Д-р Мила Мошелова и Деян Кюранов: Политиката може да е цивилизована, войната - никога!
„ Емоцията и професионалното сигурно би трябвало да се разделят до известна степен, само че аз си мисля, че политологията за мене в това число е и човешка просвета, която следи процесите, които стават в разнообразни общности и общества и настъпват и в хората. Като дял от науката за мен в нея би трябвало да участва огромна доза човечност, когато приказваме и за спорове и не считам, че това понижава наложително професионализма. По-скоро е хубаво, несъмнено, тези страсти да не въздействат на заключенията, които вършим. В тези филантропични науки в действителност парадокса е този - ние сме хора, които изследваме тези науки, т.е. и човешкото. Никога не можеш изцяло да го отделиш от анализите, които правиш. “, споделя доктор Мила Мошелова.
Според Мила Мошелова: „ Има доста хора в България, които са извънредно солидарни със събитията в Украйна, едно на ценностно равнище и друго на човешко равнище от позиция на това - приемането на хора, които бягат от тази война и предоставяне на сметка за цялата палитра от компликации, които те имат. Всъщност най-човешкото тука е да си дадем сметка, че никой не е ваксиниран против това да му се случи и на него и в действителност солидарността и емпатията за мен минават оттова. От позиция на политически позиции - не считам, че България дава сигналите, които можем да даваме. “
„ Ако се върнем може би малко обратно, и то не малко, само че задоволително виждаме една неспособност на българското общество, която очевидно датира от доста по-отдавна - отпреди 23 февруари тази година - неспособност да асимилираме похищението върху всевъзможни пориви за самостоятелност и характерност в мисленето и позиционирането ни. Напротив, даже приветстване на неща, които не са в наш плюс, които ни пречат да се развиваме и интелектуално в това число. Според мен това завещание, макар доста мощната поръчка и резултати, която тази поръчка дава през 2008 и новата ни история или последните 30 години от тази история, с присъединението ни към евроатлантически и либерално-демократични кръгове и организации. Въпреки това тези настроения не престават да пъплят и в действителност войната в Украйна ги извади още веднъж върху масата “, споделя Мила Мошелова.
Целият диалог на Деян Кюранов с Мила Мошелова можете да гледате във видеото:
Според Мила Мошелова: „ Има доста хора в България, които са извънредно солидарни със събитията в Украйна, едно на ценностно равнище и друго на човешко равнище от позиция на това - приемането на хора, които бягат от тази война и предоставяне на сметка за цялата палитра от компликации, които те имат. Всъщност най-човешкото тука е да си дадем сметка, че никой не е ваксиниран против това да му се случи и на него и в действителност солидарността и емпатията за мен минават оттова. От позиция на политически позиции - не считам, че България дава сигналите, които можем да даваме. “
„ Ако се върнем може би малко обратно, и то не малко, само че задоволително виждаме една неспособност на българското общество, която очевидно датира от доста по-отдавна - отпреди 23 февруари тази година - неспособност да асимилираме похищението върху всевъзможни пориви за самостоятелност и характерност в мисленето и позиционирането ни. Напротив, даже приветстване на неща, които не са в наш плюс, които ни пречат да се развиваме и интелектуално в това число. Според мен това завещание, макар доста мощната поръчка и резултати, която тази поръчка дава през 2008 и новата ни история или последните 30 години от тази история, с присъединението ни към евроатлантически и либерално-демократични кръгове и организации. Въпреки това тези настроения не престават да пъплят и в действителност войната в Украйна ги извади още веднъж върху масата “, споделя Мила Мошелова.
Целият диалог на Деян Кюранов с Мила Мошелова можете да гледате във видеото:
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ