Двуглава змия, агне-октопод и козел-четирирог дебнат в Котел
Експозицията разполага с 30 000 експоната
Единствените в страната експонати са кубинският крокодил и броненосецът от Южна Америка
Скелет на праисторическа пещерна мечка ще бъде показан в Природонаучния музей в Котел. Находката е открита при проучване на спeлеолози в доста красива, само че и рискова пещера измежду десетките в Котленската планина.
“Приказна ” е една от най-дългите в България, само че е пропастна и в нея могат да влизат единствено подготвени хора. А костите на античната мецана се приготвят за експозиция едвам в този момент, защото музеят е вторият по благосъстояние на сбирката си след Софийския и е най-големият по повърхност на Балканите след Букурещкия в Румъния. Казано с други думи, в Котел разполагат с 30 000 експоната, като едвам една десета от тях са показани в сегашната му експозиция, макар огромната изложбена повърхност от 1000 квадрата.
“Ще извадим някои неща от складовете си. Вероятно през пролетта ще оформим една Пещера на времето. Готвим и още две изложения: по минералогия и на естествени явления. Във втората ще има и препарирани експонати с разнообразни генетични увреждания: змия с две глави, разнообразни формирания на растения, агне-октопод – с осем крайници, планински козел с четири рога и други Ще сложим сигнален надпис за посетителите, тъй като гледката може да е стряскаща. Но това, което ще видят, е резултат освен от инцидентна генетична неточност, а и от въздействието на индивида към природата. Трябва да се види, с цел да не се позволява ”, споделя Захари Стоянов. Той е организатор на музея.
Създател на музея е Васил Георгиев. Името му е събитие за естествознанието и българската просвета, споделят в Котел. Може да звучи пресилено, само че ето какви са обстоятелствата: През 1924 година елементарният котленски преподавател посочил една невероятна галерия в Трета прогимназия в София – на препарирани от самия него “растения и животинки ”, както той непретенциозно наричал изследователската си работа. Изложбата провокирала възторг. Учителят занесъл всичките си експонати и те до един били изкупени от Министерството на просвещението, Софийския природонаучен музей, учебни заведения и частни лица. По това време Васил Георгиев бил съвсем на 50, впечатлил публиката и с житейските си воли и несгоди.
Станал преподавател в началното учебно заведение в родния си град още като момче. Преподавал в Харманли, Тулча, Градец, Омуртаг. През цялото време изучавал естествения свят. Впрочем, по какъв начин да препарира животни, птици и влечуги, го научил негов сътрудник от Омуртаг. Страстта му станала толкоз известна, че от министерството създали жест: предложили му да държи изпит, който да се признае за приключен училищен институт.
Така, въпреки и на 31 години, Георгиев получил публична тапия за даскал. След това бил по бойните полета на трите освободителни войни при започване на 20 век, ранили го и в двата крайници. Излекували го, но го върнали на работа в 11-ти сливенски пехотен полк. Оцелял. Като се прибрал, героят-пехотинец намерил избавление още веднъж в преподаването и в заниманието си. И по този начин, до изложбата в София, която била открита не от кого да е, а персонално от акад. Иван Буреш. Този чех пък свети за българската зоология и ентомология по този начин, както сънародниците му братята Шкорпил за археологията ни.
Буреш бил основен шеф на всички Царски природонаучни институти, измежду които Естественоисторическият музей, Ентомологичната станция, която ученият основал, ботаническата, зоологическата градина, неколкото дивечовъдни станции, даже Царската научна библиотека. На 9 септември 1944 година бил задържан с други чиновници на двореца. За благополучие, животът му не завършил в лагерите на гибелта. Малко след задържането го освободили, а той траял да прави просвета.
През 1951 година станал шеф на новосъздадения Институт по зоология към Българска академия на науките. През същата година ориста още веднъж го срещнала с учителя Васил Георгиев. Къщата на даскала в днешния център на Котел приличала не на дом, а на музей – на всички места имало експонати. Толкова доста, че стените щели да се разпилян. Учените от Българска академия на науките, сътрудници на Буреш, били удивени. И взели решение: във възрожденското градче да бъде основана колекция. Така се родил първият отвън София природонаучен музей, с труда на един-единствен преподавател. Впоследствие милостиня към фонда дали доста съидейници или просто гости, които били във екстаз от видяното и решили да се включат. Като един летец-изпитател, с помощта на който през днешния ден само в Котел можеш да се усмихнеш пред императорски пингвин от Южния полюс.
Сегашната постройка на музея е била открита през 1981 година послучай 1300 година от основаването на българската страна. От общината в Котел акцентират приноса на арх. Мария Луканова, която е съумяла да проектира тематичните зали по този начин, че сред тях да има връзка и комфортен преход. Експонатите са подредени в раздели за безгръбначни животни, висши растения, инсекти, риби, земноводни, влечуги, птици и бозайници.
“Представени са 52 от общо 96-те бозайници в България, има и от други географски ширини ”, споделя уредникът Илия Илиев. При това са аранжирани в изискванията на естествената среда на техните местообиталища, основани са действителни обстановки от света на животните: глутница сиви вълци са обкръжили в снега сърна, мангуста и кобра са се вкопчили в смъртоносна борба, язовец е захапал с челюстите си ловно куче…
“Язовецът е прочут с това, че има доста здрави челюсти и че пази пословична непорочност в леговището си ”, изяснява още Илиев. Сред единствените в страната експонати са кубинският крокодил и броненосецът от Южна Америка. В друга зала пеликани се готвят за улов, орли и лешояди са разперили крила, змии са протегнали глави, стадо диви свине рови за жълъди, елен е разперил рога, остаряла мечка се е изправила в цялостен растеж, върху горска поляна порастват ядливи гъби до рисковите си двойници, под витрина са показани разнообразни по величина яйца на разнообразни пернати.
Любопитен факт е, че растенията не са изсушени плоско, както нормално се прави, изясняват уредниците. Техните експонати са съхранени в естествения им размер. Светлината в залите е приглушена. И с цел да са цялостни и още по-възнаградени сетивата, на всички места се чуват звуци: птичи песнопой, ръмжене на диви животни. Това е езикът, с който си поддържат връзка пернатите и бозайниците.
Единствените в страната експонати са кубинският крокодил и броненосецът от Южна Америка
Скелет на праисторическа пещерна мечка ще бъде показан в Природонаучния музей в Котел. Находката е открита при проучване на спeлеолози в доста красива, само че и рискова пещера измежду десетките в Котленската планина.
“Приказна ” е една от най-дългите в България, само че е пропастна и в нея могат да влизат единствено подготвени хора. А костите на античната мецана се приготвят за експозиция едвам в този момент, защото музеят е вторият по благосъстояние на сбирката си след Софийския и е най-големият по повърхност на Балканите след Букурещкия в Румъния. Казано с други думи, в Котел разполагат с 30 000 експоната, като едвам една десета от тях са показани в сегашната му експозиция, макар огромната изложбена повърхност от 1000 квадрата.
“Ще извадим някои неща от складовете си. Вероятно през пролетта ще оформим една Пещера на времето. Готвим и още две изложения: по минералогия и на естествени явления. Във втората ще има и препарирани експонати с разнообразни генетични увреждания: змия с две глави, разнообразни формирания на растения, агне-октопод – с осем крайници, планински козел с четири рога и други Ще сложим сигнален надпис за посетителите, тъй като гледката може да е стряскаща. Но това, което ще видят, е резултат освен от инцидентна генетична неточност, а и от въздействието на индивида към природата. Трябва да се види, с цел да не се позволява ”, споделя Захари Стоянов. Той е организатор на музея.
Създател на музея е Васил Георгиев. Името му е събитие за естествознанието и българската просвета, споделят в Котел. Може да звучи пресилено, само че ето какви са обстоятелствата: През 1924 година елементарният котленски преподавател посочил една невероятна галерия в Трета прогимназия в София – на препарирани от самия него “растения и животинки ”, както той непретенциозно наричал изследователската си работа. Изложбата провокирала възторг. Учителят занесъл всичките си експонати и те до един били изкупени от Министерството на просвещението, Софийския природонаучен музей, учебни заведения и частни лица. По това време Васил Георгиев бил съвсем на 50, впечатлил публиката и с житейските си воли и несгоди.
Станал преподавател в началното учебно заведение в родния си град още като момче. Преподавал в Харманли, Тулча, Градец, Омуртаг. През цялото време изучавал естествения свят. Впрочем, по какъв начин да препарира животни, птици и влечуги, го научил негов сътрудник от Омуртаг. Страстта му станала толкоз известна, че от министерството създали жест: предложили му да държи изпит, който да се признае за приключен училищен институт.
Така, въпреки и на 31 години, Георгиев получил публична тапия за даскал. След това бил по бойните полета на трите освободителни войни при започване на 20 век, ранили го и в двата крайници. Излекували го, но го върнали на работа в 11-ти сливенски пехотен полк. Оцелял. Като се прибрал, героят-пехотинец намерил избавление още веднъж в преподаването и в заниманието си. И по този начин, до изложбата в София, която била открита не от кого да е, а персонално от акад. Иван Буреш. Този чех пък свети за българската зоология и ентомология по този начин, както сънародниците му братята Шкорпил за археологията ни.
Буреш бил основен шеф на всички Царски природонаучни институти, измежду които Естественоисторическият музей, Ентомологичната станция, която ученият основал, ботаническата, зоологическата градина, неколкото дивечовъдни станции, даже Царската научна библиотека. На 9 септември 1944 година бил задържан с други чиновници на двореца. За благополучие, животът му не завършил в лагерите на гибелта. Малко след задържането го освободили, а той траял да прави просвета.
През 1951 година станал шеф на новосъздадения Институт по зоология към Българска академия на науките. През същата година ориста още веднъж го срещнала с учителя Васил Георгиев. Къщата на даскала в днешния център на Котел приличала не на дом, а на музей – на всички места имало експонати. Толкова доста, че стените щели да се разпилян. Учените от Българска академия на науките, сътрудници на Буреш, били удивени. И взели решение: във възрожденското градче да бъде основана колекция. Така се родил първият отвън София природонаучен музей, с труда на един-единствен преподавател. Впоследствие милостиня към фонда дали доста съидейници или просто гости, които били във екстаз от видяното и решили да се включат. Като един летец-изпитател, с помощта на който през днешния ден само в Котел можеш да се усмихнеш пред императорски пингвин от Южния полюс.
Сегашната постройка на музея е била открита през 1981 година послучай 1300 година от основаването на българската страна. От общината в Котел акцентират приноса на арх. Мария Луканова, която е съумяла да проектира тематичните зали по този начин, че сред тях да има връзка и комфортен преход. Експонатите са подредени в раздели за безгръбначни животни, висши растения, инсекти, риби, земноводни, влечуги, птици и бозайници.
“Представени са 52 от общо 96-те бозайници в България, има и от други географски ширини ”, споделя уредникът Илия Илиев. При това са аранжирани в изискванията на естествената среда на техните местообиталища, основани са действителни обстановки от света на животните: глутница сиви вълци са обкръжили в снега сърна, мангуста и кобра са се вкопчили в смъртоносна борба, язовец е захапал с челюстите си ловно куче…
“Язовецът е прочут с това, че има доста здрави челюсти и че пази пословична непорочност в леговището си ”, изяснява още Илиев. Сред единствените в страната експонати са кубинският крокодил и броненосецът от Южна Америка. В друга зала пеликани се готвят за улов, орли и лешояди са разперили крила, змии са протегнали глави, стадо диви свине рови за жълъди, елен е разперил рога, остаряла мечка се е изправила в цялостен растеж, върху горска поляна порастват ядливи гъби до рисковите си двойници, под витрина са показани разнообразни по величина яйца на разнообразни пернати.
Любопитен факт е, че растенията не са изсушени плоско, както нормално се прави, изясняват уредниците. Техните експонати са съхранени в естествения им размер. Светлината в залите е приглушена. И с цел да са цялостни и още по-възнаградени сетивата, на всички места се чуват звуци: птичи песнопой, ръмжене на диви животни. Това е езикът, с който си поддържат връзка пернатите и бозайниците.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ