Радиото и телевизията са гробокопачи на българския език
ЕЛЕНА ОГНЯНОВА е родена на 13 септември 1928 година в село Радуй, Пернишко. Завършила е висше обучение в СУ "Св. Климент Охридски ". Дългогодишен помощник на Института по етнография при Българска академия на науките, на Българското национално радио и периодическия книжовен щемпел. Повече от 30 години е работила като редактор в издателство "Български публицист ". Автор е на книгите: "Български национални приказки ", "От извора. Фолклорни студии ", "Не сме от през вчерашния ден. Житейската философия на един шоп ", "Достигнало до нас. Предания и митове ", "От коледа до Коледа. Календарни празници и традиции. Кулинарен календар ", "Традиции и празници в България ", "Ние, шопето! ", "Жената на татко ми ", "Среща с прегрешението " и други
Носител на почетния знак "Златен век " - звезда и грамота.
Член на Съюза на българските писатели.
- Госпожо Огнянова, още Карл Маркс, когато подлага на критика Адам Смит, който приема, че има единствено една форма на публичното произвеждане и това е материалното произвеждане, споделя - има и произвеждане на хрумвания, има и духовно/културно произвеждане. Вие какво мислите за труда на хората от така наречената "нематериална сфера "?
- Всеки един от тях е създател, персона. Той може да е необразован и да сътвори една ария, както е било през вековете. Всеки може да копае, не споделям, че не си заслужава възнаграждението, само че за създателите и през днешния ден някои мислят, че трудът им не коства и пукнат грош...
- Вашите книги за традициите и празниците в България - български, арменски, еврейски, мюсюлмански и цигански, са с огромна просветителна и познавателна стойност. Защо у нас, при свободно изповядване на вярата, хората - млади и остарели, не съживяват празниците и обичаите на дедите?
- Петдесет години съм ги писала, всичко съм видяла и чула, не изтъквам нищо от непознати книги. Последната - "Традиции и празници в България ", има три издания. Няма да повярвате, преди години идва мъж от Яфа, свързва се с мен и ми споделя: "Аз израснах в Пловдив, изселихме се в Израел, само че сме не запомнили обичаите. Поръчано ми е да не се връщам без вашата книга. " Отидохме в книжарницата и той закупи 200 екземпляра. Арменците също демонстрират интерес, тъй като и те са не запомнили традициите и празниците си.
А ние, българите, какво вършим? Показваме по малкия екран коледари - дядо и внуче!? Показваме по какъв начин баба и внуче лазаруват!? И ги награждаваме. Няма ли кой да спре тези нелепости. От памтивека коледуват момчета, лазаруват момиченца...
- Какво мислите за душевността на днешния българин, за езика на българите? Безпаричието или бездуховността е по-голямото зло за нацията? Защо позволяваме да умира фолклорът, а с него и старите думи, новите пък са неразбираеми за народа...
- Нашият език е най-богат, извънредно изразителен: благодаря = благо-даря, сбогом = до-виждане, а не благодаря, не о,кей! Слушам доцент от Софийския университет да ми приказва, че работели над осъвременяването на българския език... Издали "Речник на актуалния български език " и изхвърлили не знам какъв брой хиляди "остарели " думи за сметка на нови, от чужбина... Защо англичаните не изхвърлят от речниците "остарели " думи? По радиото и малкия екран не може да чуете нито една хубава българска дума. Ако се запознаете с стратегиите по литература за учащите се, ще видите какъв брой малко часове са отделени за българското национално творчество. В петте тома "Речник на българския език " от Найден Геров съм преброила 12 000 поговорки и гатанки. Днес това скъпо благосъстояние е съвсем забравено, чета и чувам по какъв начин полуграмотни публицисти и политици "осъвременяват " пословици и поговорки: "Ако би спокойно седяло, не би знамение видяло ", "Хладна водица, бистра главица ", "Ножът опрял до гърлото ", "Каквото повикало, това и дало отговор "...
Фолклорът ни ще почине, тъй като на децата и младите никой не предлага достоверни национални песни. По националното радио "Хоризонт " заран до шест часа кой слуша "По първи петли "? Бабите и дядовците! Младите по това време спят.
- От първия народен събор-надпяване в Странджа планина (през май 1960) изминаха петдесет и осем години. Тогава уредниците му са желали "да се ревизира настоящето положение на нашата национална ария и се потърси метод за пробуждане на интерес към нея ". Какво е ситуацията през днешния ден? Чалгата ли ще ликвидира достоверната ни ария?
- Чалгата пред всичко друго! Не споделям, че от попфолка не съм слушала и чудесни песни. Слушала съм нееднократно Илия Луков - публиката онемява, когато той запее, изключително без акомпанимент. Илия реализира основната цел - този, който го слуша, да запее песента. Вярно е, че основаването и претворяването на една ария е доста сложна работа, само че кой ти признава труда на същинския артист?
Като ръководител на журито на Общобългарския юношески събор "С България в сърцето ", който се организира в Каварна, би трябвало да ви кажа, че там и дребни деца, туркинчета, пеят превъзходно български национални песни. Събори и надпявания доста, само че какъв брой пъти в седмицата по радиото и малкия екран чуваме национални песни? А за какво да няма и рецитали на национални песни по разнообразни мотиви?
По музиката, която излъчва Българското национално радио, не може да се познае, че е българска радиостанция. Нима ние, слушателите му, сме престанали да бъдем българи?
- Вие сте създател и съставител на сборници с национални песни, с приказки и митове. Срещала сте се със стотици информатори и реализатори. Защо изчезнаха сладкодумците? Нима устното национално творчество не показва най-пълно националната душа?
- Сладкодумци към момента има, само че няма кой да ги чуе и запише. Само от моята майка Иванка Добранова съм записала 260 национални песни, 300 приказки и митове, 5000 пословици и поговорки, 250 гатанки... Ще повторя и потретя - радиото и малкия екран са гробокопачи на българския език и българския фолклор! Чуйте и вижте кой и по какъв начин показва календарните обреди, обичаите и празниците... Няма способени хора и ценители.
- През годините от новия век над какво работите?
- Повече от двадесет и пет години ме занимава именитият воин Крали Марко. Проучила съм 137 книги и студии от целия балкански щемпел - от богослужебните книги и приписките от ХIV век до през днешния ден. Само в 53-ия том на Сборника за национални умотворения има 642 епически песни и 211 предания в прозаичност за него. Повече от 400 местности из цяла България носят името му - в ловешкото село Ъглен има Маркови коловози и Маркова пещера! В желанието си да не повехне славата на Крали Марко народът ни е дал наименованията на местности и градища. Първоначално са го възпели българите - непосредствени очевидци на геройствата му, а по-сетне и българите от другите краища. Тези обстоятелства не ви ли приказват, че Крали Марко е българин? С моята книга желая да разсея изказванията на поета Стефан Цанев и професор Кирил Топалов, че не е имало подобен човек, че не бил българин, а сърбин.
Носител на почетния знак "Златен век " - звезда и грамота.
Член на Съюза на българските писатели.
- Госпожо Огнянова, още Карл Маркс, когато подлага на критика Адам Смит, който приема, че има единствено една форма на публичното произвеждане и това е материалното произвеждане, споделя - има и произвеждане на хрумвания, има и духовно/културно произвеждане. Вие какво мислите за труда на хората от така наречената "нематериална сфера "?
- Всеки един от тях е създател, персона. Той може да е необразован и да сътвори една ария, както е било през вековете. Всеки може да копае, не споделям, че не си заслужава възнаграждението, само че за създателите и през днешния ден някои мислят, че трудът им не коства и пукнат грош...
- Вашите книги за традициите и празниците в България - български, арменски, еврейски, мюсюлмански и цигански, са с огромна просветителна и познавателна стойност. Защо у нас, при свободно изповядване на вярата, хората - млади и остарели, не съживяват празниците и обичаите на дедите?
- Петдесет години съм ги писала, всичко съм видяла и чула, не изтъквам нищо от непознати книги. Последната - "Традиции и празници в България ", има три издания. Няма да повярвате, преди години идва мъж от Яфа, свързва се с мен и ми споделя: "Аз израснах в Пловдив, изселихме се в Израел, само че сме не запомнили обичаите. Поръчано ми е да не се връщам без вашата книга. " Отидохме в книжарницата и той закупи 200 екземпляра. Арменците също демонстрират интерес, тъй като и те са не запомнили традициите и празниците си.
А ние, българите, какво вършим? Показваме по малкия екран коледари - дядо и внуче!? Показваме по какъв начин баба и внуче лазаруват!? И ги награждаваме. Няма ли кой да спре тези нелепости. От памтивека коледуват момчета, лазаруват момиченца...
- Какво мислите за душевността на днешния българин, за езика на българите? Безпаричието или бездуховността е по-голямото зло за нацията? Защо позволяваме да умира фолклорът, а с него и старите думи, новите пък са неразбираеми за народа...
- Нашият език е най-богат, извънредно изразителен: благодаря = благо-даря, сбогом = до-виждане, а не благодаря, не о,кей! Слушам доцент от Софийския университет да ми приказва, че работели над осъвременяването на българския език... Издали "Речник на актуалния български език " и изхвърлили не знам какъв брой хиляди "остарели " думи за сметка на нови, от чужбина... Защо англичаните не изхвърлят от речниците "остарели " думи? По радиото и малкия екран не може да чуете нито една хубава българска дума. Ако се запознаете с стратегиите по литература за учащите се, ще видите какъв брой малко часове са отделени за българското национално творчество. В петте тома "Речник на българския език " от Найден Геров съм преброила 12 000 поговорки и гатанки. Днес това скъпо благосъстояние е съвсем забравено, чета и чувам по какъв начин полуграмотни публицисти и политици "осъвременяват " пословици и поговорки: "Ако би спокойно седяло, не би знамение видяло ", "Хладна водица, бистра главица ", "Ножът опрял до гърлото ", "Каквото повикало, това и дало отговор "...
Фолклорът ни ще почине, тъй като на децата и младите никой не предлага достоверни национални песни. По националното радио "Хоризонт " заран до шест часа кой слуша "По първи петли "? Бабите и дядовците! Младите по това време спят.
- От първия народен събор-надпяване в Странджа планина (през май 1960) изминаха петдесет и осем години. Тогава уредниците му са желали "да се ревизира настоящето положение на нашата национална ария и се потърси метод за пробуждане на интерес към нея ". Какво е ситуацията през днешния ден? Чалгата ли ще ликвидира достоверната ни ария?
- Чалгата пред всичко друго! Не споделям, че от попфолка не съм слушала и чудесни песни. Слушала съм нееднократно Илия Луков - публиката онемява, когато той запее, изключително без акомпанимент. Илия реализира основната цел - този, който го слуша, да запее песента. Вярно е, че основаването и претворяването на една ария е доста сложна работа, само че кой ти признава труда на същинския артист?
Като ръководител на журито на Общобългарския юношески събор "С България в сърцето ", който се организира в Каварна, би трябвало да ви кажа, че там и дребни деца, туркинчета, пеят превъзходно български национални песни. Събори и надпявания доста, само че какъв брой пъти в седмицата по радиото и малкия екран чуваме национални песни? А за какво да няма и рецитали на национални песни по разнообразни мотиви?
По музиката, която излъчва Българското национално радио, не може да се познае, че е българска радиостанция. Нима ние, слушателите му, сме престанали да бъдем българи?
- Вие сте създател и съставител на сборници с национални песни, с приказки и митове. Срещала сте се със стотици информатори и реализатори. Защо изчезнаха сладкодумците? Нима устното национално творчество не показва най-пълно националната душа?
- Сладкодумци към момента има, само че няма кой да ги чуе и запише. Само от моята майка Иванка Добранова съм записала 260 национални песни, 300 приказки и митове, 5000 пословици и поговорки, 250 гатанки... Ще повторя и потретя - радиото и малкия екран са гробокопачи на българския език и българския фолклор! Чуйте и вижте кой и по какъв начин показва календарните обреди, обичаите и празниците... Няма способени хора и ценители.
- През годините от новия век над какво работите?
- Повече от двадесет и пет години ме занимава именитият воин Крали Марко. Проучила съм 137 книги и студии от целия балкански щемпел - от богослужебните книги и приписките от ХIV век до през днешния ден. Само в 53-ия том на Сборника за национални умотворения има 642 епически песни и 211 предания в прозаичност за него. Повече от 400 местности из цяла България носят името му - в ловешкото село Ъглен има Маркови коловози и Маркова пещера! В желанието си да не повехне славата на Крали Марко народът ни е дал наименованията на местности и градища. Първоначално са го възпели българите - непосредствени очевидци на геройствата му, а по-сетне и българите от другите краища. Тези обстоятелства не ви ли приказват, че Крали Марко е българин? С моята книга желая да разсея изказванията на поета Стефан Цанев и професор Кирил Топалов, че не е имало подобен човек, че не бил българин, а сърбин.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ