Разкриха неизвестни детайли около цар Иван Шишман
ели 625 години по-късно последният държател на Търновското българско царство, Иван Шишман, още веднъж стъпи в бащината си цитадела Царевец. Според историческите извори царят напуща столицата Търновград и се отдръпва в крепостта Никопол, където събира армия с цел да се опълчи на султан Баязид Йълдъръм.
През 1395 година обаче, той е покорен и екзекутиран по заповед на османския държател. Седем века по-късно неговото знаме още веднъж гордо се развя над портите на търновската цитадела.
Това стана по време на историческата възстановка на срещата на цар Иван Шишман с болярина Алдемир, шеф на Свищовската цитадела Калето, заяви в.. Възстановката е по концепция на проф. Николай Овчаров, който към този момент втора година управлява археологическите разкопки в крепостта на брега на река Дунав.
Срещата на портите на Царевец сред царя, болярина и воините, облечени в бойни доспехи, провокира голям интерес у туристите. Според сюжета владетелят посрещна своя болярин, който му рапортува за отблсъкването на враговете.
Според проф. Овчаров шефът на Калето, Алдемир е фактически съществувала историческа персона и името му се среща в открити писма на Иван Шишман до него и до различен болярин на име Баул. В писмата владетелят приканва своите боляри да му изпратят армия в Никопол с цел да отблъсне османските завоеватели.
"От находките и историческите извори излиза наяве, че тази Свищовската цитадела, дружно Никополската, са били последните бастиони на цар Иван Шишман след завладяването на столицата Търново. Двамата болярите най-вероятно са имали кумански генезис. За името на Алдемир има разнообразни тълкувания. Проф. Пламен Павлов счита, че идва от "нагорещено желязо ". Според мен обаче, то се извежда от "ел ", ръка и "демир ", желязо и значи "желязната ръка ". Алдемир е бил комедантът на крепостта в Свищов и я е бранил до край. Османският пътеписец Мехмед Нешри се възхищава от коменданта на Свищовската цитадела, че не се е покорил и се е бил до последно, само че не го посочва по име. неговото име. Този комендант се предава чак, когато питателните муниции в крепостта свършват, с цел да не почине популацията от непосилен апетит. Според мен този смел комендант споделя ориста на своя цар и е бил погубен дружно с Иван Шишман ", счита проф. Овчаров.
Той заяви и резултатите от тазгодишните разкопки в Калето.
"Находките са неповторими. Общо са открити над 100 монети. Една от тях е изключително забавна. Тя беше открита в хоросана на крепостните зидове и е от времето на цар Иван Асен II. Което дава съображение да се счита, че евентуално Калето е издигната по това време. Намерени бяха и елементи от две чаши, вид бокали, за пиянство на вино. Едната от тях е нормално и евентуално е принадлежала на боец. Другата е сграфитокерамика. Тези чаши са се носели окачени на колана от притежателите им и са имали рангов темперамент. От материала, от който са направени и от украсата им се е разпознавало, притежателят към коя част от българско болярство е принадлежал ", изяснява проф. Овчаров.
Той напомни, че разкопките на Свищовската цитадела са отдадени на 625-годишнината от гибелта на цар Иван Шишман.
"Разкопките дават скъпа информация за последните месеци от тежкото и трагично ръководство на Иван Шишман. Дълго време се смяташе, че това е един слабохарактерен и слаб държател, напуснал столиата си с цел да се крие в Никопол. Това не е правилно. С армия от 5 хиляди той се изправя против 30 хиляди османска войска, предвождана от великия везир на Баязид, Али паша. Самият султан го назовава „ великият мръсник” и желае главата му. За разлика от брат си Иван Срацимир и от останалите балкански владетеи, включително и византийския иператор, Иван Шишман не е изпратил и един български боец да се бие на страната на турците ", изяснява проф. Николай Овчаров.
Идеята на община Свищов е идната година по европейски план крепостта Калето да бъде раставрирана и отворена за посещаване, а регионът към нея да се трансформира в хубав парк за локалните поданици и гостите на града.
Вижте повече във видеото горе.
През 1395 година обаче, той е покорен и екзекутиран по заповед на османския държател. Седем века по-късно неговото знаме още веднъж гордо се развя над портите на търновската цитадела.
Това стана по време на историческата възстановка на срещата на цар Иван Шишман с болярина Алдемир, шеф на Свищовската цитадела Калето, заяви в.. Възстановката е по концепция на проф. Николай Овчаров, който към този момент втора година управлява археологическите разкопки в крепостта на брега на река Дунав.
Срещата на портите на Царевец сред царя, болярина и воините, облечени в бойни доспехи, провокира голям интерес у туристите. Според сюжета владетелят посрещна своя болярин, който му рапортува за отблсъкването на враговете.
Според проф. Овчаров шефът на Калето, Алдемир е фактически съществувала историческа персона и името му се среща в открити писма на Иван Шишман до него и до различен болярин на име Баул. В писмата владетелят приканва своите боляри да му изпратят армия в Никопол с цел да отблъсне османските завоеватели.
"От находките и историческите извори излиза наяве, че тази Свищовската цитадела, дружно Никополската, са били последните бастиони на цар Иван Шишман след завладяването на столицата Търново. Двамата болярите най-вероятно са имали кумански генезис. За името на Алдемир има разнообразни тълкувания. Проф. Пламен Павлов счита, че идва от "нагорещено желязо ". Според мен обаче, то се извежда от "ел ", ръка и "демир ", желязо и значи "желязната ръка ". Алдемир е бил комедантът на крепостта в Свищов и я е бранил до край. Османският пътеписец Мехмед Нешри се възхищава от коменданта на Свищовската цитадела, че не се е покорил и се е бил до последно, само че не го посочва по име. неговото име. Този комендант се предава чак, когато питателните муниции в крепостта свършват, с цел да не почине популацията от непосилен апетит. Според мен този смел комендант споделя ориста на своя цар и е бил погубен дружно с Иван Шишман ", счита проф. Овчаров.
Той заяви и резултатите от тазгодишните разкопки в Калето.
"Находките са неповторими. Общо са открити над 100 монети. Една от тях е изключително забавна. Тя беше открита в хоросана на крепостните зидове и е от времето на цар Иван Асен II. Което дава съображение да се счита, че евентуално Калето е издигната по това време. Намерени бяха и елементи от две чаши, вид бокали, за пиянство на вино. Едната от тях е нормално и евентуално е принадлежала на боец. Другата е сграфитокерамика. Тези чаши са се носели окачени на колана от притежателите им и са имали рангов темперамент. От материала, от който са направени и от украсата им се е разпознавало, притежателят към коя част от българско болярство е принадлежал ", изяснява проф. Овчаров.
Той напомни, че разкопките на Свищовската цитадела са отдадени на 625-годишнината от гибелта на цар Иван Шишман.
"Разкопките дават скъпа информация за последните месеци от тежкото и трагично ръководство на Иван Шишман. Дълго време се смяташе, че това е един слабохарактерен и слаб държател, напуснал столиата си с цел да се крие в Никопол. Това не е правилно. С армия от 5 хиляди той се изправя против 30 хиляди османска войска, предвождана от великия везир на Баязид, Али паша. Самият султан го назовава „ великият мръсник” и желае главата му. За разлика от брат си Иван Срацимир и от останалите балкански владетеи, включително и византийския иператор, Иван Шишман не е изпратил и един български боец да се бие на страната на турците ", изяснява проф. Николай Овчаров.
Идеята на община Свищов е идната година по европейски план крепостта Калето да бъде раставрирана и отворена за посещаване, а регионът към нея да се трансформира в хубав парк за локалните поданици и гостите на града.
Вижте повече във видеото горе.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ