Елена Българска е първата жена, стъпила на Атон
Елена Срацимир (на сръбски Елена Българска) е щерка на видния крънски диктатор Срацимир и Кераца Петрица от рода Шишман – майка й е директна потомка на цар Иван Асен II и брачната половинка му Ирина Комнина. Елена има още трима братя и една сестра – Иван-Александър, Йоан Комнин, Михаил и Теодора.
През 1331 година болярски прелом слага на българския трон брата на Елена – цар Иван-Александър. Почти по едно и също време с възцаряването му промяна на властта се случва и в западния ни комшия – Рашкото кралство на Неманичите, където на престола се възкачва Стефан Душан. Между двете страни стартират договаряния за скючване на мир. Мирният контракт е подписан през 1332 година и съгласно изискванията трябвало да бъде скрепен с династичен брак сред Стефан Душан и сестрата на българския цар Елена, която е пратена в сръбския двор, съпроводена от сестра си Теодора.
Първите пет години от брака й със сръбския държател са същинско злощастие –
тя не може да има дете
и е поругана от сърбите, че с бездетството си им носи непочтеност и пречи за продължаването на сръбската царска династия. Под натиска на обкръжението си Стефан Душан даже стартира договаряния с немския император за ръката на една от дъщерите му.
Господ обаче се смилява над българката – през 1337 година тя ражда дълго чакания престолонаследник Стефан Урош V и вълненията в страната утихват. По-късно ражда и две дъщери, една от които се споделя Ирина. Щастливият татко напряко благоговее пред Елена и на всички места бърза да изтъкне достолепията й. За това може да се съди по благосклонното му отношение към роднините на брачната половинка му, които се намирали в Сърбия – несъмнено най-известният и мощен феодал в Душановото царство е другият брат на Елена и Иван-Александър – диктатор Йоан Комнин Асен, който през 1349–1350 година освен имал купата „ диктатор “, само че и управлявал като сръбски наместник в Южна Албания към градовете Валона, Канина и Берат.
Амбициозната кралица едвам изчаква синът й да навърши годинка и
се включва в ръководството на страната
наедно със Стефан Душан. Много историци я дефинират като най-властната жена на Балканите през XIV век. Тя предизвиква брачна половинка си да прави огромни завоевания, непрестанно посещава Търново, с цел да моли брат си Иван Александър да му оказва помощ, само че в същото време се грижи на първо място за наследството на сина си. На моменти сръбската кралица е по-благосклонна да обърне тил на братовите си ползи в името на тези на новата си татковина.
През 1342 година византийският антиимператор Йоан Кантакузин идва в сръбския двор, с цел да търси поддръжката на Стефан Душан във войната с централната власт в Константинопол. По това време брачната половинка на Кантакузин Ирина, останала сама в Димотика и притисната от цариградската партия в града, търси поддръжката на българския цар Иван-Александър, обещавайки му, че ще му съобщи града, в случай че брачният партньор й не се върне от Сърбия. Поблазнен от предлагането на Ирина, Иван-Александър изпраща писмо до шурей си и сестра си Елена, в което упорства да затворят или погубят госта си. По-късно Кантакузин споделя за негодуванието, с което Елена и брачният партньор й отхвърлили предлагането на българския цар.
През 1347 година сръбската царска двойка дружно с 10-годишния Стефан Урош посещава Света гора Атонска и подарява богато тамошните манастири. Очевидно това кара монасите да си затворят очите пред вековната възбрана жена да стъпи на Атон, която се разпрострира даже над животни от женски пол. Освен че първа стъпва на Атон, единствено три години по-късно Елена Българска
става гражданка на Венеция
– акт, с който републиката най-вероятно е благодарила на сръбската кралица за някоя значима услуга от нейна страна.
Неочакваната гибел на цар Стефан Душан през 1355 година дава опция на Елена да поеме властта над царството като регентка на сина си. Година по-късно тя се замонашва под името Елисавета, само че това напълно не я отхвърля от политиката. По това време се разгаря съревнование за короната сред сина й Стефан Урош и доведения брат на починалия й мъж Симеон Урош. За да може в разприте да обезпечи себе си, Елена подчинява региона Сяр и се настанява там като независима владетелка. Отначало тя признава висшата власт на сина си – до 1360 година в изворите двамата се загатват дружно като владетели. През 1360-1361 година обаче срещаме името на кралица Елена към този момент като изцяло независима владетелка в Сяр.
В средновековната балканска живопис са непокътнати няколко изображения на Елена Българска на друга възраст. Всички те внушават визията за жена не толкоз красива, колкото величествена, упорита и необичайно вглъбена в себе си. Тази забележителна наша сънародничка умира на 7 ноември 1374 година – дата, която е посочена в един хилендарски ръкопис.
През 1331 година болярски прелом слага на българския трон брата на Елена – цар Иван-Александър. Почти по едно и също време с възцаряването му промяна на властта се случва и в западния ни комшия – Рашкото кралство на Неманичите, където на престола се възкачва Стефан Душан. Между двете страни стартират договаряния за скючване на мир. Мирният контракт е подписан през 1332 година и съгласно изискванията трябвало да бъде скрепен с династичен брак сред Стефан Душан и сестрата на българския цар Елена, която е пратена в сръбския двор, съпроводена от сестра си Теодора.
Първите пет години от брака й със сръбския държател са същинско злощастие –
тя не може да има дете
и е поругана от сърбите, че с бездетството си им носи непочтеност и пречи за продължаването на сръбската царска династия. Под натиска на обкръжението си Стефан Душан даже стартира договаряния с немския император за ръката на една от дъщерите му.
Господ обаче се смилява над българката – през 1337 година тя ражда дълго чакания престолонаследник Стефан Урош V и вълненията в страната утихват. По-късно ражда и две дъщери, една от които се споделя Ирина. Щастливият татко напряко благоговее пред Елена и на всички места бърза да изтъкне достолепията й. За това може да се съди по благосклонното му отношение към роднините на брачната половинка му, които се намирали в Сърбия – несъмнено най-известният и мощен феодал в Душановото царство е другият брат на Елена и Иван-Александър – диктатор Йоан Комнин Асен, който през 1349–1350 година освен имал купата „ диктатор “, само че и управлявал като сръбски наместник в Южна Албания към градовете Валона, Канина и Берат.
Амбициозната кралица едвам изчаква синът й да навърши годинка и
се включва в ръководството на страната
наедно със Стефан Душан. Много историци я дефинират като най-властната жена на Балканите през XIV век. Тя предизвиква брачна половинка си да прави огромни завоевания, непрестанно посещава Търново, с цел да моли брат си Иван Александър да му оказва помощ, само че в същото време се грижи на първо място за наследството на сина си. На моменти сръбската кралица е по-благосклонна да обърне тил на братовите си ползи в името на тези на новата си татковина.
През 1342 година византийският антиимператор Йоан Кантакузин идва в сръбския двор, с цел да търси поддръжката на Стефан Душан във войната с централната власт в Константинопол. По това време брачната половинка на Кантакузин Ирина, останала сама в Димотика и притисната от цариградската партия в града, търси поддръжката на българския цар Иван-Александър, обещавайки му, че ще му съобщи града, в случай че брачният партньор й не се върне от Сърбия. Поблазнен от предлагането на Ирина, Иван-Александър изпраща писмо до шурей си и сестра си Елена, в което упорства да затворят или погубят госта си. По-късно Кантакузин споделя за негодуванието, с което Елена и брачният партньор й отхвърлили предлагането на българския цар.
През 1347 година сръбската царска двойка дружно с 10-годишния Стефан Урош посещава Света гора Атонска и подарява богато тамошните манастири. Очевидно това кара монасите да си затворят очите пред вековната възбрана жена да стъпи на Атон, която се разпрострира даже над животни от женски пол. Освен че първа стъпва на Атон, единствено три години по-късно Елена Българска
става гражданка на Венеция
– акт, с който републиката най-вероятно е благодарила на сръбската кралица за някоя значима услуга от нейна страна.
Неочакваната гибел на цар Стефан Душан през 1355 година дава опция на Елена да поеме властта над царството като регентка на сина си. Година по-късно тя се замонашва под името Елисавета, само че това напълно не я отхвърля от политиката. По това време се разгаря съревнование за короната сред сина й Стефан Урош и доведения брат на починалия й мъж Симеон Урош. За да може в разприте да обезпечи себе си, Елена подчинява региона Сяр и се настанява там като независима владетелка. Отначало тя признава висшата власт на сина си – до 1360 година в изворите двамата се загатват дружно като владетели. През 1360-1361 година обаче срещаме името на кралица Елена към този момент като изцяло независима владетелка в Сяр.
В средновековната балканска живопис са непокътнати няколко изображения на Елена Българска на друга възраст. Всички те внушават визията за жена не толкоз красива, колкото величествена, упорита и необичайно вглъбена в себе си. Тази забележителна наша сънародничка умира на 7 ноември 1374 година – дата, която е посочена в един хилендарски ръкопис.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ