно неспокойствие за към 2 минути, настава суматоха в църквите и града, улиците се изпълват с уплашени хора, камбани бият, напукват се стени и тавани, доста комини падат, стопира градският часовник. В Добрич са усетени мощно два вълнообразни удара в период към 1 минута, напукват се голям брой солидни сгради – измежду тях са мъжкото учебно заведение с пропуквания на 10-15 места, църква с нападала мазилката от тавана, джамия със съборено минаре. В Дулово – напукани доста сгради, в Тервел – напукани стени на остарели сгради; в Силистра – съвсем всички двуетажни и тухлени здания се попукват; в останалите селища има попукани стени, опадала мазилка, съборени комини.

Земетресението е усетено с активност от пета степен,т.е. всеобщо, на огромна територия която се простира до Созопол, Ямбол, Сливен, Тополовград, Стара Загора, на запад Хисар, Панагюрище, Ихтиман и на северозапад Плевен. В Софийски регион разтърсванията са усетени от болшинството поданици (IV-V степен). Към датата на събитието вредите за българската страна са оценени на 265 хиляди лв..

Земетресението е усетено на повърхност към 600 хиляди квадратни километра, като включва територии и от Украина и Молдова. Усетено е в съвсем цяла Румъния. Най-силно влияние с активност от осма степен (сериозни повреди в сгради) там е претърпяно в селища от Северна Добруджа, ситуирани по черноморското крайбрежие – Мангалия, Констанца, Корбул де Джос, Тузла и по на север Бабадаг и на запад Калараш. Усетено в цяла Северна Добруджа и в регионите на юг от Карпатите, слаби разтърсвания са рядко маркирани зад планините, които предизвикват бързо затихване на сеизмичната сила.

Сведения за земетресението от 31 март 1901 година се намират за България – в Известия на Метеорологичния институт, съставяни от Спас Вацов, за Румъния – в описания на Хепитес.

Земетресения в Шабленската зона се случват рядко. За отбелязване са последващи земетресения – през 1956 година с магнитуд 5.5 и два труса с магнитуд 4.8 на 5 август 2009 и на 3 декември 2012. Максимално са усетени в региона Шабла-Каварна. През 1956 година разтърсванията доближават VII степен – възстановими повреди в постройки. Двете трусове през 21 век имат мощ да причинят напуквания в мазилка и срутване надпокривни елементи на комини; региона на чувство при тях доближава до Плевен, Калараш-Румъния и Харманли.

Автор: Румяна Главчева, експерт-сеизмолог, дописен член на БАНИ, дълготраен ръководи-тел на секция “Сеизмология” в Геофизичен институт (дн. НИГГГ-БАН)