Хаосът руши статуквото
" Endeavor България е единствено на две години, а към този момент сме подбрали единадесет бизнесмени от осем компании с общи доходи от 60 млн. $. "
© Цветелина Белутова Профил
Линда Ротенбърг е съосновател на неправителствената предприемаческа организация Endeavor. През годините е обявявана за " Един от най-хубавите бизнес водачи в Америка " от U.S. News и един от " 100-те иноватори на 21 век " от сп. Time. Книгата й " Crazy Is A Compliment: The Power of Zigging When Everyone Else Zags " е измежду бестселърите в класацията на New York Times. Томас Фридман я назовава наставник капиталист, а нейни профили и изявленията са оповестени в Wall Street Journal, Forbes, The Economist, Financial Times и други. Живее в Манхатан със брачна половинка и двете си деца. Ротенбърг беше в България за конференцията на Endeavor България Dare to Scale. Организацията
Endeavor e световна неправителствена организация, която подкрепя със препоръки, основаване на тактики, финансиране и връзки бизнесмени от разнообразни пазари в растежа на бизнеса им. Тя има офиси в 30 страни, като от юни 2015 година има подобен и в България. В борда на шефовете тук са един от създателите на Telеrik Васил Терзиев, Атанас Симеонов от " С груп ", Неделчо Спасов от Easy Asset Management, Христо Илиев от AG Capital и други Досега по света Endeavor е разгледала над 50 000 претенденти и е избрала над 1500 бизнесмени, които през 20-те години от съществуването на организацията са основали над
700 000 работни места и над
10 милиарда $ доходи. Как стигнахте до концепцията за Endeavor?
Случи се преди цели 20 години. Завърших юридическия факултет в Йейл, а преди този момент учих в Харвард. Единственото нещо, което тогава знаех, беше, че не желая да работя като юрист. Но нямах особена концепция какво ще върша. Мои преподаватели се смилиха над мен и ме пратиха да работя по планове в Чили, Аржентина и Бразилия. В тези страни непрекъснато срещах младежи, чиято съществена цел в живота беше да работят за държавното управление. Бях, меко казано, учудена. Казвах им: " Че кой желае държавна работа? "
Беше средата на 90-те години на ХХ в. Младите в Щатите се вълнуваха от Yahoo и Стив Джобс. И когато питах връстниците им в Латинска Америка за какво не желаят да се занимават с бизнес, те ми отговаряха: Защото нямам вярната фамилия. Стана ми ясно, че хората разсъждаваха, че нищо не могат да реализират, в случай че нямат точните връзки. За тях концепцията за основаване на компания в гараж беше изцяло непозната – безусловно ми споделяха: " Ами аз нямам гараж ". Така ми хрумна концепцията за основаването на локални ролеви модели, които да им служат като ентусиазъм. Със съоснователя Питър Келнър още първоначално смятахме, че ще разтеглим Endeavor към други региони, само че стартирайки в Латинска Америка. Казваха ни, че в никакъв случай няма да открием такива бързорастящи бизнесмени. Но ето ни 20 години по-късно: присъстваме в 30 страни и съм щастлива да кажа, че успяхме, въпреки и да ни назоваха луди.
Все още ли сте толкоз въодушевена, както и първоначално?
Да, даже повече. И ще ви кажа за какво: присъстваме в 30 страни и в няколко американски града. През селекцията на Endeavor са минали над 50 000 бизнесмени. Работим с над 1500 компании, които са генерирали доходи за над 10 милиарда $ към 2016 година и са основали съвсем 700 000 работни места. Тези бизнесмени в действителност имат визия и отношение по какъв начин да вървят напред и да оказват помощ. И виждаме по какъв начин през годините претърпяват културна смяна - споделят, а не крият концепциите си, описват историите си на идващото потомство. И основават национални екосистеми, с които да оказват помощ. Виждаме това и в България, където стартирахме преди две години.
Още по тематиката
" Електросфера " стана част от интернационалната мрежа на Endeavor
Следващият асортимент ще се организира в София през октомври
4 окт 2017
Едгар Бронфман-младши: Проблемът на България е, че е дребен пазар
Председателят на неправителствената организация Endeavor пред в. " Капитал Daily "
30 юни 2015 Endeavor участва главно на нововъзникващи пазари. Колко сполучливо е използването на модела и в развити стопански системи?
Успешно е. Преди време започнахме в Гърция и се прехвърлихме към Испания, Италия, Япония, четири града в Съединени американски щати - Атланта, Маями, Детройт и Луивил. Смятам, че понятията " нововъзникващи " и " развити " към този момент са много размити. В България и района на Централна и Източна Европа ни харесват, тъй като се развиват бързо и хората в тях имат хрумвания. А не е толкоз елементарно да развиеш концепцията си, даже и в неосновни градове в Съединени американски щати.
Започнахте Endeavor като неправителствена организация. Смятате ли да измененията модела си - към този момент управлявате и капиталови фондове?
Да, имаме два фонда. Първоначално стартирахме с концепцията да сме един тип гаранти, без ние да влагаме. Знаехме, че на тези пазари има хрумвания, хора, капитали, само че липсва доверие. Тоест те не могат да се открият между тях. Ето за какво нашата концепция беше да сме Швейцария в предприемачеството. Но времената се трансформираха от този момент. Първо, разраснахме се бързо. Второ, Еndeavor беше неразривно обвързвана с бизнесмените, които допринасяха по всевъзможен метод за развиването на организацията. Не набирахме средства като обичайните фондации и Неправителствени организации. Идеята беше да сме устойчиви въз основата на триумфа на бизнесмените в програмата. В един миг взехме решение, че можем да създадем нов тип фонд - Endeavor Catalyst, който да подкрепя развиването ни. Той в действителност е два фонда, за които сме набрали над 100 млн. $ капитал до момента. Запазихме финансовата си сделка с бизнесмените в програмата, като влагаме в техните компании. Ако те са вложили 5 или повече милиона $, Endeavor Catalyst се включва автоматизирано в рунда. Така отново сме свързани с триумфа на бизнесмените и в това време сме самостоятелни финансово. Фондовете в Catalyst получават 50% от облагата, а останалите 50% са за Endeavor вместо типичния 80/20 модел. Според мен такива хибридни модели са бъдещето. Ако сте компания, би трябвало да имате и обществен съставен елемент. Ако сте Неправителствени организации, не може да съумеете, без да имате устойчиви доходи на пазарен принцип. Мечтата ми е в идващото десетилетие Endeavor да се самоиздържа на база на триумфа на бизнесмените в програмата, които ние сме подкрепили.
Кое е най-трудното ви решение до момента в организацията?
В началото нямаше други играчи, само че в този момент, когато навлизаме на някои пазари, там към този момент работят инкубатори и акселератори. И Endeavor би трябвало да предлага по-добри условия на бизнесмените. Така най-трудното ми решение първоначално беше да поддържа навлизането в Съединени американски щати. Бях срещу концепцията и се чудех за какво някой бизнесмен в Маями или Детройт ще има потребност от Endeavor. Но тогава бордът ни (в който 75% са от Силициевата долина) ми сподели, че сполучливите хрумвания в тези градове, по този начин или другояче, ще се реалокират в Долината. И това ме вбеси, споделих си: за какво бизнесмените би трябвало да вървят някъде другаде, а не останат в тези градове. Интересното за мен беше, че връзките сред фирмите и бизнесмените в тези неосновни градове са доста по-близки до протичащото се в Европа, Азия, Африка, в сравнение с до Западното и Източното крайбрежие на Съединени американски щати, където работят напълно други правила.
Не способства ли и финансовата рецесия за решението ви да навлезете на тези развити пазари?
Да, ненапълно. Също и около избора на Доналд Тръмп разбрахме, че има доста градове, където технологиите, глобализацията и финансовият взрив не доведоха до нови работни места и вяра. Разбрахме, че така наречен американска фантазия е ненапълно неуловима за доста хора в тези градове. А ние постоянно сме гледали на предприемачеството като на основател на вяра, в това число и за тези вторични градове.
В продължение на десетилетия България нямаше развито предприемачество. Това ненапълно важи даже за някои страни в Западна Европа, където основаването на нов бизнес е мъчно. Как организации като вашата могат да трансформират това?
Много съм разчувствана от старта ни тук. Endeavor България е единствено на две години, а към този момент сме подбрали 15 бизнесмена от 10 компании с общи доходи от 60 млн. $. Но по-важното е да се покажат опциите и по тази причина имаме вяра, че тези ранни истории са значими - да показват по какъв начин предприемачеството трансформира живота на хората. Ето за какво обичам да работя отвън Силициевата котловина, където всичко се свежда до идващото приложение и какъв рисков капитал си привлякъл.
Едно от нещата в Европа, а ненапълно и в Съединени американски щати, които стопират развиването, е стабилността. А предприемачеството се движи от хаоса. Ако искаш да разтърсиш статуквото, се нуждаеш от най-малко малко безпорядък - да си еластичен и да се възползваш от тромавостта на старите, огромни корпорации. А на местата, където страната и тези компании са огромен шеф, хората се опасяват. В същото време за развиването на тези предприемачески системи е належащо време, с цел да се сътвори нужният гений, който да движи тези промени. Именно това прави Силициевата котловина сполучлива - непрекъснатото развиване и придвижване на гений от една в друга компания. Този развой лишава от пет до 10 години и точно това започваме да виждаме в страните, където присъстваме по-дълго - Турция, Бразилия, Аржентина. Вече сме очевидци на втората вълна на гений и развиване на бизнесмените. Това ще се случи и тук. В същото време считаме, че България е добър хъб за разширение на активността на Еndeavor в района.
Според вас на какво се дължи това консервативно отношение към основаването на нови компании в Европа?
Напомня ми малко на визитата ми преди години в Мексико. Бях поканена на огромен конгрес, на който участваха единствено магнати като Карлос Слим, Лоренцо Замбрано и други По едно време някой ме потупа по рамото с думите " Ако знаеш какъв % от мексиканския Брутният вътрешен продукт е в тази зала ". Казах си мислено, че по-добре да не разбирам. Тогава тези хора се питаха за какво нямат същата предприемаческа просвета, каквато има в Чили и Аржентина. Казах им: " Вие сте огромните риби, а огромните риби нормално изяждат дребните риби. Ако желаете предприемаческа просвета, хубаво е да създадете аквариум, в който огромните хранят дребните риби ".
Именно това са част от огромните провокации: в доста страни старите олигополи и монополи задушават конкуренцията и доста хора избират да работят за тях, а не да гледат на открито. Но има сполучливи истории и хората виждат, че всичко е допустимо.
Коя е обичаната ви история от Еndeavor?
Ще опиша две. Едната е историята на компанията Mercado Libre в Аржентина. Срещнахме тези младежи - Николас Шекаси, Ернан Каза и Маркос Галперин през 1998 година Току-що бяха приключили " Станфорд " и най-вероятно щяха да работят за някоя огромна банка или консултантска компания. Бяха чули за един наш по-ранен триумф там - Уенсес Касарес беше израснал във плантация за овце в Патагония и беше основал брокерската компания Patagon.com с набраните пари от мрежата на Endeavor. Впоследствие я продаде на Banco Santander за 750 млн. $, което го трансформира в локален паметен воин. Та те си споделяха, че могат да повторят подобен триумф. И сътвориха eBay на Латинска Америка. Хората им се присмиваха, че еBay ще пристигна и ще ги смачка. eBay в действителност пристигна и влезе като миноритарен акционер в компанията с концепцията да я изкупи цялата, само че създателите й отхвърлиха да я продадат. През 2007 година, тъкмо преди срутва на международните тържища, Галперин я листна на NASDAQ. Днес Mercado Libre е компанията с най-висока пазарна оценка в Аржентина. Другите двама съоснователи Шекаси и Каза стартираха най-големия фонд за рисков капитал в целия район. Сега Маркос е вицепрезидент и на Endeavor Аржентина.
Другата ми обичана история е турската компания за онлайн поръчки на храна Yemeksepeti, която се трансформира в най-голямата продажба на интернет компания в историята на Турция - преди две години беше купена от Delivery Hero за 589 млн. $. Но не това е главната история. Тогава двама от създателите Невзат Айдън и Мелих Йодемиш виждат, че никой от чиновниците не желае да има акции във компанията, тъй като се тормози, че по този начин няма да получи кеш бонуси. Айдън и Одемиш поддържат дневник с представянето на всеки чиновник и по този начин раздават 27 млн. $ от личните си доходи от договорката на личния състав. CNN назова Невзат " най-хубавият началник в света ".
За мен тези истории са обичани, тъй като не става дума единствено за триумфа на един бизнесмен, а за осъзнаването, че тези предприемачи имат отговорност към чиновниците си и общността.
Интервюто взе Константин Николов
© Цветелина Белутова Профил
Линда Ротенбърг е съосновател на неправителствената предприемаческа организация Endeavor. През годините е обявявана за " Един от най-хубавите бизнес водачи в Америка " от U.S. News и един от " 100-те иноватори на 21 век " от сп. Time. Книгата й " Crazy Is A Compliment: The Power of Zigging When Everyone Else Zags " е измежду бестселърите в класацията на New York Times. Томас Фридман я назовава наставник капиталист, а нейни профили и изявленията са оповестени в Wall Street Journal, Forbes, The Economist, Financial Times и други. Живее в Манхатан със брачна половинка и двете си деца. Ротенбърг беше в България за конференцията на Endeavor България Dare to Scale. Организацията
Endeavor e световна неправителствена организация, която подкрепя със препоръки, основаване на тактики, финансиране и връзки бизнесмени от разнообразни пазари в растежа на бизнеса им. Тя има офиси в 30 страни, като от юни 2015 година има подобен и в България. В борда на шефовете тук са един от създателите на Telеrik Васил Терзиев, Атанас Симеонов от " С груп ", Неделчо Спасов от Easy Asset Management, Христо Илиев от AG Capital и други Досега по света Endeavor е разгледала над 50 000 претенденти и е избрала над 1500 бизнесмени, които през 20-те години от съществуването на организацията са основали над
700 000 работни места и над
10 милиарда $ доходи. Как стигнахте до концепцията за Endeavor?
Случи се преди цели 20 години. Завърших юридическия факултет в Йейл, а преди този момент учих в Харвард. Единственото нещо, което тогава знаех, беше, че не желая да работя като юрист. Но нямах особена концепция какво ще върша. Мои преподаватели се смилиха над мен и ме пратиха да работя по планове в Чили, Аржентина и Бразилия. В тези страни непрекъснато срещах младежи, чиято съществена цел в живота беше да работят за държавното управление. Бях, меко казано, учудена. Казвах им: " Че кой желае държавна работа? "
Беше средата на 90-те години на ХХ в. Младите в Щатите се вълнуваха от Yahoo и Стив Джобс. И когато питах връстниците им в Латинска Америка за какво не желаят да се занимават с бизнес, те ми отговаряха: Защото нямам вярната фамилия. Стана ми ясно, че хората разсъждаваха, че нищо не могат да реализират, в случай че нямат точните връзки. За тях концепцията за основаване на компания в гараж беше изцяло непозната – безусловно ми споделяха: " Ами аз нямам гараж ". Така ми хрумна концепцията за основаването на локални ролеви модели, които да им служат като ентусиазъм. Със съоснователя Питър Келнър още първоначално смятахме, че ще разтеглим Endeavor към други региони, само че стартирайки в Латинска Америка. Казваха ни, че в никакъв случай няма да открием такива бързорастящи бизнесмени. Но ето ни 20 години по-късно: присъстваме в 30 страни и съм щастлива да кажа, че успяхме, въпреки и да ни назоваха луди.
Все още ли сте толкоз въодушевена, както и първоначално?
Да, даже повече. И ще ви кажа за какво: присъстваме в 30 страни и в няколко американски града. През селекцията на Endeavor са минали над 50 000 бизнесмени. Работим с над 1500 компании, които са генерирали доходи за над 10 милиарда $ към 2016 година и са основали съвсем 700 000 работни места. Тези бизнесмени в действителност имат визия и отношение по какъв начин да вървят напред и да оказват помощ. И виждаме по какъв начин през годините претърпяват културна смяна - споделят, а не крият концепциите си, описват историите си на идващото потомство. И основават национални екосистеми, с които да оказват помощ. Виждаме това и в България, където стартирахме преди две години.
Още по тематиката
" Електросфера " стана част от интернационалната мрежа на Endeavor
Следващият асортимент ще се организира в София през октомври
4 окт 2017
Едгар Бронфман-младши: Проблемът на България е, че е дребен пазар
Председателят на неправителствената организация Endeavor пред в. " Капитал Daily "
30 юни 2015 Endeavor участва главно на нововъзникващи пазари. Колко сполучливо е използването на модела и в развити стопански системи?
Успешно е. Преди време започнахме в Гърция и се прехвърлихме към Испания, Италия, Япония, четири града в Съединени американски щати - Атланта, Маями, Детройт и Луивил. Смятам, че понятията " нововъзникващи " и " развити " към този момент са много размити. В България и района на Централна и Източна Европа ни харесват, тъй като се развиват бързо и хората в тях имат хрумвания. А не е толкоз елементарно да развиеш концепцията си, даже и в неосновни градове в Съединени американски щати.
Започнахте Endeavor като неправителствена организация. Смятате ли да измененията модела си - към този момент управлявате и капиталови фондове?
Да, имаме два фонда. Първоначално стартирахме с концепцията да сме един тип гаранти, без ние да влагаме. Знаехме, че на тези пазари има хрумвания, хора, капитали, само че липсва доверие. Тоест те не могат да се открият между тях. Ето за какво нашата концепция беше да сме Швейцария в предприемачеството. Но времената се трансформираха от този момент. Първо, разраснахме се бързо. Второ, Еndeavor беше неразривно обвързвана с бизнесмените, които допринасяха по всевъзможен метод за развиването на организацията. Не набирахме средства като обичайните фондации и Неправителствени организации. Идеята беше да сме устойчиви въз основата на триумфа на бизнесмените в програмата. В един миг взехме решение, че можем да създадем нов тип фонд - Endeavor Catalyst, който да подкрепя развиването ни. Той в действителност е два фонда, за които сме набрали над 100 млн. $ капитал до момента. Запазихме финансовата си сделка с бизнесмените в програмата, като влагаме в техните компании. Ако те са вложили 5 или повече милиона $, Endeavor Catalyst се включва автоматизирано в рунда. Така отново сме свързани с триумфа на бизнесмените и в това време сме самостоятелни финансово. Фондовете в Catalyst получават 50% от облагата, а останалите 50% са за Endeavor вместо типичния 80/20 модел. Според мен такива хибридни модели са бъдещето. Ако сте компания, би трябвало да имате и обществен съставен елемент. Ако сте Неправителствени организации, не може да съумеете, без да имате устойчиви доходи на пазарен принцип. Мечтата ми е в идващото десетилетие Endeavor да се самоиздържа на база на триумфа на бизнесмените в програмата, които ние сме подкрепили.
Кое е най-трудното ви решение до момента в организацията?
В началото нямаше други играчи, само че в този момент, когато навлизаме на някои пазари, там към този момент работят инкубатори и акселератори. И Endeavor би трябвало да предлага по-добри условия на бизнесмените. Така най-трудното ми решение първоначално беше да поддържа навлизането в Съединени американски щати. Бях срещу концепцията и се чудех за какво някой бизнесмен в Маями или Детройт ще има потребност от Endeavor. Но тогава бордът ни (в който 75% са от Силициевата долина) ми сподели, че сполучливите хрумвания в тези градове, по този начин или другояче, ще се реалокират в Долината. И това ме вбеси, споделих си: за какво бизнесмените би трябвало да вървят някъде другаде, а не останат в тези градове. Интересното за мен беше, че връзките сред фирмите и бизнесмените в тези неосновни градове са доста по-близки до протичащото се в Европа, Азия, Африка, в сравнение с до Западното и Източното крайбрежие на Съединени американски щати, където работят напълно други правила.
Не способства ли и финансовата рецесия за решението ви да навлезете на тези развити пазари?
Да, ненапълно. Също и около избора на Доналд Тръмп разбрахме, че има доста градове, където технологиите, глобализацията и финансовият взрив не доведоха до нови работни места и вяра. Разбрахме, че така наречен американска фантазия е ненапълно неуловима за доста хора в тези градове. А ние постоянно сме гледали на предприемачеството като на основател на вяра, в това число и за тези вторични градове.
В продължение на десетилетия България нямаше развито предприемачество. Това ненапълно важи даже за някои страни в Западна Европа, където основаването на нов бизнес е мъчно. Как организации като вашата могат да трансформират това?
Много съм разчувствана от старта ни тук. Endeavor България е единствено на две години, а към този момент сме подбрали 15 бизнесмена от 10 компании с общи доходи от 60 млн. $. Но по-важното е да се покажат опциите и по тази причина имаме вяра, че тези ранни истории са значими - да показват по какъв начин предприемачеството трансформира живота на хората. Ето за какво обичам да работя отвън Силициевата котловина, където всичко се свежда до идващото приложение и какъв рисков капитал си привлякъл.
Едно от нещата в Европа, а ненапълно и в Съединени американски щати, които стопират развиването, е стабилността. А предприемачеството се движи от хаоса. Ако искаш да разтърсиш статуквото, се нуждаеш от най-малко малко безпорядък - да си еластичен и да се възползваш от тромавостта на старите, огромни корпорации. А на местата, където страната и тези компании са огромен шеф, хората се опасяват. В същото време за развиването на тези предприемачески системи е належащо време, с цел да се сътвори нужният гений, който да движи тези промени. Именно това прави Силициевата котловина сполучлива - непрекъснатото развиване и придвижване на гений от една в друга компания. Този развой лишава от пет до 10 години и точно това започваме да виждаме в страните, където присъстваме по-дълго - Турция, Бразилия, Аржентина. Вече сме очевидци на втората вълна на гений и развиване на бизнесмените. Това ще се случи и тук. В същото време считаме, че България е добър хъб за разширение на активността на Еndeavor в района.
Според вас на какво се дължи това консервативно отношение към основаването на нови компании в Европа?
Напомня ми малко на визитата ми преди години в Мексико. Бях поканена на огромен конгрес, на който участваха единствено магнати като Карлос Слим, Лоренцо Замбрано и други По едно време някой ме потупа по рамото с думите " Ако знаеш какъв % от мексиканския Брутният вътрешен продукт е в тази зала ". Казах си мислено, че по-добре да не разбирам. Тогава тези хора се питаха за какво нямат същата предприемаческа просвета, каквато има в Чили и Аржентина. Казах им: " Вие сте огромните риби, а огромните риби нормално изяждат дребните риби. Ако желаете предприемаческа просвета, хубаво е да създадете аквариум, в който огромните хранят дребните риби ".
Именно това са част от огромните провокации: в доста страни старите олигополи и монополи задушават конкуренцията и доста хора избират да работят за тях, а не да гледат на открито. Но има сполучливи истории и хората виждат, че всичко е допустимо.
Коя е обичаната ви история от Еndeavor?
Ще опиша две. Едната е историята на компанията Mercado Libre в Аржентина. Срещнахме тези младежи - Николас Шекаси, Ернан Каза и Маркос Галперин през 1998 година Току-що бяха приключили " Станфорд " и най-вероятно щяха да работят за някоя огромна банка или консултантска компания. Бяха чули за един наш по-ранен триумф там - Уенсес Касарес беше израснал във плантация за овце в Патагония и беше основал брокерската компания Patagon.com с набраните пари от мрежата на Endeavor. Впоследствие я продаде на Banco Santander за 750 млн. $, което го трансформира в локален паметен воин. Та те си споделяха, че могат да повторят подобен триумф. И сътвориха eBay на Латинска Америка. Хората им се присмиваха, че еBay ще пристигна и ще ги смачка. eBay в действителност пристигна и влезе като миноритарен акционер в компанията с концепцията да я изкупи цялата, само че създателите й отхвърлиха да я продадат. През 2007 година, тъкмо преди срутва на международните тържища, Галперин я листна на NASDAQ. Днес Mercado Libre е компанията с най-висока пазарна оценка в Аржентина. Другите двама съоснователи Шекаси и Каза стартираха най-големия фонд за рисков капитал в целия район. Сега Маркос е вицепрезидент и на Endeavor Аржентина.
Другата ми обичана история е турската компания за онлайн поръчки на храна Yemeksepeti, която се трансформира в най-голямата продажба на интернет компания в историята на Турция - преди две години беше купена от Delivery Hero за 589 млн. $. Но не това е главната история. Тогава двама от създателите Невзат Айдън и Мелих Йодемиш виждат, че никой от чиновниците не желае да има акции във компанията, тъй като се тормози, че по този начин няма да получи кеш бонуси. Айдън и Одемиш поддържат дневник с представянето на всеки чиновник и по този начин раздават 27 млн. $ от личните си доходи от договорката на личния състав. CNN назова Невзат " най-хубавият началник в света ".
За мен тези истории са обичани, тъй като не става дума единствено за триумфа на един бизнесмен, а за осъзнаването, че тези предприемачи имат отговорност към чиновниците си и общността.
Интервюто взе Константин Николов
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ