Най-скъпият поръчков автомобил
Ендрю Ди Диа се ражда през 1917 година в Детройт в фамилията на италиански емигранти. Баща му работи в Cadillac Motor Co. и той поема по неговите стъпки като контрольор по качеството. През 40-те години на предишния век става водач на рейс, само че през 1947 година блъска пешеходец и книжката му е отнета.
Ендрю сменя специалността и се захваща с дизайн на облекла, само че колите си остават същинската му пристрастеност. Кумирите му са именитият началник дизайнер на General Motors Харли Ърл и индивидът, разпространявал аеродинамичния дизайн - Алексис де Сахновски (аристократът Алексей Владимирович Сахновский, избягал от СССР).
Всяка кола, която Ди Диа купува, наложително минава през някоя от детройтските работилници за доработка и поръчкови коли. През 1953 година Ендрю взема решение, че е настъпил моментът да сътвори возило от нулата по личен усет, а не да тунингова серийни модели. Намира съидейник в начинанието в лицето на съседа си Едуард Франсоаз, който работи за Chrysler. Ди Диа дава концепциите и нахвърля всичко в рисунки, а Франсоаз ги претворява в точни чертежи и основава огромни модели от глина, без да изиска и цент от комшията за свършената работа.
Когато планът е подготвен, реализирането му се заемат Роналд Кларк и Робърт Кайзър, които държат известното ателие за поръчкови коли Clarkaiser Customs. Те би трябвало да изработят колата от нулата, употребявайки единствено най-незаменимите елементи от серийни коли. Ди Диа пресмята, че това ще отнеме 24 месеца. Всъщност единствено сглобяването на структурата и направата на каросерията лишават три години, а още три и половина отиват за доизкусуряване на детайлите.
В основата на автомобила заляга рама от хром-молибденови тръби с кръгло сечение, които Кларк и Кайзър създават сами. Алуминиевите панели на каросерията са ковани на ръка върху дървени калъпи. Изработката на всеки подробност лишава приблизително 15 седмици, след което се заварява за рамата, подравнява се и се полира без потреблението на кит.
Без елементи от серийни коли, естествено, не се минава. Челното стъкло е от Chrysler, защото през 50-те няма поръчка с ексцентрична форма няма по какъв начин да се извърши. Воланът е от Plymouth, регулируемата кормилна колонка - от Thunderbird, а седалките - от Pontiac. Повечето елементи обаче са направени на ръка от стомана и алуминий, а по-късно са боядисвани или полирани. Задното стъкло е от плексиглас и коства $1 500 - над $15 000 в днешни пари.
Първоначално под предния похлупак е инсталиран 6.0-литров мотор от Cadillac от 1958 година дружно със скоростната му кутия. По-късно обаче Ди Диа взема решение да го размени със 7.0-литров мотор от Lincoln. Целият интериор е изпълнен самостоятелно и няма нищо общо със серийните коли от това време.
Когато колата най-накрая е подготвена, Ендрю Ди Диа я товари на ремарке и я откарва в Меката на поръчковите коли Лос Анджелис, с цел да взе участие в ревюто на Джордж Барис. Премиерата на униката се чака с неспокойствие, защото в прес рилийза към събитието се твърди, че направата му е коствала шокиращите $150 000 (над $2 600 000 днес). Всъщност за изработката на автомобила са изхарчени "едва " $93 000 ($780 000 днес), само че цифрата 150 дотам се отпечатва върху творението на Ди Диа, че става част от името му. DiDia 150 даже е записана в Книгата на върховете "Гинес " като най-скъпата кола в света.
Днес обаче този необикновен автомобил е прочут най-много като "Колата-мечта на Боби Дарин ". Популярният музикант изгрява през 1958-а, само че се среща с Ендрю Ди Диа две години по-рано. Дизайнерът се отнася към него като към наследник. Когато Дарин става звезда, Ди Диа му разрешава да употребява колата като своя. Притежаването на автомобил за $150 000 носи спомагателна популярност на артиста и булевардните издания пускат слуха, че в боята има прахуляк от диаманти.
По-късно Дарин купува колата, а през 1970 година я подарява на Музея на превоза в Сейнт Луис. Три години по-късно заболяванията побеждават артиста, а и Ди Диа работи като дизайнер на облекла още дълго. Умира през 2014-а на 95. Творението му обаче продължава да се съхранява в безупречно положение, взе участие в влиятелни състезания и все по този начин се счита за един от най-скъпите, красиви и комплицирани поръчкови коли в историята.
Ендрю сменя специалността и се захваща с дизайн на облекла, само че колите си остават същинската му пристрастеност. Кумирите му са именитият началник дизайнер на General Motors Харли Ърл и индивидът, разпространявал аеродинамичния дизайн - Алексис де Сахновски (аристократът Алексей Владимирович Сахновский, избягал от СССР).
Всяка кола, която Ди Диа купува, наложително минава през някоя от детройтските работилници за доработка и поръчкови коли. През 1953 година Ендрю взема решение, че е настъпил моментът да сътвори возило от нулата по личен усет, а не да тунингова серийни модели. Намира съидейник в начинанието в лицето на съседа си Едуард Франсоаз, който работи за Chrysler. Ди Диа дава концепциите и нахвърля всичко в рисунки, а Франсоаз ги претворява в точни чертежи и основава огромни модели от глина, без да изиска и цент от комшията за свършената работа.
Когато планът е подготвен, реализирането му се заемат Роналд Кларк и Робърт Кайзър, които държат известното ателие за поръчкови коли Clarkaiser Customs. Те би трябвало да изработят колата от нулата, употребявайки единствено най-незаменимите елементи от серийни коли. Ди Диа пресмята, че това ще отнеме 24 месеца. Всъщност единствено сглобяването на структурата и направата на каросерията лишават три години, а още три и половина отиват за доизкусуряване на детайлите.
В основата на автомобила заляга рама от хром-молибденови тръби с кръгло сечение, които Кларк и Кайзър създават сами. Алуминиевите панели на каросерията са ковани на ръка върху дървени калъпи. Изработката на всеки подробност лишава приблизително 15 седмици, след което се заварява за рамата, подравнява се и се полира без потреблението на кит.
Без елементи от серийни коли, естествено, не се минава. Челното стъкло е от Chrysler, защото през 50-те няма поръчка с ексцентрична форма няма по какъв начин да се извърши. Воланът е от Plymouth, регулируемата кормилна колонка - от Thunderbird, а седалките - от Pontiac. Повечето елементи обаче са направени на ръка от стомана и алуминий, а по-късно са боядисвани или полирани. Задното стъкло е от плексиглас и коства $1 500 - над $15 000 в днешни пари.
Първоначално под предния похлупак е инсталиран 6.0-литров мотор от Cadillac от 1958 година дружно със скоростната му кутия. По-късно обаче Ди Диа взема решение да го размени със 7.0-литров мотор от Lincoln. Целият интериор е изпълнен самостоятелно и няма нищо общо със серийните коли от това време.
Когато колата най-накрая е подготвена, Ендрю Ди Диа я товари на ремарке и я откарва в Меката на поръчковите коли Лос Анджелис, с цел да взе участие в ревюто на Джордж Барис. Премиерата на униката се чака с неспокойствие, защото в прес рилийза към събитието се твърди, че направата му е коствала шокиращите $150 000 (над $2 600 000 днес). Всъщност за изработката на автомобила са изхарчени "едва " $93 000 ($780 000 днес), само че цифрата 150 дотам се отпечатва върху творението на Ди Диа, че става част от името му. DiDia 150 даже е записана в Книгата на върховете "Гинес " като най-скъпата кола в света.
Днес обаче този необикновен автомобил е прочут най-много като "Колата-мечта на Боби Дарин ". Популярният музикант изгрява през 1958-а, само че се среща с Ендрю Ди Диа две години по-рано. Дизайнерът се отнася към него като към наследник. Когато Дарин става звезда, Ди Диа му разрешава да употребява колата като своя. Притежаването на автомобил за $150 000 носи спомагателна популярност на артиста и булевардните издания пускат слуха, че в боята има прахуляк от диаманти.
По-късно Дарин купува колата, а през 1970 година я подарява на Музея на превоза в Сейнт Луис. Три години по-късно заболяванията побеждават артиста, а и Ди Диа работи като дизайнер на облекла още дълго. Умира през 2014-а на 95. Творението му обаче продължава да се съхранява в безупречно положение, взе участие в влиятелни състезания и все по този начин се счита за един от най-скъпите, красиви и комплицирани поръчкови коли в историята.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ