Как цензурата забрани песента на Емил Димитров „Моя страна, моя България“
Емил Димитров написва музиката на огромния си шлагер „ Моя страна “ през 1970 година и я посвещава на своя наследник. Песента става известна като „ Моя страна, моя България “. Автор на текста е Васил Андреев, а аранжиментът ѝ е на Митко Щерев. Във фонда на БНР се пази запис от 1970-а, осъществяването е на Емил Димитров с оркестър „ Синьо-белите “.
Малцина обаче знаят, че „ Моя страна, моя България “ е била неразрешена, тъй като в нея цензурата открива буржоазно въздействие и подмятания за емигрантство. Емил Димитров споделя: „ Обвиниха създателите ѝ, че е писана за български емигранти в чужбина, като не са прочели в текста „ ще се върна “. Аз я дадох на фестивала за занимателна ария „ Златният Орфей “, само че смениха регламента и не можах да взема премия “.
Интересен факт е, че в началото песента е записана с френски текст. Излиза във Франция под името „ Моника “ и няколко години е шлагер там. След множеството концерти в Париж, макар че има опция да остане и да развие кариерата си там, Емил Димитров отхвърля и се завръща в България. Христо Куртев – президент на Международната академия за изкуства в Париж, споделя, че доста от песните на Емил са били поискани от непознати артисти от Белгия, Холандия, Германия, Мароко и Ливан. Така Емил Димитров става първият български член на Съюза на френските композитори и стартира да получава авторски отчисления от целия свят. Вратите на Съюза на българските композитори обаче остават затворени пред него поради неналичието на музикално обучение. Освен във Франция той е звезда и в Съветския съюз, където е пял пред препълнени зали и игрища.
В дългата си кариера Емил Димитров има голям брой награди и самопризнания от многомилионната си аудитория. Той основава 10 шлагера, които влизат в европейските ранглисти.
Роден е на 23 декември 1940 година в фамилията на илюзионисти. От дребен пътува с тях и по този начин с течение на времето се влюбва в сцената. Приет е първи да следва във ВИТИЗ (сега НАТФИЗ „ Кръстьо Сарафов “) дружно с актрисата Илка Зафирова. През 1962 година изпява за първи път песента си „ Арлекино “, което слага началото на блестящата му кариера. Същата ария показва на „ Златният Орфей – 1975 “ Алла Пугачова, взема Голямата премия и стартира звездният ѝ път.
От 2000 година до гибелта си през 2005-а Емил Димитров стопира да се занимава интензивно с музика поради влошеното си здраве. Над 400 са песните, които той основава както за себе си, по този начин и за други реализатори. Аранжиментите им са дело на Митко Щерев, Морис Аладжем, Александър Йосифов, Найден Андреев и доста други.
През 2012 година Българското национално радио продуцира дружно с фондация „ Емил Димитров “ компактдиск, в който са събрани едни от най-хубавите песни, композирани и изпълнени от него. Чрез музиката той съумява да построи незабележим мост сред Изтока и Запада. В едно от последните си изявленията Емил споделя, че в никакъв случай няма да бъде задоволителна любовта, която получава от своята аудитория, само че не има вяра, че песните му ще се помнят след гибелта му. Нещо, което за наслада не се е сбъднало.
