Пловдивски археолози откриха фрагменти от букви, останки от църква и погребения в Голямата могила
Eкип на Пловдивския археологическия музей стартира изследвания в така наречен Голяма могила в Район „ Южен “ - територия, която остава настрана от разкопките в центъра.
Още от началото на предишния век, когато там работят първите откриватели, мястото е известно като „ Гъстите могили “, тъй като те са били доста повече, само че времето ги е заличило. Останала е единствено най-голямата, за която се допуска, че е от римския интервал.
За археолозите е забавно да излязат оттатък предпазените граници на античния град , тъй като недрата на периферията също крият скъпа информация, отбелязва ръководителят на екипа Любомир Мерджанов в изявление за БНР.
В началото на работата си археолозите намират в горната част на Голямата могила остатъци от траншеи на зидовете на постройка, работната догадка за която е късносредновековна черква. Аргументите – открити фрески с цветна декорация.
„ Сега към този момент е въпрос на време стенописите да се почистят , да се види какво има на тях и да се удостовери или отхвърли сходна доктрина. Преобладава синьото , което е особено за средновековното стенописване “, разяснява Любомир Мерджанов.
Налице са и останки от букви , добавя той.
Има и остатъци от 4 погребения, които не съдържат податки за датиране, само че поради градежа най-общо са отнесени към същия интервал.
Много малко се знае за тази могила и съответно на некропола , от който тя е част, акцентира археологът.
Част от комплекса на „ Гъстите могили “ е проучена, само че други са били разрушени, без да бъдат проучени .
„ Доколкото знаем са били към 50 на брой и сега ние изследваме последната останала от целия некропол “, прецизира Мерджанов.
В предишното при археологически обходи и градежи на публични здания в този регион са регистрирани погребения, които са били част от некропола.
Археолозите откриват, че от периферията на Голямата могила е отнемана пръст, а едната й страна е превърната в нелегално бунище. Засеченият в хода на разкопките иманярски тунел към този момент се вижда десетина метра във вътрешността. Той е висок към метър и необятен също толкоз.
Предположението на откривателите е, че тунелът е работил през 90-те години, времето на най-бурните иманярски нападения.
Цялото изявление слушайте в звуковия файл.
Още от началото на предишния век, когато там работят първите откриватели, мястото е известно като „ Гъстите могили “, тъй като те са били доста повече, само че времето ги е заличило. Останала е единствено най-голямата, за която се допуска, че е от римския интервал.
За археолозите е забавно да излязат оттатък предпазените граници на античния град , тъй като недрата на периферията също крият скъпа информация, отбелязва ръководителят на екипа Любомир Мерджанов в изявление за БНР.
В началото на работата си археолозите намират в горната част на Голямата могила остатъци от траншеи на зидовете на постройка, работната догадка за която е късносредновековна черква. Аргументите – открити фрески с цветна декорация.
„ Сега към този момент е въпрос на време стенописите да се почистят , да се види какво има на тях и да се удостовери или отхвърли сходна доктрина. Преобладава синьото , което е особено за средновековното стенописване “, разяснява Любомир Мерджанов.
Налице са и останки от букви , добавя той.
Има и остатъци от 4 погребения, които не съдържат податки за датиране, само че поради градежа най-общо са отнесени към същия интервал.
Много малко се знае за тази могила и съответно на некропола , от който тя е част, акцентира археологът.
Част от комплекса на „ Гъстите могили “ е проучена, само че други са били разрушени, без да бъдат проучени .
„ Доколкото знаем са били към 50 на брой и сега ние изследваме последната останала от целия некропол “, прецизира Мерджанов.
В предишното при археологически обходи и градежи на публични здания в този регион са регистрирани погребения, които са били част от некропола.
Археолозите откриват, че от периферията на Голямата могила е отнемана пръст, а едната й страна е превърната в нелегално бунище. Засеченият в хода на разкопките иманярски тунел към този момент се вижда десетина метра във вътрешността. Той е висок към метър и необятен също толкоз.
Предположението на откривателите е, че тунелът е работил през 90-те години, времето на най-бурните иманярски нападения.
Цялото изявление слушайте в звуковия файл.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ