Проф. Кантарджиев успокоява: Няма страшно, ходете на плаж!
Епидемиологът и инфекционист проф. Тодор Кантарджиев успокои ужасените от прогнозите за холера, салмонелоза и коремен тиф в Черно море при българските плажове. И съобщи, че вероятността от болести, идващи по линия на опустошения от руснаците украински язовир " Нова Каховка " и последствията от това, е извънредно минимална.
" Самлонелата обядинява огромна група микроорганизми. Това са над 2000 типа микроби, които могат да причинят заболяване, единствено в случай че са в погрешно съхранявана храна. Единствената салмонела, която може да съставлява заплаха сега, при огромен разлив на река със засягане на септични ями, е салмонела тифи – причинителят на коремния тиф и паратифовете. Това е рисковото.
Не съм последовател на това да се плашат хората и да се приказват страхотии, само че по принцип при всеки разлив, който е обвързван с третиране на септичните ями, там където са фекалните води и преливниците, има заплаха от разпространяване на тиф и от разпространяване на хепатит А, чревни бактерии и раневи инфекции ", разяснява професорът в изявление за " OFFNews ".
И прибавя:
" Когато става дума за приключване на водите в Черно море, би трябвало да се имат поради няколко неща. Първо, доста мощната самоочистваща мощ на морската вода, в резултат на слънчевото греене и разреждането на водата. Рискът се минимализира. Вероятността по нашето Черноморие да се появят патогенни микроорганизми, които да провокират болести у хората, е доста, доста, доста ниска ".
Проф. Кантарджиев, който бе част от Националния действен щаб, настоящ по времето на пика на коронавирус епидемията у нас, напомни епидемиологичен гърмеж от холера не къде да е, а в Одеска област и самия град Одеса (на Черно море - б.р.), от 1970 година " Тази бактериална зараза е създавала много проблеми в нашия географски район преди 100 години. В момента холерата не съставлява огромна заплаха. Първо, тъй като има лабораторни средства за диагностика, които могат да я потвърдят доста бързо, и второ, има опция за лекуване с антибиотици, когато са вярно назначени ", разяснява още той. И прибавя, че рискът холера да се придвижи по този път у нас към плажовете е де факто неосъществим.
" Мъртви животни, гробища, загробване на човешки и скотски трупове - това се приказва, с цел да се сътвори боязън и суматоха. Лично аз не съм податлив да го имам вяра, само че споделям, че за хората, които са на място, заплаха са лептоспирите, с които могат да се заразят посредством раничките по кожата, газейки в този разлив ", уверен е професорът.
Бившият шеф на НЦЗПБ прецизира, че рисково е заразяването с коремен тиф при неконтролирано водоснабдяване.
" А това, че когато фекални ями се излеят в реката, ще бъдат намирани чревни патогени като причинителите на дизинтерията и салмонелата, за мен е нещо изцяло обикновено и предстоящо. Ако приказваме за акваторията на Черно море, отвън Одеския залив, вероятността водни маси да пренесат някаква болести е доста дребна ".
Професор доктор Тодор Веселов Кантарджиев е роден в София на 24 декември, 1955 година. Завършва Медицинска академия София през 1981 година, като доктор. От 1981 до 1982 година работи в гр. Белово, от 1982 година е теоретичен помощник в Катедра военна епидемиология и хигиена на ВМА. През 1986 година придобива компетентност Микробиология, през 2001 година Клинична имунология, а през 2004 година Епидемиология на инфекциозните заболявания. Доктор по медицина е от 1991 година, а от 2008 година е лекар на медицинските науки. От 1988 година е в Националния център по заразни и паразитни заболявания (НЦЗПБ). Ръководил е лабораторен бранш, лаборатория, обединена лаборатория и от 1992 година - отдел " Микробиология ", след това оглавява НЦЗПБ. Председател е на Българската асоциация по микробиология. В момента е консултант по здравни въпроси на Столична община.
" Самлонелата обядинява огромна група микроорганизми. Това са над 2000 типа микроби, които могат да причинят заболяване, единствено в случай че са в погрешно съхранявана храна. Единствената салмонела, която може да съставлява заплаха сега, при огромен разлив на река със засягане на септични ями, е салмонела тифи – причинителят на коремния тиф и паратифовете. Това е рисковото.
Не съм последовател на това да се плашат хората и да се приказват страхотии, само че по принцип при всеки разлив, който е обвързван с третиране на септичните ями, там където са фекалните води и преливниците, има заплаха от разпространяване на тиф и от разпространяване на хепатит А, чревни бактерии и раневи инфекции ", разяснява професорът в изявление за " OFFNews ".
И прибавя:
" Когато става дума за приключване на водите в Черно море, би трябвало да се имат поради няколко неща. Първо, доста мощната самоочистваща мощ на морската вода, в резултат на слънчевото греене и разреждането на водата. Рискът се минимализира. Вероятността по нашето Черноморие да се появят патогенни микроорганизми, които да провокират болести у хората, е доста, доста, доста ниска ".
Проф. Кантарджиев, който бе част от Националния действен щаб, настоящ по времето на пика на коронавирус епидемията у нас, напомни епидемиологичен гърмеж от холера не къде да е, а в Одеска област и самия град Одеса (на Черно море - б.р.), от 1970 година " Тази бактериална зараза е създавала много проблеми в нашия географски район преди 100 години. В момента холерата не съставлява огромна заплаха. Първо, тъй като има лабораторни средства за диагностика, които могат да я потвърдят доста бързо, и второ, има опция за лекуване с антибиотици, когато са вярно назначени ", разяснява още той. И прибавя, че рискът холера да се придвижи по този път у нас към плажовете е де факто неосъществим.
" Мъртви животни, гробища, загробване на човешки и скотски трупове - това се приказва, с цел да се сътвори боязън и суматоха. Лично аз не съм податлив да го имам вяра, само че споделям, че за хората, които са на място, заплаха са лептоспирите, с които могат да се заразят посредством раничките по кожата, газейки в този разлив ", уверен е професорът.
Бившият шеф на НЦЗПБ прецизира, че рисково е заразяването с коремен тиф при неконтролирано водоснабдяване.
" А това, че когато фекални ями се излеят в реката, ще бъдат намирани чревни патогени като причинителите на дизинтерията и салмонелата, за мен е нещо изцяло обикновено и предстоящо. Ако приказваме за акваторията на Черно море, отвън Одеския залив, вероятността водни маси да пренесат някаква болести е доста дребна ".
Професор доктор Тодор Веселов Кантарджиев е роден в София на 24 декември, 1955 година. Завършва Медицинска академия София през 1981 година, като доктор. От 1981 до 1982 година работи в гр. Белово, от 1982 година е теоретичен помощник в Катедра военна епидемиология и хигиена на ВМА. През 1986 година придобива компетентност Микробиология, през 2001 година Клинична имунология, а през 2004 година Епидемиология на инфекциозните заболявания. Доктор по медицина е от 1991 година, а от 2008 година е лекар на медицинските науки. От 1988 година е в Националния център по заразни и паразитни заболявания (НЦЗПБ). Ръководил е лабораторен бранш, лаборатория, обединена лаборатория и от 1992 година - отдел " Микробиология ", след това оглавява НЦЗПБ. Председател е на Българската асоциация по микробиология. В момента е консултант по здравни въпроси на Столична община.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ