Създаването на тейзъра и скандалите около него
Електронно устройство за използване на надзор от органите на реда, сходно на тейзър, се употребява още през 60-те години на предишния век, когато американските служители на реда употребяват електрически уреди, нормално прилагани върху добитъка, с цел да разпилян деятели за гражданските права. Що се отнася до най-ранните такива уреди, които са се употребили върху добитъка, те се появяват, когато изобретателят Джон Бъртън от Уичита, Канзас, основава устройството в края на 1800 година
Джак Кавър
И по този начин, кой тъкмо основава тейзъра? Изследователят на НАСА Джак Кавър е измежду многочислените изобретатели, които основават някаква версия на този вид (обикновено) нелетални електрически оръжия. Решен да направи оръжие, което служителите на реда могат да употребяват в обстановки като похищение на аероплан, при което стрелбата с револвер евентуално може да бъде неприятна концепция, Джак черпи ентусиазъм от публикация във вестник за човек, оживял откакто го удря ток от електрическа ограда.
„ Когато прочете какво се е случило, той знаеше, че електрическият ток може да се употребява безвредно “, споделя брачната половинка му след гибелта на Кавър.
Той патентова устройството, което кръщава тейзър през 1974 година Тейзърът е сходен на други револвери, изобретени през 60-те и 70-те години – той доставя електрически ток посредством чифт електроди, свързани с револвера посредством проводници. Въпреки това, защото тейзърът употребяват барут за изстрелване на електродите, държавното управление на Съединените щати ги класифицира като огнестрелно оръжие, което мощно лимитира продажбата им и единствено стеснен брой полицейски ръководства го тестват. Тогава Кавър открива TASER Systems, с цел да продава изобретението си на органите на реда, само че компанията афишира банкрут и е продадена на вложител, който трансформира името на Tasertron.
Един от секторите, които купуват устройството, е полицейското ръководство в Лос Анджелис. Служителите му го употребяват в нападението им против Родни Кинг през 1991 година, само че устройството има дребен резултат. Този крах въодушевява Патрик Смит да работи с Кавър, с цел да промени тейзъра, тъй че електродите да се изстрелват посредством сбит въздух, а не с барут, както и да създадат други усъвършенствания. Тази елементарна смяна значи, че тейзърът към този момент ще може да се продава по-лесно освен на служители на реда, само че и на обществото.
След това Смит и брат му Том основават Air TASER, Inc. през 1993 година, базирайки компанията от Скотсдейл, Аризона. За да стартира да продава продукта си, би трябвало първо да уреди една правосъдна борба с хората от Tasertron, които настояват, че имат изключителните права да продават тейзъра на органите на реда. Споразумението, което изважда Air TASER от полицейския пазар, до момента в който изключителните права на Tasertron не завършват през 1998 година и бизнесът на братята Смит и Том стартира да притегля от ден на ден полицейски ръководства. Между 2000 и 2013 година броят на правоприлагащите организации, употребяващи артикули на Air TASER, скача от 500 на почти 17 000.
Подобно нарастване на потреблението на тейзъри напълно обикновено води до кавги. Въпреки първичните изказвания на TASER International, че оръжията са нелетални, Amnesty International декларира, че 540 смъртни случая в Съединените щати сред 2001 и 2013 година могат да бъдат свързани с устройството. Американската сърдечна асоциация разгласява публикация в своето списание Circulation, в която преглежда осем случая на приложимост на тейзър полицейски акции и открива, че използването му може да докара до прекъсване на сърдечната активност. Компанията от своя страна твърди, че от ограничавания брой случаи не могат да се създадат общи заключения. По правни аргументи обаче позицията им леко се трансформира и в този момент предизвестяват, че техният артикул може да аргументи „ увеличение на сърдечен темп и прекъсване на сърцето “.
Служители на реда от целия свят виждат резултатите на тейзъра и стартират да трансформират политиките си по отношение на потреблението на „ електронни устройства за надзор “. Например, през септември 2012 година полицейското ръководство в Синсинати промени разпоредбите си, като споделя: „ Фронталните изстрели са неразрешени, с изключение на в обстановки на самоотбрана или отбрана на различен човек. Но множеството ръководства, които вършат такива промени, бързат да подчертаят, че устройството е спасявало безчет животи всеки ден. Тези случаи, при които другояче полицията би прибягнала до доста по-смъртоносна мощ, фрапантно надвишава всеки риск.
В последна сметка казусът наподобява не е толкоз в самите устройства, а в това, че могат да се употребяват в обстановки, в които няма потребност. Всеки полицейски отдел в Съединени американски щати основава свои лични правила във връзка с тейзъра и другите сходни оръжия, а има и има предпочитание да се открият общодържавни правила за тяхното потребление. За тази цел списание The Police Chief организира изследване в полицейското ръководство в Орландо през 2010 година в отговор на публичното предпочитание за по-строги политики в това отношение. Проучването стигна до заключението, че условието на полицейските чиновници да употребяват тейзъра единствено в обстановки, когато заподозряният е оказал дейна опозиция (а не пасивната съпротива), нищожно увеличаващи равнищата на пострадвания на чиновниците, само че понижава пострадвания на обвинените. Те също по този начин означават, че съпротивата на обвиненият се усилва, когато не се употребява ток.
