Екип на По света и у нас посети колайдера в ЦЕРН
Екип на " По света и у нас " посети ЦЕРН и даже слезе на 150 метра дълбочина при Големия адронен колайдер. Срещна се и с българските учени, които работят в Европейската организация за нуклеарни проучвания край Женева. От края на предходната година колайдерът, който е и най-мощният ускорител на частици в света, почива. Докато работи е невероятно да бъде забелязан. С негова помощ преди няколко години беше потвърдено съществуването на " хигс бозона ".
Големият адронен колайдер съставлява два ускорителя, които работят дружно, само че форсират частиците в противоположни направления. Когато противоположните снопове се срещнат, се получават конфликти и се основават нови частици, забавни за физиката. Така през 2012 година беше доказано съществуването на " хигс бозона " - тази част от частиците, която им дава маса.
Това е Големият адронен колайдер на ЦЕРН. Намира се на 150 метра дълбочина, дълъг е 27 километра, тук извънредно рядко се позволяват публицисти или каквито и да било гости.
Колайдерът почива от края на предходната година. В продължение на две години ще има профилактика, а от пролетта на 2021 година ще следва нов четиригодишен работен цикъл. За най-мощния ускорител в света ни споделя Александър Христов, един от към стоте български учени в ЦЕРН.
Александър Христов, електронен инженер в ЦЕРН: Голяма част от ускорителя, съвсем целият, е изработен от магнити, тъй като използваме магнитни полета да управляваме частиците. В тези сините магнити, които виждате, можем да сътворяваме полета, които са над 200 000 пъти по- мощни от земното магнитно поле.
Частиците обаче не се сблъскват по целия 27-километров колайдер. Това става единствено на четири места, наречени четири опита - " Алис ", LHCb, " Атлас " и CMS. Последните два са с общо предопределение и точно с тяхна помощ е потвърдено съществуването на " хигс бозона ". Ние се намираме при детектора CMS или Компактния мионен соленоид.
Детекторът се намира на 90 метра дълбочина, сега той е отворен, не работи и не събира данни, а по него се правят разнообразни механически прегледи.
Функцията му е да улавя частици, без да изпусне нито една, и да ги разпознава. Да споделя - това е протон, това е електрон, това - фотон... В този опит има и българско присъединяване, за което ни споделя различен български академик - Антон Димитров. Страната ни е взела участие при конструирането на камери със съпротивителна повърхност.
Антон Димитров, механически координатор в опита CMS в ЦЕРН: И се намират в централната част на детектора, във външните станции, това де факто е мионната станция, а камерите със съпротивителна повърхност са тези сребърни тънки детайли, които се намират от двете страни на дрейфовите кабели.
За да се построи ускорителя са били нужни 25 години и са изхарчени 6 милиарда швейцарски франка. Има и план за построяването на нов, четири пъти по-голям ускорител, който би трябвало да е подготвен през 2040 година. С него ще се търси " тъмна материя ".
Големият адронен колайдер съставлява два ускорителя, които работят дружно, само че форсират частиците в противоположни направления. Когато противоположните снопове се срещнат, се получават конфликти и се основават нови частици, забавни за физиката. Така през 2012 година беше доказано съществуването на " хигс бозона " - тази част от частиците, която им дава маса.
Това е Големият адронен колайдер на ЦЕРН. Намира се на 150 метра дълбочина, дълъг е 27 километра, тук извънредно рядко се позволяват публицисти или каквито и да било гости.
Колайдерът почива от края на предходната година. В продължение на две години ще има профилактика, а от пролетта на 2021 година ще следва нов четиригодишен работен цикъл. За най-мощния ускорител в света ни споделя Александър Христов, един от към стоте български учени в ЦЕРН.
Александър Христов, електронен инженер в ЦЕРН: Голяма част от ускорителя, съвсем целият, е изработен от магнити, тъй като използваме магнитни полета да управляваме частиците. В тези сините магнити, които виждате, можем да сътворяваме полета, които са над 200 000 пъти по- мощни от земното магнитно поле.
Частиците обаче не се сблъскват по целия 27-километров колайдер. Това става единствено на четири места, наречени четири опита - " Алис ", LHCb, " Атлас " и CMS. Последните два са с общо предопределение и точно с тяхна помощ е потвърдено съществуването на " хигс бозона ". Ние се намираме при детектора CMS или Компактния мионен соленоид.
Детекторът се намира на 90 метра дълбочина, сега той е отворен, не работи и не събира данни, а по него се правят разнообразни механически прегледи.
Функцията му е да улавя частици, без да изпусне нито една, и да ги разпознава. Да споделя - това е протон, това е електрон, това - фотон... В този опит има и българско присъединяване, за което ни споделя различен български академик - Антон Димитров. Страната ни е взела участие при конструирането на камери със съпротивителна повърхност.
Антон Димитров, механически координатор в опита CMS в ЦЕРН: И се намират в централната част на детектора, във външните станции, това де факто е мионната станция, а камерите със съпротивителна повърхност са тези сребърни тънки детайли, които се намират от двете страни на дрейфовите кабели.
За да се построи ускорителя са били нужни 25 години и са изхарчени 6 милиарда швейцарски франка. Има и план за построяването на нов, четири пъти по-голям ускорител, който би трябвало да е подготвен през 2040 година. С него ще се търси " тъмна материя ".
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ