Енергийната ефективност на културните паметници не може да се прави

Енергийната успеваемост на културните монументи не може да се прави по образец, тъй като ги унищожава, разяснява по време на Green week проф. доктор арх. Йорданка Кандулкова от УАСГ по време на полемиката за зелените нововъведения в строителния бранш и новия европейски Баухаус. Към паметниците н е би трябвало да се подхожда шаблонно. Принципите на екологично строителство сме ги претърпели. Това е нашата неповторима възрожденска архитектура с нулев въглероден отпечатък, която откакто изживее своя живот ще бъде обхваната от природата и глина, камъни, дърво, прахуляк ще бъдат погълнати от земята, тъй като са естествени запаси. Нека да вършим пасивни здания, само че да разрешаваме да дишат, да отворим прозореца и да чуваме славея, да отворим прозореца си за природата на открито. Необходим е баланс, с цел да запазим близостта си с природата. През лятото чардакът е бил мястото във възрожденските къщи, където се е събирало фамилията на хладина, показа мелодично професора с аудиторията. Всички това може да стане от наше минало в наше бъдеще като развием промишленост, която да стъпи на естествени правила и материали, на всички тези полезности ни учи културното завещание, сподели още проф. Кандулкова. Енергийната успеваемост не би трябвало да се възприема единствено като тапициране на фасади, просто да топлоизолираме фасадите, а да бъдат употребявани пълноценно всички достолепия на паметника, показа още тя. След осъществяване на такива ограничения емблематична постройка като МБАЛ " Св. Мина " в Пловдив преди 10 години загуби превъзходната фасада и се обезличи фрапантно, различен образец в София е спектакъл София, сътрудници се пробваха да спасят, само че каменната обшивка се жертва, с цел да се направи строителството, уточни като образци тя. Всъщност планът на болничното заведение е бил привързан с обезпечаване на напълно ново съоръжение и сякаш културната стойност на постройката е жертвана за здравето, двете неща са напълно несъпоставими, само че не би трябвало да бъдат противопоставяни и да се постанова да се жертва едното за сметка на другото, сподели след панела пред 3eNews проф. Кандулкова.  Обектите на културното завещание са част от културната среда, която обитаваме, по тази причина би трябвало да ги използваме дейно. Ако полезността бъде регистрирана, постройката може да се приспособява към съвременността по заслужен метод и да резервира своя образ и за в бъдеще, стана ясно от думите на професора по време на събитието. Всичко, което работим за новото строителство, би трябвало да бъде премислено и за съществуващите здания и културно-исторически монументи, намесата не би трябвало да ощетява полезността, прилагайки такива ограничения, добави тя. Тя даде образец и с положителни образци като Националната художествена изложба " Квадрат 500 " в София и минералната баня в Банкя. След потреблението на водата от банята, тя се употребява за напояване на цялата банска градина.  Според директивата за енергийните характерности на постройките стандартите за енергийна успеваемост на постройките не са наложителни за обектите на недвижимото културно завещание, сподели Искра Михайлова, член на европейския парламент от групата на Движение за права и свободи, заместник-председател на групата " Renew Europe " в Екологичен потенциал. Ние от Европейския дигитален хъб в строителството сме подготвени да работим по цифрови двойници на културни монументи с концепцията да помогнем за тяхното опазване в бъдеще, сподели Мария Накова, началник на новосформирания хъб към Камарата на строителите в България. Когато става въпрос за монументи въпросът е доста внимателен, обединихме се върху това да се работи за енергийната успеваемост на всички монументи на културата, само че се намесиха доста национални и исторически фактори, които всяка страна желаят да бъдат регистрирани и процесът стана по-сложен. Например представете си по какъв начин реагира Италия, когато би трябвало да бъде задължена да влага в енергийната успеваемост на всички свои монументи на културата или пък Германия повдигна въпроса какво вършим с паметниците на културата от социализма и по тази причина паднаха процентите за енергийна успеваемост за паметниците на културното завещание, сподели Михайлова.  Примери като Наследство БГ демонстрират, че това е действително нещо, което се случва в България и работят макар неналичието на ангажираност от институциите и ролята им да осведомят хората за опциите на новия европейски Баухаус, сподели евродепутатът. В България такава контактна точка на всички начинания, свързани с новия европейски Баухаус е Министерство на културата.  Михайлова сподели, че към този момент има дребна в България, която желае да развива туризъм, строейки такива къщи с такива материали и дизайн, които да бъдат част от природата, да бъдат с нулев енергиен отпечатък и да подсигуряват модерно чувство на актуалния жител, който живее в баланс с природата, запазвайки културното завещание.   Събитието е проведено от Dir.bg и 3Е-news в партньорство с Електрохолд, Евроинс, Еврохолд, ПроКредит Банк, Visa, Главболгарстрой Холдинг, Enery Energy, Геотехмин, GCR, ОББ, Артекс Инженеринг АД, Телелинк Бизнес Сървисис, ТоталЕнерджис EP България, Compass Cargo Airlines, Девня Цимент АД с план ANRAV, УниКредит Булбанк, МЕТ Енерджи България, Дънди Прешъс Металс, Фонд ФЛАГ, European Investment Bank, Platform Brown to Green, Топлоелектрическа централа " Бобов дол ", Енергео, Българска банка за развиване, Електроенергиен систематичен оператор, Булгартрансгаз, Керхер, ENplus®,, Български атомен конгрес - Булатом, Солвей Соди България АД, Институт " Големи данни в интерес на интелигентното общество " (GATE), DEVIN, БФИЕК. Green Week 2023 се реализира с медийната поддръжка на Българска национална телевизия, Българска телеграфна агенция, БНР, bTV Media Group, Дарик Радио, Еconomic.bg, ESGnews.bg, Euronews.