Ерата след Студената война започна в началото на 90-те години

Ерата след Студената война стартира при започване на 90-те години на предишния век с извисяващи се визии за световен мир. Приключва три десетилетия по-късно, с възходящи опасности от международна война. Днес Европа претърпява най-опустошителния боен спор от генерации насам. Бруталната борба сред Израел и Хамас сее принуждение и неустойчивост в Близкия изток. Източна Азия, за благополучие, не е във война. Но там също не е напълно спокойно, защото Китай принуждава своите съседи и натрупва военна мощност с историческа скорост. Ако доста американци не осъзнават какъв брой близо е светът до това да бъде унищожен от яростни, взаимосвързани спорове, може би това е по този начин, тъй като са не запомнили по какъв начин се е появила последната международна война, написа за Foreign Affairs, Хал Брандс, професор по световни въпроси в Училището за напреднали интернационалните проучвания Джон Хопкинс и старши помощник в Американския институт за предприемачество.

Когато американците мислят за международна война, те нормално мислят за Втората международна война - или частта от войната, която стартира с удара на Япония над Пърл Харбър през декември 1941 година След тази офанзива и последвалото оповестяване на война от Адолф Хитлер на Съединените щати, спорът беше единична, всеобхватна битка сред съперничещи съюзи на световно полесражение. Но Втората международна война стартира като трио от едва свързани надпревари за превъзходство в основни райони, разпростряли се от Европа до Азиатско-Тихоокеанския район - надпревари, които в последна сметка доближиха кулминационната точка си и се сплотиха по световно всепоглъщащи способи. Историята на този интервал разкрива по-тъмните аспекти на стратегическата причинност в един разкъсван от война свят. Той също по този начин илюстрира неуместни паралели със обстановката, пред която Вашингтон е изправен сега.

Съединените щати не са изправени пред формализиран съюз от съперници, както беше по време на Втората международна война. Вероятно няма да се повтори сюжет, в който автократичните сили превземат великански елементи от Евразия и нейните крайбрежни райони. И въпреки всичко с войните в Източна Европа и Близкия изток, които към този момент бушуват, и връзките сред ревизионистките страни стават все по-ясно изразени, всичко, което би било належащо, е конфликт в оспорвания западен Пасифик, с цел да се провокира различен ужасяващ сюжет - сюжет, в който интензивни, взаимосвързани районни битки надвиват в интернационалната система и се основава рецесия на световната сигурност, друга от всичко от 1945 година насам. Свят в риск може да се трансформира в свят във война. А Съединените щати напълно не са подготвени за предизвикването.

Война и памет

Американските мемоари за Втората международна война са незаличимо белязани от два неповторими аспекта на опита на Съединени американски щати. Първо, Съединените щати влязоха във войната доста късно - повече от две години откакто Хитлер раздруса Европа, като нахлу в Полша, и повече от четири години откакто Япония стартира Тихоокеанската война, като нахлу в Китай. Второ, Съединените щати се причислиха към борбата и на двата театъра по едно и също време. Така Втората международна война беше глобализирана от момента, в който Съединените щати влязоха в нея; от декември 1941 година нататък спорът включва една многоконтинентална коалиция, Големият съюз, която се бори с друга многоконтинентална коалиция, Оста, на голям брой фронтове. (Изключението беше, че Съветският съюз остана в мир с Япония от 1941 до 1945 г.) Това беше международна война в нейния най-пълен, най-всеобхватен смисъл. И въпреки всичко най-ужасният спор в историята не е почнал по този метод.

Втората международна война беше съвкупността от три районни рецесии: буйството на Япония в Китай и Азиатско-тихоокеанския регион; Кандидатурата на Италия за империя в Африка и Средиземноморието; и натиска на Германия за надмощие в Европа и отвън нея. По някакъв метод тези рецесии постоянно са били свързани. Всяка от тях беше дело на автократичен режим със податливост към насила и принуждение. Всяка включваше удар за владичество в световно важен район. Всяка способства за това, което президентът на Съединени американски щати Франклин Рузвелт през 1937 година назова разпространяваща се " зараза от международно безвластие ". Въпреки това, това не беше интегриран мегаконфликт през цялото време.

Фашистките сили в началото нямат доста общо, с изключение на нелибералното ръководство и желанието да разбият статуквото. Всъщност злокобният расизъм, който проникна във фашистката идеология, може да работи против сплотеността на тази група: Хитлер един път се присмива на японците като " лачени полумаймуни ". И макар че тези страни, започвайки през 1936 година, ще сключат поредност от припокриващи се пактове за сигурност, през края на 30-те години те са били толкоз постоянно противници, колкото и съдружници. Германия на Хитлер и Италия на министър-председателя Бенито Мусолини работят по противоположни цели в рецесиите към Австрия през 1934 година и Етиопия през 1935 година Едва през 1938 година Германия поддържа Китай във войната му за оцеляване против Япония; на идната година подписва безмълвен съюз със Съветския съюз, след което води необявен спор против Токио в Азия. (Москва и Токио по-късно подписаха пакт за ненападение през април 1941 година, който се резервира до 1945 г.) Само последователно районните рецесии се сляха и съперничещите обединения се сплотиха заради фактори, които през днешния ден може да звучат познато.

Първо, каквито и да са техните характерни - и от време на време спорни цели, фашистките сили имаха по-фундаментално подобие на задачите. Всички се стремяха към трагично трансформиран световен ред, в който " неимащите " сили сътвориха големи империи посредством брутални тактики - и в който бруталните режими надминаха декадентските демокрации, които презираха. " В борбата сред демокрацията и тоталитаризма ", декларира министърът на външните работи на Япония през 1940 година, " последният... без подозрение ще завоюва и ще управлява света. Съществуваше съществена геополитическа и идеологическа взаимност сред международните автокрации, което ги приближаваше - и споровете, които те посяваха - по-близо един до различен с течение на времето.

Второ, светът разви извратена форма на причинност, защото неустойчивостта в един район изостри неустойчивостта в различен. Като унижи Обществото на нациите и сподели, че експанзията може да се отплати, нападението на Италия против Етиопия през 1935 година проправи пътя за ремилитаризацията на Рейнланд от Хитлер през 1936 година След това Германия продължи напред през 1940 година, като смаза Франция, поставяйки Обединеното кралство на ръба, и създаваде златна опция за японската агресия в Югоизточна Азия. Определени тактики също мигрираха от спектакъл в театър; потреблението на гнет от въздуха от италианските сили в Етиопия, да вземем за пример, предобразува потреблението му от немските сили в Испания и японските сили в Китай. Не на последно място, огромният брой провокации пред съществуващия ред дезориентира и изтощи бранителите му: Обединеното кралство трябваше да работи деликатно в връзките си с Хитлер по време на рецесиите към Австрия и Чехословакия през 1938 година, тъй като Япония заплаши имперските й владения в Азия и нейните средиземноморски избавителни линии бяха уязвими за Италия.

Тези два фактора способстваха за трети, който беше, че стратегиите за рискова експанзия поляризираха света и го разделиха на съперничещи си лагери. В края на 30-те години Германия и Италия се сплотиха за взаимна отбрана против западните демокрации, които можеха да се опитат да осуетят съответните им упоритости. През 1940 година Япония се причислява към групата с вярата да възпре Съединените щати да се намесят в нейната агресия в Азия. Чрез голям брой, взаимно подсилващи се стратегии за районен ревизионизъм, трите страни оповестиха, че ще основат " нов ред на нещата " в света.

Този нов Тристранен пакт в последна сметка не възпира Рузвелт, само че го убеди, както той написа през 1941 година, че " враждебните дейности в Европа, Африка и Азия са елементи от един международен спор ". Наистина, до момента в който Оста се сплотяваше и нейната експанзия се засилваше, тя последователно принуди голям набор от страни в съперничещ съюз, отдаден на осуетяването на тези проекти. Когато Япония атакува Пърл Харбър и Хитлер разгласи война на Вашингтон, те вкараха Съединените щати в спорове в Европа и Тихия океан и трансфораха тези районни конфликти в световна битка.

Миналото е настояще

Паралелите сред тази по-ранна ера и сегашното са поразителни. Днес, както и през 30-те години на предишния век, интернационалната система е изправена пред три остри районни провокации. Китай бързо натрупва военна мощност като част от акцията си да изхвърли Съединените щати от западната част на Тихия океан и, може би, да стане водещата мощ в света. Войната на Русия в Украйна е убийственият център на нейните дългогодишни старания да си върне надмощието в Източна Европа и бившето руско пространство. В Близкия изток Иран и неговата група от поддръжници - Хамас, Хизбула, хусите и доста други - водят кървава битка за районно владичество против Израел, монархиите в Персийския залив и Съединените щати. Отново фундаменталните общи черти, свързващи ревизионистките страни, са автократичното ръководство и геополитическото недоволство; в този случай предпочитание да се наруши воден от Съединени американски щати ред, който ги лишава от величието, което желаят. Пекин, Москва и Техеран са новите " нямащи " сили, които се борят против " имащите ": Вашингтон и неговите съдружници.

Две от тези провокации към този момент станаха горещи. Войната в Украйна също е грубо състезание сред Русия и Запада; Руският президент Владимир Путин се огъва за дълга, мъчителна битка, която може да продължи години. Атаката на Хамас против Израел предишния октомври - задействана, в случай че може би не категорично благословена от Техеран - провокира натоварен спор, който основава принуждение в този жизненоважен район. Междувременно Иран пълзи към нуклеарни оръжия, които биха могли да засилят районния му ревизионизъм, като обезщетят режима му против израелска или американска реакция. В западната част на Тихия океан и континенталната част на Азия Китай към момента разчита най-вече на насила, с изключение на на война. Но до момента в който военният баланс се трансформира в чувствителни точки като Тайванския пролив или Южнокитайско море, Пекин ще има по-добри благоприятни условия - и може би по-голям вкус - за експанзия.

Както и през 30-те години на предишния век, ревизионистките сили не постоянно са съгласни една с друга. Русия и Китай се стремят към превъзходство в Централна Азия. Те също по този начин навлизат в Близкия изток по способи, които от време на време пресичат ползите на Иран там. Ако ревизионистите в последна сметка изтласкат своя общ зложелател, Съединените щати, от Евразия, те може да се окажат в борба между тях за плячката - тъкмо както силите на Оста, в случай че по някакъв метод бяха победили противниците си, сигурно щяха да се извърнат един против различен. И въпреки всичко към този момент връзките сред ревизионистките сили процъфтяват и районните спорове в Евразия стават все по-тясно свързани.

Русия и Китай се сближават посредством стратегическото си партньорство " без ограничавания ", което включва продажби на оръжия, задълбочаване на отбранително-технологичното съдействие и прояви на геополитическа взаимност, като военни учения в световни горещи точки. И тъкмо както пактът Молотов-Рибентроп от 1939 година в миналото разреши на Германия и Съветския съюз да вилнеят из Източна Европа, без да рискуват спор между тях, китайско-руското партньорство умиротвори това, което в миналото е било най-милитаризираната граница в света, и даде опция на двете страни да се съсредоточат на надпреварите им с Вашингтон и неговите другари. Съвсем неотдавна войната в Украйна ускори и други евразийски връзки - сред Русия и Иран и Русия и Северна Корея - като в същото време ускори и преплита провокациите, които слагат съответните ревизионисти.

Дроновете, артилерийските муниции и балистичните ракети, обезпечени от Техеран и Пхенян - дружно с икономическата помощ, обезпечена от Пекин - поддържаха Москва в спора й против Киев и неговите западни поддръжници. В подмяна Москва наподобява трансферира по-чувствителни военни технологии и ноу-хау: продава усъвършенствани самолети на Иран, съгласно известията предлага помощ за стратегиите за усъвършенствани оръжия на Северна Корея, може би даже оказва помощ на Китай да построи своята атакуваща подводница от последващо потомство. Други районни конфликти разкриват сходна динамичност. В Близкия изток Хамас се бори с Израел с китайски, съветски, ирански и севернокорейски оръжия, които натрупа от години. От 7 октомври Путин разгласи, че споровете в Украйна и Близкия изток са част от една по-голяма битка, която " ще реши ориста на Русия и на целия свят ". И в друго ехтене от предишното, напрежението в основните театри на Евразия разтяга ресурсите на Съединени американски щати, като изправя суперсилата пред голям брой алтернативи по едно и също време. Ревизионистките сили си оказват помощ взаимно като правят личните си неща.

Една основна разлика сред 30-те години на предишния век и през днешния ден е мащабът на ревизионизма. Колкото и да са неприятни Путин и иранският аятолах Али Хаменей, те не са погълнали големи части от значими райони. Друга основна разлика е, че Източна Азия към момента се радва на слаб мир. Но откакто американски чиновници предизвестяват, че Китай може да стане по-войнствен с развиването на качествата му - може би още през втората половина на това десетилетие - коства си да се обмисли какво би се случило, в случай че този район избухне.

Такъв спор би бил пагубен в доста връзки. Китайската експанзия против Тайван може да провокира война със Съединените щати, изправяйки двете най-мощни армии в света и техните нуклеарни арсенали един против различен. Това би разстроило световната търговия по способи, които да създадат разбъркванията, предизвикани от войните в Украйна и Газа, да наподобяват тривиални. Това в допълнение ще поляризира световната политика, защото Съединените щати се стремят да обединят демократичния свят против китайската експанзия - тласкайки Пекин в по-тясна прегръдка с Русия и други автократични сили.

Най-критично е, че в случай че се комбинира с продължаващи спорове другаде, една война в Източна Азия може да сътвори обстановка, друга от всичко от 40-те години на предишния век, в която и трите основни района на Евразия са пламнали от огромно принуждение по едно и също време. Това може да не се трансформира в една единствена, всеобхватна международна война. Но това би довело до свят, малтретиран от война, защото Съединените щати и други бранители на съществуващия ред се сблъскват с голям брой взаимосвързани спорове, обхващащи някои от най-важните стратегически места на Земята.

Надвисват буреносни облаци

Има доста аргументи този сюжет да не се случи. Източна Азия може да остане в мир, тъй като Съединените щати и Китай имат големи тласъци да избегнат ужасяваща война. Боевете в Украйна и Близкия изток може да утихнат. Но обмислянето на кошмарния сюжет въпреки всичко си заслужава, защото светът може да бъде единствено на една неразрешена рецесия от всеобхватния евразийски спор - и тъй като Съединените щати са толкоз неподготвени за тази опция.

В момента Съединените щати се напрягат да поддържат Израел и Украйна по едно и също време. Изискванията на тези две войни - борби, в които Вашингтон към момента не е главен войник - разтягат потенциала на Съединени американски щати в области като артилерия и противоракетна защита. Разполагането във водите към Близкия изток, предопределено да възпира Иран и да поддържа отворени сериозни морски пътища, натоварва ресурсите на американския флот. Ударите против цели на хусите в Йемен гълтам активи, като да вземем за пример ракети Tomahawk, които биха били от първостепенно значение в спор сред Съединени американски щати и Китай. Всичко това са признаци на по-голям проблем: намаляващите качества и потенциал на армията на Съединени американски щати спрямо многочислените, взаимосвързани провокации.

През 2010-те години Пентагонът последователно се отклони от военна тактика, предопределена да победи двама противници-държави по едно и също време, избирайки вместо това тактика за една война, ориентирана към победа над един противник велика мощ, Китай, в натоварен конфликт. В прочут смисъл това беше рационален отговор на рисковите условия, които подобен спор би наложил. Но също по този начин остави Пентагона зле квалифициран за свят, в който композиция от враждебни велики сили и съществени районни закани заплашват голям брой театри по едно и също време. Вероятно това е насърчило и по-агресивните съперници на Съединени американски щати, като Русия и Иран, които сигурно осъзнават, че една пренапрегната суперсила - с военни, които обезверено се концентрират върху Китай - има лимитирана дарба да реагира на други опити.

Разбира се, Съединените щати не бяха подготвени за световна война през 1941 година, само че в последна сметка надвиха посредством международна готовност на военна и индустриална мощност. Президентът Джо Байдън напомни това достижение в края на предходната година, като сподели, че Съединените щати би трябвало още веднъж да бъдат " арсеналът на демокрацията ". Администрацията му влага в разширение на производството на артилерийски муниции, ракети с огромен обхват и други значими оръжия. Но суровата действителност е, че отбранителната индустриална база, която завоюва Втората международна война и по-късно Студената война, към този момент не съществува, с помощта на непрекъснатите незадоволителни вложения и по-широкия спад на производството в Съединени американски щати. Недостигът и усложненията са повсеместни; Пентагонът неотдавна призна " основни пропуски " в способността си " бързо да мащабира производството " по време на рецесия. Много съдружници имат още по-слаби отбранителни индустриални бази.

По този метод Съединените щати биха имали огромни компликации да се активизират за война на доста театри или даже да се активизират за нескончаем спор в един район, до момента в който поддържат съдружници в други. Може да се затрудни да генерира големите ресурси от муниции, нужни за спор на огромни сили или да размени кораби, самолети и подводници, изгубени в борбата. Със сигурност ще бъде мъчно да се оправи с най-мощния си противник в евентуална война в западната част на Тихия океан; както се споделя в отчет на Пентагона, Китай в този момент е " световната индустриална мощ в доста области - от корабостроенето до сериозните минерали до микроелектрониката ", което може да му даде решаващо преимущество при готовност в състезание със Съединените щати. Ако войната в действителност погълне голям брой театри на Евразия, Вашингтон и неговите съдружници може да не завоюват.

Не е потребно да се преструваме, че има явно, краткосрочно решение на тези проблеми. Съсредоточаването на военната мощност и стратегическото внимание на Съединени американски щати извънредно върху Азия, както някои анализатори се застъпват, би се отразило върху световното водачество на Съединени американски щати при всевъзможни условия. Във време, когато Близкият изток и Европа към този момент са в подобен бездънен ужас, това може да е еднакво на самоубийство на суперсила. Но макар че фрапантното увеличение на военните разноски за понижаване на световния риск е стратегически значимо, то наподобява политически нецелесъобразно, най-малко до момента в който Съединените щати не претърпят по-разтърсващ геополитически потрес. Във всеки случай ще отнеме време - време, което Вашингтон и неговите другари може да нямат - даже забележителните нараствания на разноските за защита да имат осезателен боен резултат. Подходът на администрацията на Байдън наподобява включва комплициране в Украйна и Близкия изток, правейки единствено незначителни, селективни нараствания на военните разноски и залагайки, че Китай няма да стане по-войнствен - политика, която може да работи задоволително добре, само че също по този начин може да се провали пагубно.

Международната сцена трагично се помрачи през последните години. През 2021 година администрацията на Байдън можеше да си показа " постоянни и предсказуеми " връзки с Русия - до момента в който тази страна не нахлу в Украйна през 2022 година През 2023 година публични лица на Съединени американски щати смятаха, че Близкият изток е по-тих от когато и да било през този век - тъкмо преди опустошително и районно дестабилизиращо да избухна спор. Напрежението сред Съединени американски щати и Китай не е изключително с напрежение сега, само че изострящото се съревнование и изменящият се боен баланс основават рискова композиция. Големите произшествия постоянно наподобяват немислими, до момента в който не се случат. Тъй като стратегическата среда се утежнява, е време да признаем какъв брой вероятен е станал световният спор.

Източник news.bg