34 цитата от Ремарк за любовта, щастието и още нещо
Ерих Мария Ремарк е бил изключително внимателен създател с сензитивна, ранима душа и необичаен гений, в който никой не се съмнява. Книгите, които той ни е оставил, са основани на живи усеща и облици, които се появявали пред очите му и са живели в сърцето му.
Любовта за Ремарк е била буйна, всепоглъщаща и преследваща го през целия му живот. Войната е била ужасяваща, пречупваща волята, вярата и ориста на човек. Събрахме за вас най-въздействащите цитати на писателя, в които той е изложил целия си житейски опит и цялото си сърце:
1. Всяка обич желае да бъде безконечна. В това е и вечното ú страдалчество.
2. Жената поумнява от обич, а мъжът си губи главата.
3. Само този, който един път е оставал самичък, познава щастието от срещата с обичания.
4. Никой не може да ти бъде по-чужд от този, който си обичал в предишното.
5. „ Не, – бързо сподели той. – Само не това. Да останем другари? Да си създадем дребна градинка върху застиналата лава на угасналите усеща? Не, това не е за нас с теб. Това може да се случи след дребни флиртове и то отново ще е подправено. Не може да се опетнява любовта с другарство. Краят значи край! “
6. Само когато дефинитивно се разделиш с един човек, започваш същински да се интересуваш от всичко, което го визира. Това е един от парадоксите на любовта.
7. Само нещастният знае какво е благополучие. Щастливият усеща насладата от живота като манекен: единствено показва тази наслада, само че тя не му е дадена. Светлината не свети, когато е ярко. Тя свети в тъмното.
8. За щастието може да се приказва пет минути, не повече. Няма какво друго да се каже, като се изключи че си щастлива. А за нещастието хората описват по цели нощи.
9. В реалност човек е същински благополучен единствено когато минимум обръща внимание на времето и когато не изпитва боязън. И въпреки всичко, даже и когато се страхуваш, можеш да се смееш. А и какво друго ти остава?
10. Щастието е най-неопределената и скъпоструваща движимост в света.
11. Най-чудесният град е този, където човек е благополучен.
12. Докато човек не се съобщи, той е по-силен от своята орис.
13. Няма нищо по-изморително от това, когато някой държи да покаже на другите какъв брой е интелигентен. Особено когато не е.
14. – Още нищо не е изгубено – повторих си аз. – Губиш индивида единствено когато почине.
15. Най-добри са циниците, а най-непоносими — идеалистите. Не ви ли е предиздвикало това да се замислите?
16. Колкото по-малко човек е самовлюбен, толкоз повече коства.
17. Грешно е да се счита, че всички хора имат една и съща дарба да усещат.
18. Ако искаш хората да не виждат нещо, не би трябвало да си внимателен.
19. Запомни едно, момче: в никакъв случай, в никакъв случай, в никакъв случай човек не може да стане комичен в очите на жена, щом прави нещо поради нея. Дори и при най-глупавата игра. Прави каквото щеш — изправяй се на глава, изричай най-тъпите глупости, надувай се като паун, пей под нейния прозорец, само че единствено едно нещо не си позволявай: да бъдеш настоятелен! Не бъди рационален!
20. Жените би трябвало или да бъдат боготворени, или да бъдат оставяни. Всичко останало е неистина.
21. Ако една жена принадлежи на различен, тя е пет пъти по-желана от тази, която може да бъде получена – остаряло предписание.
22. На дамите нищо не би трябвало да се изяснява, с тях се работи.
23. Жената не е тръбна мебел, тя е цвете. Не практичност, а радостното слънце на ласкателствата желае тя. По-добре е всеки ден да чува нещо прелестно, в сравнение с цялостен живот да работите за нея с упоритостта на добиче.
24. Аз стоях до нея и я слушах, смеех се и мислех какво проклинание е да обичаш една жена и да си безпаричен.
25. Това, което не можеш да получиш, постоянно ти се коства по-хубаво от това, което имаш.
26. Впрочем сaмо първите седемдесет години ще сa сложни. После ще бъде по-просто.
27. Животът е лодка с платна, върху която има прекалено много платна, тъй че всеки миг тя може да се преобърне.
28. Разкаянието е най-безполезното нещо. Нищо не може да се върне назад. Нищо е може да се поправи. В противоположен случай всички бихме били светци. А животът няма за цел да ни направи съвършени. На съвършения мястото му е в музея.
29. Принципите от време на време би трябвало да се нарушават. Иначе не ти доставят наслада.
30. По-добре да умреш когато ти се живее, в сравнение с да доживееш дотогава, когато искаш да умреш.
31. Каквото и да ви се случи – не приемайте нищо близо до сърцето си. Малко неща на света дълго биват значими.
32. Какво може да даде един човек на различен, с изключение на капчица топлота? И какво би било повече от това?
33. Самотата е по-лека когато не обичаш.
34. Разумът е даден на индивида, с цел да разбере, че не може да се живее единствено с разсъдък.
