Етикетът майка“ е за цял живот. Това е име, което

Етикетът „ майка “ е за цялостен живот. Това е име, което побира в себе си цяла една галактика. Лично за мен да съм майка е най-прекрасното нещо, което ми се е случвало, най-интересното странствуване и несъмнено е едно предизвикателство, което „ те хвърля в джаза “ много постоянно.

Трябва обаче да бъдем почтени пред себе си и като майки да си признаем, че не постоянно е елементарно, че от време на време изпитваме компликация в това да сме най-хубавите майки за своите деца и в това няма нищо неприятно. Все отново с изключение на майки сме и хора, които несъмнено не са безгрешни.

Често си задавам въпроса дали се оправям добре като майка и от време на време да си призная, отговорът ме плаши. Да си майка е самодоволство, подарък, само че и постоянно носи терзания дали се оправяме добре със своите деца.

Аз съм на мнение, че с цел да е щастливо едно дете то и неговата майка би трябвало да е щастлива. То би трябвало да пораства в спокойна, безвредна среда, в която превес взимат любовта и търпението. Колкото и клиширано да звучи, това е самата истина и го споделям от персонален опит. Всеки човек желае да живее в спокоен и цялостен с обич дом, дребните деца не са изключение. От голямо значение е тази среда да бъде такава още от самото раждане на едно дете, даже преди този момент.

В идващите редове ще споделя съответни препоръки и способи по какъв начин едно майчинство да протече щастливо, като източникът от който черпя тази информация е моят персонален опит като ЩАСТЛИВА МАЙКА!
Не крещете за щяло и нещяло на детето. Това не е от изгода нито за вас, нито за него. Погрешно е схващането, или най-малко съгласно мен, че в случай че викаш на едно малко дете, а даже на огромен човек, той ще те чуе. Напротив, казаното се губи в пространството и насреща чуват единствено самите крясъци. Никой не обича да му се крещи, изключително децата. В сходни обстановки, в които ви желае да закрещите с цялостно гърло се съберете, бъдете търпеливи и умерено обяснете на детето къде е сбъркало, за какво не би трябвало да прави по този начин и какви последици биха имали неговите дейности. За децата е значимо да им бъде обяснено ЗАЩО нещо не може или не е вярно. От изразът „ Защото по този начин споделих! “ няма никакъв смисъл и те не схващат къде са сбъркали, затова е доста евентуално да повторят същата пакост, просто тъй като не им е станало ясно по какъв начин и за какво са сбъркали предният път. Поддържайте атмосфера на мира и обич вкъщи. Макар, че това не постоянно е елементарно, по ред аргументи, се старайте да поддържате един дом, в който царува обич, в който има успокоение и в който всеки би се прибрал на драго сърце. Когато едно дете живее в умерено и любящо семейство, то се усеща несъмнено и е по-склонно да слуша своите родители. Никога не посягайте на детето си! Възпитание посредством „ шамарчета “ не прави никаква работа и е толкоз старомоден способ за образование, че даже не знам по какъв начин към момента има родители, които го практикуват. С риск да бъда нападната споделям, че съм твърдо срещу това и ще обясня за какво. Когато ударите детето си вие му показвате, че нямате надзор над обстановката и нещата са ескалирали до подобен метод, че сте прибягнали към пестник. От това детето не изпитва чак толкоз огромна физическа болежка, колкото позор и даже гняв. Поставете се на негово място и се запитайте дали бихте се чувствали добре, в случай че ви ударят?! Не, нали?! Колкото и да е сложна и напрягаща дадена обстановка, с удрянето на детето няма да постигнете безусловно нищо, също така, че то може да натрупа ненавист и гняв към вас. Включвайте детето си в своите ежедневни действия! Взимайте го с вас на разнообразни места, на които нормално ходите сами, четете му книга, сгъвайте облеклата дружно. Направете по този начин, че да заобича дейностите, които правите вие и по този метод освен ще ви оказва помощ след време, само че и няма да се постанова да го карате, то ще желае по лично предпочитание. Казвайте на детето си, че го обичате всеки ден! Ами всеки човек желае да чуе, че е обичан, изключително дребните деца и то от своите майки. Не пестете благите думи, а в противен случай. Покажете на своето дете, че го обичате, не го обиждайте в никакъв случай и ще видите по какъв начин и то като вас разцъфва посредством положителните думи, които чува всекидневно. Намирайте малко време за себе си! Организирайте деня си по този начин, че да имате най-малко половин час за себе си, в който да вършиме това, което обичате или даже да не вършиме нищо, а просто умерено да поседите с мислите си. Понякога това е цялото време на мира, от което има потребност една майка, просто 30 минути, в които да не дава отговор за нищо. Понякога мъчно се намират, само че не е невероятно. Всичко е въпрос на добра организация. Никога не сравнявайте детето си с другите деца. Ако желаете да имате умерено и щастливо майчинство, в никакъв случай не сравнявайте детето си с други деца. Всяко дете е друго, развива се по самостоятелен метод и не може да се чака от него да бъде като другите. Поискайте помощ! Няма нищо срамно в това от време на време да признаете, че сте изтощени, че не се справяте и, че имате потребност от малко помощ. Напротив, това демонстрира, че сте съответен, разумен човек, който знае по кое време да изиска малко поддръжка вместо да се претрупа и изтощи изцяло. Не забравяйте, че детето ви е вашият живот! Никога не забравяйте какъв брой сте щастливи и благословени от това, че имате дете и идващият път, когато несъзнателно счупи нещо у дома се замислете над това.
Да отгледаш едно дете от време на време е много мъчно. Често се чудим по какъв начин да ги възпитаваме, на какво да ги научим, по какъв начин да ги подготвим за живота и забравяме да бъдем просто до тях. Всяко дете има потребност от спокойна, щастлива и обичаща майка и сме длъжни да бъдем точно такива за тях, без значение от събитията.

Щастливата и спокойна майка основава топлота и уют, които всяко дете усеща. Не е инцидентна приказката, че децата са отражение на нашите страсти, в случай че ние сме нервни и те са нервни, в случай че ние сме спокойни и те са спокойни.