Професор Димитров, с какво измервате качеството на образованието, което дава

...
Професор Димитров, с какво измервате качеството на образованието, което дава
Коментари Харесай

Икономическата логика изисква да изнасяме продукта образование за чужбина

Професор Димитров, с какво мерите качеството на образованието, което дава едно българско висше образователно заведение?

-
За мен качеството на висшето обучение се показва в крайния артикул – реализацията на дипломираните. Досега сме обучили над 30 000 експерти и нито един от тях не е на трудовата борса. Вторият детайл на качеството е броят записани студенти във висшето учебно заведение. През тази акция броят на студентите ни нараства с 10-15 на 100 по отношение на предходната година. Около 2000 студенти ще са първокурсници във ВУАРР. Ще го кажа с образец. Когато видя един ресторант, че е празен – аз не влизам в него да обядвам. Ако е цялостен, значи хората са го харесали. Младите хора ни харесват и учат при нас, тъй като дипломата е влиятелна.

Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Има ли ВУАРР интернационална оценка за качеството на даваното тук обучение?

- Да! И повишаването на броя на задграничните студенти е най-важният симптом за тази оценка. Когато пристигна един студент от непозната страна и в случай че е удовлетворен от образованието си, той след това довежда още двама. Имаме данни за приключили наши ученици от Украйна, Албания, Турция, които са постигнали високи позиции в държавната подчиненост. Имаме министър в Албания, който приключи при нас. Реализирахме десетки интернационалните планове с университети от Европа, Азия и Америка.

Кои са конкурентните преимущества на ВУАРР при подбора на студенти?

- Най-важното, което реализираме тук, е, че осигуряваме условия на младежите да могат по едно и също време да работят и да учат. Времената са такива, че няма по какъв начин един студент да го устоят родителите му, изключително в случай че е в " Дървеница " – нужни са сред 1000 и 2000 лв. на месец. Ние сме основали постоянна, задочна и отдалечена форма на образование, с цел да може всеки студент да се грижи за себе си и за околните сиq като учи и работи по едно и също време. Този метод се оказа ефикасен, тъй като виновният човек може да бъде виновен и в работата, и в учението. Обратното – оня, който го мързи или майка му и татко му имат повече пари да го устоят, " с цел да не се мъчи детето ", виждаме, че него го домързява и в учението. Принципът на Паркинсон се оказа годен и в този случай: в случай че има нещо незабавно да се свърши, дай го на този, който е най-зает, той ще откри метод да го свърши.

Как контролирате качеството на образователния развой?

- Лично. Процесът се управлява и от всяка катедра. Студентите също правят оценка своите преподаватели с анонимни анкети. Това е законово обвързване на всички вузове. Ако един наш учител получи две следващи години отрицателни оценки от студентите си, го избавям.

Вашето висше учебно заведение образова експерти, които са целево подготвени да работят в общините. В тази тенденция имате ли конкуренция в България?

-
Водещи сме в България с образованието на студенти за ръководство на общините и районите. Създали сме тези специалности, отчитайки потребностите. Тук бих добавил и специалността " Управление на осведомителните системи ". Тези специалности са ориентирани към по-малките консуматори, в това число дребни и междинни компании.

Как се конкурират частните вузове в България? Цената на образованието детайл ли е от конкуренцията?

-
В образованието важат пазарните правила на търсене и предложение. При нас таксата за образование е 490 лв. на учебен срок. Почти същите такси към този момент са и в държавните университети, където част от издръжката се обезпечава от държавния бюджет, друга част – от таксата на студента. Другият значителен разход в образованието е във вузове, където има корупция и се заплаща за изпити " под масата ". В този случай студентите харчат доста повече пари, в сравнение с е таксата, да кажем, при нас във ВУАРР. Да, това мъчно се потвърждава, само че този детайл от " цената " на образованието влияе върху престижа на вуза. Резултатът от това е, че ползата на кандидат-студентите нараства към висшите учебни заведения, които работят по разпоредбите и не разрешават да има такива спомагателни нерегламентирани заплащания. Не разрешаваме да има корупция. Не може да си " купите " изпит при нас.

Професор Димитров, за какво има частни банкрутирали висши учебни заведения, а няма държавни банкрутирали университети? Толкова добър собственик ли е страната?

-
Честен отговор: Държавата до момента ревностно пази всички държавни университети от банкрут. Въпреки че има учредения някои от тях да бъдат преструктурирани, приватизирани, обединени. Масово събитие е страната да се конкурира сама със себе си, защото в един град има няколко университета, които оферират едни и същи специалности. Това не е в интерес на обществото, само че тя го прави. Знае го естествено, тъй като тя отпуска бройките по специалности. Планира се и бюджет. Фалирали частни висши учебни заведения има по следните аргументи. Първата е, че рестрикциите на държавната нормативна уредба лимитират развиване на български вузове в чужбина. А при демографска рецесия частните бизнесмени са длъжни да се насочат към задгранични студенти. Това е естествена икономическа логичност, това е и положителната процедура в развитите страни. При налагане на държавни ограничавания на частната самодейност естествено е да има банкрутирали университети. Да, има и такива с неприятен мениджмънт, само че всеки си носи своята отговорност, а банкрутът е форма на отговорност, нали?

ВУАРР има традиция в основаване на бизнес мрежи сред приключилите студенти. Как поддържате връзките със своите приключили студенти?

-
Всичко стартира от клуб, който аз персонално управлявам. Той се назовава клуб " Лидерите ". В него сортираме най-хубавите студенти. Те постоянно са 40 – като рицарите на крал Артур. Между тях може да има докторанти и млади асистенти. Всеки месец пред тях експортирам лекции, които са с висока социална значителност. Засягам проблемите на демографската рецесия, спецификата и дефектите на бизнес средата в България, земята и нейното значение, даже здравето, даже политиката на " двата крайници ". Защитавам тезата, че е време да спрем да редуваме " ляво " и " дясно " в политиката: 4 години да поддържаме работодателите, а по-късно 4 години да поддържаме служащите. Това е причина да губим доста публично време и старания за развиване на единия и другия политически бранш. Аз подкрепям тезата, че е време да развиваме политика на двата крайници . За да може още по време на нашия живот обществото да се развива хармонично и уравновесено. Да има и за работодателите, и за хората на наемния труд задоволително положителни благоприятни условия във всяка политика.

(www.uard.bg)
Източник: capital.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР