Кокала: Приятно е да биеш ЦСКА, независимо дали с тире или с число
Емил Велев-Кокала постоянно е забавен събеседник. Бившият футболист и треньор на Левски има лично мнение по всички футболни тематики и най-важното - в никакъв случай не се тормози да го каже. Пред Gong.bg той разяснява миналото дерби Левски - ЦСКА, обстановката при " сините ", както и ситуацията в националния тим преди мачовете с Гибралтар и Северна Македония и окаяното положение на стадионите в България.
- Г-н Велев, гостуваме Ви на игрището, на което Вашата академия " Левски-Спартак " организира своите подготвителни занимания. Вече две години и половина, в случай че не се неистина, тя развива активност. Има ли огромен интерес към школата?
- Да, в действителност има интерес. Дори и през интервала, когато беше и пандемията от ковид, идваха деца, имаха предпочитание да играят. Естествено, когато беше неразрешено, нямаше по какъв начин да станат нещата. Впоследствие, когато отпуснаха ограниченията, започнаха деца да идват. В момента стартира и шампионата в България, както на дребните, по този начин и на по-големите деца. Непрекъснато ми се обаждат, имат предпочитание. Инициативни са децата, желаят да играят футбол, да се развиват. Виждам това нещо и в родителите – и те имат упоритостите. Естествено, да не изпадат в крайности, тъй като всеки родител си мисли, че неговото дете е най-хубаво, в което няма неприятно. Така че за момента не можем да се оплачем от липса на деца. Имаме 3-4 гарнитури, с които играем състезание. Смятам, че това нещо е похвално и хубаво.
- Няма по какъв начин да не стартираме с футболните тематики настрана от Вашата академия с миналото неотдавна дерби сред Левски и ЦСКА. Какво видяхте Вие в този мач?
- Аз бях планувал победа за Левски, виждах по какъв начин се движат и двата тима. Похвално е това, че имаше много огромна посещаемост, изключително почитателите на Левски. Знаем напоследък, то се и вижда по финансовите доклади, че толкоз доходи са събрани за Левски – за мъжкия тим, за школата. Има такива групи, които в действителност са подели такава самодейност, че тимът да се върне в годините, когато целият стадион беше цялостен. Аз си припомням и в далечното минало, когато нямаше седалки, а имаше пейки - на стадиона имаше към 60-70 хиляди фенове, което е нещо неповторимо. Надявам се това нещо да продължи и в идващите мачове, месеци и години и публиката с голямо предпочитание да върви на мачовете. Естествено, те желаят да виждат театър, хубава игра, атакуващ футбол, както стана оня ден. Наистина Левски в този мач бяха доста по-добрият тим от ЦСКА. Имаха по-голямо предпочитание за победа и справедливо я реализираха.
- Ако би трябвало да отличите един футболист, който израсна под управлението на Станимир Стоилов в последната година, кой би бил той съгласно Вас?
- Не бих отличил единствено един. Особено българите, които играят сега – както по-младите, по този начин и по-опитните, които си възстановяват равнището, на което са играли в близкото минало. Халфовете, в отбрана също. Напред виждаме също положителни футболисти, които благодарение на треньорското управление демонстрират доста качествени игри и виждаме самия напредък на терена, както се споделя.
- Изненадан ли сте от този напредък и в действителност какъв брой бързо бе той реализиран?
- Не. Доколкото си припомням, Мъри се завърна преди една година. Публиката към този момент от 6-7 месеца тотално окупира секторите, където може да се събере, тъй като виждаме нашите игрища в какво окаяно положение са. Трябва да се акцентира на това нещо, страната да намерения и да се построят игрища. Да не даваме доста образци, тъй като постоянно можем да намерим. Моят образец, естествено, е от Израел, където в последните 6-7 години направиха 10 стадиона. Уникални!
- Там страната ли влага във футбола?
- Държавата, естествено, с помощ от бизнеса. Всичко е взето дружно, както се споделя. Не може единствено от една страна, само че главният мотор е страната.
- Около нас на всички места се строят игрища. Според Вас за какво ние сме някакъв самобитен остров, в който това не се случва?
- Държавата на парадоксите, по този начин ни назовават. Виждаме цялата политическа конюнктура, всичко в държавата… Нищо не ни е наред, както се споделя, пък футболът ли да е на това равнище, което ние желаеме да бъде и гледаме, постоянно се оглеждаме на запад в другите страни къде и какво са създали и единствено цъкаме и викаме: „ Какво ще вършим в този момент ние? “. Трябва отнякъде да се стартира, би трябвало някой да го стартира това нещо. Да има стройни системи във всички аспекти на държавността, както се споделя. Да има хора, които са знаещи, мислещи и могат да създадат тия неща. Но това би трябвало да пристигна, както казахте и Вие, с много говорене, непрестанно, с пропаганда. Естествено, това се прави и с пари, не изключвам доста значимия фактор, само че няма метод. Ти не го правиш непрестанно, веднъж се прави един стадион за 100 милиона или 3 стадиона за 250 милиона, нещо от този вид. Не приказвам да се стигне до стадион за милиард, тъй като и такива образци можем да намерим.
- Докъде може да стигне Левски в границите на сегашния сезон, господин Велев, прекомерно рано ли е да се приказва за шампионска купа?
- Вижте, ние непрестанно спекулираме с това нещо, само че упоритостите на Левски постоянно са били продобиване на шампионската купа и Купата на България, както и класиране в Европа, с цел да играе Левски в Европа, както стана тази година. Ние друго нещо не можем да пожелаем и да желаеме от Левски, с изключение на да имат предпочитание и упоритости. Аз не обичам, когато питат шефовете на Левски или на другите огромни тимове „ Каква е вашата цел? “ и почват да увъртат. „ Искаме да станем първенци “, по този начин би трябвало да се споделя. В момента виждаме, че силите са съвсем изравнени – Лудогорец, Левски, даже и ЦСКА, нищо, че в последното дерби бяха доста разтърсени и неуверени. За мен и ЦСКА е добър тим, който както желае да го назовава. Виждаме, че почитателите го следват, тъй че споделяме, че е ЦСКА. Дали с тире или с число – няма значение (смее се). Винаги е прелестно, когато биеш ЦСКА, това е моето мото.
- Вие в един обществен коментар в обществените мрежи изразихте своята позиция за отношението на „ алените “ почитатели към техни митове на въпросния мач сред двата ЦСКА. Може би това, че не случва на „ Герена “ по никакъв метод нещо сходно и че Левски си почита легендите е огромната разлика?
- Да, в действителност в Левски си почитаме легендите и ветераните, както се споделя. Според мен в тази ситуация там на „ Народна войска “ имаше режисура, това не беше инцидентно. Така ми се видя на мен. Защото всички познават тези хора, по които плюеха и псуваха. Всички познават и Стойчо Младенов, Любо Пенев, Ради Здравков, по-старите футболисти. Това, че са намерили да работят в другото ЦСКА и някой счете, че е погрешно и неморално… Но отново споделям, че съгласно мен беше режисура. Не идва от вътрешната страна това нещо. Ако питате всеки един почитател поотделно дали познава еди-кой си и по какъв начин ще реагира, в случай че го види в различен тим, то едва ли ще ги псуват и по този начин ще се отнасят към тях. Все отново това са хора, които са играли толкоз доста мачове за ЦСКА, спечелили са купи, трофеи. Да не приказваме в далечното минало по какъв начин побеждаваха Ливърпул, Нотингам, Байерн Мюнхен. Това просто няма по какъв начин да се не помни. Според мен всичко беше преднамерено и някой ги е предиздвикал да го създадат.
- Коя е приятната изненада съгласно Вас досега в efbet Лига?
- За мен не беше изненада Левски да е сега в това положение с едно изключение – злополучното отпадане от Хамрун. Дори мога да кажа, че бяхме доста по-добри от този тим, само че и шансът тогава ни обърна тил. В първия мач значително ни покри шансът, само че във втория беше нещо извънредно – да ти вкарат незабавно гол, откакто си се класирал де факто. Малко трагично беше. Може би по тази причина се получи този спад след отпадането от Европа и загубихме, по-слабо играехме. Видяхме, че тимът много бързо се съвзе и заигра това, което самият Стоилов желае да вижда. Както и той споделя – доста е мъчно Левски да бъде надвит, без значение в каква групировка играе, дали е в система с трима бранители, с петима или с четирима.
- Какво очаквате от новия народен селекционер Младен Кръстаич и идните мачове с Гибралтар и Северна Македония? Той повика много млади момчета, някои от които в никакъв случай не са имали мач за националния тим.
- Хубаво е да се подмладява един народен тим, само че откакто имаш такива значими мачове… Най-вече би трябвало да победим Гибралтар, с цел да не изпаднем в по-долна група, откъдето класирането за идващ конгрес, европейски или международен, ще е доста мъчно. Така че това е първата и съществена задача на Кръстаич – да сглоби подобен тим, че да победи, освен това с разлика, тима на Гибралтар. Ако е с някакво измъчено 1:0 или 2:1, отново няма да наподобява добре българският народен тим. Но той си е направил сметка. Странно ми беше за какво не беше извикан Чочев, който сега мисля, че е голмайстор на шампионата и доста мощно играе. Аз персонално също доста почитам това момче, постоянно играе със сърце и душа, а и знае да играе футбол. Според мен той можеше да бъде от помощ, а и освен той. Още трима-четирима по-опитни можеха да пернат по-младите с тях, с цел да може да наподобява националният тим доста по-добре. Ще забележим по какъв начин ще се развият нещата, нека и самите футболисти да схващат значимостта на самия мач, тъй като това е по-важното. Треньорът е едно, той ги подрежда на дъската и споделя: „ ти почваш да играеш “. Важно е на терена какво ще се получи. Ако нямаш сърце и душа да играеш, оставяме качествата настрани, би трябвало да си нападателен и стимулиран и да изиграеш този мач все едно е финален. Така би трябвало да се играе за националния тим и за фланелката.
- За край – да чакаме ли скоро ново треньорско предизвикателство във Вашата кариера? Има ли го към момента това предпочитание и този апетит във Вас?
- Винаги има. Въпросът е къде ще продължи моята кариера като треньор. Смятам, че много неща съм научил и с времето много опит съм натрупал. Естествено, би трябвало да има и някакви упоритости човек или в тима, където отида, самият тим да има упоритости за нещо. Иначе единствено по този начин да се каже, че отиваш на работа – не мисля, че е вярно, най-малко за мен.
- Г-н Велев, гостуваме Ви на игрището, на което Вашата академия " Левски-Спартак " организира своите подготвителни занимания. Вече две години и половина, в случай че не се неистина, тя развива активност. Има ли огромен интерес към школата?
- Да, в действителност има интерес. Дори и през интервала, когато беше и пандемията от ковид, идваха деца, имаха предпочитание да играят. Естествено, когато беше неразрешено, нямаше по какъв начин да станат нещата. Впоследствие, когато отпуснаха ограниченията, започнаха деца да идват. В момента стартира и шампионата в България, както на дребните, по този начин и на по-големите деца. Непрекъснато ми се обаждат, имат предпочитание. Инициативни са децата, желаят да играят футбол, да се развиват. Виждам това нещо и в родителите – и те имат упоритостите. Естествено, да не изпадат в крайности, тъй като всеки родител си мисли, че неговото дете е най-хубаво, в което няма неприятно. Така че за момента не можем да се оплачем от липса на деца. Имаме 3-4 гарнитури, с които играем състезание. Смятам, че това нещо е похвално и хубаво.
- Няма по какъв начин да не стартираме с футболните тематики настрана от Вашата академия с миналото неотдавна дерби сред Левски и ЦСКА. Какво видяхте Вие в този мач?
- Аз бях планувал победа за Левски, виждах по какъв начин се движат и двата тима. Похвално е това, че имаше много огромна посещаемост, изключително почитателите на Левски. Знаем напоследък, то се и вижда по финансовите доклади, че толкоз доходи са събрани за Левски – за мъжкия тим, за школата. Има такива групи, които в действителност са подели такава самодейност, че тимът да се върне в годините, когато целият стадион беше цялостен. Аз си припомням и в далечното минало, когато нямаше седалки, а имаше пейки - на стадиона имаше към 60-70 хиляди фенове, което е нещо неповторимо. Надявам се това нещо да продължи и в идващите мачове, месеци и години и публиката с голямо предпочитание да върви на мачовете. Естествено, те желаят да виждат театър, хубава игра, атакуващ футбол, както стана оня ден. Наистина Левски в този мач бяха доста по-добрият тим от ЦСКА. Имаха по-голямо предпочитание за победа и справедливо я реализираха.
- Ако би трябвало да отличите един футболист, който израсна под управлението на Станимир Стоилов в последната година, кой би бил той съгласно Вас?
- Не бих отличил единствено един. Особено българите, които играят сега – както по-младите, по този начин и по-опитните, които си възстановяват равнището, на което са играли в близкото минало. Халфовете, в отбрана също. Напред виждаме също положителни футболисти, които благодарение на треньорското управление демонстрират доста качествени игри и виждаме самия напредък на терена, както се споделя.
- Изненадан ли сте от този напредък и в действителност какъв брой бързо бе той реализиран?
- Не. Доколкото си припомням, Мъри се завърна преди една година. Публиката към този момент от 6-7 месеца тотално окупира секторите, където може да се събере, тъй като виждаме нашите игрища в какво окаяно положение са. Трябва да се акцентира на това нещо, страната да намерения и да се построят игрища. Да не даваме доста образци, тъй като постоянно можем да намерим. Моят образец, естествено, е от Израел, където в последните 6-7 години направиха 10 стадиона. Уникални!
- Там страната ли влага във футбола?
- Държавата, естествено, с помощ от бизнеса. Всичко е взето дружно, както се споделя. Не може единствено от една страна, само че главният мотор е страната.
- Около нас на всички места се строят игрища. Според Вас за какво ние сме някакъв самобитен остров, в който това не се случва?
- Държавата на парадоксите, по този начин ни назовават. Виждаме цялата политическа конюнктура, всичко в държавата… Нищо не ни е наред, както се споделя, пък футболът ли да е на това равнище, което ние желаеме да бъде и гледаме, постоянно се оглеждаме на запад в другите страни къде и какво са създали и единствено цъкаме и викаме: „ Какво ще вършим в този момент ние? “. Трябва отнякъде да се стартира, би трябвало някой да го стартира това нещо. Да има стройни системи във всички аспекти на държавността, както се споделя. Да има хора, които са знаещи, мислещи и могат да създадат тия неща. Но това би трябвало да пристигна, както казахте и Вие, с много говорене, непрестанно, с пропаганда. Естествено, това се прави и с пари, не изключвам доста значимия фактор, само че няма метод. Ти не го правиш непрестанно, веднъж се прави един стадион за 100 милиона или 3 стадиона за 250 милиона, нещо от този вид. Не приказвам да се стигне до стадион за милиард, тъй като и такива образци можем да намерим.
- Докъде може да стигне Левски в границите на сегашния сезон, господин Велев, прекомерно рано ли е да се приказва за шампионска купа?
- Вижте, ние непрестанно спекулираме с това нещо, само че упоритостите на Левски постоянно са били продобиване на шампионската купа и Купата на България, както и класиране в Европа, с цел да играе Левски в Европа, както стана тази година. Ние друго нещо не можем да пожелаем и да желаеме от Левски, с изключение на да имат предпочитание и упоритости. Аз не обичам, когато питат шефовете на Левски или на другите огромни тимове „ Каква е вашата цел? “ и почват да увъртат. „ Искаме да станем първенци “, по този начин би трябвало да се споделя. В момента виждаме, че силите са съвсем изравнени – Лудогорец, Левски, даже и ЦСКА, нищо, че в последното дерби бяха доста разтърсени и неуверени. За мен и ЦСКА е добър тим, който както желае да го назовава. Виждаме, че почитателите го следват, тъй че споделяме, че е ЦСКА. Дали с тире или с число – няма значение (смее се). Винаги е прелестно, когато биеш ЦСКА, това е моето мото.
- Вие в един обществен коментар в обществените мрежи изразихте своята позиция за отношението на „ алените “ почитатели към техни митове на въпросния мач сред двата ЦСКА. Може би това, че не случва на „ Герена “ по никакъв метод нещо сходно и че Левски си почита легендите е огромната разлика?
- Да, в действителност в Левски си почитаме легендите и ветераните, както се споделя. Според мен в тази ситуация там на „ Народна войска “ имаше режисура, това не беше инцидентно. Така ми се видя на мен. Защото всички познават тези хора, по които плюеха и псуваха. Всички познават и Стойчо Младенов, Любо Пенев, Ради Здравков, по-старите футболисти. Това, че са намерили да работят в другото ЦСКА и някой счете, че е погрешно и неморално… Но отново споделям, че съгласно мен беше режисура. Не идва от вътрешната страна това нещо. Ако питате всеки един почитател поотделно дали познава еди-кой си и по какъв начин ще реагира, в случай че го види в различен тим, то едва ли ще ги псуват и по този начин ще се отнасят към тях. Все отново това са хора, които са играли толкоз доста мачове за ЦСКА, спечелили са купи, трофеи. Да не приказваме в далечното минало по какъв начин побеждаваха Ливърпул, Нотингам, Байерн Мюнхен. Това просто няма по какъв начин да се не помни. Според мен всичко беше преднамерено и някой ги е предиздвикал да го създадат.
- Коя е приятната изненада съгласно Вас досега в efbet Лига?
- За мен не беше изненада Левски да е сега в това положение с едно изключение – злополучното отпадане от Хамрун. Дори мога да кажа, че бяхме доста по-добри от този тим, само че и шансът тогава ни обърна тил. В първия мач значително ни покри шансът, само че във втория беше нещо извънредно – да ти вкарат незабавно гол, откакто си се класирал де факто. Малко трагично беше. Може би по тази причина се получи този спад след отпадането от Европа и загубихме, по-слабо играехме. Видяхме, че тимът много бързо се съвзе и заигра това, което самият Стоилов желае да вижда. Както и той споделя – доста е мъчно Левски да бъде надвит, без значение в каква групировка играе, дали е в система с трима бранители, с петима или с четирима.
- Какво очаквате от новия народен селекционер Младен Кръстаич и идните мачове с Гибралтар и Северна Македония? Той повика много млади момчета, някои от които в никакъв случай не са имали мач за националния тим.
- Хубаво е да се подмладява един народен тим, само че откакто имаш такива значими мачове… Най-вече би трябвало да победим Гибралтар, с цел да не изпаднем в по-долна група, откъдето класирането за идващ конгрес, европейски или международен, ще е доста мъчно. Така че това е първата и съществена задача на Кръстаич – да сглоби подобен тим, че да победи, освен това с разлика, тима на Гибралтар. Ако е с някакво измъчено 1:0 или 2:1, отново няма да наподобява добре българският народен тим. Но той си е направил сметка. Странно ми беше за какво не беше извикан Чочев, който сега мисля, че е голмайстор на шампионата и доста мощно играе. Аз персонално също доста почитам това момче, постоянно играе със сърце и душа, а и знае да играе футбол. Според мен той можеше да бъде от помощ, а и освен той. Още трима-четирима по-опитни можеха да пернат по-младите с тях, с цел да може да наподобява националният тим доста по-добре. Ще забележим по какъв начин ще се развият нещата, нека и самите футболисти да схващат значимостта на самия мач, тъй като това е по-важното. Треньорът е едно, той ги подрежда на дъската и споделя: „ ти почваш да играеш “. Важно е на терена какво ще се получи. Ако нямаш сърце и душа да играеш, оставяме качествата настрани, би трябвало да си нападателен и стимулиран и да изиграеш този мач все едно е финален. Така би трябвало да се играе за националния тим и за фланелката.
- За край – да чакаме ли скоро ново треньорско предизвикателство във Вашата кариера? Има ли го към момента това предпочитание и този апетит във Вас?
- Винаги има. Въпросът е къде ще продължи моята кариера като треньор. Смятам, че много неща съм научил и с времето много опит съм натрупал. Естествено, би трябвало да има и някакви упоритости човек или в тима, където отида, самият тим да има упоритости за нещо. Иначе единствено по този начин да се каже, че отиваш на работа – не мисля, че е вярно, най-малко за мен.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ