Пандемиите минават, човекът е същият като при Платон
Европейски Съюз се интересува от салдото на Балканите и интереса на Русия, а не какъв език приказват в Северна Македония Хората могат да изтърпят доста без да се трансформират, споделя проф. Иван Илчев
Споразумяхме се Гоце Делчев да бъде общ воин, само че като стигнахме до учебниците, дадоха заденНе имам вяра в обвързващата мощ на документа, той постоянно може да се скъса когато има нуждаПротестът у нас нямаше цели, водачи и политическа мощ зад тила си
- Проф. Илчев, България съумя в края на предходната година да отстои позицията си в Европейски Съюз във връзка с Република Северна Македония. Оттук нататък по какъв начин ще се развият нещата, ще достигнем ли до някакво съглашение с македонската страна, или ще се наложи да отстъпим в нещо?
- Аз не знам дали ще се стигне до съглашение с македонската страна, само че това, което е явно, е, че българското общество за първи път от доста години е обединено. Това проличава от гласуването в Народното събрание, от реакциите на политическите сили, на държавното управление, а и изобщо на обществеността. Тук, съгласно мен, изобщо не е въпросът дали ние ще реализираме съглашение с Македония. В Скопие, коства ми се, се заблуждават, че това е същината на нашия спор. Не, Западна Европа по-скоро се интересува от салдото на Балканите и от интереса на Русия за вариантите да си обезпечи по-широк плацдарм на ползите в Източна Европа. А това, дали в Македония приказват македонски още от палеолита насам или от Втората международна война, доста малко хора се интересуват и още по-малко схващат тематиката.
- Вие бяхте коментирали, че в тези договаряния ще стигнем до такава степен - и агнето да е изядено, и вълкът да е гладен. Мислите ли, че ще тръгнем в тази посока при идващите договаряния?
- Трудно ми е да кажа, само че в случай че осъждам по реакциите на сътрудниците в нашата смесена комисия, най-малко от наша позиция не може да се предвижда оптимистичен завършек на нашите полемики. Като образец мога да дам Гоце Делчев, за който стигнахме до съглашение да бъде празнуван от двете страни. А по-късно, когато стигнахме до учебниците, внезапно сътрудниците от комисията дадоха на заден ход. Стигнахме до парадокса ние в честванията да признаем, че е общ воин на България и Република Северна Македония, само че в учебниците се учи, че той не е общ воин. Така че за историята не съм оптимистично надъхан.
- А във връзка с езика?
- По отношение на езика поначало смятах, че това е един непотребен въпрос, само че това е мое персонално мнение. Те могат да нарекат езика си както решат - в случай че желаят, и патагонски, никой не може да им забрани. А това по какъв начин е бил основан този език, е работа на лингвистите. И ми се коства, че тук не е доста здрава почвата, на която стъпваме. За мен е несъмнено, че това е език, основан изкуствено след 1944 година въз основата на сърбизирането му, на затрупването му с чуждици, само че като се замислих, това май е единствен случай в света, в който по подобен метод се основава език. В Молдавската Съюз на съветските социалистически републики пробваха да убедят хората, че те имат друг език от румънския, само че не и с такива средства, с които това бе правено и се прави в Северна Македония, тъй че и триумфът там е най-малък.
- При тези ескалиращи антибългарски настроения има ли късмет, даже на държавно равнище да се споразумеем, те да възприемат това, което разискват експертите?
- Може би тъй като цялостен живот се занимавам с документи, аз нямам доверие изключително доста в обвързващата мощ на документа. Когато има практическа нужда, документът постоянно може да бъде заобиколен, да бъде разкъсан. Нека да дам единствено един образец, обвързван с Белгия. Тя се основава през 1830 година, а това в действителност е последната страна, основана в Европа, преди България да бъде освободена и да стане Княжество България. И тогава е подписано съглашение за неутралитет на Белгия от великите страни Германия и Англия. А през Първата международна война немските войски нахлуват в Белгия, с цел да ударят Франция в профил. И британският външен министър вика немския дипломат в Лондон, с цел да стачкува. Казва му, че Англия афишира на Германия война поради нарушавания белгийски неутралитет. След което се чува изуменият възклик на посланика: " Че Вие поради едно парче хартия ли? "
Така че, каквото и да се подпише, както и юристи могат да минат около правосъдната система, постоянно може да се мине около него, в случай че няма изначална воля за положителни връзки.
- Покрай пандемията доста се заприказва за това, че " Светът към този момент не е същият ", за " Новото обикновено ". Вие по какъв начин възприемате тези изречения и до каква степен те дават отговор на действителността, съгласно Вас?
- Първата вирусна пандемия е в края на 12-ти век. Оттогава има стотици. Япония, както и Китай, имат добре документирана информация. Доколкото си припомням, от края на девети век до края на 19-ти век в Япония са документирани 46 пандемии. Но всеки живее с чувството, че това, което му се случва, е неповторимо. А то като предписание не е неповторимо. Историята демонстрира, че при испанския грип след края на Първата международна война заболява към една трета от популацията на земята - 500 милиона души, от които 50 милиона умират. Тоест смъртността е една десета от заболелите. Случвало се е и преди, а допускам, че ще се случва и в бъдеще. Много е мъчно да се предсказват нещата. Видният полски публицист и фантазьор Станислав Лем има една дребна брошура - " Сенна хрема ", издадена през 70-те години, и в нея действието се развива през 21-ви век. В тази брошура той направи две гениални догадки. Първата е, че войната не е толкоз страшна, колкото активността на другите терористични групировки. А втората - че човечеството е застрашено от пандемия на болест, пренасяна по сексуален път. Това е написано десетилетия преди да се появи СПИН, десетилетия преди да рухне Световният търговски център в Ню Йорк. Но нещата се случват. Тази пандемия ще премине, евентуално ще има и промени в международната стопанска система. Много мъчно ще се възстановят туризмът и туристическата промишленост най-малко във формата, в която бяха до момента.
- А като историк по какъв начин мислите - това ще ни промени ли като хора, или ще е следващият урок на историята, който ще остане неразбираем?
- За разлика от развиването на технологиите, което се движи напред с великански темпове, най-малко аз, от нещата които чета, не считам, че нещата са се трансформирали доста от времето на Платон до ден сегашен. Когато четете " Диалози " -те на Платон, ще видите, че хората не са се трансформирали кой знае какъв брой до наши дни. Тези дни дадох съвет на моите студенти да прочетат " Опити " -те на Монтен, с цел да видят, че интелигентният човек е образован без значение от века, в който му се е паднало да живее. Така че не виждам някакви основни промени да има, а не виждам и за какво.
- Понеже изтърпяваме втори локдаун, през днешния ден психолог разяснява пред мен, че в случай че има трети, ще има и гражданска война. Мислите ли, че има податки за това?
- Не мога да кажа. Човешките същества по принцип доста могат да изтърпят. Да дам образци - по времето на кардинал Ришельо един млад херцог прави скрит план, с цел да го смъкна. Кардиналът, който не си поплюва, разкрива заговора и вкарва херцога в една желязна клетка, която е метър и двайсет висока и метър и петдесет дълга. Той прекарва в нея повече от 10 години. А на излизане си остава, както и преди затворничеството му, чудовище за мъжете с хубави дами. Така че човек може да изтърпи доста без да промени изключително характера си. Не ми се има вяра да се стигне до гражданска война, само че ситуацията няма да бъде добре, несъмнено.
- Щом митингите не съумяха за толкоз време да станат катализатор...
- Аз имам мнение за митинга - той нямаше цели, нямаше добра организация, нямаше водачи и нямаше политическа мощ зад себе си. А в такива обстановки е доста мъчно да се чакат резултати.
- Това значи ли, че без политическа мощ зад тила си ние, българите, няма по какъв начин непринудено и стихийно да реализираме каквото и да било?
- Спонтанно и стихийно е била и Жакерията във Франция, а знаете какъв е бил резултатът.
Споразумяхме се Гоце Делчев да бъде общ воин, само че като стигнахме до учебниците, дадоха заденНе имам вяра в обвързващата мощ на документа, той постоянно може да се скъса когато има нуждаПротестът у нас нямаше цели, водачи и политическа мощ зад тила си
- Проф. Илчев, България съумя в края на предходната година да отстои позицията си в Европейски Съюз във връзка с Република Северна Македония. Оттук нататък по какъв начин ще се развият нещата, ще достигнем ли до някакво съглашение с македонската страна, или ще се наложи да отстъпим в нещо?
- Аз не знам дали ще се стигне до съглашение с македонската страна, само че това, което е явно, е, че българското общество за първи път от доста години е обединено. Това проличава от гласуването в Народното събрание, от реакциите на политическите сили, на държавното управление, а и изобщо на обществеността. Тук, съгласно мен, изобщо не е въпросът дали ние ще реализираме съглашение с Македония. В Скопие, коства ми се, се заблуждават, че това е същината на нашия спор. Не, Западна Европа по-скоро се интересува от салдото на Балканите и от интереса на Русия за вариантите да си обезпечи по-широк плацдарм на ползите в Източна Европа. А това, дали в Македония приказват македонски още от палеолита насам или от Втората международна война, доста малко хора се интересуват и още по-малко схващат тематиката.
- Вие бяхте коментирали, че в тези договаряния ще стигнем до такава степен - и агнето да е изядено, и вълкът да е гладен. Мислите ли, че ще тръгнем в тази посока при идващите договаряния?
- Трудно ми е да кажа, само че в случай че осъждам по реакциите на сътрудниците в нашата смесена комисия, най-малко от наша позиция не може да се предвижда оптимистичен завършек на нашите полемики. Като образец мога да дам Гоце Делчев, за който стигнахме до съглашение да бъде празнуван от двете страни. А по-късно, когато стигнахме до учебниците, внезапно сътрудниците от комисията дадоха на заден ход. Стигнахме до парадокса ние в честванията да признаем, че е общ воин на България и Република Северна Македония, само че в учебниците се учи, че той не е общ воин. Така че за историята не съм оптимистично надъхан.
- А във връзка с езика?
- По отношение на езика поначало смятах, че това е един непотребен въпрос, само че това е мое персонално мнение. Те могат да нарекат езика си както решат - в случай че желаят, и патагонски, никой не може да им забрани. А това по какъв начин е бил основан този език, е работа на лингвистите. И ми се коства, че тук не е доста здрава почвата, на която стъпваме. За мен е несъмнено, че това е език, основан изкуствено след 1944 година въз основата на сърбизирането му, на затрупването му с чуждици, само че като се замислих, това май е единствен случай в света, в който по подобен метод се основава език. В Молдавската Съюз на съветските социалистически републики пробваха да убедят хората, че те имат друг език от румънския, само че не и с такива средства, с които това бе правено и се прави в Северна Македония, тъй че и триумфът там е най-малък.
- При тези ескалиращи антибългарски настроения има ли късмет, даже на държавно равнище да се споразумеем, те да възприемат това, което разискват експертите?
- Може би тъй като цялостен живот се занимавам с документи, аз нямам доверие изключително доста в обвързващата мощ на документа. Когато има практическа нужда, документът постоянно може да бъде заобиколен, да бъде разкъсан. Нека да дам единствено един образец, обвързван с Белгия. Тя се основава през 1830 година, а това в действителност е последната страна, основана в Европа, преди България да бъде освободена и да стане Княжество България. И тогава е подписано съглашение за неутралитет на Белгия от великите страни Германия и Англия. А през Първата международна война немските войски нахлуват в Белгия, с цел да ударят Франция в профил. И британският външен министър вика немския дипломат в Лондон, с цел да стачкува. Казва му, че Англия афишира на Германия война поради нарушавания белгийски неутралитет. След което се чува изуменият възклик на посланика: " Че Вие поради едно парче хартия ли? "
Така че, каквото и да се подпише, както и юристи могат да минат около правосъдната система, постоянно може да се мине около него, в случай че няма изначална воля за положителни връзки.
- Покрай пандемията доста се заприказва за това, че " Светът към този момент не е същият ", за " Новото обикновено ". Вие по какъв начин възприемате тези изречения и до каква степен те дават отговор на действителността, съгласно Вас?
- Първата вирусна пандемия е в края на 12-ти век. Оттогава има стотици. Япония, както и Китай, имат добре документирана информация. Доколкото си припомням, от края на девети век до края на 19-ти век в Япония са документирани 46 пандемии. Но всеки живее с чувството, че това, което му се случва, е неповторимо. А то като предписание не е неповторимо. Историята демонстрира, че при испанския грип след края на Първата международна война заболява към една трета от популацията на земята - 500 милиона души, от които 50 милиона умират. Тоест смъртността е една десета от заболелите. Случвало се е и преди, а допускам, че ще се случва и в бъдеще. Много е мъчно да се предсказват нещата. Видният полски публицист и фантазьор Станислав Лем има една дребна брошура - " Сенна хрема ", издадена през 70-те години, и в нея действието се развива през 21-ви век. В тази брошура той направи две гениални догадки. Първата е, че войната не е толкоз страшна, колкото активността на другите терористични групировки. А втората - че човечеството е застрашено от пандемия на болест, пренасяна по сексуален път. Това е написано десетилетия преди да се появи СПИН, десетилетия преди да рухне Световният търговски център в Ню Йорк. Но нещата се случват. Тази пандемия ще премине, евентуално ще има и промени в международната стопанска система. Много мъчно ще се възстановят туризмът и туристическата промишленост най-малко във формата, в която бяха до момента.
- А като историк по какъв начин мислите - това ще ни промени ли като хора, или ще е следващият урок на историята, който ще остане неразбираем?
- За разлика от развиването на технологиите, което се движи напред с великански темпове, най-малко аз, от нещата които чета, не считам, че нещата са се трансформирали доста от времето на Платон до ден сегашен. Когато четете " Диалози " -те на Платон, ще видите, че хората не са се трансформирали кой знае какъв брой до наши дни. Тези дни дадох съвет на моите студенти да прочетат " Опити " -те на Монтен, с цел да видят, че интелигентният човек е образован без значение от века, в който му се е паднало да живее. Така че не виждам някакви основни промени да има, а не виждам и за какво.
- Понеже изтърпяваме втори локдаун, през днешния ден психолог разяснява пред мен, че в случай че има трети, ще има и гражданска война. Мислите ли, че има податки за това?
- Не мога да кажа. Човешките същества по принцип доста могат да изтърпят. Да дам образци - по времето на кардинал Ришельо един млад херцог прави скрит план, с цел да го смъкна. Кардиналът, който не си поплюва, разкрива заговора и вкарва херцога в една желязна клетка, която е метър и двайсет висока и метър и петдесет дълга. Той прекарва в нея повече от 10 години. А на излизане си остава, както и преди затворничеството му, чудовище за мъжете с хубави дами. Така че човек може да изтърпи доста без да промени изключително характера си. Не ми се има вяра да се стигне до гражданска война, само че ситуацията няма да бъде добре, несъмнено.
- Щом митингите не съумяха за толкоз време да станат катализатор...
- Аз имам мнение за митинга - той нямаше цели, нямаше добра организация, нямаше водачи и нямаше политическа мощ зад себе си. А в такива обстановки е доста мъчно да се чакат резултати.
- Това значи ли, че без политическа мощ зад тила си ние, българите, няма по какъв начин непринудено и стихийно да реализираме каквото и да било?
- Спонтанно и стихийно е била и Жакерията във Франция, а знаете какъв е бил резултатът.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ