България и еврото: кой продаде мача
Емилия Милчева,
Най-краткият отговор гласи: попречиха всички - и политическите сили, и служебната власт на президента. Всички те демонстрираха тържествен възторг и занулена интензивност, движени от разнообразни подбуди.
Инфлацията можеше да бъде преглътната
Факт - от четирите Маастрихтски критерия България не покрива този за ценовата непоклатимост. Мери се посредством инфлацията, която не би трябвало да надвишава с повече от 1,5% най-ниската в държава-членка на еврозоната. Инфлацията за декември на годишна база доближи 16,9% и подреди България измежду страните с най-голямо повишаване като Унгария, Латвия и Литва, където тя надвишава 20 на 100. По bTV през вчерашния ден водачът на ГЕРБ Бойко Борисов упрекна за “помпането ” ѝ в последните две години някогашния финансов министър Асен Василев.
Инфлацията обаче сподели и неспособността на ръководещите (все едно кои) да противодействат на нелоялните търговски практики. Необосновано спекулативно повишаване на обособени артикули бе установено в последната включила се към еврозоната страна - Хърватия, макар ограничения, въведени преди година.
Но българските институции се славят с това, че са на каишка на властта и не са изключително дейни в отбрана на потребителите, а липсва и законово определение що е то далавера и/или нелоялна комерсиална процедура. Как да се справяш с нарушаване, което го няма в правния мир? Единственото, което съумя да измисли служебното държавно управление в опит да замаскира неумението да се оправи, беше наблюдаване и информиране за цени. Редовният кабинет пък вкара нулева ставка по Данък добавена стойност за самун и брашно, непокътната и през тази година, която нямаше никакъв резултат върху повишаването на хлебните произведения.
Така че преди еврото институциите в България имат потребност от подсилване - на своя административен потенциал, интегритета на чиновниците си и рационализиране на правните правила, предпочитано на Комисията за отбрана на потребителите и Комисията за защита на конкуренцията.
Нито един законопроект не помръдна
Провалено беше и приемането на четирите законопроекта, изисквани преди еврозоната. Когато от “Демократична България ” (ДБ) упрекват ГЕРБ, Българска социалистическа партия, Движение за права и свободи, подкрепени от “Български напредък ” и “Възраждане ”, че са саботирали измененията в Кодекса за обезпечаване, са прави. Внесеният от Министерството на финансите и координиран с Европейската комисия план предвиждаше неотложно и абсолютно заплащане при пътни произшествия в чужбина от Националното бюро на българските автомобилни застрахователи към другите национални бюра. Според Демократична България - поради ползите на две застрахователни компании, които имаха и проблеми с заплащанията по “Зелена карта ”. Както сподели тогава депутатът Мартин Димитров (ДБ): “На думи доста хора в този парламент се изказваха какви горещи последователи са на влизането на България в еврозоната, а в действителност “продадоха мача ”.
Прави са и ГЕРБ, когато упрекват “Продължаваме смяната ” (ПП), че четиримата им депутати в икономическа комисия са отсъствали от разискването на измененията в Закона за ограниченията против изпирането на пари за второ четене. Този законопроект визира доста ползи. Промените плануват идентифициране на лицата, които дават услуги по дружествено ръководство, както и процедури за инспекциите им (включително от ДАНС), които да открият надеждност и склонност на юристи, счетоводители, данъчни съветници и други Предлага се и вписването им в обществен указател към министъра на правораздаването.
Проектът разширяваше и обсега на идентификацията - освен клиентите-юридически лица, само че и притежателите им юридически лица. (А актуалният Закон за ограниченията против изпирането на пари дефинира като автентичен притежател единствено “физическо лице или физически лица, което/които в последна сметка имат или управляват юридическо лице или друго правно образувание ”.) Проектът допускаше и опция в Търговския указател да се отбелязва, в случай че е открито противоречие в данните за действителния притежател.
Не помръднаха след първо четене в пленарна зала и измененията в Търговския закон, свързани с производството по неплатежоспособност. България се “слави ” с неговата дълготрайност, защото се проточва приблизително 3,3-3,5 години, а при страните членки на Организацията за икономическо сътрудничество и раз е приблизително два пъти по-късо. Същото е и съотношението при събираемостта на вземанията в границите на тези производства - 37,7% против 70,2 %.
Законопроектът за Българска народна банка пък, който би трябвало да разпише пълномощия на централната банка, когато България одобри еврото, въобще го няма.
Последствията
Още от приемането на България в ERM II през 2020 година, по време на третия кабинет на Бойко Борисов, нуждата от тези закони беше известна - имаше проект за техническа подготовка. Знаеше се, че конвергентният отчет, който трябваше да желаяме от Брюксел - само че в този момент няма да желаяме, ще прави оценка Маастрихтските критерии и правната съгласуемост.
Въпреки декларативните изказвания липсваше политическа воля да бъде следван пътят към еврозоната. Отсъствието на систематична и поредна политика няма по какъв начин да бъде обезщетено от ударна работа на 48-ия парламент преди да се разпусне. Но защото още веднъж предстоят избори, на дневен ред са обвиняванията, стилният вик на всяка акция. Служебният кабинет се оправдава, че си е приключил работата - внесъл е плановете през декември, само че Народното събрание по този начин и не е съумял да ги гласоподава.
Министърът на финансите Росица Велкова предизвести през вчерашния ден, че “ако няма явен целеви интервал за замяната на лв. с евро, кредитният рейтинг на България ще се утежни, което ще има отрицателно отношение и по лихвите по дълга ”. Това значи също, че в случай че България реши да емитира нови облигации, обслужването на този нов дълг ще е по-скъпо.
Политическата неустановеност в допълнение утежнява обстановката. Ще има или няма да има устойчиво държавно управление и работещ парламент след 2 април, който да одобри законопроектите, с цел да изиска България конвергентен отчет?
Засега наподобява, че “Възраждане ”, които събират подписи за референдум за опазване на лв. до 2043 година, получиха нов подтик. Лидерът на партията Костадин Костадинов си приписа заслугите за отлагането. “Вчера (четвъртък, б.а.)... обявихме, че досега сме събрали 247 000 подписа, призовахме българското държавно управление да не изпраща искане за конвергентен отчет към управлението на еврозоната ”. И ето, че на идващия ден държавното управление е направило тъкмо това, както означи самичък Костадинов.
Левът се възражда.
Най-краткият отговор гласи: попречиха всички - и политическите сили, и служебната власт на президента. Всички те демонстрираха тържествен възторг и занулена интензивност, движени от разнообразни подбуди.
Инфлацията можеше да бъде преглътната
Факт - от четирите Маастрихтски критерия България не покрива този за ценовата непоклатимост. Мери се посредством инфлацията, която не би трябвало да надвишава с повече от 1,5% най-ниската в държава-членка на еврозоната. Инфлацията за декември на годишна база доближи 16,9% и подреди България измежду страните с най-голямо повишаване като Унгария, Латвия и Литва, където тя надвишава 20 на 100. По bTV през вчерашния ден водачът на ГЕРБ Бойко Борисов упрекна за “помпането ” ѝ в последните две години някогашния финансов министър Асен Василев.
Инфлацията обаче сподели и неспособността на ръководещите (все едно кои) да противодействат на нелоялните търговски практики. Необосновано спекулативно повишаване на обособени артикули бе установено в последната включила се към еврозоната страна - Хърватия, макар ограничения, въведени преди година.
Но българските институции се славят с това, че са на каишка на властта и не са изключително дейни в отбрана на потребителите, а липсва и законово определение що е то далавера и/или нелоялна комерсиална процедура. Как да се справяш с нарушаване, което го няма в правния мир? Единственото, което съумя да измисли служебното държавно управление в опит да замаскира неумението да се оправи, беше наблюдаване и информиране за цени. Редовният кабинет пък вкара нулева ставка по Данък добавена стойност за самун и брашно, непокътната и през тази година, която нямаше никакъв резултат върху повишаването на хлебните произведения.
Така че преди еврото институциите в България имат потребност от подсилване - на своя административен потенциал, интегритета на чиновниците си и рационализиране на правните правила, предпочитано на Комисията за отбрана на потребителите и Комисията за защита на конкуренцията.
Нито един законопроект не помръдна
Провалено беше и приемането на четирите законопроекта, изисквани преди еврозоната. Когато от “Демократична България ” (ДБ) упрекват ГЕРБ, Българска социалистическа партия, Движение за права и свободи, подкрепени от “Български напредък ” и “Възраждане ”, че са саботирали измененията в Кодекса за обезпечаване, са прави. Внесеният от Министерството на финансите и координиран с Европейската комисия план предвиждаше неотложно и абсолютно заплащане при пътни произшествия в чужбина от Националното бюро на българските автомобилни застрахователи към другите национални бюра. Според Демократична България - поради ползите на две застрахователни компании, които имаха и проблеми с заплащанията по “Зелена карта ”. Както сподели тогава депутатът Мартин Димитров (ДБ): “На думи доста хора в този парламент се изказваха какви горещи последователи са на влизането на България в еврозоната, а в действителност “продадоха мача ”.
Прави са и ГЕРБ, когато упрекват “Продължаваме смяната ” (ПП), че четиримата им депутати в икономическа комисия са отсъствали от разискването на измененията в Закона за ограниченията против изпирането на пари за второ четене. Този законопроект визира доста ползи. Промените плануват идентифициране на лицата, които дават услуги по дружествено ръководство, както и процедури за инспекциите им (включително от ДАНС), които да открият надеждност и склонност на юристи, счетоводители, данъчни съветници и други Предлага се и вписването им в обществен указател към министъра на правораздаването.
Проектът разширяваше и обсега на идентификацията - освен клиентите-юридически лица, само че и притежателите им юридически лица. (А актуалният Закон за ограниченията против изпирането на пари дефинира като автентичен притежател единствено “физическо лице или физически лица, което/които в последна сметка имат или управляват юридическо лице или друго правно образувание ”.) Проектът допускаше и опция в Търговския указател да се отбелязва, в случай че е открито противоречие в данните за действителния притежател.
Не помръднаха след първо четене в пленарна зала и измененията в Търговския закон, свързани с производството по неплатежоспособност. България се “слави ” с неговата дълготрайност, защото се проточва приблизително 3,3-3,5 години, а при страните членки на Организацията за икономическо сътрудничество и раз е приблизително два пъти по-късо. Същото е и съотношението при събираемостта на вземанията в границите на тези производства - 37,7% против 70,2 %.
Законопроектът за Българска народна банка пък, който би трябвало да разпише пълномощия на централната банка, когато България одобри еврото, въобще го няма.
Последствията
Още от приемането на България в ERM II през 2020 година, по време на третия кабинет на Бойко Борисов, нуждата от тези закони беше известна - имаше проект за техническа подготовка. Знаеше се, че конвергентният отчет, който трябваше да желаяме от Брюксел - само че в този момент няма да желаяме, ще прави оценка Маастрихтските критерии и правната съгласуемост.
Въпреки декларативните изказвания липсваше политическа воля да бъде следван пътят към еврозоната. Отсъствието на систематична и поредна политика няма по какъв начин да бъде обезщетено от ударна работа на 48-ия парламент преди да се разпусне. Но защото още веднъж предстоят избори, на дневен ред са обвиняванията, стилният вик на всяка акция. Служебният кабинет се оправдава, че си е приключил работата - внесъл е плановете през декември, само че Народното събрание по този начин и не е съумял да ги гласоподава.
Министърът на финансите Росица Велкова предизвести през вчерашния ден, че “ако няма явен целеви интервал за замяната на лв. с евро, кредитният рейтинг на България ще се утежни, което ще има отрицателно отношение и по лихвите по дълга ”. Това значи също, че в случай че България реши да емитира нови облигации, обслужването на този нов дълг ще е по-скъпо.
Политическата неустановеност в допълнение утежнява обстановката. Ще има или няма да има устойчиво държавно управление и работещ парламент след 2 април, който да одобри законопроектите, с цел да изиска България конвергентен отчет?
Засега наподобява, че “Възраждане ”, които събират подписи за референдум за опазване на лв. до 2043 година, получиха нов подтик. Лидерът на партията Костадин Костадинов си приписа заслугите за отлагането. “Вчера (четвъртък, б.а.)... обявихме, че досега сме събрали 247 000 подписа, призовахме българското държавно управление да не изпраща искане за конвергентен отчет към управлението на еврозоната ”. И ето, че на идващия ден държавното управление е направило тъкмо това, както означи самичък Костадинов.
Левът се възражда.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ