Половината дюни между Приморско и Перла не са отразени в кадастъра - slava.bg
Екипът на “Зелени закони” извърши изследване на дюните по българското Черноморие. Целта беше да установим какъв брой от съществуващите дюни са разказани като такива и отразени в кадастъра и профилираните карти, оповестява zelenizakoni.com.
Дюните са крайбрежни екосистеми, които се образуват при характерното взаимоотношение на морето и сушата. Те са екотонна територия сред водната среда и сушата, която се отличава с уникалност на екологичните условия и на населяващите я флора и фауна. Дюните имат значима буферна роля за понижаване на разрушителната мощ на морската абразия към сушата.
Поради своята спецификата, на всички места те заемат относително неголеми площи, при смяна на изискванията са елементарно разрушими и мощно чувствителни екосистеми. Поради засиления антропогенен напън техните площи са намалели няколко пъти през последните 100 години. Заради дюните като застрашени естествени екосистеми са включени както в Червения лист на Европейския съюз, по този начин и в Червена книга на Република България. Те са избрани като значими за запазване естествени местообитания в Европейската мрежа от предпазени зони НАТУРА 2000. Според научни изследвания и данни на Министерство на околната среда и водите през днешния ден в България има сред 7 и 12 км2 дюни, а в профилираните карти на Министерство на регионалното развитие са включени 4,654 км2.
Заинтересовани от тези разлики в площите ние проверявахме терени от Ахтопол до Шабла и открихме голям брой разновидности на некартиране на дюни без никаква логическа причина. На процедура картирани в кадастъра се оказаха единствено половината от известните дюни в България.
Интересен проблем констатирахме сред Приморско и Перла.
Горната скица демонстрира картиранията на дюни в профилираната карта на дюните в община Приморско. И до момента в който обект на картиране са били всички дюни към устието на Ропотамо прави усещане, че на север от 5 картиран регион чак до устието на Ропотамо дюни изобщо не са картирани.
Проучваната територия е напълно в Натура 2000 и по тази причина през 2012 дюните са били картирани по план „ Картиране и установяване на природозащитното положение на естествени местообитания и типове “, с възложител Министерството на околната среда и водите, и докладвани на Европейската комисия като сива, бели и облесени дюни с обща повърхност към 237,232 декара (вж. картата - оцветено с охрено). Тези дюни са отразени и в профилирания формуляр на предпазената зона Ропотамо. Но в профилираната карта на дюните към кадастъра е отразено под половината от тях или 121,057 декара (на картата оцветени щриховано).
Не можем да отгатнем за какво заданието за картиране на дюните не обгръща териториите на север от картен лист 5 до Перла, както и за какво Министерството на районното развиване не е употребило данните за картираните дюни на Министерството на околната среда и водите. Съгласно Закона за устройство на Черноморското крайбрежие - “В едногодишен период от влизането в действие на този закон Министерството на околната среда и водите дава на Агенцията по геодезия, картография и кадастър информация за отразяване на пясъчните дюни в кадастралната карта и в профилираните карти и регистри по член 6, алинея 7. В 6-месечен период след даването на информацията границите на пясъчните дюни се отразяват в кадастралната карта и профилираните карти и регистри.” ЗУЧК е признат през 2008 година и това обвързване явно още не е изпълнено…
Защо е значимо дюните да бъдт отразени като дюни в кадастъра?
Когато това се случи:
1. площта им се изключва от площта на плажа, на която може да бъдат разполагани преместваеми търговски обекти.
2. на тях не може да се разполагат коли, кемпери и каравани;
3. не разрешава се слагането на строителството на всевъзможни преместваеми обекти и съоръжения;
4. не разрешава се прекосяване и паркирането на леки коли.
Ако дюните не са маркирани като такива, концесионерите на плажовете имат опция безнаказано да ги разорат и да ги включат към площта на плажа.
От Зелени закони ще попитаме Министерството на районното развиване за какво не са отразени в кадастъра и ще ви държим в течение на отговора на министерството.
Дюните са крайбрежни екосистеми, които се образуват при характерното взаимоотношение на морето и сушата. Те са екотонна територия сред водната среда и сушата, която се отличава с уникалност на екологичните условия и на населяващите я флора и фауна. Дюните имат значима буферна роля за понижаване на разрушителната мощ на морската абразия към сушата.
Поради своята спецификата, на всички места те заемат относително неголеми площи, при смяна на изискванията са елементарно разрушими и мощно чувствителни екосистеми. Поради засиления антропогенен напън техните площи са намалели няколко пъти през последните 100 години. Заради дюните като застрашени естествени екосистеми са включени както в Червения лист на Европейския съюз, по този начин и в Червена книга на Република България. Те са избрани като значими за запазване естествени местообитания в Европейската мрежа от предпазени зони НАТУРА 2000. Според научни изследвания и данни на Министерство на околната среда и водите през днешния ден в България има сред 7 и 12 км2 дюни, а в профилираните карти на Министерство на регионалното развитие са включени 4,654 км2.
Заинтересовани от тези разлики в площите ние проверявахме терени от Ахтопол до Шабла и открихме голям брой разновидности на некартиране на дюни без никаква логическа причина. На процедура картирани в кадастъра се оказаха единствено половината от известните дюни в България.
Интересен проблем констатирахме сред Приморско и Перла.
Горната скица демонстрира картиранията на дюни в профилираната карта на дюните в община Приморско. И до момента в който обект на картиране са били всички дюни към устието на Ропотамо прави усещане, че на север от 5 картиран регион чак до устието на Ропотамо дюни изобщо не са картирани.
Проучваната територия е напълно в Натура 2000 и по тази причина през 2012 дюните са били картирани по план „ Картиране и установяване на природозащитното положение на естествени местообитания и типове “, с възложител Министерството на околната среда и водите, и докладвани на Европейската комисия като сива, бели и облесени дюни с обща повърхност към 237,232 декара (вж. картата - оцветено с охрено). Тези дюни са отразени и в профилирания формуляр на предпазената зона Ропотамо. Но в профилираната карта на дюните към кадастъра е отразено под половината от тях или 121,057 декара (на картата оцветени щриховано).
Не можем да отгатнем за какво заданието за картиране на дюните не обгръща териториите на север от картен лист 5 до Перла, както и за какво Министерството на районното развиване не е употребило данните за картираните дюни на Министерството на околната среда и водите. Съгласно Закона за устройство на Черноморското крайбрежие - “В едногодишен период от влизането в действие на този закон Министерството на околната среда и водите дава на Агенцията по геодезия, картография и кадастър информация за отразяване на пясъчните дюни в кадастралната карта и в профилираните карти и регистри по член 6, алинея 7. В 6-месечен период след даването на информацията границите на пясъчните дюни се отразяват в кадастралната карта и профилираните карти и регистри.” ЗУЧК е признат през 2008 година и това обвързване явно още не е изпълнено…
Защо е значимо дюните да бъдт отразени като дюни в кадастъра?
Когато това се случи:
1. площта им се изключва от площта на плажа, на която може да бъдат разполагани преместваеми търговски обекти.
2. на тях не може да се разполагат коли, кемпери и каравани;
3. не разрешава се слагането на строителството на всевъзможни преместваеми обекти и съоръжения;
4. не разрешава се прекосяване и паркирането на леки коли.
Ако дюните не са маркирани като такива, концесионерите на плажовете имат опция безнаказано да ги разорат и да ги включат към площта на плажа.
От Зелени закони ще попитаме Министерството на районното развиване за какво не са отразени в кадастъра и ще ви държим в течение на отговора на министерството.
Източник: slava.bg
КОМЕНТАРИ