Кеворк Кеворкян: Господин Петков. Във фрагменти
Ето ги обещаните фрагменти от новата ми книга „ Великият Случайник “.
***
Три фрагмента, с цел да получите нужното въодушевление.
Два от книгата:
Станали сме словоблудстваща страна, допустимо най-лесната, която може да попадне в ръцете на всеки, безусловно на всеки - и той да се упражнява с нея.
Председател на парламентарната комисия по външна политика стана някаква дама на трийсетина години. Питали, на какво съображение въпросната персона е предпочетена за този значим пост, а отговорът бил – „ Омъжена е за ирландец “.
***
След дребните, хъшлашки неистини на случайниците, постоянно идва една Голяма, Съдбоносна Лъжа…
***
И един настоящ, от довечера:
Кирчо е като украинската ракета, която летеше към Русия, обаче падна в Полша и умъртви двама души.
Някой хитрец, може би на мътна глава, го ускори насам - без да се замисля за последствията.
Кирчо е като украинската ракета, която летеше към Русия, обаче падна в Полша и умъртви двама души. Някой хитрец, може би на мътна глава, го ускори насам - без да се замисля за последствията
...
ФРАГМЕНТИ
Кирчо е несравним облик. Няма да е елементарно да се проникне зад най-често невнятното му говорене - и изключително зад въодушевлението, което непрестанно прелива от него. Вижте го единствено, по какъв начин се ръкува – по какъв начин раздрусва ръката на индивида до него, като че ли преди малко е решил казуса с световното стопляне. Изключено е да проумява, че той самият е някакъв проблем.
***
Той нищо не чува от това, което приказват другите за него, той е в някаква друга психическа писта. Въпреки най-конфузните оценки и просташки обиди, той си остава в неговия си свят – това е рядко срещано качество, което надалеч надвишава елементарния нашенски тепегьозлък.
Много е рисков подобен човек. Това е неповторим случай в новата ни история. Говори си това, което си е наумил, просто създава някакъв звуков декор. И дебне непрестанно, в какво да се вкопчи. Не си дава сметка, когато изтървава нещо, което го злепоставя. Това за него няма никаква значение.
***
ПростоКиро се опитваше да стопанисва страната като стока, само че даже не му минаваше през мозъка, че за това са нужни опит и памет.
***
В българските ни работи „ инцидентният фактор “ постоянно е играл мрачна роля, от време на време даже злокобна. Но в никакъв случай до момента, в годините на Прехода, не сме следили сходна тълпа от случайници. Ние сме се трансформирали в Рая на измислените хора, на несъстоялите се хора – на които обаче сляпо се доверяваме. Някой още не е втасал както би трябвало за каквото и да е, а към този момент му дават да налази някое министерство - по-скоро да го нагази безогледно.
***
Някакъв негов съученик разправял, че още като четвъртокласник Кирчо ходил по манифестации, все през оня ноември - и даже развявал синята си връзка на чавдарче. Идиотска работа - същата като на Плевнелиев, който се хвалеше, че е показал с афиш, нарисуван върху тапет, и то седмица преди 10 ноември. България няма в никакъв случай да се отърве от тапетните си герои.
***
Доскоро Меглена Кунева беше шампионката ни по фанфаронство – за 10-годишнината от евро-членството ни, тя сподели, че мечтае българите да изобретят ОТНОВО Европейски Съюз.
За 15-годишнината, Кирил Петков „ надгради “ фукнята й: България щяла да надгражда Европейски Съюз.
Мечтателката Кунева закри два от блоковете на атомната ни централа – Кирчо можеше да бастиса цялата централа, щом щеше да надгражда.
Трябваше да го вържат - за всеки случай.
***
Хвалебствията на нашите властници са нетърпими.
Обикновените тукашни хора от дълго време не им обръщат внимание, само че те сигурно провокират презрението на евросъюзниците ни – България, която не може да си върже гащите, изключително сега, ще надгражда Европа.
***
Станали сме словоблудстваща страна, допустимо най-лесната, която може да попадне в ръцете на всеки, безусловно на всеки - и той да се упражнява с нея.
Експертизата, опита, даже елементарната вменяемост към този момент нямат никакво значение.
***
Управленският опит и въобще познанието напряко са презирани – ръководител на парламентарната комисия по външна политика стана някаква дама на трийсетина години. Питали, на какво съображение въпросната персона е предпочетена за този значим пост, а отговорът бил – „ Омъжена е за ирландец “.
***
Това не е възобновяване на политическото съсловие – каквато неистина се пробват да ни пробутат, тъй като тия хора и след две генерации няма да са станали политици.
Това е брутална инфантилизация на политиката и на властта.
После ще пристигна ред на провинциалните хитрости, на бруталното загърбване на националните потребности, а най-после и на безцеремонното самообогатяване.
Всеки може да има един ирландец на разположение.
***
Ние продължаваме да рием нашето си Дъно, обаче някои фантазират това като извисяване на Европа.
Костюм на наш кукер от новогодишните празненства претендираше за място в „ Рекордите на Гинес “ - поради дължината на космите, от които е изработен.
Но в Гинес от дълго време могат да се наредят тукашните политикани – поради дългите си езици.
***
А от долния завършек на тръбата не излиза нищо свястно - като послания, даже като най-обикновени думи.
Ако се чудите каква е тази тръба, ето обяснението. Има една популярна фраза на американския президент Роналд Рейгън: „ Политикът е като бебе: съставлява храносмилателна тръба. На единия край – гладна уста. На другия – цялостна безконтролност “.
***
Впрочем, тъй като така и така се въртим донейде в областта на полунормалното - смятате ли за постоянни персони министри, които дават обещание да създадат 4/четири моста на Дунав и още толкоз тунели под Шипка? По дяволите, напълно ли отлепиха от рационалното?
***
Медиите простиха и на момата, която с неустойчив глас прочете одата си за преди малко определения министър председател К. Петков, завършваща с това сърцераздирателно „ просто Киро “. И тя ли е от фрагментите на Харвард? Приличаше по-скоро на випускничка на някой руски университет от Средна Азия. В по-раншни години, с тази си треперливост, към този момент щеше да е станала най-малко секретар на Централен комитет на Димитровския Комсомол.
***
И ето ви една тайнственост: най-нахалните от пръдливата вода все не знаят нищо за Миналото, то сякаш въобще не ги интересува – а, в това време, се държат като най-отвратителните персонажи на същото това Минало, че и оди пишат за шефовете си, и даже ги четат в сякаш святата постройка на Парламента.
***
Въздухари управляваха, това бе явно. Но по-нелепото е, че не успявате да ги различите в точния момент.
Какво още би трябвало да се случи, с цел да разпознаете следващия мехур, какво още ви е нужно?
***
И съдбоносният въпрос към този момент е, какъв брой време им би трябвало на нашите хора, с цел да разграничат въздухарите – тъй като все не съумяват. Този техен недостатък като че ли е неизкореним, като че ли е заводски.
***
ПростоКиро си разрешава да приказва против всеки – и то, в множеството случаи, откровени нелепици. Прав е: наруши Конституцията, обаче стана министър председател. Срамно леке върху оръфания сукман на най-новата ни история – не е малко.
***
Кирчовци – най-малко двамата им водачи като министри - въртяха/загробваха страната от месец май 2021 година. Резултатът бе никакъв. България беше нещо като кораба, който заседна край Камен бряг, лигавеха се край него близо 40 дни, най-после го изтеглиха отгоре-отгоре и го закараха да полегне край някакъв Варненски пристан.
Така бе съчинена поредна чудесна метафора на Прехода: сега ние сме като този транспортен съд, отвред сме издънени, сякаш са ни измъкнали - колкото обаче да се килнем на една страна и постепенно да потънем.
***
Жалка страна - с министър председател фалшивчик, Парламент, накичен с невнятни момиченца. Не бе допустимо да има сериозен диалог – даже самата Съдба да водеше парламентарните съвещания.
Тия бяха изчерпани, преди още да са се състояли.
Нужен бе един-единствен мораториум: да не се пипа нищо от самодейците.
***
Обаче Кирчо и до края имаше необятни благоприятни условия да демонстрира некомпетентността си. Отиде в Македония – въпреки експертизата му за „ македонския възел “ да е нулева - и контракти самолетна линия Скопие – София, която съвсем неотложно банкрутира.
А ние, наивниците, желаеме да опазим българина Гоце Делчев.
***
Този човек постоянно приказва по този начин, като че ли за първи път чува за това, което се готви да разяснява. Казва, да вземем за пример – „ Вместо деескалация, ескалацията се дига “ – и въобще не схваща, че напряко троши костите на клетия ни език.
***
Всъщност, всички хипотези към Кирчо са вероятни, даже и най-налудните – в балканските селения всичко може да се случи. Ние имахме пет години за президент една ирландска пастирка - Плевнелиев самичък ни довери тайната си и даже се гордееше с битието си на пастирка – не овчар, а пастирка. И това го чухме години преди да настъпи джендърската какафония - по този начин и българският президент даде своя принос към нея.
***
Кирчо настойчиво продължаваше да натиква публиката все по-навътре в Глупостта.
Отива в малкия екран и оповестява, че щял да внесе от чужбина основен прокурор на България! И това, без никакво терзание, е казано на глас – а не изсънувано нощем, при едно от кошмарните му видения, когато за следващ път е разтресен от въпроса, за какво Съдбата по този начин се майтапи с него.
И, евентуално, въпросният фаворит за основен прокурор, ще бъде от неговата порода: изцяло инцидентен, изцяло неспособен, изцяло подобаващ за България на ПростоКиро.
Това не е естествена страна – това към този момент е неговата страна.
***
Този човек е доказателството, че „ ТУК “ всичко може да се случи и всичко може да бъде преглътнато. „ ТУК “ не е страна, това е парче тиня, където премиер-министърът може да дурачее до насита - и това да се приема умерено.
***
Радев, Радев – по какъв начин те омайност тоя? Президентът несъмнено към този момент проклинаше самолета, в който се бяха срещнали – и беше прав, тъй като силата на военния водач е в единичната кабина.
***
Докато щеше да внася, каквото му попадне пред очите, не беше ненужно ПростоКиро да се сети и за ония, които крепко изнасяха, като ни правеха на идиоти. Можеше да огледа най-малко с едно око към към този момент някогашните си съграждани от Канада – към компанията „ Дънди Прешъс “. Според одит на Сметната палата, единствено за три години въпросната компания беше добила в Челопеч злато, мед и сребро за 1,5 милиарда $. А българската хазна бе ощастливена с цели 23 милиона от този милиард и половина. Това е грабежът на века. Обаче заканите на ПростоКирчо да спре грабежа и корупцията явно не се отнасяха за канадски компании.
***
Всеки ден следим пробиви – само че не в националната сигурност, а в националното достолепие.
Такъв пробив бе и казаното от Асен Василев, духовният близнак на ПростоКирчо, след приемането на бюджета. Тогава той си разреши следната фраза: „ Бедността свърши! “
Ей, тия видове напряко ви се подиграват.
***
„ Ситуацията е в доста неприятна обстановка “ изръсва той - и за следващ път ни кара да се усещаме като идиоти, които са принудени да съжителстват, на една и съща планета, с него.
Ако бяхме в 1990 година, във времето на Великото национално заседание, и в случай че ПростоКирчо беше претендент даже за квестор, проф. Чирков обезателно щеше да го пита, на какви медикаменти е.
На какви е, в действителност, откакто е явно, че и персоналната му обстановка е в доста неприятна обстановка? Но към момента нямаше кой да го анексира и да го разкара от главите ни.
***
По една телевизия направиха преглед на първите 100 дни на кабинета на ПростоКирчо: кой с кого се сръфал в ръководещата коалиция, Нинова била за оповестяване на „ форсмажор “, пък Лорер – българският министър, доставен по линия на вноса – бил срещу, ей такива неща.
Нито дума за „ форсмажора “, из който от години се тътрузи народецът – все едно, че го няма.
Постепенно и той ще получи статута на емигрант – и то в личната си страна. Собствената ли?
***
След дребните, хъшлашки неистини на случайниците, постоянно идва една Голяма, Съдбоносна Лъжа…
***
Повече от жалки – смешни сме.
Пак позволиха, а в действителност взеха решение – вместо нас! – да купим още
8/осем самолета.
Държавният департамент на Съединени американски щати разреши/реши.
Един ден по този начин може да разрешат и да ни закрият – каквото е останало от страната.
***
Втория принцип на ПростоКирчо: в днешна България всеки може да бъде всевъзможен, тази страна могат да я оставят в ръцете на всеки.
А първият принцип е, че тук всеки документ може да се фалшифицира безнаказано.
***
Тия хора са еничари и не го крият.
Изучили са се – някак – някъде.
Живели са – някак – някъде.
Те задачите са в това „ някак “.
Приблизителността е техният Бог, някак.
Те не са „ никъдниците “ на Петър Увалиев, които и до края страдат по Българското – и, без значение от всичките си триумфи, в никакъв случай няма да се почувстват уютно в това „ на никое място “.
Хората като Кирчо са нещо напълно друго - те са прелетни птици, за тях е значимо да следват топлия въздух. Много е рисковано предплатено да им се дава доверие, даже в минимални количества.
***
Простокировци се пробваха да се лепнат добродушно за простолюдието – просто една къса отмора по време на дългия им полет от на никое място до на никое място, нищо повече.
***
Езикът на Кирчо е полусуров/алангле.
В доста редки случаи езикът му става донейде явен – да вземем за пример, когато назовава народен представител на съдружните си сътрудници „ хомосексуалист “.
***
Лошото е, че и някои от избраниците му също са полусурово. Избрани са като че ли от пийнал слепец.
Алангле министър председател, полусурово министри, полусурово ръководство.
Весел живот за останалите. А кои са те?
Всички ние, които разрешаваме скотските извършения с властта на недопечени хора.
Съвсем ще идиотизират страната. Вижте, какъв невнятен вид бе министърът на културата. Той даже не е полусурово. Той се държеше като един недопечен бут.
***
На Кирчо и клетвите му са полусурово.
***
Горките моряци от кораба „ Царевна “ се пробваха да ги трансфорат в лъжесвидетели. Очевидно ги притискаха и като че ли беше неизбежно да ги трансфорат в следващите глашатаи на Лъжовния Кирчо. И, в случай че не съумеят – напряко да им зашият устите. Моряците обаче устояха.
Те би трябвало да са щастливи и поради друго – приключението им подсети за една трагична специфичност на днешното ни „ състояване “ – мързеливо и безконтролно - което ни изправя пред един стряскащ извод: тук все има спасители, само че няма избавени.
***
Ако Рудолф Ерих Распе беше някак срещнал Кирчо, щеше да опише него, а не барон Мюнхаузен.
***
На 26 април 2022 година Кирил Петков беше дефинитивно неодобрен като министър председател.
И до тогава всичко, което правеше или изговаряше, беше на ръба, а от време на време и оттатък естественото в политиката.
Но апелът му да даряваме по една заплата, с цел да въоръжаваме Украйна, мина всички граници.
Допитванията демонстрираха унизително проваляне на концепцията му.
Този човек за прощален път потвърди, че е един нагъл самодеец в политиката, който не се преценява с настройките на личния си народ – тъй като въобще не го познава.
***
ПростоКирчо е характерен представител на политическото аматьорство. В политиката е по този начин: може да си напълниш всичките джобове, и отново да си останеш прокълнат дилетант.
***
Ние доста постоянно оставяме съдбовни въпроси в ръцете на хора, чиито сърца не са български.
***
От всички пояснения за появяването и ролята на фантомната „ Продължаваме Промяната “ най-логично стартира да наподобява това, което подсказва за следния проницателен план: намират се момчета, задоволително безпардонни, с цел да одобряват да бъдат еднократно употребени, благодарение на които да се разкарат или разнебитят множеството от обичайните политически субекти – преференциално и за президента Радев, и за новия ни Голям Брат - и България да стартира на чисто.
Към момента – септември 2022-а – наподобява, че замисълът най-малко донейде е сбъднат. В смисъл, че хаосът и пропадането получиха ново ускоряване.
***
Колко дълго ще продължава това? Никой не е в положение да предскаже някакъв период.
Във всеки случай, стана ясно, че множеството играчи в българското политическо мочурище нямат нищо срещу България да се ръководи от пределно аматьорска, напряко глуповата власт.
Последиците от сходно „ властване “ ще бъдат мъчно заличими – даже, в случай че още на следващия ден момчетата за еднократна приложимост си дигнат дисагите и изчезнат някъде.
***
Операцията за настаняването на четата на Кирчо във Властта бе неповторима. Със светкавична експедитивност страната бе оставена в ръцете на дребна група непознати субекти. Те пристигнаха извън, подготвени за задачата си, уверени, че няма да срещнат особена опозиция. Нещо като „ Операцията Гренада “, извършена на територия, която към този момент мъчно може да бъде наречена страна.
Всичко друго, с изключение на основната цел, бе една съпътстваща мимикрия – като се стартира от куклите, които съпровождаха ПростоКирчо, и се стигне даже до изборите/ноември 2021, които оставиха чувството, че Мадуро има тук братовчеди.
Накрая, като че ли и съдружния миш-маш бе подготвен авансово. И то по този начин, че разпад не бе очакван въобще.
***
Тукашната „ левица “, най-малко „ вихрушката “ й – както се показва КироСлучайното - този Чингиз хан на сакатото говорене, като че ли от дълго време е замязяла на френската „ хайверена “ левица.
За подправените „ десни “ да не приказваме – тяхната пък „ буря “ носи в гена си, отвън всички останали примеси, и прегрешението на единственият в българската История авансово амнистиран Грабеж, и то колосален – престъпната приватизация.
Хайверена левица, крадлива десница, унищожен народец.
***
Веднъж Сахаров беше споделил на руснаците: „ Дръжте се по този начин, като че ли живеете в свободна страна “. Това по никакъв начин не е елементарно, несъмнено. Обаче надалеч по-трудно е да се преструваш, че живееш в страна, ръководена от умни хора – най-малко донейде умни, най-малко някак умни, най-малко да не са формени идиоти.
Този шанс не ни се поставя – към този момент е несъмнено, че сме неспасяеми кутсузлии. Сякаш сме осъдени нелепостта постоянно да ни преследва.
Как другояче щеше да ни се натресе ПростоКирчо.
***
Фаталният резултат от „ Експеримента ПростоКирчо “: Народът да сметне, че целият „ материал “, който той създава, към този момент е привършен, няма смисъл да се търси нещо друго – а и да се откри нещо „ по-различно “ и то най-после ще се окаже от същото, което ни е втръснало от години, по тази причина би трябвало да престанем да се оглеждаме, да залагаме/да „ избираме “, няма никакъв смисъл.
Нищо, че новата порция кирчовци, която ще ви отсипят, „ даже и лазешком се спъват… “/Алешковски.
Колкото – толкоз. Приятен път към идващото Дъно.
***
В пазаренето Кирчо е несравним – щом съумя да съеши в едно „ леви “ и „ десни “, които се запрегръщаха, още преди да са изсъхнали плюнките по лицата им, с които до през вчерашния ден се благославяха взаимно.
Така Великият Случайник на Прехода внезапно може да се окаже Великият Чейнджаджия на същия този Преход: може да замени безусловно всичко, може да изтъргува всяка концепция против първата нелепост, която му хрумне, може да дава обещание всичко и въобще да не съблюдава обещанията си.
Може да се преправя на всевъзможен – това е коронният му номер.
***
Той не е употребявал до момента нито един път думата „ Народ “ – и множеството от останалите ни „ първенци “ са същите, обаче на Кирчо му проличава най-вече – той без никакво съмнение би направил обмен и с Народа, би го изнесъл нанякъде, без да желае нищо в подмяна.
***
Ако продължаваме по този начин, една утрин можем да осъмнем с орангутан като премиер-министър.
***
Кирчовци развратиха една част, въпреки и оскъдна, от Народа – лишиха я с лъжите си от трезвостта й. И най-лошото е, че когато излъганите схванаха, че са жертва на най-обикновени шарлатани, както ги назова президента Радев, одобриха, че цялата политика е нещо, изначално несъстоятелно.
***
Историята/нашата си пада по безвкусните повторения.
Костов хариза „ Нефтохим “ на руснаците – и след това стана русофоб.
Сега Кирчо провокира газовата рецесия, само че през медиаторите си търгува с съветски газ, цялостни гушите и на руснаците – и той е русофоб.
***
Не подценявайте случилото се – след кирчовци към този момент нищо няма да е същото в българската политика, ще става все по-зле.
В нея достолепието изцяло е изчерпано, то просто не съществува.
Последната съдружна тъпня ще бъде моделът – авансово безнравствен - който ще се следва. Маломерни хора, постоянно подготвени да бъдат изритани, ще бъдат манекените, които ще имитират упражняването на някаква власт.
***
Ако създадат референдум за думата, която отвращава най-вече Народа, сигурно това ще бъде „ Промяна “. И освен, тъй като в последно време кирчовци най-кресливо унизиха тази клета дума.
От 33 години злоупотребяват с нея по-всевъзможни способи, до момента в който най-после я оставиха без всякакво достолепие. Няма да сбъркат, в случай че забранят използването й, даже да я извадят от речника – няма такава дума, забравете я. Така най-малко ще забравите и самоуниженията, на които сте се подлагали в ролята на безконечните наивници.
***
Само си припомнете, на какъв брой измамници сте се доверявали – хитроумни или недодялани. Дори на явни кретени – все в името на някаква „ смяна “, даже да е микроскопична – все е нещо. Не сте желали огромни земетресения – единствено мъничко да се раздвижи Блатото, нищо повече.
***
БЕЗПОДОБНИЯТ СЛОВЕСЕН ГЛАДИАТОР
Това най-хубаво и най-проникновено афористично определение на изключителния полемичен гений на Кеворк Кеворкян е дело на огромния български стихотворец Любомир Левчев.
Той е уловил най-същественото от магията на перото на Кеворк.
Завидна и почтена за удивление е силата, която показва Кеворк Кеворкян през последните години в стотици изявления из редица вестници и уеб сайтове.
Като цяло тези изявления сътворяват необикновено проницателен социополитически и философско-исторически портрет на епохата на прехода.
Неслучайно част от своите полемични публикации, гневни антрефилета, огнени памфлети и искрометни словесни инвективи Кеворк Кеворкян композира и в обособени книги. Защото има изумително възприятие за смисъла на историческата памет и знае, че все в миналото почтени историци, социалпсихолози и писатели съществено ще се заемат с анализирането на шизофреничния български политически преход.
След книгите „ Плевнелиев – президентът нахалник “, „ Истории за персони и буболечки “ и „ Сувенири от 10 ноември “, които раздрусаха интелигентната част на обществото и от дълго време към този момент се трансфораха в библиографска необичайност, създателят ни сервира четвърто прелюбопитно четиво – „ Великият случайник, който небрежно се срути “.
Книгата е формирана от фрагменти от обособени публикации и памфлети, отдадени на „ Просто Киро “, чиито изявления съвсем постоянно провокират пристъпи на неукротим смях.
Езикът на тази книга е освен езикът на гнева и омерзението, трупани в годините на така наречен преход. Това е език и на почудата, на изумлението, че актуалното българско общество към този момент повече от 30 години демонстрира учудваща доверчивост и безхаберие, да не кажем абсурден конформизъм и овчи екстаз, издигайки все по-неподготвени за комплицирания исторически интервал персони, които на всичко от горната страна имат и наглостта да се самовеличаят като политически хайлайф.
Новата книга на Кеворк Кеворкян е пронизана от болежка и паника за злополучното развиване на българската орис.
Според създателя нескончаемият преход е истински парадайс за малоформатните хора, както и за елементарните негодници. Обектите, които портретира изтерзаното му перо, неведнъж са толкоз уродливи, че каквито и мощни думи и изрази да се употребяват, те ще бъдат обективни.
Това изяснява и взривната словесна сила, която изригва в афористичната и елиптичната структура на фрагментите, в които иронията прелива в гротеска, закачливо-анекдотичното ненадейно се трансформира в оксиморонна памфлетност, а постоянно и в неприкрита жлъч и словесно подгавряне.
Наблюдавайки все по-уродливия български политически преход, се убеждаваме, че въображението на Кеворк Кеворкян занапред ще има своите още по-големи провокации за сериозните си предизвестия, проникновени и задълбочени разбори на политическите трендове, облечени в ослепително иронично-пародийни ремарки и памфлетни експлоадирания.
Иван Гранитски
***
Уважаеми другари, ТОВА е моята страница – всички други страници, блогове и прочие, които употребяват името ми или мои снимки, нямат нищо общо с мен.
***
Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в и !
***
Три фрагмента, с цел да получите нужното въодушевление.
Два от книгата:
Станали сме словоблудстваща страна, допустимо най-лесната, която може да попадне в ръцете на всеки, безусловно на всеки - и той да се упражнява с нея.
Председател на парламентарната комисия по външна политика стана някаква дама на трийсетина години. Питали, на какво съображение въпросната персона е предпочетена за този значим пост, а отговорът бил – „ Омъжена е за ирландец “.
***
След дребните, хъшлашки неистини на случайниците, постоянно идва една Голяма, Съдбоносна Лъжа…
***
И един настоящ, от довечера:
Кирчо е като украинската ракета, която летеше към Русия, обаче падна в Полша и умъртви двама души.
Някой хитрец, може би на мътна глава, го ускори насам - без да се замисля за последствията.
Кирчо е като украинската ракета, която летеше към Русия, обаче падна в Полша и умъртви двама души. Някой хитрец, може би на мътна глава, го ускори насам - без да се замисля за последствията
...
ФРАГМЕНТИ
Кирчо е несравним облик. Няма да е елементарно да се проникне зад най-често невнятното му говорене - и изключително зад въодушевлението, което непрестанно прелива от него. Вижте го единствено, по какъв начин се ръкува – по какъв начин раздрусва ръката на индивида до него, като че ли преди малко е решил казуса с световното стопляне. Изключено е да проумява, че той самият е някакъв проблем.
***
Той нищо не чува от това, което приказват другите за него, той е в някаква друга психическа писта. Въпреки най-конфузните оценки и просташки обиди, той си остава в неговия си свят – това е рядко срещано качество, което надалеч надвишава елементарния нашенски тепегьозлък.
Много е рисков подобен човек. Това е неповторим случай в новата ни история. Говори си това, което си е наумил, просто създава някакъв звуков декор. И дебне непрестанно, в какво да се вкопчи. Не си дава сметка, когато изтървава нещо, което го злепоставя. Това за него няма никаква значение.
***
ПростоКиро се опитваше да стопанисва страната като стока, само че даже не му минаваше през мозъка, че за това са нужни опит и памет.
***
В българските ни работи „ инцидентният фактор “ постоянно е играл мрачна роля, от време на време даже злокобна. Но в никакъв случай до момента, в годините на Прехода, не сме следили сходна тълпа от случайници. Ние сме се трансформирали в Рая на измислените хора, на несъстоялите се хора – на които обаче сляпо се доверяваме. Някой още не е втасал както би трябвало за каквото и да е, а към този момент му дават да налази някое министерство - по-скоро да го нагази безогледно.
***
Някакъв негов съученик разправял, че още като четвъртокласник Кирчо ходил по манифестации, все през оня ноември - и даже развявал синята си връзка на чавдарче. Идиотска работа - същата като на Плевнелиев, който се хвалеше, че е показал с афиш, нарисуван върху тапет, и то седмица преди 10 ноември. България няма в никакъв случай да се отърве от тапетните си герои.
***
Доскоро Меглена Кунева беше шампионката ни по фанфаронство – за 10-годишнината от евро-членството ни, тя сподели, че мечтае българите да изобретят ОТНОВО Европейски Съюз.
За 15-годишнината, Кирил Петков „ надгради “ фукнята й: България щяла да надгражда Европейски Съюз.
Мечтателката Кунева закри два от блоковете на атомната ни централа – Кирчо можеше да бастиса цялата централа, щом щеше да надгражда.
Трябваше да го вържат - за всеки случай.
***
Хвалебствията на нашите властници са нетърпими.
Обикновените тукашни хора от дълго време не им обръщат внимание, само че те сигурно провокират презрението на евросъюзниците ни – България, която не може да си върже гащите, изключително сега, ще надгражда Европа.
***
Станали сме словоблудстваща страна, допустимо най-лесната, която може да попадне в ръцете на всеки, безусловно на всеки - и той да се упражнява с нея.
Експертизата, опита, даже елементарната вменяемост към този момент нямат никакво значение.
***
Управленският опит и въобще познанието напряко са презирани – ръководител на парламентарната комисия по външна политика стана някаква дама на трийсетина години. Питали, на какво съображение въпросната персона е предпочетена за този значим пост, а отговорът бил – „ Омъжена е за ирландец “.
***
Това не е възобновяване на политическото съсловие – каквато неистина се пробват да ни пробутат, тъй като тия хора и след две генерации няма да са станали политици.
Това е брутална инфантилизация на политиката и на властта.
После ще пристигна ред на провинциалните хитрости, на бруталното загърбване на националните потребности, а най-после и на безцеремонното самообогатяване.
Всеки може да има един ирландец на разположение.
***
Ние продължаваме да рием нашето си Дъно, обаче някои фантазират това като извисяване на Европа.
Костюм на наш кукер от новогодишните празненства претендираше за място в „ Рекордите на Гинес “ - поради дължината на космите, от които е изработен.
Но в Гинес от дълго време могат да се наредят тукашните политикани – поради дългите си езици.
***
А от долния завършек на тръбата не излиза нищо свястно - като послания, даже като най-обикновени думи.
Ако се чудите каква е тази тръба, ето обяснението. Има една популярна фраза на американския президент Роналд Рейгън: „ Политикът е като бебе: съставлява храносмилателна тръба. На единия край – гладна уста. На другия – цялостна безконтролност “.
***
Впрочем, тъй като така и така се въртим донейде в областта на полунормалното - смятате ли за постоянни персони министри, които дават обещание да създадат 4/четири моста на Дунав и още толкоз тунели под Шипка? По дяволите, напълно ли отлепиха от рационалното?
***
Медиите простиха и на момата, която с неустойчив глас прочете одата си за преди малко определения министър председател К. Петков, завършваща с това сърцераздирателно „ просто Киро “. И тя ли е от фрагментите на Харвард? Приличаше по-скоро на випускничка на някой руски университет от Средна Азия. В по-раншни години, с тази си треперливост, към този момент щеше да е станала най-малко секретар на Централен комитет на Димитровския Комсомол.
***
И ето ви една тайнственост: най-нахалните от пръдливата вода все не знаят нищо за Миналото, то сякаш въобще не ги интересува – а, в това време, се държат като най-отвратителните персонажи на същото това Минало, че и оди пишат за шефовете си, и даже ги четат в сякаш святата постройка на Парламента.
***
Въздухари управляваха, това бе явно. Но по-нелепото е, че не успявате да ги различите в точния момент.
Какво още би трябвало да се случи, с цел да разпознаете следващия мехур, какво още ви е нужно?
***
И съдбоносният въпрос към този момент е, какъв брой време им би трябвало на нашите хора, с цел да разграничат въздухарите – тъй като все не съумяват. Този техен недостатък като че ли е неизкореним, като че ли е заводски.
***
ПростоКиро си разрешава да приказва против всеки – и то, в множеството случаи, откровени нелепици. Прав е: наруши Конституцията, обаче стана министър председател. Срамно леке върху оръфания сукман на най-новата ни история – не е малко.
***
Кирчовци – най-малко двамата им водачи като министри - въртяха/загробваха страната от месец май 2021 година. Резултатът бе никакъв. България беше нещо като кораба, който заседна край Камен бряг, лигавеха се край него близо 40 дни, най-после го изтеглиха отгоре-отгоре и го закараха да полегне край някакъв Варненски пристан.
Така бе съчинена поредна чудесна метафора на Прехода: сега ние сме като този транспортен съд, отвред сме издънени, сякаш са ни измъкнали - колкото обаче да се килнем на една страна и постепенно да потънем.
***
Жалка страна - с министър председател фалшивчик, Парламент, накичен с невнятни момиченца. Не бе допустимо да има сериозен диалог – даже самата Съдба да водеше парламентарните съвещания.
Тия бяха изчерпани, преди още да са се състояли.
Нужен бе един-единствен мораториум: да не се пипа нищо от самодейците.
***
Обаче Кирчо и до края имаше необятни благоприятни условия да демонстрира некомпетентността си. Отиде в Македония – въпреки експертизата му за „ македонския възел “ да е нулева - и контракти самолетна линия Скопие – София, която съвсем неотложно банкрутира.
А ние, наивниците, желаеме да опазим българина Гоце Делчев.
***
Този човек постоянно приказва по този начин, като че ли за първи път чува за това, което се готви да разяснява. Казва, да вземем за пример – „ Вместо деескалация, ескалацията се дига “ – и въобще не схваща, че напряко троши костите на клетия ни език.
***
Всъщност, всички хипотези към Кирчо са вероятни, даже и най-налудните – в балканските селения всичко може да се случи. Ние имахме пет години за президент една ирландска пастирка - Плевнелиев самичък ни довери тайната си и даже се гордееше с битието си на пастирка – не овчар, а пастирка. И това го чухме години преди да настъпи джендърската какафония - по този начин и българският президент даде своя принос към нея.
***
Кирчо настойчиво продължаваше да натиква публиката все по-навътре в Глупостта.
Отива в малкия екран и оповестява, че щял да внесе от чужбина основен прокурор на България! И това, без никакво терзание, е казано на глас – а не изсънувано нощем, при едно от кошмарните му видения, когато за следващ път е разтресен от въпроса, за какво Съдбата по този начин се майтапи с него.
И, евентуално, въпросният фаворит за основен прокурор, ще бъде от неговата порода: изцяло инцидентен, изцяло неспособен, изцяло подобаващ за България на ПростоКиро.
Това не е естествена страна – това към този момент е неговата страна.
***
Този човек е доказателството, че „ ТУК “ всичко може да се случи и всичко може да бъде преглътнато. „ ТУК “ не е страна, това е парче тиня, където премиер-министърът може да дурачее до насита - и това да се приема умерено.
***
Радев, Радев – по какъв начин те омайност тоя? Президентът несъмнено към този момент проклинаше самолета, в който се бяха срещнали – и беше прав, тъй като силата на военния водач е в единичната кабина.
***
Докато щеше да внася, каквото му попадне пред очите, не беше ненужно ПростоКиро да се сети и за ония, които крепко изнасяха, като ни правеха на идиоти. Можеше да огледа най-малко с едно око към към този момент някогашните си съграждани от Канада – към компанията „ Дънди Прешъс “. Според одит на Сметната палата, единствено за три години въпросната компания беше добила в Челопеч злато, мед и сребро за 1,5 милиарда $. А българската хазна бе ощастливена с цели 23 милиона от този милиард и половина. Това е грабежът на века. Обаче заканите на ПростоКирчо да спре грабежа и корупцията явно не се отнасяха за канадски компании.
***
Всеки ден следим пробиви – само че не в националната сигурност, а в националното достолепие.
Такъв пробив бе и казаното от Асен Василев, духовният близнак на ПростоКирчо, след приемането на бюджета. Тогава той си разреши следната фраза: „ Бедността свърши! “
Ей, тия видове напряко ви се подиграват.
***
„ Ситуацията е в доста неприятна обстановка “ изръсва той - и за следващ път ни кара да се усещаме като идиоти, които са принудени да съжителстват, на една и съща планета, с него.
Ако бяхме в 1990 година, във времето на Великото национално заседание, и в случай че ПростоКирчо беше претендент даже за квестор, проф. Чирков обезателно щеше да го пита, на какви медикаменти е.
На какви е, в действителност, откакто е явно, че и персоналната му обстановка е в доста неприятна обстановка? Но към момента нямаше кой да го анексира и да го разкара от главите ни.
***
По една телевизия направиха преглед на първите 100 дни на кабинета на ПростоКирчо: кой с кого се сръфал в ръководещата коалиция, Нинова била за оповестяване на „ форсмажор “, пък Лорер – българският министър, доставен по линия на вноса – бил срещу, ей такива неща.
Нито дума за „ форсмажора “, из който от години се тътрузи народецът – все едно, че го няма.
Постепенно и той ще получи статута на емигрант – и то в личната си страна. Собствената ли?
***
След дребните, хъшлашки неистини на случайниците, постоянно идва една Голяма, Съдбоносна Лъжа…
***
Повече от жалки – смешни сме.
Пак позволиха, а в действителност взеха решение – вместо нас! – да купим още
8/осем самолета.
Държавният департамент на Съединени американски щати разреши/реши.
Един ден по този начин може да разрешат и да ни закрият – каквото е останало от страната.
***
Втория принцип на ПростоКирчо: в днешна България всеки може да бъде всевъзможен, тази страна могат да я оставят в ръцете на всеки.
А първият принцип е, че тук всеки документ може да се фалшифицира безнаказано.
***
Тия хора са еничари и не го крият.
Изучили са се – някак – някъде.
Живели са – някак – някъде.
Те задачите са в това „ някак “.
Приблизителността е техният Бог, някак.
Те не са „ никъдниците “ на Петър Увалиев, които и до края страдат по Българското – и, без значение от всичките си триумфи, в никакъв случай няма да се почувстват уютно в това „ на никое място “.
Хората като Кирчо са нещо напълно друго - те са прелетни птици, за тях е значимо да следват топлия въздух. Много е рисковано предплатено да им се дава доверие, даже в минимални количества.
***
Простокировци се пробваха да се лепнат добродушно за простолюдието – просто една къса отмора по време на дългия им полет от на никое място до на никое място, нищо повече.
***
Езикът на Кирчо е полусуров/алангле.
В доста редки случаи езикът му става донейде явен – да вземем за пример, когато назовава народен представител на съдружните си сътрудници „ хомосексуалист “.
***
Лошото е, че и някои от избраниците му също са полусурово. Избрани са като че ли от пийнал слепец.
Алангле министър председател, полусурово министри, полусурово ръководство.
Весел живот за останалите. А кои са те?
Всички ние, които разрешаваме скотските извършения с властта на недопечени хора.
Съвсем ще идиотизират страната. Вижте, какъв невнятен вид бе министърът на културата. Той даже не е полусурово. Той се държеше като един недопечен бут.
***
На Кирчо и клетвите му са полусурово.
***
Горките моряци от кораба „ Царевна “ се пробваха да ги трансфорат в лъжесвидетели. Очевидно ги притискаха и като че ли беше неизбежно да ги трансфорат в следващите глашатаи на Лъжовния Кирчо. И, в случай че не съумеят – напряко да им зашият устите. Моряците обаче устояха.
Те би трябвало да са щастливи и поради друго – приключението им подсети за една трагична специфичност на днешното ни „ състояване “ – мързеливо и безконтролно - което ни изправя пред един стряскащ извод: тук все има спасители, само че няма избавени.
***
Ако Рудолф Ерих Распе беше някак срещнал Кирчо, щеше да опише него, а не барон Мюнхаузен.
***
На 26 април 2022 година Кирил Петков беше дефинитивно неодобрен като министър председател.
И до тогава всичко, което правеше или изговаряше, беше на ръба, а от време на време и оттатък естественото в политиката.
Но апелът му да даряваме по една заплата, с цел да въоръжаваме Украйна, мина всички граници.
Допитванията демонстрираха унизително проваляне на концепцията му.
Този човек за прощален път потвърди, че е един нагъл самодеец в политиката, който не се преценява с настройките на личния си народ – тъй като въобще не го познава.
***
ПростоКирчо е характерен представител на политическото аматьорство. В политиката е по този начин: може да си напълниш всичките джобове, и отново да си останеш прокълнат дилетант.
***
Ние доста постоянно оставяме съдбовни въпроси в ръцете на хора, чиито сърца не са български.
***
От всички пояснения за появяването и ролята на фантомната „ Продължаваме Промяната “ най-логично стартира да наподобява това, което подсказва за следния проницателен план: намират се момчета, задоволително безпардонни, с цел да одобряват да бъдат еднократно употребени, благодарение на които да се разкарат или разнебитят множеството от обичайните политически субекти – преференциално и за президента Радев, и за новия ни Голям Брат - и България да стартира на чисто.
Към момента – септември 2022-а – наподобява, че замисълът най-малко донейде е сбъднат. В смисъл, че хаосът и пропадането получиха ново ускоряване.
***
Колко дълго ще продължава това? Никой не е в положение да предскаже някакъв период.
Във всеки случай, стана ясно, че множеството играчи в българското политическо мочурище нямат нищо срещу България да се ръководи от пределно аматьорска, напряко глуповата власт.
Последиците от сходно „ властване “ ще бъдат мъчно заличими – даже, в случай че още на следващия ден момчетата за еднократна приложимост си дигнат дисагите и изчезнат някъде.
***
Операцията за настаняването на четата на Кирчо във Властта бе неповторима. Със светкавична експедитивност страната бе оставена в ръцете на дребна група непознати субекти. Те пристигнаха извън, подготвени за задачата си, уверени, че няма да срещнат особена опозиция. Нещо като „ Операцията Гренада “, извършена на територия, която към този момент мъчно може да бъде наречена страна.
Всичко друго, с изключение на основната цел, бе една съпътстваща мимикрия – като се стартира от куклите, които съпровождаха ПростоКирчо, и се стигне даже до изборите/ноември 2021, които оставиха чувството, че Мадуро има тук братовчеди.
Накрая, като че ли и съдружния миш-маш бе подготвен авансово. И то по този начин, че разпад не бе очакван въобще.
***
Тукашната „ левица “, най-малко „ вихрушката “ й – както се показва КироСлучайното - този Чингиз хан на сакатото говорене, като че ли от дълго време е замязяла на френската „ хайверена “ левица.
За подправените „ десни “ да не приказваме – тяхната пък „ буря “ носи в гена си, отвън всички останали примеси, и прегрешението на единственият в българската История авансово амнистиран Грабеж, и то колосален – престъпната приватизация.
Хайверена левица, крадлива десница, унищожен народец.
***
Веднъж Сахаров беше споделил на руснаците: „ Дръжте се по този начин, като че ли живеете в свободна страна “. Това по никакъв начин не е елементарно, несъмнено. Обаче надалеч по-трудно е да се преструваш, че живееш в страна, ръководена от умни хора – най-малко донейде умни, най-малко някак умни, най-малко да не са формени идиоти.
Този шанс не ни се поставя – към този момент е несъмнено, че сме неспасяеми кутсузлии. Сякаш сме осъдени нелепостта постоянно да ни преследва.
Как другояче щеше да ни се натресе ПростоКирчо.
***
Фаталният резултат от „ Експеримента ПростоКирчо “: Народът да сметне, че целият „ материал “, който той създава, към този момент е привършен, няма смисъл да се търси нещо друго – а и да се откри нещо „ по-различно “ и то най-после ще се окаже от същото, което ни е втръснало от години, по тази причина би трябвало да престанем да се оглеждаме, да залагаме/да „ избираме “, няма никакъв смисъл.
Нищо, че новата порция кирчовци, която ще ви отсипят, „ даже и лазешком се спъват… “/Алешковски.
Колкото – толкоз. Приятен път към идващото Дъно.
***
В пазаренето Кирчо е несравним – щом съумя да съеши в едно „ леви “ и „ десни “, които се запрегръщаха, още преди да са изсъхнали плюнките по лицата им, с които до през вчерашния ден се благославяха взаимно.
Така Великият Случайник на Прехода внезапно може да се окаже Великият Чейнджаджия на същия този Преход: може да замени безусловно всичко, може да изтъргува всяка концепция против първата нелепост, която му хрумне, може да дава обещание всичко и въобще да не съблюдава обещанията си.
Може да се преправя на всевъзможен – това е коронният му номер.
***
Той не е употребявал до момента нито един път думата „ Народ “ – и множеството от останалите ни „ първенци “ са същите, обаче на Кирчо му проличава най-вече – той без никакво съмнение би направил обмен и с Народа, би го изнесъл нанякъде, без да желае нищо в подмяна.
***
Ако продължаваме по този начин, една утрин можем да осъмнем с орангутан като премиер-министър.
***
Кирчовци развратиха една част, въпреки и оскъдна, от Народа – лишиха я с лъжите си от трезвостта й. И най-лошото е, че когато излъганите схванаха, че са жертва на най-обикновени шарлатани, както ги назова президента Радев, одобриха, че цялата политика е нещо, изначално несъстоятелно.
***
Историята/нашата си пада по безвкусните повторения.
Костов хариза „ Нефтохим “ на руснаците – и след това стана русофоб.
Сега Кирчо провокира газовата рецесия, само че през медиаторите си търгува с съветски газ, цялостни гушите и на руснаците – и той е русофоб.
***
Не подценявайте случилото се – след кирчовци към този момент нищо няма да е същото в българската политика, ще става все по-зле.
В нея достолепието изцяло е изчерпано, то просто не съществува.
Последната съдружна тъпня ще бъде моделът – авансово безнравствен - който ще се следва. Маломерни хора, постоянно подготвени да бъдат изритани, ще бъдат манекените, които ще имитират упражняването на някаква власт.
***
Ако създадат референдум за думата, която отвращава най-вече Народа, сигурно това ще бъде „ Промяна “. И освен, тъй като в последно време кирчовци най-кресливо унизиха тази клета дума.
От 33 години злоупотребяват с нея по-всевъзможни способи, до момента в който най-после я оставиха без всякакво достолепие. Няма да сбъркат, в случай че забранят използването й, даже да я извадят от речника – няма такава дума, забравете я. Така най-малко ще забравите и самоуниженията, на които сте се подлагали в ролята на безконечните наивници.
***
Само си припомнете, на какъв брой измамници сте се доверявали – хитроумни или недодялани. Дори на явни кретени – все в името на някаква „ смяна “, даже да е микроскопична – все е нещо. Не сте желали огромни земетресения – единствено мъничко да се раздвижи Блатото, нищо повече.
***
БЕЗПОДОБНИЯТ СЛОВЕСЕН ГЛАДИАТОР
Това най-хубаво и най-проникновено афористично определение на изключителния полемичен гений на Кеворк Кеворкян е дело на огромния български стихотворец Любомир Левчев.
Той е уловил най-същественото от магията на перото на Кеворк.
Завидна и почтена за удивление е силата, която показва Кеворк Кеворкян през последните години в стотици изявления из редица вестници и уеб сайтове.
Като цяло тези изявления сътворяват необикновено проницателен социополитически и философско-исторически портрет на епохата на прехода.
Неслучайно част от своите полемични публикации, гневни антрефилета, огнени памфлети и искрометни словесни инвективи Кеворк Кеворкян композира и в обособени книги. Защото има изумително възприятие за смисъла на историческата памет и знае, че все в миналото почтени историци, социалпсихолози и писатели съществено ще се заемат с анализирането на шизофреничния български политически преход.
След книгите „ Плевнелиев – президентът нахалник “, „ Истории за персони и буболечки “ и „ Сувенири от 10 ноември “, които раздрусаха интелигентната част на обществото и от дълго време към този момент се трансфораха в библиографска необичайност, създателят ни сервира четвърто прелюбопитно четиво – „ Великият случайник, който небрежно се срути “.
Книгата е формирана от фрагменти от обособени публикации и памфлети, отдадени на „ Просто Киро “, чиито изявления съвсем постоянно провокират пристъпи на неукротим смях.
Езикът на тази книга е освен езикът на гнева и омерзението, трупани в годините на така наречен преход. Това е език и на почудата, на изумлението, че актуалното българско общество към този момент повече от 30 години демонстрира учудваща доверчивост и безхаберие, да не кажем абсурден конформизъм и овчи екстаз, издигайки все по-неподготвени за комплицирания исторически интервал персони, които на всичко от горната страна имат и наглостта да се самовеличаят като политически хайлайф.
Новата книга на Кеворк Кеворкян е пронизана от болежка и паника за злополучното развиване на българската орис.
Според създателя нескончаемият преход е истински парадайс за малоформатните хора, както и за елементарните негодници. Обектите, които портретира изтерзаното му перо, неведнъж са толкоз уродливи, че каквито и мощни думи и изрази да се употребяват, те ще бъдат обективни.
Това изяснява и взривната словесна сила, която изригва в афористичната и елиптичната структура на фрагментите, в които иронията прелива в гротеска, закачливо-анекдотичното ненадейно се трансформира в оксиморонна памфлетност, а постоянно и в неприкрита жлъч и словесно подгавряне.
Наблюдавайки все по-уродливия български политически преход, се убеждаваме, че въображението на Кеворк Кеворкян занапред ще има своите още по-големи провокации за сериозните си предизвестия, проникновени и задълбочени разбори на политическите трендове, облечени в ослепително иронично-пародийни ремарки и памфлетни експлоадирания.
Иван Гранитски
***
Уважаеми другари, ТОВА е моята страница – всички други страници, блогове и прочие, които употребяват името ми или мои снимки, нямат нищо общо с мен.
***
Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в и !
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ